Луна - вълчица

Когато луната тез скали посребри

и звездите танцуват във лятна отмала,

запей свойта вълча песен и ти -

че луната вълчица е, приказно бяла,

когато скалите в полунощ посребри.

Тогава замлъкват дървета и вятър.

Пред тебе звездиците танца си спират,

а твоята песен лети над нивята.

Че луната вълчица е мигом разбираш,

когато замлъкват дървета и вятър.

И нека дивото във теб да клокочи,

да трептят посребрените лунно скали.

Вълчицата - миг и при тебе ще скочи

и лунната пепел над вас ще вали,

дивото ли в тебе в нощта заклокочи.

Звездите танцуват във лятна отмала,

запей свойта вълча песен и ти,

че луната-вълчица е приказно бяла,

когато скалите среднощ посребри

и всичко танцува във лятна отмала.

Пред тебе звездиците танца си спират

и твоята песен лети над нивята;

вълчица луната е - ти го разбираш,

когато замлъкват дървета и вятър

и в танца звездите пред тебе се спират.

Трептят посребрените лунно скали,

при тебе вълчицата - миг! - и ще скочи,

и лунната пепел над вас ще вали,

щом дивото в тебе в нощта заклокочи

и спят посребрените лунно скали.