Здравейте.

След появата на темата за "Франкенщайн" в главата все ми се върти идеята за създаване на тема, в която всяка седмица (примерно) да се избира автор/книга, която да бъде дискутирана - на кой му харесва/ не му харесва, защо, какво го е впечатлило и т.н. Може да се получи нещо като Сблъсък и така раздела да се поосвежи малко, пък и ние да споделим мнения.

Какво мислите? Осъществима ли е идеята?

Редактирано 23 юни 200817 г. от Trichocephalus (преглед на промените)

Дай книга...същност що пък да даваш ти, ще дам аз.

Ай са да ви видим- става въпрос за "Цар плъх".

Има няколко човека от форума, които по един или друг повод са я посочили за любима. Аз я прочетох преди доста време и честно казано ама никак не ми хареса. Тъй де, искам да чуя аргументите на хората, които я харесват може би, вината е в мен и не съм я разбрала достатъчно. Тъй, че помагайте!

Хехе, то това беше само предложение, но гледам че май само от теб се прие .

Бих провела един дуел за "Цар плъх", но се притеснявам, че съм я чела доста отдавна и ще се явя неподготвена.

Не знам дали ще имам време да си я припомня, но ако все пак някой реши да се включи в това "предложение" можем да си спретнем един хубав сблъсък

Сложна и стойностна книжка, според мен. Един прочит не стига. На пръв поглед скучновата, заради историйте на военнопленниците, всъщност засяга дълбок проблем - културни различия.

Всичко зависи от прочита на дадена книга обаче... и очакванията от нея. Така мисля.

Между другото Шогун е на същия автор. Клавел. Но сигурно знаете.

Поздравления за темата, ще чета с удоволствие.

Да, "Шогун" също е на Джеймс Клавел и отново засяга темата за културните различия. Лично на мен "Шогун" ми направи по-голямо впечатление, като многопласика на героите, описателен стил, атмосферата, която създава и проблемите, които засяга в книгата.

Да, "Шогун" също е на Джеймс Клавел и отново засяга темата за културните различия. Лично на мен "Шогун" ми направи по-голямо впечатление, като многопласика на героите, описателен стил, атмосферата, която създава и проблемите, които засяга в книгата.

Книгата е доста известна и много хора са ми я хвалили и т.н Преди година реших, че най - малкото за обща култура трябва да я прочета. Тъй де, има книжки, които са задължителни. Със срам си признавам, че обърнах десет страници и я зарязах просто не можа да ме грабне или заинтересува. Не знам дали ще я мъча по натам, но за сега "Шогун" си стои в дъното на библиотеката ми. Явно просто аз и Клавел сме на различни вълни.

А за "Цар плъх" как да кажа просто персонажите ми бяха прекалено антипатични. Така и от цялата книга не успях да си харесам герой.

Дидка, гледай филма, старичък е, но пък интересен.

На Клавел книгите до една започват тъпо а после стават все по - интересни, и накрая се случва да не стигат. Поне при мен е така...

Но и аз... любима книга ми е Искрица живот на Ремарк, например

Вкусове.

Всъщност аз харесвам Клавел (визирам "Шогун") защото умее да те принесе в един друг свят. Запознава те с друг вид култура. За това обичам да чета и пътеписи на пътешественици, които обикалят из Азия и Африка.

Като говорим за любимци, аз обожавам Пърл Бък, не знам дали сте чели "Източен Вятър, Западен вятър" ( на времето я продаваха с в. Труд), но книгата е невероятна. Разнищва сблъсъка между Западната и Източната култура на фона на една красива любовна история (колкото и банално да звучи) основана на различия и в края на крайщата на компромиси. Дйествието се развива в Китай и определено е много интересно да се прочете, особено от една жена, защото книгата разкрива възпитанието и начина на отглеждане и поведение на една китайска девойка.

И както Инфи каза - различни вкусове.

Дидке, явно Клавел не е твоя автор Лошо няма, то за това има толкова разнообразни литературни жанрове - за всекиго по нещо. Ориентирай ни за твоя литературен вкус - да видим дали ще намерим общ език .

Дидке, явно Клавел не е твоя автор Лошо няма, то за това има толкова разнообразни литературни жанрове - за всекиго по нещо. Ориентирай ни за твоя литературен вкус - да видим дали ще намерим общ език .

Обожавам руската литература...

"Златния телец" е една книга, която съм я поставила на пиедестал. Едно бившо гадже ме "светна" за нея и аз ще съм му благодарна до гроб. Невероятна книга доставя истинско удоволствие.

От новите руски автори не съм чела почти нищо просто не ми е попадало в ръце - откакто бачкам нямам библиотека под ръка и адски ми тежи. Вместо това крада от книгите на родителите на мъжа ми, а те май са фенове на Зола. Автор, на който изчетох около 10- тина книги и нито една не ми хареса. Ама от нямане накъде дотам опрях.

А руската поезия е невероятна не знам дали защото сме си близки по манталитет, но определено са титани в областта на литературата.

И аз обожавам руска литература, макар да не съм чела "Златния телец" (но като говорим за Петров, се сещам за "12-те стола" и Иля Илф, която е емблематична книга за мен).

От руската литература най-много уважавам Достоевски, а от съвременната руска ти препоръчвам Виктор Пелевин - "Чапаев и пустотата" или ДПП (Диалект на преходния период /от никъде за никъде/ ). Която и да вземеш, все е хубава според мен.

Няма какво да си говорим, братя руснаци са страхотни.

Златния телец не съм чела и аз, и много искам, много ми е говорено за тази книжка. Мога мнение да дам даже, но няма да е мое. Дали я има в електронен вид?

За руските класици подкрепям. И за поезията.

Явно няма интерес около Цар плъх, може да обсъдим нещо от руската класика, което всички познаваме. Така темата ще бъде и образователна.

Златния телец не съм чела и аз, и много искам, много ми е говорено за тази книжка. Мога мнение да дам даже, но няма да е мое. Дали я има в електронен вид?

За руските класици подкрепям. И за поезията.

Явно няма интерес около Цар плъх, може да обсъдим нещо от руската класика, което всички познаваме. Така темата ще бъде и образователна.

Само на руски открих нещо...

http://www.fictionbook.ru/ru/author/ilf_il...olnaya_versiya/

Тук ги има и дванайсетте стола дали да не си упражня руския и да се пробвам и аз

Ми, хайде да чуем предложение ама нали се сещате, че е малко трудно да се посочи книга, която всички сме чели

.............

Ми, хайде да чуем предложение ама нали се сещате, че е малко трудно да се посочи книга, която всички сме чели

"Под игото"?

Само на руски открих нещо...

http://www.fictionbook.ru/ru/author/ilf_il...olnaya_versiya/

Тук ги има и дванайсетте стола дали да не си упражня руския и да се пробвам и аз

Ми, хайде да чуем предложение ама нали се сещате, че е малко трудно да се посочи книга, която всички сме чели

Мерси Дидка, ще се възползвам.

Я кажете за Мемоарите на една гейша.

Значи - слушах много за филма, изтеглих го, но нямах субтитри, все не пасваха, и го гледах на японски. Разбира се, нищо не разбрах. Изоставих го и си купих книгата, с огромно любопитство я започнах, и.... още не мога да я довърша. Имайте предвид че съм чела до края даже Бабит но тази не успях...

Разкажете ми за нея, да знам заслужава ли си пак да я започвам...

"Под игото"?

Ще се изумиш, но ако направим една анкетка ще видиш, че малко хора са я чели.

Учениците минават със задължителните глави и толкоз.

Лично на мен ми трябваха два дни и голяма воля, за да я прочета.

Честно казано не ме кефи.

Всъщност на Вазов може би, разказите са единственото нещо, което ми допада(и малка част от стихотворенията му). "Патриарх на българската литература" - дрънци сигурно е бил с връзки

Инфинити книгата не съм я чела, но гледам има я в електронен вариант и леко ме изкушава. Филмът много ми хареса. И във National Geographic бяха пуснали материали за гейшите. Лично за мен са изключително интересно явление. То, не е лесно да се нацапотиш и да очароваш един мъж Но определено са завладяващи като подход и начин на мислене.

Редактирано 19 октомври 200718 г. от dindi (преглед на промените)

Хммм, какво съвпадение - тъкмо "Цар Плъх" чета в момента. Всъщност я чета близо месец вече , ама какво да се прави, не ми остава много време за четене напоследък (почти я привърших вече ). Та на въпроса - книгата много ми допадна. Всъщност подходих към нея с много предразсъдъци, незнам дали защото твърде много хора ми я препоръчаха или поради друга причина, но въпрки това се оказа една страхотна книга. Изключително интересна история, наситена с дълбочина и предложена върху богат исторически фон.

Инфинити книгата не съм я чела, но гледам има я в електронен вариант и леко ме изкушава. Филмът много ми хареса. И във National Geographic бяха пуснали материали за гейшите. Лично за мен са изключително интересно явление. То, не е лесно да се нацапотиш и да очароваш един мъж Но определено са завладяващи като подход и начин на мислене.

Това чудо Гейша е изкуство. Учи се с учители. Чела съм доста за тях... но книгата....... нещо не ми върви.

Аз в момента чета "Живата факла" на Стивън Кинг. Много тъжна книга.След нея смятам да почна "Гробище за домашни любимци".Надявам се да кажете своето мнение за тези книги....

Ей, на появи се фен на "Цар плъх"

И че каква е пък точно историята в нея- група войници, които оцеляват. Мудно, мудно...Прилича на "Сървайвър" само дето там нямат жени

Филмът беше много хубав за гейшите ако не си го гледала Инфинити, гледай го. Сигурно книгата пресъздава по - други емоции. То винаги е така. Но филмчето си заслужаваше пък и тайно подозирам, че е подходено с повече романтизъм и художествена измислица към него. Нали зрителя все пак трябва да бъде щастлив?

Кинг? Друг проблемен автор. Не се прежалих за нито една негова книга. Чела съм книги на автори които не са ми били симпатични по начало ей така, да видя стила им. Да знам за кво точно иде реч. На Агата Кристи съм чела въпреки, че и там е болна тема. Но Кинг? Само някои от филмите - казват, че те са слабо копие на книгите, но честно казано - ниет.

Прочетох преди време "Зеленият път" и честно казано много плаках.Не очаквах всичко да свърши така...За Стивън Кинг мога да кажа,че книгите му имат стойност и си зслужава човек да ги прочете!

Някои знае ли кога ще излезе "Блейз" на български?

Редактирано 19 октомври 200718 г. от kai_99 (преглед на промените)

Аз искам да се намеся в темата, относно "Мемоарите на една гейша". Гледала съм и филма, но разбира се, преди това прочетох и книгата. Излишно е да казвам, че книгата е по-добра.

Тази книга ме завладя, за два дена я бях "хапнала". Изключителна история. Още преди да я прочета, бях чела много за гейшите, техния живот, обучения и още два мемоара на други гейши.

Мисля, че книгата дава ясна представа каква е ролята на гейшата, и какво свъщност е "гейша", защото много хора ги асоциират с проститутки, което е не само грешно, но и изключително обидно.

Според мен, базирайки се на тази книга и на много други материали, гейшата е едно ходещо произведение на изкуството (то дори и думата "гей" означава изкуство), ваяно с години (имайки в предвид, че гейшите започват своето обучение от ранна детска възраст).

Хубавото на тази книга е, че освен повърхностния и на пръв поглед красив свят на гейшите се разкрива света в който те в действителност живеят. Свят изпълнен с напрежение, конкуренция, липса на личен живот и най-вече забранени чувства. Гейшата няма право да се влюбва, няма право да се омъжва. Което, разбира се, не е пречка на една гейша да изпитва чувства към даден мъж, но в един момент тези чувства стават пречка за изпълняването на нейните...как да го кажа - професионални задължения. По онова време (защото в съвременния свят почти няма гейши), тези жени са били независими, но са плащали висока цена за тази своя независимост. Красивите кимона, свободния живот, бижутата и до една степен луксозния живот, който са водели (макар, че много малко гейши са живяли самостоятелно) си е имал цена.

Книгата според мен е много хубава - емоционална, истинска и детайлна. Описани са много интересни елементи от живота на гейшите, тяхното обучение и дори процеса на гримирване и приготовления за вечерите прекарани в различни чайни в Киото. И в същото време, книгата сваля тежката завеса зад която се крие гейшата, показвайки, че животът й в действителност не е постлан с коприна и рози.

Аз лично харесах книгата.

Аз в момента чета "Живата факла" на Стивън Кинг. Много тъжна книга.След нея смятам да почна "Гробище за домашни любимци".Надявам се да кажете своето мнение за тези книги....

Гробище за домашни любимци е потресаваща. И филма съм гледала. и книгата съм чела многократно. Нещо страхотно е. И страшничко. Фен съм на Кинг, а тази книга ми е любима...

Прочети я, заслужава си.

AciDBurn, благодаря ти...

Почти нищо не разбрах от филма/без превод/ но сега ще завърша книгата, после ще споделям.

Относно Стивън Кинг, споделям мнението на Дидка. И аз не го харесвам - чела съм "Живата факла" и "Кери" и изобщо не съм впечатлена. Непрекъснато ми хвалят някакви негови книги, но в последно време все си мисля, че е станал изключително банален. Все пак въпрос на вкус.

Има няколко хубави филма по негови книги ("Изкуплението Шоушенк"; "Мизъри"; "Сиянието"; "Таен прозорец").

Пък и аз принципно никога не съм си падала по този жанр.

Иначе в момента съм пристрастена към пътеписи и в книжарница "Пингвините" ме очакват няколко книги за пътешествия в Кения, други места в Африка и далечните азиатски държави. Тези книги са истинско приключение.

П.П: Инфи, на филма единственото му хубаво нещо е визията - кимоната и art design-на на обстановката. Иначе изобщо не пресъздава чувствата, които пресъздава книгата. Пък и бяха наели китайки за главните роли на Мамеха, Саюри и Хацумомо.

П.П.2: Само да кажа, че много се радвам, че тази тема се разрастна

Ще се изумиш, но ако направим една анкетка ще видиш, че малко хора са я чели.

Учениците минават със задължителните глави и толкоз.

Лично на мен ми трябваха два дни и голяма воля, за да я прочета.

Честно казано не ме кефи.

Всъщност на Вазов може би, разказите са единственото нещо, което ми допада(и малка част от стихотворенията му). "Патриарх на българската литература" - дрънци сигурно е бил с връзки

Инфинити книгата не съм я чела, но гледам има я в електронен вариант и леко ме изкушава. Филмът много ми хареса. И във National Geographic бяха пуснали материали за гейшите. Лично за мен са изключително интересно явление. То, не е лесно да се нацапотиш и да очароваш един мъж Но определено са завладяващи като подход и начин на мислене.

Донякъде съм съгласна. И на мен ВАзов не ми е любим автор. КАто бях по малка го харесвах, но сега някакси ми е много "елементарен". НО пък той и Дюма е "елементарен"... Добър разказвач е, това трябва да му се признае, има усет за това което се случва и да го пресъздаде по кристален начин. Изобщо, на мен лично най-много ми харесва "Епопея на забравените", както и още някои емблематични стихотворения.

Ако обаче говорим за български автори далеч по добри романисти са Д. Димов, А. Дончев.

Що се касае до прозвището "ПАтриарх на българската литература" по мое мнение то е заслужено, на толкова заради литературните качества на произведенията, а заради факта, че пръв след Освобождението започва да оформя контурите на българската литературна школа (доколкото може да се говори за такава).

ТОва разбира се е мое мнение и никого не ангажирам с него

Редактирано 19 октомври 200718 г. от Sessily (преглед на промените)

Поздравления, Бианка, за хубавата тема. Ще я следя с интерес.

За съжаление книгите, които обсъждате до момента, не съм ги чела, но пък са ми интересни коментарите ви за тях. Разбира се, изключвам Вазов и "Под игото", които аз много харесвам. Въобще аз съм фен на дядо Вазов на романите му, разказите му ("Дядо Йоцо гледа" е велик разказ), поезията му (чела съм я на глас на мъжо ).

Продължавайте по темата. Като засегнете нещо, което съм чела (предполагам "Грижи за бебето и детето" няма да обсъждаме :) ), ще си кажа думата.

Редактирано 20 октомври 200718 г. от GABRIELA (преглед на промените)