Някой невежа е хвърлил творчеството ми в темата за хайку. АКО ТОЛКОВА НЕ РАЗБИРАТЕ ОТ ПОЕЗИЯ, ПОНЕ ПРЕБРОЙТЕ СРИЧКИТЕ! летен бриз после зима айде стига

Хайку е японска форма, и изискването за сричките 5-7-5 си е за спецификата на техния език. В този смисъл не е абсолютно задължително хайку на чужд език да бъдат със същия брой срички. Всъщност може да се каже, че хайку на друг език, освен японски, не е хайку, а просто тристишие... Което приравнява твоето творение с всички други в темата за хайку... Но щом смяташ, че това е нещо по-различно и заслужава собствена тема - добре.

Изграждаш "позиция" върху пълна глупост:

В този смисъл не е абсолютно задължително хайку на чужд език да бъдат със същия брой срички.

Ще помоля да не ми спамите хубавата тема с обяснения, как всъщност жанровете нямат жанрови характеристики. Сричките, вече казах, може да послужат за жокер за някой за който поезията е сричкоредене, за останалите са пределно ясно дузина различия, да не кажа липса на допирни точки.

Това с "приравняването" би обърнало в гроба някой японец, но българите са над това, дали? Би следвало да се отнасяш с повече уважение към словото, говорейки непочтително и за древна традиция.

Какво е хайку? Стихотворна миниатюра със строго спазвана метрика? Виртуозна лаконичност от три стиха? Микростихове с макроизмерения? Експромпт с огромна концентрация на чувства? Квинтесенция на поезията? Или висш израз на медитация?

Хайку е всичко това и още много друго, което не може да се назове с думи, защото думите ограничават, както твърди дзен-будизмът.

Извинявай, че оскверних хубавата ти тема и хайку-традицията като цяло с глупавите си брътвежи. Пиши си, няма да ти преча повече...

Хубавите неща стават бавно. Аз не съм от високо продуктивните. Обичам да казвам много с малко думи, вместо обратното, като други. Имах просветление, а когато ме навести музата ще споделя още. Радвам се поне, че нямаше още спам на тема "защо е кратко", защото в изкуството размера няма значение. Засега съм доволен от резултата и скоро не очаквам да се надмина. Конструкцията, отвъд буквалното тълкувание, с преносният си заряд от емоции в алюзорен замах, е прекрасна и ми стана неприятно да бъде омесена с твоята тема. Остаряваш, това не е обида. ПП: Не си извинен.

Хубаво е, че не ти липсва самочувствие... Горното творение е кръгла нула и като хайку, и като каквото и да е друго. Това е мнението ми, и въпреки, че обикновено съм дипломатичен, твоята откровеност ме подтиква към такава и от моя страна. ПП: Дреме ми знаеш на кое, че не съм извинен...

Аз не мога да пиша, но обичам да си драскам. Но мога да кажа, че обичам да чета добра, красива поезия. В красивата зза мен поезия има рима, има ритъм, има...мелодия. Тук не виждам тези неща. А щом това не е хайку, за мен не е и поезия.

Много е хубаво да умееш да кажеш много неща с малко думи, но ти, в повечето случаи, казваш не кой знае колко неща, но с много думи.

Не целя да те обидя (казвам го, за да не си помислиш друго, защото не обичам да бъда неразбрана и не ми се рискува). Изказвам си просто мнението.

п.п.Да ти кажа, че другата ти тема аз я преместих в този раздел. Пак го казвам ,за да няма неразбирателства.

Много е хубаво да умееш да кажеш много неща с малко думи, но ти, в повечето случаи, казваш не кой знае колко неща, но с много думи.

Не ти се обиждам. Нямам високо мнение за качествата ти да пишеш, така че не го вземам и под внимание. Знам и в коя клопка си попаднала - думичката "айде". Не е нужен талант или голяма мъдрост, просто абстрахиране от думите и възприемане на цялото...

Горното творение е кръгла нула и като хайку, и като каквото и да е друго.

Лелее, сега го прочетох, хахахаха. Ти си срам за длъжността "модератор" с такива изказвания. Грозно е, че продължаваш с личната си неприязън дори в местенце за поезия... сигурен съм, че няма написано от мен което да не е пумия, ама защо ми акаш в темата...

Сигурно е така... Няма да те смущавам повече. Инспирирай си се на воля...

Айде завистливите комплексари да не се назландисват и да ми спестят тревогите си за непретенциозните ми дръзновения. Имам ново вдъхновение. аз искам да съм таралежче, покорно във леглото ти да лазя да рупам ябълки с сусам тъй както само аз си знам и нека туй на нищо да не мяза ала обичам повече от туй да ям да знам, че твое съм бодежче да боцкам, апя и до там

Айде завистливите комплексари да не се назландисват и да ми спестят тревогите си за непретенциозните ми дръзновения. Имам ново вдъхновение.

аз искам да съм таралежче,

покорно във леглото ти да лазя

да рупам ябълки с сусам

тъй както само аз си знам

и нека туй на нищо да не мяза

ала обичам повече от туй да ям

да знам, че твое съм бодежче

да боцкам, апя и до там

Няма естетическа стойност.

Безсмислена поезия.

Няма естетическа стойност.

Безсмислена поезия.

Поезия нарича се това

което е отвъд слова

до гуша му дойде света

да акат своите лaйна

приели се за меродавни

елит, "аристократи" малки

раздаващи оценки жалки

че словото е с авторски права

и видиш ли, не си сега

достоен да ги ползваш, да!

защото Fingli драги свой

не всеки е на твоя бой

но всеки има си душа

от тук до край света

За някой е поезия, за друг - ла**а. И не отричай правото на лично мнение. Безброй драскачи има по света, които в своето си настроение си мислят, че са истински поети... А всъщност само правят... минуети.

За някой е поезия, за друг - ла**а.

Не е така, не е така.

НЯКОЙ са поезия, а други са ла**а.

И мнение тук има, да

но не за моите слова.

Не знам кое върти света

но и да цитираш Лао Дзъ

избива много завистта,

че дет те бива пак не си връхта.

Редактирано 22 август 201016 г. от am-am (преглед на промените)

В голяма грешка си - и капка завист не крия в своите слова. Безсмислено е...Злоба и ненавист и без това разяждат днес света. Щом твоята "поезия" те радва пиши на воля, аз не съм против. Обаче виждам, че си хванал брадва и с нея удряш чуждия курсив. Потънал в себе си, не виждаш друго, и чувството за собствена значимост те кара да се смяташ за природно чудо. Какво пък толкова... Необходимост...

В голяма грешка си - и капка завист

не крия в своите слова.

Безсмислено е...Злоба и ненавист

и без това разяждат днес света.

Щом твоята "поезия" те радва

пиши на воля, аз не съм против.

Обаче виждам, че си хванал брадва

и с нея удряш чуждия курсив.

Потънал в себе си, не виждаш друго,

и чувството за собствена значимост

те кара да се смяташ за природно чудо.

Какво пък толкова... Необходимост...

мерак да бъдеш похлупаче

на тенджери със манджичка лютива

на малко комплексирано хлапаче

тук повече ще му отива

станА ми ясно, че си безразличен

описа го веч в томове безброй

на Лао Дзъ учител си отличен

по дразги, вой и бой

похвални бяха думите ти щедри

отдъхна си света тогаз

кога ми обеща тъдява

че спираш спама си от раз

уви изневери си пак

унесе се в саморазправа

в надменността си си за смях

не ще убиеш полъхът ми благ

че конкуренция съм пак

не пиша с мисълта за слава

не ме е еня, кой е враг

поезията имам за приятел драг

Редактирано 22 август 201016 г. от am-am (преглед на промените)

поезията имам за приятел драг

...но тя, уви, третира те кат враг.

...но тя, уви, третира те кат враг.

от тъпоумие не ме е страх

зат'ва съм ти в графата "враг"

кога се сетиш, че си сам

първопричината за своя срам

не ще налага ти се веч

похвалите си сам да триеш

а Калиопа да посрещаш с меч

резила си да криеш

каквото имах - вече казах

когото имах - наредих

успя и музите да сгазиш

за да останеш сам велик

... може и да може ако толкова е свята хвърковата тоже небосвода да намята хората да гледа мило неумело как все падат както някакво огниво за мечти да изпълняват... ала бива ли така да ме гледа отвисоко сякаш нявга по снега боса с мене не вървя... аз все плачех за обувки тя припомняше че бях срещнал я - Неволята злояда - просяк скъсващ се от смях тя краката му изяла а на мене ги остави спомена да тлее, че е дала повече от туй което бях...