Днес видях най-тъжното нещо на света. Пред един ресторант стоеше едно младо момиче в булчинаска рокля и нейният съпруг пред закона и Бога. Стояха отпред и се караха. Кумът и кумата се опитваха да успокоят скандала. В един момент той замахна и я удари. После продължи надолу по улицата, а тя извика след него да се върне. Върна се. Но защо? За да продължава така всеки ден до края на живота им? А това трябваше да бъде най-щастливият й ден. Сватбеният й ден. Върте в ресторанта музиката продължаваше да свири и хората се веселяха. Всеки беше облечен с най-хубавите си и официални дрехи. Всички приятели бяха там, за да почетат празника на тях двамата. А те седяха отпред пред ресторанта. Виждах, че й иде просто да разкъса проклетата сватбена рокля и да умре от болката си. А той беше бесен. Може би пиян. Аз ги подминах и малко по-надалеч спрях. И заплаках. Плачех за това погребение. Вярно, че беше сватба. Но любовта им беше мъртва. И сега как да вярвам? Когато тя плачеше на сватбения си ден, огорчена и наранена от онзи, с когото трябва да дели всичко в живота си. Аз плачех. Плача и сега. Сигурно и за в бъдеще ще плача. Жива ли е любовта…
2 Коментара
Разглеждащи това в момента 0
- Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.
Препоръчани коментари