LifeLess.LiFe

Последната простотия, дето изхвръкна от уморения ми мозък: " Дали ще бъдем заедно...? Дали ще ме обичаш...? А дали ще си спомняш за мен, когато погледнеш звездите, а аз вече не съм до теб...? А дали няма да се сещаш с усмивка за минутите, които споделяхме заедно...? Не знам... Но дали пък ще стане така, че да не се разделяме и аз да не пиша тези редове...? Не знам... Само времето може да покаже... А дали знаеш, че те обичам и че не мога без теб...? Не знам... Само ти можеш да отговориш на този въпрос...

Ето ме пак - съвсем малко преди първия ми пост Причината за втората ми, така скорошна поява е, че се сетих да сложа едно стихче, което написах съвсем скоро, без умисъл да вложа нещо в него. Но се оказа, че подсъзнанието ми си е свършило работата. А ето го и великото нещу: " Един поглед през прозореца. Търся хоризонта - няма го. Тихо мълча. Тежки капки. Като копия. В перваза забиват се. Нейде зад планините нещо проблясква. Вълнува се. Лъчи тънки. Страхливи. Насочват се нагоре. В синевата пречупват се. Плъзват се към мен. Към моя прозорец. А капките. Ситни кристали. Заблестяват. Събуждат се. А моят поглед. Потънал някъде далеч. Загубва се. "

Здрасти, здрасти. Почвам си дневника с надеждата да е малко по-добър от предишния, който започнах. Та, така. Вече ще ви опиша състоянието ми в момента, че хич не е розовко. Седнала съм си на псевдо-президентския стол пред бюрото, нахлупила съм слушалките и давя налегналата ме меланхолия с песни на 3 Doors Down и Ill Nino...и малко Evanescence. Хрупам си обичайните Хогаренас (както ги наричаше продавачката на лавката в старото даскало - Загоренас )... мисля си защо въобще се захванах с причината на моята меланхолия. Наистина ми е чудно, но пък и какво - имам си малко тема на размисъл вечер докато багерите на строящия се блок до нас бръмчат в малките часове. Нещо по-весело - тъкмо приключих една рисунка, която я драскам от невероятно много време. Дори се чудя как въобще ми е стигнало отрицателното количество на търпението Поздрав за всички слушащи алтернативна музика (метъл, рок и всякакви подобни) - Ill Nino - I Am Loco, но най-вече поздравче за Фил, който знам, че много ги харесва Ами засега това е от моята особа, която съм сигурна, че не е събудила Вашето искрено любопитствo. Но ако все пак ви е станало поне малко интересно, Ви благодаря и ще се радвам ако продължите да следите дневника ми Доскоро! LifeLess.LiFe