Това ми е едно от най-любимите неща в световната литература въобще.

Чели ли сте я? намира се в 7 книга на ДЪРЖАВАТА, ако си спомянм правилно...

Това ми е едно от най-любимите неща в световната литература въобще.

Чели ли сте я? намира се в 7 книга на ДЪРЖАВАТА, ако си спомянм правилно...

А чувал ли си приказката, че света не е нито добър, нито толкова лош, колкото ни се струва ?

Да, чели сме я.

За любопитните има я и в нета.

А смисълът на темата ти, какъв е?

Дали пък винаги е ясен смисълът... А и нали живеем в света на сенките, каквото и да набедим за смисъл- не е това. Може би смисълът е да си спомним, че в света на сенките това, което си мислим за смисъл, изобщо не е смисъл? Или пък- всеки да си каже какъв е смисълът на тази тема според него? Което в светлината на първото предположение -няма никакво значение?

Има избор!

В разговор с Главкон Сократ гради следната представа:

"Ние, хората, приличаме на затворници в една пещера.

Така сме приковани, че можем да виждаме само стената в дъното на пещерата. Далеч зад нас гори огън, а между нас и огъня минава път, по който хора носят различни предмети: вещи, статуи, фигури на животни.

Някои от носещите говорят, други мълчат.

Ние, окованите, виждаме само сенките, които се отразяват в дъното на пещерата; чуваме само думите, които някои от сенките произнасят. Ала може да се случи така, че някой от окованите да се освободи.

Тогава той ще може да обърне погледа си и ще види, след болката от светлината, действителните предмети. Естествено, освободеният може и да не понесе болката, и да предпочете да си съзерцава това, на което е свикнал - сенките; може да се противи, рече ли някой да го освобождава.

Но може и да излезе от пещерата и да види най-истинската светлина - тази на слънцето.

Тогава той ще прозре причината, поради която някои неща стават сенки и ако му се наложи да се върне в пещерата, сигурно ще поиска да сподели с останалите затворници истински видяното, ще заспори с тях и дори ще иска да ги освободи, за да ги приобщи към благодатта на светлината.

Те първо ще му се изсмеят, а след това, остане ли непреклонен в желанието си да ги освобождава, биха го и убили. "

Притчата е интересна и води до много размисли.

Всеки от философите в миналото си я интероертирал по собствен начин и я е използвал за доказване на различни тези.

Можем да се обърнем дори и към херменевтиката и Розанцройцерите с "пещерата на познанието".

Въобще, щом говорим за Платон трябва да подразбираме мистицизъм.

Не напразно гражданственост е придобило понятие "платонически", за нещо, което се отнася до мистичното, до непрякото преживяване.Платоновата "идея"Нна гръцки "идея" означава образ, образец, лик, вид. Идеята е единица; но същевременно чрез нея се представя и осмисля съвкупността на видимата множественост, т.е. "другостта", "инобитието" на единството или "раздвоението", "делимостта". Това е царството на простата, но умножима вещественост, материята, която поробва сетивността и не позволява обръщането на погледа. С това тя също е единна, така в нея също участва първоначалото, но вече по принуден начин, като в пещера, заобиколено от стените, на които са проектирани сенките. Тук нямаме "действителност", а само окови и съобразяване, т.е. аналогии, отблясъци на истински съществуващото.

Колкото до притчата, аз не се опитвам да я тълкувам, или да смятам, че в нея са вложени други думи, освен тези, които са написани.

В унисон с нея си припомням следните поговорки : "Никой не е пророк в собствения си град" и "Всяка жаба да си знае гьола" и историята за одноокия в страната на слепците, който в вместо да стане цар му изваждат и другото око.

На роденият да пълзи не е съдено да лети.

Така е и с хората - те се чувстват щастливи в състоянието, в което са в момента.

Защо е нужно да се показва на слепците , че има и друг свят ?

В Библията е казано : "“ не хранете с бисери прасето.... то ще ги стъпче.....”

Вижте само истерията с Големия андронен Колайдер, която се развихри миналата година.Вижте и в момента психозата със "свинския грип", с "2012" и т.н.

А преди около 2000 години един човек е бил прикован за кръста само заради това, че е предложил на хората ей така, за разнообразие да се обичат помежду си....

Джовани Реале (известен учен, анализатор на Платон) пише в “История на древната философия”:

“Митът за пещерата символизира също и аскетичния, мистичен и теологичен аспект на Платонизма: животът по дименсиите на възприятията и на усещанията е живот в пещера, така както животът по дименсиите на духа е живот в чиста Светлина; да се обърнеш от усещането към понятното е ясно представено като “освобождаване”, като “излекуване от безплодните клонки”, като кон-версия; и върховното виждане за слънцето и за светлината само по себе си е виждане за Доброто и съзерцание на божественото”.

Ако разглеждаме притчата от гледана точка на християнските понятия "Ад" и "Рай" ще стигнем до извода, че както Раят е мястото, където душата общува директно с Бог, то Адът е точно противоположното състояние, и съответно стигаме до извода, че пещерата е Земята.

Човекът, върнал се вътре в нея е Христос, Светлината е божествената Светлина от Рая, а Тъмнината -Ада. Хората живеят цял живот на Земята ( пещерата) и не знаят, че има и друго място, където ще са по-добре.Не вярвайки на Христос те го убиват.

Ако разглеждаме притчата от гледна точка на масоните, притчата за пещерата е пряко описване на степените на Познанието.

Ако разгелждаме притчата от гледна точка на Емерсън и трансцендентализмът, то живеещите в пещерата за като последователите на Лок, а всъщност светът е много повече от това, което човек възприема чрез сетивата си . Стига да от осени вдъхновението и да "излезе" ( образно казано, разбира се) от пещерата на сетивата си.

А ако ра

p.s. нямам време повече д апиша.

утре ще продължа

А ако ра

p.s. нямам време повече д апиша.

утре ще продължа

Харесва ми идеята да се показват различни гледни точки! Богата е!

Ще продължа, и несъмнено ще да има още възможности:

Например: Възможно е тази картина да дава модел и на света, в който живеем и на начина, по който го възприемаме: Ние живеем в свят на проекции на същинските неща, осветени от светлина. Светлината ги поражда, осветява, но не е едно и също с тях. Самите тела имат същност и битие, но хората не са в него, те са в света на проекциите на нещата. Виждат техните силуети. И ги възприемат като същностни. А те не са. Това е много странна ситуация. Можеш ли, затворен в n-мерно пространство, да откриеш, осъзнаеш съществуването на n+1,2 и т.н пространства?

Редактирано 24 ноември 200916 г. от Багира (преглед на промените)

Харесва ми идеята да се показват различни гледни точки! Богата е!

Ще продължа, и несъмнено ще да има още възможности:

Например: Възможно е тази картина да дава модел и на света, в който живеем и на начина, по който го възприемаме: Ние живеем в свят на проекции на същинските неща, осветени от светлина. Светлината ги поражда, осветява, но не е едно и също с тях. Самите тела имат същност и битие, но хората не са в него, те са в света на проекциите на нещата. Виждат техните силуети. И ги възприемат като същностни. А те не са. Това е много странна ситуация. Можеш ли, затворен в n-мерно пространство, да откриеш, осъзнаеш съществуването на n+1,2 и т.н пространства?

Това, което казваш е така, от гностична гледна точка.

Не, не можеш пряко да разбереш за съществуването им, но може да се опиташ да пофантазираш за тях.

Пример - декартовата геометрия , "относителността" на Айнщайн и теорията на полето.

Времето , което както казва Марк Твен - "Всички говорят за него, но никой не го е виждал досега" .

Друга гледна точка относно притчата за пещерата : на материалиста

p.s. съжалявам.

Не, не можеш пряко да разбереш за съществуването им, но може да се опиташ да пофантазираш за тях.

E, освен преките начини, остават непреки ... те все още не са фантазия. Изключваш ли непреки начини? Или считаш, че няма? Или наистина няма?

Ако светът, в който живеем, не е n-мерен, както ни изглежда, а е поне n+1 мерен, n- мерната гледна точка материалистична ли е?