И аз мисля така.Личен опит.
Преди години,има няма 3-4,у нас беше аптека,първите думи на детето ми бяха "мамо тука има ако"-и това ако беше троха на масата.Бях супер раздразнителна,само от троха на теракота или малко пясък от обувките на детето,виках ,карах се ,пущах по 4-5 пъти прахосмукачката на ден.Не се търпях,но с течение на времето успях да се излекувам от "чистофайническата"болест.Сега не казвам ,че е мръсно у нас,но пущам прахосмукачка по-рядко,не крещя за трохите,даже и с обувки позволявам да влизат,какво от това-всички сме щастливи,аз когато имам време ще изчистя,познавам и други хора,които са абсолютни болни на темата-чистене,когато ида на гости на такива хора се чувствам,че чак не съм си на мястото,всичко е като аптека,чак ме е страх да не ми остане отпечатъка на пръста върху бравата на вратата,хубаво е да е чисто,но обичам да си личи ,че живеят хора в тази къща,а не да ти е като музей.