Офелия

Хм, ето пасторална сценка поточе тичка ромолейки под цъфналия върбалак и в шарените светлосенки пъстърва скача в сочен злак

Мари качулата лельо що след мене все вървиш? не че дреме ми от тебе ма...я си ходи да си спиш

Нека силите си удвоим и с двоен удар хидрата да смажем! Но що е хидра? ...кой ли ще ми каже...?!

Не виждам тука стройни рими, не виждам бели стихове, а само бледи, болни, сиви, с цветя прикрити страхове.

ситен дъждец над асфалта вали в локвите цопка, бълбука, шуми плискат ги гуми, колите ръмжат - пролетен весел игрив аромат

Гъсеница стара в трънаците свряна самотно пашкулче тъче болна, забранена никой си няма, а тя плете ли, плете... Пашкулът полека я здряво обхваща изчезва парчето небе помръква светът в трънливото храстче миг подир миг тишина. Ще мине неделя и от пашкулчето ще излезе с красиви криле пеперуда прекрасна грациозна и царствена - цветна приказка в синьо небе... на самотните лелички

...нежна нега край разцъфнали калии под топлите юнски лъчи цветни петна - маргарити и далии на брега на прохладни води тихо жужене гали цветята полъх морен раклаща листа пеперудите влюбени в танц се прегръщат над грижовната майка - земя на поетесите тук

пеперуди.... лели луди все младеещи пърхуди натъкмени нагласени и с перуки изрусени цветни шарени игриви - спомен от пердета сиви...

Снежната царица - О, Каин,помагам ти разпилените късове от лед във едно ще сбера прилежно и с логика. Тайните пъзели шепнат за черна звезда с мощ нечовешка занитена жежка в тиара с железни рога Ела! Ела!

оазис в зелено краси хоризонта потънал във жежка нега. О, Фата Моргана, богиньо грижовна, не ми сублимирай съня...

Без криле без ръце без душа разжежена; /строшено кристално сърце/ под нежния полъх на анемония спим край мъртво горчиво море...

Филип, незрима утеха за много строшени сърца Филип, бих искал да взема в плен твойта светла душа

Уф, омръзна ми от стара ряпа настъргана на баклава омръзна ми да гледам сива зацапана с петна стена омръзва все да се преживя изтлеялата нищета уж мила е, добра, красива а си мирише на смъртта...

Ирония? - арония, без захар и в хармония с какаов кейк... Начичена с бижу от перли - спомени от мидена агония. Ирония.

...бродирам върху канавата от вчерашни изтлеяли мъгли с игла от писък стреснал тъмнината и с перли от пресъхнали сълзи