За един съм, може би света,
събран в зеничово малка вселена.
Но аз, със тебе искам да летя,
дори и дяволите после да ме вземат.
Не трий сълзите ми с горещи,
изтръпнали от спомените ни ръце.
Не пращай ми вятъра насреща,
да пали пожари в смръзнало сърце.
За една си, може би света,
в уютния кът на топлото огнище.
За нея щастие е, една искра....
и всичко друго е просто тъмно нищо.
Не пускай хали, от страстни сили,
да гасят искрата ?, сълзите ми да спрат.
Любов се дава. И се взема, мили...
Така устроила съм, сърдечния си свят.
Не трий сълзите ми, огнени свещи.
Без тях тъй пуст е, тъй тих е мракът.
В студеният свят, е малко горещо,
щом някой, с любов за тебе е плакал.....
Източник: За да остана в съня ти
Препоръчани коментари