Моята вяра

Обичах те и вярвах в любовта,

с аромат на рози,морски бриз,

луна поела красотата на света,

звезди обсипали небето .

Мечти и поглед искрящ като рубин,

плахо докоснати ръце,откровение и нежност

струяха като водопад ,погълнати един от друг

забравихмe света и тази неземна красота.

В мислите бе само ти,

сърцето беше само за теб,

а птици прелитаха с жален крясък,

но само теб аз виждах,прегръщах и целувах.

Не знам дали с очите съм те гледала,

но заигра се с моята любов

,мечтите бяха просто пепел

,а вятъра с косите ми играе

и разпилява над морето моите надежди

А вярвах, колко много вярвах в любовта,

която от сърцата ни струеше ,

понесена от ангелски крила,

пламенно вярвах ,че вечна ще е тя.

Тъжно и самотно е без теб,

само тишина и мрак навред струи,

уби любовта ми,нарани ми душата,

но не можеш мечтите ми ти да изтръгнеш,

като цвете прекършено- няма да стена,

аз още вярвам в любовта

,в красотата на стиха

изплакан от моята душа,

ранена ,но горда е тя,

очите ми са бистри езера

,мечтите волно летят,

над твоя прозаичен свят,

любов и красота да подарят.