Сега на вагина! Да не се радвам на раздвоение на личността? Аз не съм това което бях, нито онова което ще бъда.
Не позна за картината.
По-лесно ще изброя кои изразни средства приемам.
Отново обръщам внимание на онова малко розово петънце и се чудя дали е нарочно или дефект. Спомням си една от любимите ми картини - тази с кремовете на Ван Гог. Там има един самотен в своя цвят крем който неутрализира останалите. Това е подправката без която балансът би излязъл от равновесие. Без него композицията би рухнала.
Не харесвам картини за които биха ми отвърнали "Да, ама ти не забелязваш нещо съществено... пък туй мяза на еди какво си..."
PS: Мисълта е на Фройд: Всичко което правим е заради секса.