От: Лунни водопади

Където любов безумна е горяла,

адът е мръзнал от сибирски студ.

И в този свят, студен и луд

не остана Душата ми цяла -

нали в любов безумна бе горяла.

Усмивка лунна и водопади лунни

помниш ли?- в очите ми блестяха.

И бях за теб и брод, и стряха,

а в среднощни мигове будни

и усмивка лунна, и водопади лунни.

Водопади и днес в очите ми греят -

Отрязах косите, а смехът изветря.

Не те намразих, а те презрях

и песни за тебе вече не пея,

но водопади още в очите ми греят.

Не пресъхнаха без тебе звездите.

Лунна усмивка и лунни водопади

Душата ми и без тебе гали.

С ветровете отново далече полита -

да не пресъхнат без тебе звездите.

Източник: Лунни водопади