Здравейте оново!Това за Хамлет по потарсих нещо намерих ама дали ще ти варши работа незнам дано да ти варши
"Хамлет"
"Хамлет" е най-известната творба на Шекспир,въвеждаща поредицата от негови трагедии, изразяващи песимизма от настъпилия ренесансов упадък, като "Макбет","Отело","Крал Лир" и други. Главният герой се явява символ на сблъсъка между идеалите на две епохи, част от последиците на който се разглеждат в произведението.
Хамлет,образован млад човек,завърнал се в родната Дания,се изправя пред суровата средновековна действителност.Убийството на баща му,причинено от неговия чичо,е основната причина за промяната в светогледа на героя. Той разбира,че светлите идеали,който е придобил, са несъвместими с тогавашните порядки и на практика неосъществими.
Главният виновник за създалия се конфликт в двореца,блатоубиецът Клавдий,е човекът,който Хамлет искрено започва да ненавижда. Користта,подлостта и лицемерието са душевни проявления, които той не може да приеме и неговата задача и основна цел стават отмъщението. Но героят не желае просто да изпълни синовния си дълг. Освен,че е обичал своя баща,като човек с недостатъци,но и ценности,той цели главно постигането на възмездие за участта му.
Но Клавдий не е единственият,внесъл смут в илюзорния свят на принца. Разочарование той търпи и от низостта на близките си,което го кара да преосмисли вижданията си. "Човекът!Какво великолепно творение е той!Колко благороден е с разума си..."-героят назовава всички онези добродетели, които доскоро е съзирал в същността на хората,но допълва "...той не ме радва...И жените също,колкото и да се усмихвате"-вече е наясно с действителността,характеризираща се с деградацията на нравите.
Хамлет е нерешителен в своята битка. Неговият меланхоличен темперамент и крехката му чувствителност го карат да изживява тежко несгодите. Но въпреки това винаги премисля действията си,за да се убеди в правотата им. Това е и причината да отложи убийството на чичо си. В тогавашните времена е било прието,че по време на молитва на смъртника му биват опрощавани греховете и в такъв случай отмъщението не би могло да се осъществи. В тази "трагедия на колебанието и съмнението"(цитатът е от Гьоте) героят има важно предназначение-да възвърне равновесието в разклатения житейски мост към извисяване и възраждане.
Майката на Хамлет,Гертруда,се жени така скоро след смъртта на баща му,че успява да си навлече гнева му и дълбоката му скръб. От друга страна,любимата му,Офелия, не успява да прозре "разумната" му лудост( Полоний,бащата на офелия казва,че в лудостта на Хамлет има много разум-б.р) и да разбере истинските му намерения. Огорчен от жените в живота си ,Хамлет възкликва: "О,слабост,твойто име е жена" В същото време, Офелия,както баща си и брат си, е пионка в ръцете на Клавдий. Тяхното сляпо поданичество ги превръща в изкупителни жертви в тази игра между доброто и злото. Случайната смърт на Полоний довежда Офелия до лудост,а по късно и до смъртта. Лаерт,който макар и второстепенен герой,става основен участник в развръзката, също търси справедливост,но лесно бива подведен. За него Хамлет казва:"Каквото и да прави Херкулес-котакът е котак,а песът-пес".Той съзнава,че Лаерт е слаба натура и ще бъде погубен от наивността с.
В края на творбата все пак се постига възмездие.Клавдий получава заслужената смърт,а Гертруда сама изпива чашата на наказанието. Хамлет умира,но не с това приключва неговата борба:"Хорацио,правдиво разкажи за моята съдба на тез,които поискат да я знаят"Истината ще съществува и занапред чрез верния приятел на принца. "Останалото е мълчание". Въпреки многото изкупителни жертви е въздадена справедливост.
Чрез "Хамлет" Шекспир умело внушава изразената чрез неговия собствен поглед реалност. Сблъсъкът между хуманизма и горчивите средновековни ценности става основна идея на неговата творба, чийто символ е Хамлет.
Хамлет – носител на типичните черти на човека от епохата на ренесанса
Трагедията “Хамлет” отразява новия светоглед на Шекспир, свързан с кризата на европейския хуманизъм, с неверието във възможността да бъде изградено обществото достойно за благородните пориви на новия човек.
Хамлет и хуманист в ренесансовия смисъл на думата , утвърден по времето на Шекспир от няколко поколения творци и мислители. Страшен е за него разривът между светлите хуманистични мечти и непосредствената реалност на Елсинор. Героят не е юноша, а вече мъж на зряла възраст около 30 години. Новото разочарование не се дължи на юношеска неопитност, а на несъответствието между хуманистичните му идеали и пошлата действителност. В духа на ренесансовия хуманизъм Хамлет споделя пред царедворците Розенкранц и Гилдернстерн възхитата си от човека, това “великолепно творение”, и разочарованието си от окръжаващите го подобия на човеци.
“Човекът! Колко величествено творение е той! Колко благороден е с разума си; колко безкрайно богат на способности, изрази, движения; колко изумително съвършен в действията си; колко приличен на ангел в своята прозорливост, колко подобен на бог! Върховна красота света! Венец на всички живи твари! И какво е за мен тази квинтесенция на праха? Той не ме радва.. И жените също, колкото и да се усмихват.”
Завърналият се от университета в германския град Витемберг за погребението на бащата си Хамлет внезапно узнава чудовищната истина – баща му е бил убит от собствения си брат.
Получил от призрака на баща си ключа към съдбоносното престъпление, Хамлет преживява период на съмнение и колебания. Той иска сам да установи виновността на убиеца, а това го поставя в сложно отношение спрямо окръжаващата го среда. Принцът проявява съмнение в твърдението на призрака, докато според простонародните вярвания като пратеници на “отвъдния” свят духовете известявали само истината.
Още преди да узнае страшната тайна на убийството, Хамлет е разочарован от майка си, която се е омъжила за Клавдий твърде скоро след погребението на краля. Разочарования му поднася и красивата Офелия, в която е бил влюбен, защото тя се оказва безволево и покорно на баща си същество в духа на средновековния християнски морал.
От самотен отмъстител, действащ тайно, принцът се превръща в явен противник на краля престъпник. Но Хамлет проявява колебание, когато пропуска последната си възможност да накаже престъпника, отказвайки се да го прониже с шпагата си по време на молитва.
Новият хуманистичен идеал на Хамлет влиза в противоречие с новия дълг на син и принц. Това е същност противоречието между хуманизма на новите времена и средновековното разбиране за дълг. То проличава в репликата на Хамлет, отправени към Хорацио, в която жали не само за краля и баща, а и за човека “Той беше човек”. При това под “човек” героят разбира не неясен сбор от съвършенства, а пълнокръвен индивид, който не е лишен от голяма цел. Такъв е и самият Хамлет.
Ако Хамлет беше само средновековен принц, изпълнението на синовния и държавния дълг не би поставило пред него сериозни проблеми. То би се изчерпало с наказанието на престъпника. Но за хуманистът Хамлет варосат стои по иначе – защото човекът е деградирал, способен да извърши ней-долни постъпки? По пътя на тази логика Хамлет неизбежно свързва човека с епохата и достига до идеята за “разглобено време” и своята лична отговорност.
Духовната трагедия на героя е в това, че съзнава безсилието си да сглоби “разглобеното време” – той може да накаже венценосния престъпник, убиец на баща му, но не е в състояние да предотврати опозоряването и опустошаването на човека, станал жертва на гибелните си страсти или на чуждата низост.
Хуманистът Хамлет е изпълнен с омерзение към заобикалящите го престъпници, бездушни хора и подлеци, и чувства настоятелна потребност да излее болката си. Заемайки позата на луд, той получава своеобразно права на безнаказаност, позволено в оная епоха само на шутовете.
Хамлет и днес продължава да предизвиква симпатиите на милиони зрители и читатели. Хуманистичния заряд на образа му е в това, че в една тъмна епоха на подлост и жестокост той воюва за съхраняване на човешкото и човека. При това Хамлет на е иконописен образ, “идеален герой”, а жив човек със свои слабости и достойнства, но главно – и това допада най-много на съвременния читател – мислеща натура, която изстрадва трънливия път към истината и прогреса и е готова да заплати за това с живота си.