shokarka

здр на вс.!!Хора хелппп плс помогнете моля ви трябва ми ЛИС :До Чикаго и назад хелпппп предварително благодаря

здр!извинявам се за безспокойството,но спешно ми трябва ЛИС на теми:Масовият подвиг в одата опълченците на Шипка; 2 История,народ и личност в одата опълченците на Шипка; 3История и легенда в одата опълченците на Шипка; 4 тото уж го написах търсех ,но неможах да намеря моля ви помогнете ми до 13.12 .07 плссс предварително ви благодаря :rolleyes:

Здравейте!спешно ми трябва ЛИС на Иван Вазов за "Новонагласената гусла"и за "Векът" предварително ви благодаря ! (за петък е ,ако някой може да мо помогне срока е до петък! )

здр.благодаря все пак ,но аз вече бях си го написала !

Хамлет - Трагизмът на ренесансовата личност Западноевропейският ренесанс бележи в своето развитие два периода - първия - период на светли надежди, на раждане и утвърждаване на хуманистичния идеал, на вяра в човека и неговите качества и възможности да преобрази и хармонизира света, и втория, наречен сполучливо \"криза на хуманизма\", характеризиращ се с разочарование и обезверяване на светлите умове, с липсата на перспектива за установяване на ред, хармония и висока нравственост. Плод на тази песимистична епоха е трагедията на Шекспир \"Хамлет\". Трагизмът на на главния герой - датския принц Хамлет, се поражда най-вече от жестокия сблъсък м/у ренесансовия идеал, чиито носител е той, и реалната действителност, в която попада при завръщането си в Дания, в родния Елсинор. Външен израз на този конфликт е мотивът за лудостта, реализиран в произведението чрез образите на самия Хамлет, а и на неговата любима Офелия. Повод за завръщането на престолонаследника е смъртта на баща му и невероятно бързата женитба на майка му - овдовялата кралица. за неговия роден чичо - новия крал Клавдий. Този факт обърква принца, разочарова го, но неговият поглед прониква още по-дълбоко в живота на Елсинорския двор. След срещата и разговора си с духа на стария крал, при който се изясняват причините, участниците и се очертават последствията от мерзкото убийство, извършено от настоящия крал. За ренесансовата личност човешкия живот е с особено висока цена и никой смъртен няма право да го отнема. Още повече - когато става дума за живота на личност, олицетворение на ренесансовия идеал, какъвто за Хамлет е неговия баща. Точно него има предвид героят в монолога си за човека във II действие, III сцена. \"Какво дивно създание е човекът! Колко благороден в разума си! Как безграничен по способности! По форма и движения - колко ясен и възхитителен! Колко подобен в делата си на ангел! Колко подобен в понятията си на бог! Красотата на света! Идеал на всичко живо!\" Израз на разочарованието от доскоро издиганата в култ човешка личност е обобщението на героя, че всичко това за него е \"квинтесенция на праха\", че \"друг такъв\" едва ли вече ще срещне в живота си. Трагичното разочарование на принца, произтичащо от предателството на приятелите от детството Розенкранц и Гилденстерн прераства в страдание от поведението на неговата майка. Гертруда като че ли е забравила наскоро починалия си силно любящ съпруг. Тя е точно на мястото си в своя Елсинор - свят на лиемерие братоубийство и пошлост, свят тъмница. В този свят непрекъснато търсят забавления и устройват шумни пирове, сякаш опитвайки се да потънат в забрава, да заглушат гласа на съвестта, връщащ ги към истината. Хамлет е безкрайно разочарован от своята майка. Отношението му към нея на моменти граничи с жестокост, но както сам казва героят - той е \"от любов жесток\". С упреците си към Гертруда синът й като че ли опитва да накара нейната съвест да се разбунтува, да я поттикне към покаяние, за да се спаси от срама и от греха на прелюбодеянието. Такава е целта на думите му особено в сцената с портретите. Шанс за възвръщане към достойното човешко съществуване героят дава и на останалите герои - на Полонии чрез иронията и сарказма си към неговото хамелеонство в прочутия диалог за формата на облаците, и на Офелия, сочейки й пътя към манастира... Противоречиво е отношението на главния герой към любимата девойка. За нея той, отпътувалият преди време от Елсинор обичан и очакван момък, единственият, с когото тя се вижда в сънищата и в мечтите си, е идеал за нравственост и красота. Виждайки промяната, настъпила в него, неможейки да си обясни причините, които са я породили, Офелия е лишена от възможността да стане другар и съмишленик на Хамлет. Огромната й любов към него, отблъсквана всячески от принца, кръвта на баща й, Полоний, ролята, която самата принудително поема в двореца, довеждат девойката до лудост. Еднакво трагична е нейната съдба с на съдбата на Хамлет. Дори - още повече. Защото, докато той има възможност да действа, докато той вече е наясно с истинското лице на обществото и на събитията, Офелия, възпитана по принципите на средновековната нравственост в подчинение на родителите и на по-висшестоящите, не е в състояние да достигне сама до истината. Нейното полудяване и смъртта й всъщност са потвърждение на идеята, че в света на порока и насилието чистите, невинни личности нямат място. По този начин Шекспир като че ли \"спасява\" своята героиня от страстите на Елсинор. Маската на лудостта е спасение и за самия Хамлет, тя му позволява да действа безнаказано, а и му осигурява така необходимото време за размисъл и за вземане на така важното за героя решение по повод отмъщението. Отлагайки кървавото отмъщение, за което се е заклел пред духа на баща си, Хамлет сякаш дава шанс и на самия себе си да остане ренесансова личност, независимо от условията, в които е попаднал. Героят многократно има възможност да отмъсти със смъртта на убиеца на своя баща, краля на Дания. Но кървавото отмъщение може да бъде цел само за средновековния човек, какъвто Хамлет не е. Той иска възмездие, а не смърт. Ето защо, преди да посегне към меча, принцът използва оръжието на словото, на театралното изкуство, което нанася по-дълбоки рани и носи по-пълно удовлетворение. Забележителни са неговите монолози и особено прочутият \"Да бъдеш или не...\", в който героят като че ли, разсъждавайки за ценността и смисъла на човешкия живот, за пореден път утвърждава ренесансовия принцип за висшата ценност, каквато е живота. По време на сценичното действие много от героите намират своя край. В последните сцени на V действие театралната сцена е осеяна с трупове - Лаерт, Клавдий, Гертруда, самия Хамлет. Според естетите смъртта на носителя на прекрасното, на идеала, е висш израз на трагичното. И въпреки че Шекспир се опитва да завърши своята трагедия с известен оптимизъм чрез оцеляването на единствения докрай останал верен на Хамлет и на ренесансовия идеал персонаж - Хорацио, зрителят не може да се освободи от състраданието към трагичната участ на един от най-прекрасните образи в световната литература - принц Хамлет - потопен в скръб, облечен винаги в черно, чийто светъл ренесансов свят е жестоко разбит при трагичния си конфликт с гнилия свят ма средновековна Дания.

Здравейте оново!Това за Хамлет по потарсих нещо намерих ама дали ще ти варши работа незнам дано да ти варши "Хамлет" "Хамлет" е най-известната творба на Шекспир,въвеждаща поредицата от негови трагедии, изразяващи песимизма от настъпилия ренесансов упадък, като "Макбет","Отело","Крал Лир" и други. Главният герой се явява символ на сблъсъка между идеалите на две епохи, част от последиците на който се разглеждат в произведението. Хамлет,образован млад човек,завърнал се в родната Дания,се изправя пред суровата средновековна действителност.Убийството на баща му,причинено от неговия чичо,е основната причина за промяната в светогледа на героя. Той разбира,че светлите идеали,който е придобил, са несъвместими с тогавашните порядки и на практика неосъществими. Главният виновник за създалия се конфликт в двореца,блатоубиецът Клавдий,е човекът,който Хамлет искрено започва да ненавижда. Користта,подлостта и лицемерието са душевни проявления, които той не може да приеме и неговата задача и основна цел стават отмъщението. Но героят не желае просто да изпълни синовния си дълг. Освен,че е обичал своя баща,като човек с недостатъци,но и ценности,той цели главно постигането на възмездие за участта му. Но Клавдий не е единственият,внесъл смут в илюзорния свят на принца. Разочарование той търпи и от низостта на близките си,което го кара да преосмисли вижданията си. "Човекът!Какво великолепно творение е той!Колко благороден е с разума си..."-героят назовава всички онези добродетели, които доскоро е съзирал в същността на хората,но допълва "...той не ме радва...И жените също,колкото и да се усмихвате"-вече е наясно с действителността,характеризираща се с деградацията на нравите. Хамлет е нерешителен в своята битка. Неговият меланхоличен темперамент и крехката му чувствителност го карат да изживява тежко несгодите. Но въпреки това винаги премисля действията си,за да се убеди в правотата им. Това е и причината да отложи убийството на чичо си. В тогавашните времена е било прието,че по време на молитва на смъртника му биват опрощавани греховете и в такъв случай отмъщението не би могло да се осъществи. В тази "трагедия на колебанието и съмнението"(цитатът е от Гьоте) героят има важно предназначение-да възвърне равновесието в разклатения житейски мост към извисяване и възраждане. Майката на Хамлет,Гертруда,се жени така скоро след смъртта на баща му,че успява да си навлече гнева му и дълбоката му скръб. От друга страна,любимата му,Офелия, не успява да прозре "разумната" му лудост( Полоний,бащата на офелия казва,че в лудостта на Хамлет има много разум-б.р) и да разбере истинските му намерения. Огорчен от жените в живота си ,Хамлет възкликва: "О,слабост,твойто име е жена" В същото време, Офелия,както баща си и брат си, е пионка в ръцете на Клавдий. Тяхното сляпо поданичество ги превръща в изкупителни жертви в тази игра между доброто и злото. Случайната смърт на Полоний довежда Офелия до лудост,а по късно и до смъртта. Лаерт,който макар и второстепенен герой,става основен участник в развръзката, също търси справедливост,но лесно бива подведен. За него Хамлет казва:"Каквото и да прави Херкулес-котакът е котак,а песът-пес".Той съзнава,че Лаерт е слаба натура и ще бъде погубен от наивността с. В края на творбата все пак се постига възмездие.Клавдий получава заслужената смърт,а Гертруда сама изпива чашата на наказанието. Хамлет умира,но не с това приключва неговата борба:"Хорацио,правдиво разкажи за моята съдба на тез,които поискат да я знаят"Истината ще съществува и занапред чрез верния приятел на принца. "Останалото е мълчание". Въпреки многото изкупителни жертви е въздадена справедливост. Чрез "Хамлет" Шекспир умело внушава изразената чрез неговия собствен поглед реалност. Сблъсъкът между хуманизма и горчивите средновековни ценности става основна идея на неговата творба, чийто символ е Хамлет. Хамлет – носител на типичните черти на човека от епохата на ренесанса Трагедията “Хамлет” отразява новия светоглед на Шекспир, свързан с кризата на европейския хуманизъм, с неверието във възможността да бъде изградено обществото достойно за благородните пориви на новия човек. Хамлет и хуманист в ренесансовия смисъл на думата , утвърден по времето на Шекспир от няколко поколения творци и мислители. Страшен е за него разривът между светлите хуманистични мечти и непосредствената реалност на Елсинор. Героят не е юноша, а вече мъж на зряла възраст около 30 години. Новото разочарование не се дължи на юношеска неопитност, а на несъответствието между хуманистичните му идеали и пошлата действителност. В духа на ренесансовия хуманизъм Хамлет споделя пред царедворците Розенкранц и Гилдернстерн възхитата си от човека, това “великолепно творение”, и разочарованието си от окръжаващите го подобия на човеци. “Човекът! Колко величествено творение е той! Колко благороден е с разума си; колко безкрайно богат на способности, изрази, движения; колко изумително съвършен в действията си; колко приличен на ангел в своята прозорливост, колко подобен на бог! Върховна красота света! Венец на всички живи твари! И какво е за мен тази квинтесенция на праха? Той не ме радва.. И жените също, колкото и да се усмихват.” Завърналият се от университета в германския град Витемберг за погребението на бащата си Хамлет внезапно узнава чудовищната истина – баща му е бил убит от собствения си брат. Получил от призрака на баща си ключа към съдбоносното престъпление, Хамлет преживява период на съмнение и колебания. Той иска сам да установи виновността на убиеца, а това го поставя в сложно отношение спрямо окръжаващата го среда. Принцът проявява съмнение в твърдението на призрака, докато според простонародните вярвания като пратеници на “отвъдния” свят духовете известявали само истината. Още преди да узнае страшната тайна на убийството, Хамлет е разочарован от майка си, която се е омъжила за Клавдий твърде скоро след погребението на краля. Разочарования му поднася и красивата Офелия, в която е бил влюбен, защото тя се оказва безволево и покорно на баща си същество в духа на средновековния християнски морал. От самотен отмъстител, действащ тайно, принцът се превръща в явен противник на краля престъпник. Но Хамлет проявява колебание, когато пропуска последната си възможност да накаже престъпника, отказвайки се да го прониже с шпагата си по време на молитва. Новият хуманистичен идеал на Хамлет влиза в противоречие с новия дълг на син и принц. Това е същност противоречието между хуманизма на новите времена и средновековното разбиране за дълг. То проличава в репликата на Хамлет, отправени към Хорацио, в която жали не само за краля и баща, а и за човека “Той беше човек”. При това под “човек” героят разбира не неясен сбор от съвършенства, а пълнокръвен индивид, който не е лишен от голяма цел. Такъв е и самият Хамлет. Ако Хамлет беше само средновековен принц, изпълнението на синовния и държавния дълг не би поставило пред него сериозни проблеми. То би се изчерпало с наказанието на престъпника. Но за хуманистът Хамлет варосат стои по иначе – защото човекът е деградирал, способен да извърши ней-долни постъпки? По пътя на тази логика Хамлет неизбежно свързва човека с епохата и достига до идеята за “разглобено време” и своята лична отговорност. Духовната трагедия на героя е в това, че съзнава безсилието си да сглоби “разглобеното време” – той може да накаже венценосния престъпник, убиец на баща му, но не е в състояние да предотврати опозоряването и опустошаването на човека, станал жертва на гибелните си страсти или на чуждата низост. Хуманистът Хамлет е изпълнен с омерзение към заобикалящите го престъпници, бездушни хора и подлеци, и чувства настоятелна потребност да излее болката си. Заемайки позата на луд, той получава своеобразно права на безнаказаност, позволено в оная епоха само на шутовете. Хамлет и днес продължава да предизвиква симпатиите на милиони зрители и читатели. Хуманистичния заряд на образа му е в това, че в една тъмна епоха на подлост и жестокост той воюва за съхраняване на човешкото и човека. При това Хамлет на е иконописен образ, “идеален герой”, а жив човек със свои слабости и достойнства, но главно – и това допада най-много на съвременния читател – мислеща натура, която изстрадва трънливия път към истината и прогреса и е готова да заплати за това с живота си.

здравейте! ох няма защо дано още малко някой да ми помогне за свободата днеска е последния срок моля ви плссс

здравейте на всички! тва за митовете малко по потърсих дано да ти варши работа http://www.tetradka.buntarite.com/proizved...7d483e94b396d17 и все пак моляви още малко помощ плссс

cvet_ina много ти благодаря мерси много ако има с нещо и аз ще ти помогна ........

спешно ми трябва есе на тема :моята представа за свободата ,знам че ставам мн ама моля ви помогнете плссссс предварително ви благодаря!!!!