В ласките на нощта

Вечерта ме приютява с тиха ласка,

плавно, тихо и безропотно се отпускам,

звук на нежност, трепет ,зов ,

по кожата ми плъзва копнеж за любов,

а тя е във мене, скрита от всички,

заговорнича с нея , в симбиоза сме двете,

да избягам ли искам ,незнайно защо ,

промъквам се мълком ,дъх притаила,

от себе си мога ли аз да се скрия.

Пълзи нежна и мрачна нощта ,

покорила с мрак света,а светулки се лутат

незнайно защо,очите ми следват този светещ поток.

Забравила себе си ,обзета от плам ,

тези малки светулки запалиха в мен ,

онзи огън, който ме изпепели

любих , раздавах ,обичах , горях.

В мен бавно като вулкан, изригнаха чувства,

от пепелта роди се силна любов

като феникс възкръснала палеща . жарка ,

а в тъмата сгушена ,усещах се жива,

усещах се истинска , нежно игрива,

като ореол ме обгръщаше мистерията на нощта,

споделила със нея тайни ,трепети , жар

а по устните ми плъзна усмивка ,

сбогом нощ, добро утро любов...