malkokote

А сега ми обясни, как да не те обича човек

Е браво, може ли така да ме хвърлиш в джаза Не знаех, че има и трета част, сега ще има да я търся, но ще ми е трудно да се ориентирам само с грозна корица Моля ти се ... сети се за името .... моля, моля, моля ....

Благодаря за информацията Няма да съжаляваш, ако я прочетеш пак Не си спомням "Изключителна жена", и как свърши, но намерих продължението. В него основно се разказва за внуците й - добрите и лошите, има убийство, любов... Пола вече е женена и има деца, но брака й не върви. Влюбва се в Шон - внука на най-добрия приятел на баба си, който е влюбен в нея от години, но тя не подозира, една почти невъзможна любов. Има интриги, предателства и всичко е много добре описано, точно в стила на авторката. При първа удобна възможност ще я сканирам, книгата е много добра. П.С. Няма да спорим за името на Пола - зависи от преводача, в продължението е Пола, явно в първата част е Паола

Все се каня да попитам, дали не ви се мотат някъде из библиотеките книгите на Барбара Тейлър Брадфорд за Ема Харт ( не се сещам заглавието). Мисля че бяха 2 тома, а после имаше продължение за внучката й Пола - мисля че се казваха "Да задържиш мечтата"- пак в 2 тома. Четох книгите преди много години, мисля че дори ги филмираха, но никъде не мога да ги намеря. Та мисълта ми е, ако се намерят, дали ще е възможно да ги включите към книгите за сканиране

Ха, казах ви аз да не я сканирате тази книга, ама не слушате Казах ви аз "недей ела, вие пак ела" Това в кръга на шегата, но все пак мисля че никой няма да се разсърди, ако не я довършиш тази книга. Просто не си заслужава тормоза. Тори е права, понякога нескопосната редакция и превод могат да те доведат до лудост. Ако все пак успееш да я довършиш трябва да ти дадем медал за храброст

Здравейте на всички мили дами Искам да споделя нещо с вас. Тази сутрин в 3.30 часа (защото просто не можех да я оставя) довърших редакцията на книгата Буря на Сандра Браун. За всички, които не са я чели горещо я препоръчвам. Книгата е трилър с елементи на еротика, но до последната страница стоях на тръни и се чудих как ще свърши. Отдавна не ми се беше случвало да попадна на толкова добре написана и увлекателно заплетена история. Историята започва в едно малко градче, където единственото криминално провинение е да получиш глоба за неправилно паркиране. Но в рамките на 2 години изчезват 5 жени и винаги на местата, от където изчезват е оставяна по една синя панделка. Няма заподозрени, няма никакво развитие по намирането на жените. Главната тъкмо се е развела със съпруга си, наскоро назначения шериф на града. Продала е вилата си в планината и точно в деня когато я опразва се задава ужасяваща снежна буря. На връщане попада на главния, с когото са се запознали миналото лято, и който тъкмо излиза от гората; тя го удря с колата, той е тежко ранен, колата й се разбива и единственото спасение за двамата е да се върнат във вилата. Но дали той е човека за когото се представя... Приятно четене

Хахаха знаех си аз, но първо трябва да ме хванеш... Заради тази книга и на болна ще се направя!!!

Здравейте момичета Виждам че споменавате книгата "Пиратът Лорд" да бъде сканирана . Прочетох я преди доста години и тя за малко не ме отказа от този жанр литература, добре че се престраших да прочета още една след нея Та надявам се никой да не ми се обиди, но не искам да си представя, когато тази книга трябва да се редактира. Моля ви се, имайте милост!!!

Страхотно много благодаря за книжката, мила, само ако можеш да ми кажеш кой номер поред е

Мила, ще можеш ли да ми кажеш кой номер поред е тази книга Благодаря

Последните две книги от списъка Барбара Картланд – Цената е любов Барбара Картланд – Опасна любов Xesi, няма повече

Слънчице, Ели се обади и каза да кача 5-6 книги и аз като добро дете ... Редактирам, ама край нямат тези големи сканове , вече ще се

Здравейте момичета, Ето и последните две книжки от поредицата Библиотека Зар. Филип Адамс – Райският остров Бен Уилямс – Деветнадесетгодишната Скоро ще кача и 5 книжки от Барбара Картланд. Ето първите 3: Барбара Картланд – Обичам ви, милорд Барбара Картланд – Оковите на гордостта Барбара Картланд – Песента на славея

От един час граф Монтбар се наливаше с долнопробно вино в една още по-долнопробна кръчма и проклинаше съдбата, Алекс, Елизабет, решението си да дойде в Англия, противното време и всичко, което му помагаше да се чувства малко по-добре. Той, един граф, трябваше да понася обиди от разни надути контета и от разуздани хлапета. При всяко движение усещаше болката в цялото си тяло и това още повече засилваше омразата му към бъдещия херцог Евердън. Раните щяха да зарастнат, но унижението не можеше да преглътне. Единствената мисъл в главата му беше как да си отмъсти и то така, че да получи максимално удовлетворение. Още по-лошо бе, че Елизабет като че ли започваше да се увлича по младия лорд. Изгаряше го мисълта за нея, и за това, че с всяка изминала минута се отдалечава все повече от него. Искаше да изтрие самодоволната усмивка от лицето на Алекс, да го види как страда и се гърчи. Не искаше да го убива, това щеше да е много лесно и нямаше да му донесе много голямо удоволствие. Трябваше да намери начин да разбере какво би засегнало Александър Брентън. Подпря тежко глава на ръката си и стисна зъби от пронизалата го болка. Проклет да е мизерника. Поне брата на Елизабет си беше получил заслуженото, това хлапе... да посмее да застане на пътя му... Сцената на целуващите се Алекс и Елизабет не искаше да изчезне от съзнанието му. Тя беше негова, беше запленен от нея още от първия път, когато я видя, красотата й накара кръвта му да закипи. Не мислеше за нищо друго освен как да я има. Това че имаше богата зестра още повече привличаше вниманието му. Сближи се с майка й, за да си осигури свободен достъп до младото момиче, дебнеше за всеки удобен момент да остане насаме с нея. И почти беше успял, но стария Нортфилд реши да върне семейството си в Англия и обърка плановете му. А сега и това конте му я измъкваше под носа. Погледна към бармана и си поръча нова чаша. Отпи глъдка и сбръчка отвратено чело, питието беше отвратително, как успя да се докара до това положение. Проклетия му баща не трябваше да му оставя толкова малко пари в наследство. С неговия начин на живот и с играта на комар, беше пропилял почти всичко. Отново прокле съдбата и лошия си късмет. Трябваха му пари и то спешно. Не подхождаше на един граф да живее в такива условия. Дори и алкохола не можеше да направи по-поносими болките му. В главата на Монтбар отново се замътяха планове за отмъщение. Пред очите му отново се появи сцената със страстната целувка на двамата млади. И изведнъж в пиянското му помръчение се прокрадна една мисъл. Но разбира се, как можеше да пропусне такава възможност...?!! Подла усмивка разтегна устните му. Щеше да отмъсти на врага си като му откраднеше това, което той иска, както Брентън направи с него. Веднъж загнездила се тази идея започваше да придобива все по-реални очертания. Щеше да отвлече Елизабет и да поиска откуп за нея. Тя щеше да бъде негова, иска или не. Ще прави с нея каквото си иска, а когато й се насити ще му мисли, а можеше да я продаде в робство. Идеше му да подскочи от удоволствие. Перфектното отмъщение. Потри доволно ръце. Само трябваше да изпипа всичко много добре, за да не го заподозрат и да го преследват. Започна да си представя отчаянието на бъдещия херцог и сладостта от целувките на Елизабет. До него на бара настъпи леко раздвижване, но Монтбар не му обърна внимание, осенилата го идея го изпълваше с възторг. Изведнъж в кръчмата настъпи оживление. Двама мъже се оказаха в центъра на схватка. Граф Монтбар извърна любопитно глава. Явно двамата имаха старо познанство, защото започналия спокойно разговор, прерасна в скандал. Единия хвана другия за реверите и здраво го разтърси. - Слушай, Били, не ме интересува какво е станало, важното е че ми дължиш пари, а аз си ги искам. Давам ти още малка отсрочка и после ще дойда и ще ти видя сметката, чу ли ме добре. Имаш една седмица да ми се издължиш иначе ... - и мъжа направи многозначителен жест с ръка, показвайки какво ще се случи с главата на длъжника. Били отпусна рамене и се отправи към бара и седна до граф Монтбар и поръча чаша с уиска на бармана. Глътна я на един дъх и си поръча втора, повтори движението и трета чаша беше поставена пред него. При други обстоятелства граф дьо Монтбар не би заговорил този човек, но нещо му подсказа, че това е неговата възможност за изпълнение на плана си. - Приятелю, да те почерпя с още едно питие, виждам че имаш нужда! Мъжът обърна глава към него и го погледна подозрително. Доброто му облекло не подхождаше на това място. Присъствието му в тази долнопробна кръчма говореше за проблеми или за пари. Вторите му бяха много необходими, сега, когато беше загубил възможността да спечели доста пари, благодарение на едно конте, което се беше появило най-неочаквано и беше осуетило добре замисления им план, че и забавление щеше да падне. - Какво те води на това място, Ваша светлост? - троснато го попита Били. Андре Монтбар се отпусна, явно съдбата бе решила да му се усмихне. Е крайно време беше. - Отмарям в това гадно време - отговори самодоволно графа и поръча по още едно питие за двамата- разбирам че имаш спешна нужда от пари, а на мен ми трябва човек да свърши една деликатна работа... - Изпитателният му поглед се спря на мъжа. Приличаше на уличен разбойник, перфектен за плана му. - Каква точно работа е тази, че не може да я свършат слугите ти? - мъжат продължаваше недоверчиво да се взира в него. - Ще ти платя добри пари, за да отвлечеш една жена. При тези думи на графа, Били подскочи от стола. Рязкото му движение стресна Монтбар, но той се опита да изглежда спокоен. Били го погледна така все едно е излязал от пъкала. Огледа по-добре непознатия, сякаш очакваше всеки момента да види, че той имаше рога и опашка. Не можеше да му се случва такова нещо в един и същ ден. Наскоро едно конте като този беше дошъл при него и приятелите му, за да им предложи същата задача. Някакъв благородник имал дъщеря, но тя взела, че се влюбила в един учител и избягала с него, против волята на баща си. Жената умряла, но оставила една дъщеря, която сега щяла да наследи много пари. Онзи им разказа историята,за да им обясни колко много пари ще спечелят те от това. Искаше да отвлечат и убият момичето, защото явно си бе направил сметка за наследството. Били и приятелите му бяха я хванали, но в последния момент някакъв младок провали възможността им да вземат наградата. А сега и двамата му приятели бяха мъртви, мътните го взели. Дали беше добре да се захваща отново с такова нещо, може би над него тегнеше проклятие. Били не беше набожен, но в този момент му идеше да се прекръсти. - Какво има приятелю, да не би да имаш скрупули, все пак мисля че ти трябват пари, а аз плащам добре.- и за доказателство графът измъкна една кесия от джоба си. Тази странна реакция на мъжа, притесни Андре, но решил веднъж какво да прави, нямаше връщане назад. Гласа на графа извади престъпника от мислите му. Работата беше много странна, но спешно му трябваха пари. Явно късмета му не работеше много добре напоследък. А и сега Джордж Самсън му беше обещал да му пререже гърлото, ако не му се издължи, а той държеше на думата си. Не беше много внимателен напоследък, прокле се на ум Били, иначе нямаше да влезе в територията на Самсън, а с него човек не трябваше да си има работа. Хора умираха само защото не са го погледнали както трябва, а той му дължеше пари, поне имаше още една седмица... Вида на кесията успокои малко Били, той отново седна на стола. - Ще прощаваш, Твоя светлост, но защо реши, че точно аз ще ти свърша работата. - Били посегна към чашата и отпи голяма глътка. - Знам ли, приятелю, като гледам си загазил, но ако не можеш да свършиш работата ще намеря някой друг - Андре огледа многозначително кръчмата. - Все пак не е толкова сложно нещо да отвлечеш една жена. Били изсумтя над чашата си. - Какво ще искаш от мен, Твоя светлост. Граф Монтбар се усмихна самодоволно. Късмета наистина му се усмихваше. Сега оставаше този човек да свърши поставената работа и то така че да не останат никакви следи, и най-важното никой да не го свърже с това престъпление. Андре се облегна на бара и започна да обяснява на Били какво се иска от него...

Благодаря, благодаря, благодаря, благодаря ........ Xesi за мен е, заплюх си я!!!!!!