Да изгориш

Раздавам себе си без жал

с усмивка те посрещах пак,

разбърквах в мислите си спомени,

разравях рани,болка,смях

в пясък между пръстите аз търсих,

очи,устни и тела,докоснати от плам и обич,

една сълза отрони се и всичко отлетя.

Къде сте мигове красиви,

залези и изгреви щастливи.

Кога ли пак ще бъда същата?

Кога ли пак ,ще искам да прегръщам?

Защо избягахте от мен,откраднахте

смеха и радостта,дори не искам да повярвам,

че отнехте ми мечтите и полета и нежността.

Отново в спомени зареяна,не те докосвам,

не те целувам ,само плача,

за онова ,в което аз повярвах,

мираж ли бе целувката ни жарка

и огъня,който в нас гореше,

сега тлее,а ние с тебе,

просто сенки ,лутащи се нощем.

А как те чаках ,как копнеех за нежност,

любовта ни беше като цвете,полях го със сълзи

разочаровах го със съмнения,

увяхна то ,а ние с теб като малки пеперуди,

очаквахме да лумне онзи огън на любов

двама да кръжим и да изгорим...