Ето едно оформено и кратко есе от тук: Лъжата
Лъжата
Защо лъжем? Обикновено за да представим себе си така че да се харесаме на околните или за да предпазим себе си или някой друг. Но дали резултатът винаги е този към който се стремим? Всъщност, не се ли получава в повечето случаи обратен ефект? Рано или късно истината изплува. Дори това да е само в 99% от случаите, струва ли си риска заради единия процент - един толкова малък шанс? Защото закъснялата истина е много по-жестока от навременната и освен това тя действа двупосочно - премазва и лъжеца и излъгания, а често те се оказват един и същ човек. "Колкото по-голяма е една лъжа, толкова по-лесно ще и повярват." - Адолф Хитлер.
Ще бъде ли скучен светът без лъжа? Едва ли. В повечето случаи истините са достатъчно солени, за да ни разнообазяват живота. "По-добре суровата истина, отколкото сладката лъжа."
А какво са "малките" лъжи? Изобщо има ли "малки" лъжи? Обикновено оправдаваме малката лъжа. Правилно ли е това? Ако малката лъжа е незначителна и безобидна за лъжещия, дали е такава тя и за излъгания? Едва ли лъжещия си задава този въпрос. "Лъжата е толкова по-опасна, колкото е по-близо до истината."
Най-голямата полза от лъжата, е че ни дава краткотраен комфорт, а най-малката вреда от лъжата, е че дълго време се чувстваме гузни от нея.
Надявам се да ви хареса, късичко е - около 1 страница голям формат(поне при моето писане ), но в случая на мен такова ми трябваше.
И благодарности на iveta7, че ми помогна