Пропищя небето.
Не пл?сна кротък дъжд,
а над мен товар от камъни изсипа.
И гръм търкулна, и блесна изведнъж,
а без дъжда бездомно скитам
под това небе проклето.
Пищи небето
и камъни се сипят вместо дъжд.
За тебе, все облаците питах.
Сред тях, самичка не веднъж
орбити пресичах, на звездите
в това небе проклето.
Дъждовна сред звездите
все търся друго, огнено небе -
да не сипе камъни върху ми.
В друго време и в други светове,
на Млечен път в огнените друми
безпаметно да скитам.
Препоръчани коментари