Душа
От shefkata
· 2072 прегледа
Душата ми е барикада,
но не непревземаема навеки.
Попадне ли под нечия обсада,
тя защитава себе си от всеки.
Оръжия поставя и зарежда,
изправя щитове високи.
Вдига бойници и ги подрежда,
отваря ровове дълбоки.
Готова да се отбранява,
срещу тежко хвърления камък,
пред нищо да не се предава,
от леден къс да пали пламък.
Макар така подготвена и скрита,
душата ми е лесна плячка
зад барикадата си тихо свита...
Важна ще е твойта крачка !
Тръгни, последвал свойта тръпка,
но остави оръжията тук.
Ако направиш правилната стъпка,
ще я извадиш със парче памук !
-
4
Препоръчани коментари