От: За да остана в съня ти

Настръхнала беше нощта.

Звездите, като в елха набодени свещи.

Настръхнала беше и вълчата Луна,

щом в пътеките си сянката ти среща.

Хиляди пъти настръхваше моето небе,

когато от болка сърцето се цепи.

И вятър сълзите не иска да спре

от очите, без тебе безпомощно слепи...

А днес... то беше ли днес въобще...

Още утрото настръхнало беше,

че тази нощ люлях звездите в ръце,

защото Луната в сърцето ми спеше...

...

А когато ме няма край теб в полунощ

и Луната е настръхнала и бодлива,

извад? от сърцето ми своя сребърен нож,

за да остана в съня ти – самодива...