Където любов безумна е горяла,

адът е мръзнал от сибирски студ.

И в този свят, студен и луд

не остана Душата ми цяла -

нали в любов безумна бе горяла.

Усмивка лунна и водопади лунни

помниш ли?- в очите ми блестяха.

И бях за теб и брод, и стряха,

а в среднощни мигове будни

и усмивка лунна, и водопади лунни.

Водопади и днес в очите ми греят -

Отрязах косите, а смехът изветря.

Не те намразих, а те презрях

и песни за тебе вече не пея,

но водопади още в очите ми греят.

Не пресъхнаха без тебе звездите.

Лунна усмивка и лунни водопади

Душата ми и без тебе гали.

С ветровете отново далече полита -

да не пресъхнат без тебе звездите.

страхотно е

само така - оптимистично, няма да ревем за тях я

Звездите ослепяха

Ще плиснеш шепа черно вино,

светулчен огън в мене ще запалиш.

А после Вечер, тихо ще намине

сред звездите, от виното заспали.

Ще брули вятър нежните ми длани.

Ниско в нивята песен ще подхване

за слънчево лято и сън в дъбрава,

за сълзи проляти в огън забравен.

Ще плиснеш шепа дъх вечерен,

на стихнало огнище в жарава топла.

А после Вяра, във мрака черен

ще навява тъжно, тихите си вопли.

Ще завият бури в лунните пътеки,

в мен ще се буди звяр до човека.

Не плискай вино, ни дъх от шепи-

мигът отмина, звездите са слепи.