-(*_*)->

чОВЕКЪТ - наследник и създател на миналото Да имаш сили назад да се обърнеш и своя живот да погледнеш в очите. Без да мислиш миналото в себе да приемеш и да отвориш вратата на спомените. Всички предишни радости и скърви да преживееш, да изпиташ минали съжаления и мъки. Да се върнеш там, откъдети си започнал, да се смееш и да плачеш над своето бреме и да тръгнеш отново накъдето си се насочил, плачейки за своето изгубено време. Нещастник си ти, човече, тръгнал през времето напосоки. На скръб и болка си вечно обречен, недей да търсиш лек в бледите спомени. Не помниш как своето минало изградил си. Не помниш как себе си си повредил. А миналото зад теб е и ти нашепва спомени жалки за това къде си грешил. И ще те убива и Тъпче твоят мъчител - миналото, помни, че не ще се Върне, колкото и сълзливо него си зовел. Наивно вярвал си в мечти и само мислиш - ще се сбъднат, а всяк сутрин - с чаша горчиви спомени с загубено доверие теб те будят. Спомени, носещи само печал ти ги викаш при теб - за успокоение, а всъщност в тях има недогаряща жар, която на мъките ти дава увеличение. Не можеш се отърси от твоя товар, който го имаш от бащите наследен и само чакаш края си, премалял, за да започнеш друг живот - нов и подреден.