онуй дръпнатото

... останалото по-късно...

Сега по темата... Не по философия, а по логика. На точното място съм. Нито съм крил нито крия, че съм нямал и представа, че говори за Дали. Аз не робувам на нечия известност или парична равностойност за притежаване на нечий труд за да формирам личната си позиция. В САЩ си имат предаване за най-търсените престъпници. Не бих ценял тяхното мнение повече отколкото на произволно срещнат на улицата. Сам(а) си противоречиш. Въпроса е кой ще ми повярва. Ако всички освен теб ми вярват, значи ти грешиш. Безусловно. Мисля, че подценяваш участието на човек във формирането на изкуството. Ще ти подскажа с помощни въпроси. (Може да си първият/първата който/която ще се възползва от тях): Защо мраморните плочи не са произведение на изкуството? Защо хората извършващи изкопната дейност по добиването им не са творци? Благодаря за етикетчето. Очаквам споменатите "усилия". От моя страна имаш добър слушател. На първо място ще помоля за отговор от теб на следните ми въпроси: Кое и изкуство-"Тайната вечеря" или снимка на картината? Какво е участието на човек в процеса на отразяване и регистриране на изображението? Коя точно дейност превръща снимането в изкуство? Сигурна ли си, че човек без талант не може да снима високо естетически издържана снимка и тя не може да се причисли към изкуството? Поздрави. Изкуството е субективно понятие и като такова се определя от отношението на човек към него. Дали фотографията е изкуство неизбежно зависи и от моето мнение. Значи съм сгрешил, макар и с условности. Погрешно съм се изразил, но... това не променя частта, която съм отбелязал. Аз далеч не съм способен на това, но частното не ми пречи да разсъждавам за общото. Идеята която съзирам е, че човек се изразява откак съществува човешкият род. В процеса на неговата цивилизованост, технически и информационни познания средствата за това са се усложнявали все повече. Ключовият въпрос е, фотоапарата не измества ли човекът? Не става въпрос за техническата сложност, а за свободата на изразяване в желаещият да твори. Ще припомня примерът със заснимането на един пейзаж. Колко точно от него се подчинява на човешката воля? Може ли да премести дори един облак на небсклона? Щом разположението на облаците не са подвластни на нечия талантлива ласка, то какво общо има таланта със заснимането? Как е възможно да се приеме комплексното изпълнение по тонални и цветови характеристики на няколко милиона пиксела за дело на човешкият талант, когато човешкият ум също като компютърът може да изпълни за единица време точно една операция! Повтарям се, че предварителната композиционна подготовката Е изкуство независимо дали ще се фотографира. С други думи не фотографията го прави изкуство. Като един съвременен Марк Твен, аз прогнозирам, че до няколко години ще бъдат създадени програми генериращи песни. Музиката е приложна математика и аз лично съм открил закономерности повтарящи се в любимите ми музикални произведения. Кой има смелостта да нарече такава програма творец на изкуство?

Не съм съгласен със следните твърдения: и т.н.... накратко тоя пост нито е по темата нито е подкрепен с нещо. Какво прави още в темата не ми е ясно. Аман от разбирачи които надменно отказват да обяснят нещо само защото събеседникът им не го знае. Втръсна ми и от лични нападки, етикети за какъв съм и какъв не съм от непознати. Омръзна ми и безхаберието какво някой казва заради безотговорността, че трябва да отстоява думите си. Edit: Като се замисля Нео наистина не ми е опонент. Той не е ням, но е глух.

Започна обнадеждаващо. Радвам се, че имам опоненти. Всеки има право на позиция... ..., дори и да греши. Тук грешиш. Изкуството е субективно понятие и като такова се определя от отношението на човек към него. Дали фотографията е изкуство неизбежно зависи и от моето мнение. Ако си се занимавам малко с психология щеше да си наясно и какво изразяват личните ти напатки. Ако това е мястото за аргументираната ти теза, то значи имаш хипотеза. Имаш един основен пропуск в поста си - не си чел моите. Не съм твърдял, че фотографията е щракване на копче. Фотографията е трудно овладяема и изисква стабилни познания. С копчето което си споменал само описвах механизмът на възпроизвеждане. Твърдя, че регистрирането на изображението получено от обектива НЕ зависи от човешките емоции или таланти. Матрицата е сензорът на фотоапарата, а не човешкият ум или дарба. Останалото е или подвластно на учене (следователно е просто наука) или се причислява към други изкуства. Сега обърнах внимание на предният ти пост. Ти не си отговорил, кое според теб е изкуство - работата с Photoshop, мебелите, актьорът, вятърът, макеажът, създателят на композицията, подредбата на фотографиите или нещо друго. Това не се нуждае от коментар. Ако откриеш основание в своята вяра би могъл да го споделиш в темата. Така аз или друг ще имаме възможността да го опровергаем или подкрепим (приемем). Поздрави.

не ми хареса особено компанията и особено претупването...

Кое? Аз това казвам. Не е класификация. Има разминаване в термините. Вече съм го писал! Защото едното е плод на активност, а другото-не! Активност-живот. Пасивност-смърт. Толкова ли е трудно да се разграничат? Разбирам доводът ти. Казваш, че новото е добре забравено старо; че човек всъщност нищо не открива, а само преоткрива; че човек е само имитатор на този свят-на ромолящо поточе или нещо друго. Ако не се лъжа по тази причина изкара художникът нетворец, ако копира на платното си един пейзаж. Имам въпрос към теб. Той може да се опита, но ще успее ли? В тази тема има практиката да не се отговаря на въпросите, по обясними причини. Затова ще отговоря аз. НЕ! Дори в умелата имитация и години усъвършенстване личният почерк е неизбежен. Именно той определя дали нещо е изкуство. В творчеството на Ван Гог не се ценят правите линии или греша? Трепетът прави изкуството. И хиляда различни начина на натиск на едно копче не може да промени разположението на пикселите в една фотография. Или греша? Аз уча докато се съмнявам. Други не могат да се съмняват, но се лишават от способността си да учат.

Съгласен съм с това определение. То е лишено от надута помпозност и е на разбираем език. Преди всичко творенето е дарба на малцина. То не се учи, а само може да се развива. За мен творците (създателите на изкуствата) имат свръхсетивност неприсъща на остатъка от човечеството. Тя им позволява да "виждат отвъд". Дали ще я наречем дарба, талант или светоусещане това не е от особено значение. Тя ги прави способни да манипулират, да изваждат на показ точно онова което вълнува и задържа вниманието ни. В този ред на мисли фотографията няма как да се вмести в понятието за изкуство. Докато един художник може да рисува 1000 часа една творба и всяка резка от четката да предава неговото настроение и пулс, то фотографът отразява милиони пиксели с натиск на едно копче. Ще повторя основният довод, че фотографията е изкуство-този, че то въздейства. Ще повторя и моето опровержение. Онова което се вижда е въздействащо и без намесата на човек, с други думи човек не твори. Държа да се разграничи декораторството и архитектурата като отделни изкуства. Те са плод на човешката мисъл и активност. Не на механично отразяване на лупи и огледалца. Няма да те питам дали си пианист, защото отговорът ти красноречиво го показва. Не си първият който не знае разликата между правилно и добро/красиво свирене. Когато бях на 16 години мислех, че съм видял всичко на ноти. После разбрах, че съм сгрешил. Беше шокиращо за мен това да се повтори няколко пъти и то за относително кратък период от време. Едва от няколко години имам самочувствието да се нарека пианист. Да, свиренето се учи - за 300-400 години. Уверявам те, не преувеличавам! Колкото по-добър ставаш толкова повече малките грешки заприличват на огромни бездни, защото сетивата ти вече отиват отвъд. Точно тук се крие нишката на изкуството/виртуозмът-да виждаш онова което другите не могат, да чуваш онова което другите не могат, да усещаш неща които не можеш да обясниш на околните по простата причина, че те са им напълно непознати... Според кого? Някого Земята беше и плоска. В думата "изкуство" се е влагало различен смисъл от сегашният. Освен това кое е изкуство се е определяло по политически и други, да ги нарека неприсъщи причини. Примерът е неудачен. В разбирането ни за красиво и въздействащо има субективизъм, но и общовалидни закони. По тази причина една книга става бестселър, а един сериал стига до 3000 епизода-заради нечий талант да провокира и задържи вниманието ни. yvsot, кое е красиво - фотографиите които си показала или хората които са снимани? Не е ли най-големият творец на света огледалото в банята ни? Продължаваме да съдим за фотографията по нейните плодове, без да се замисляме плод на кого или какво са. Защо работниците изкопаващи мраморни плочи не наричаме творци? Три4оо, ще си лягам Някога мислех, че хората са боговете. Защото могат да създават живот и да отнемат живот. Към вдъхването на живот днес бих добавил творенето на изкуство.

Уау , бях забравил, че излиза нова музика.

един поздрав...

След Ed, Edd and Eddy най-обичам Cow & chicken

Да, ама аз и в трита случая чувам едно и също нещо - "Попитай ме пак след 5 минути"

три са, ти ревнуваш ли

Възможно е да е споменато някъде, но мисля, че е нужно да се обособи. Става въпрос за последната тема която публикувах. Не мисля, че тя нарушава правило от форумът в настоящият си вид, но и няма как да го аргументирам при условие, че не е споменато такова. От потребител е споменато правило 2.16, но то не е в сила. Имам предложение затварянето на тема да бъде съпътствано с препратка към нарушеното в случая правило, както това е в сила за пост. И още нещо. Т.к. подозирам, че могат да се посочват произволни правила за причина за затварянето бих искал и да се регламентира тема в която може да се тълкуват правилата. Все още помня моя тема която обсъждах с модератора затворил я. Той изтъкна причина от която се отметна и я смени с друга. Не знам последното което споменах в разрез с правилата ли е, но със сигурност поражда въпроси. Идентична тема вече беше изтрита, без явно нарушаване на правилата на форума. Отново, както и темата накарала ме да пиша в този раздел, нямаше и обяснение. Беше ми спестено дори универсалното извинение, че "е безсмислена". Вероятно защото не е. Интересно, че някой модератор си е направил труда да затвори темата ми, но не и да пише в нея. Бих желал да науча защо тема-изповед е премахната от разделът "Изповеди" и защо предложение за синхронизиране на форумните правила с потребителското поведение в раздел "Предложения, Въпроси и Проблеми свързани със сайта" е затворена. Естествено сега въпросът се свежда до по-малък брой потребители - онези със специфични права и задължения. Вече установих, че за някой дискусия може да се води и със затваряне на тема. Проверявам дали някой знае и друг начин. PS: Не съм коментирал обосновката на модератор свързана със затваряне на тема. Ако някой чувства вина, това не съм аз.

моят варен кактус...

кифлата

Не се държиш коректно. На поста ти мога да отговоря с "Като не ти харесва, че не ми харесва си намери друг форум". Стана ви ясно, че с думи не можете да ме преборите, с надприказване-да. Давай Линда, ти можеш. Темата ми се намира във форума "Предложения, Въпроси и Проблеми свързани със сайта", но вие не знаете къде се намирате. Какво ми харесва и какво не в случая няма никакво значение.

Развесели ме мъничко. Помниш ли второто ми писмо до теб? Там ти писах нещо от рода на "съжалявам, че започнах нещо което не мога да завърша... сега знам и какво изпускам..."

Добре де, аз го знам, ти го знаеш, аз знам, че ти го знаеш... ами остави ги да го кажат, ако го сметнат за удачно. Защо се изземват функции на модератори. Потребителите започнаха да цитират правила и да наказват. Прочети ми още веднъж темата за прошката. Наказват боговете, съдят хората. С една дума: без спам.

не разбра ли, че няма значение

Hanibal_Lektar

Спомен...

Усетих настроението ти. И идеята...

Възможно е да е споменато някъде, но мисля, че е нужно да се обособи. Става въпрос за последната тема която публикувах. Не мисля, че тя нарушава правило от форумът в настоящият си вид, но и няма как да го аргументирам при условие, че не е споменато такова. От потребител е споменато правило 2.16, но то не е в сила. Имам предложение затварянето на тема да бъде съпътствано с препратка към нарушеното в случая правило, както това е в сила за пост. И още нещо. Т.к. подозирам, че могат да се посочват произволни правила за причина за затварянето бих искал и да се регламентира тема в която може да се тълкуват правилата. Все още помня моя тема която обсъждах с модератора затворил я. Той изтъкна причина от която се отметна и я смени с друга. Не знам последното което споменах в разрез с правилата ли е, но със сигурност поражда въпроси.

Чудя се, да се прекъсне една изповед не е ли погрешно? Аз си имам един голям недостатък-не забравям. Някога попитах "защо хубави теми се затварят заради лоши потребители?". Щях и да попитам защо се заличават теми, а не постове, но няма да го направя, защото не искам да се бъркам в чужди задължения. Все пак налице е монолог. В законодателството и престъпниците имат право на защита... Чудя се защо помагача се обърка, че темата ми е за неговото его, като тя беше за моето. Моето его трябваше да възхвалява или мачка, ама нейсе... Мисля си за една случка... 5 часа не бях спрял да говоря... прибирам се и съквартиранта ми заявява "Ама ти изобщо не говориш!". "Не"- му казах- "с теб не говоря". Та и тук се намират такива чаровни момичета които да плачат на нечие рамо, че не могат да ми пратят ЛС и в изблик на благоговение техните закрилници да прилагат най-ефективната защита-нападението. Жалко е, наистина. Жалко е...