n0na

не знам защо, но аз таз книга хич,ама хич не я харесах с много мъка я почнах и едвам я дочетох преди няколко години, и макар че авторката много ми харесва със "Завинаги в твоята прегръдка" също забих... та пиша всичко това защото съм се надъхала (заради класацията) да прочета "Като цвят по течението" (само тез двенките книжки не съм чела на Удиуиз) и искам мнение как ви се сториха ???

не, мила, не е тя.Един малък жокер- въпросният роман е част от двулогия, а относно авторката не съм чела други нейни преведени на бг книги, ще гледам по-късно да пусна още един цитат...

с доста закъснение , исторически роман : Черните очи проблеснаха опасно, после просветнаха объркано и ръката на непознатия бавно се отпусна. — Никой ли не ви е казвал, че е опасно да се промъквате неусетно? Резкият глас предизвика тутакси чувството й за противоречие. — А на вас никога ли не са ви казвали, че човек не бива да нахълтва безнаказано в чужда собственост? Той пак я стрелна, но сега тъмните му очи вече не напомняха така силно очите на хищна птица. — Какво казахте? — Навлязъл сте без разрешение в частна собственост — повтори рязко ГЛАВНАТА. — Ако бях горски пазач, трябваше да ви застрелям без предупреждение. — Значи трябва да съм безкрайно щастлив, че не сте. — Черните очи се присвиха в тесни цепнатинки. — Да се осмеля ли да попитам какво търси една млада дама сам-самичка в гората? — Не, да не сте посмял! На ваше място бих се пръждосала час по-скоро, защото тези земи са на сър !!!! !!!! и мога да ви уверя, че той се разправя много бързо с бракониери и прочее нехранимайковци. Чужденецът я измери внимателно от глава до пети. — Аз пък имам навика да се разправям бързо с хора, които ме наричат бракониер — ухили се той.

туй трябва да е от В плен на любовта- Велда Шерууд

Давай новия цитат на сам

и така : Маркизът се засмя и потупа сина си по гърба. — Нямаш търпение да се запознаеш с бисера на стария Бръмбли, нали? — Ъъъ… бисер ли? — измърмори ГЛАВНИЯ, като опитваше да откъсне поглед от жената долу на стълбите. Но, уви, не успяваше. Въпреки решимостта и усилията не можеше да отвърне поглед от мястото, където ГЛАВНАТА пълзеше на четири крака и изстъргваше гълъбовите курешки от парадното външно стълбище. Баща му се засмя отново и щракна с пръсти пред лицето му. — Попитах дали се притесняваш от предстоящата среща с момичето на Бръмбли? — Да се притеснявам ли? Хммм… Гласът му изневери, когато ГЛАВНАТА се протегна към долното стъпало и му предложи вълнуващата гледка на задните си части. И макар да си заповядваше да не обръща внимание, не можеше да остане равнодушен на начина, по който меката пола очертаваше контурите на хълбоците й. Продължаваше да се взира в нея и да се презира за това. ГЛАВНАТА започна да търка отново. Ох, по дяволите! Младият мъж стисна зъби и усети напрежение в едно особено чувствително място от своята анатомия. Тя бе започнала отново да върти задник в синхрон с движенията на ръцете. — Питам ли? Защо те питам? — настоя търпеливо баща му. ГЛАВНИЯ го погледна неразбиращо. — Ъъъ… да. Извинявай… ъъъ… стори ми се, че видях нещо в далечината. Нов смях. — И се чудиш защо те питам? — Моля? По дяволите! Как така погледът му се бе върнал отново към ГЛАВНАТА? Този път чу въздишка. — Питам, защото стоиш тук вече четвърт час и се взираш към пътя като оглупял

ммммм Скандална нощ на Тереза Медейрос, една от любимите ми книги- препрочитала съм я милярди пъти и я препоръчвам на всички, които са я пропуснали ...

И аз гласувам за Guardian Angel, всички книги на Джули, който съм чела са супер , а пък с Аманда сме малко на "Вие"

определено ангел - ти си , мила ....

нещо от наши дни за разнообразие : — Не мога да ти устоя — рече тихо. — Знаеш го, нали? Писна ми да се правя, че мога. — Изражението му стана още по-тревожно. — Но не те обичам, !!!! , а ти нямаш и представа колко съжалявам, че е така, защото ако можех да избирам кого на този свят да обичам, то това щеше да си ти. Тя преглътна с мъка заседналата в гърлото й топка и рече: — Пак ли за емоционалното ти изкривяване става дума? — Не се шегувай с това. — Извинявай. Просто е тъй невероятно… Глупаво. Беше глупаво, но тя спести думата. Докато той вярваше, че не може да обича, ако засегне темата, тя само щеше да предизвиква отбранителните му реакции. Освен ако не бе вярно. Тази тъжна мисъл отекна в съзнанието й. Ами ако беше прав и мрачното му, изпълнено с насилие детство го бе обезобразило толкова лошо, че никога да не може да обича? Ами ако просто не можеше да обича нея? Дъждът забарабани и по покрива на кабината. Тя погледна венчалната си халка. — Разкажи ми как би изглеждало. Ако ме обичаше. — Ако те обичах ли? — Да. — Да говорим за нещо, което не може да се случи, е само губене на време. — Знаеш ли какво си мисля? Мисля, че не би могло да бъде много по-добро, отколкото е сега. Сега е много хубаво. — Но няма да трае. След като свършат шестте месеца, свършва и този брак. Не бих могъл да живея в мир със себе си, като те гледам как страдаш, само защото не мога да ти дам онова, което заслужаваш. Не мога да ти дам любов, !!!! . Не мога да ти дам деца. А това са нещата, от които се нуждаеш, !!!!. Такъв тип жена си и без тях ще линееш и вехнеш. Думите му предизвикаха малки експлозии на болка у нея, но тя нямаше намерение да го наказва за искреността му, като го напада само заради страданието си. Знаеше също, че не би могла да понесе повече от това и затова смени темата.

Туй е Изкусителката - Джуд Деверо, и наистина е интересна

важното е, че загря , ти си...

и тази не е , още един жокер - издателството е Бард

не, мила, не е това книжката! и май е време за жокер, тъй че ето още едно цитатче: Бях сигурна, че ще ме обесиш или ще ми направиш нещо по-лошо. - Един мъж не беси жената, която обича. Дори да е най-безразсъдната и коварната на земята. Сърцето на !!!! заби радостно. - С риск отново да изложа главата си на опасност, ???? , моля те, повтори го отново. - Сама си знаеш колко си коварна. А и напълно безразсъдна. Излагаш главата си на опасност поне веднъж на ден. - Цяло чудо е, че някой мъж ще ме иска такава. - Напълно съм съгласен с теб. Само глупак може да те обича. - Леко ухапа устните й, брадичката, а после поднесе едната й гърда към устата си. Прокара език по зърното. - Или да те желае... Или да има такава потребност от теб, както от въздуха, който диша. Впи нокти в раменете му. - Кажи го отново, съпруже мой. - Обичам те - прошепна той, все така заровил глава в гърдите й. - Отвъд всякакъв разум. Отвъд границите на земята, морето, въздуха и звездите. - Вдигна глава и тя за пръв път видя в погледа му всичко: и болката, и копнежа, и потребностите, от които се бе лишавал и бе отричал толкова дълго. - !!!!, ти върна в живота ми напълно изчезналата за мен надежда, радостта, на чието място доскоро имаше само болка, тъга и вина

Момичета извинявам се за забавянето ... и моето предложение е Грешница на любовта - Барбара Смит, надявам се да ви хареса толкова колкото и на мен

ето новото цитатче (историческо) : !!!! !!!! - двете имана на главната $$$$ - името на чичото на главната Отново се загледа в споразумението. - Колкото до последната точка - не се съмнявам, че си напълно съгласна. - А не би ли трябвало? Той рязко вдигна очи, отново смаян от отговора й. - Напротив. - Сви широките си рамене, но все пак се почувства леко неудобно от факта, че се налага да обсъждат и този въпрос. Дяволите да го вземат $$$$ ! - Предполагах, че се подразбира от само себе си и не е нужно да се споменава в споразумение. Особено ме изненада използваният термин. - А, терминът... Той се загледа как тя си играе с конете и изпита силно раздразнение, че не е привлякъл цялото й внимание. - Защо само за една година? Не се ли подразбира при повечето уговорени женитби, че условията са валидни за цял живот? Защо се набляга на необходимостта да спим в различни легла само в продължение на година? Тя направо замръзна, а после широко отворените й очи се насочиха към него. Би приел смайването й за искрено, ако не бе убеден, че е взела дейно участие в съставянето на документа. Без съмнение нейното постоянно щастие и неговото закрепостяване към един от корабите на $$$$ зависеха от спазването именно на тази точка. Не че искаше нещо друго. Всъщност тази точка от споразумението напълно го устройваше. Нямаше абсолютно никакво намерение да споделя занапред общо легло с госпожица !!!! !!!!. Нямаше да позволи на никоя жена да го постави на колене за втори път в живота му, възползвайки се от нечуваната и невиждана страст, която успяваше да предизвика у него. Щом се бе забъркал в такива обстоятелства, то една уговорена женитба е точно онова, от което се нуждаеше. - Всъщност подтекстът сигурно гласи, че по някое време след тази година един от двама ни би могъл да промени решението си. Тя премигна насреща му с прямота, която го накара да занемее. Все пак вдигна вежди и подхвана: - Което, разбира се, е... - ...глупаво. - Точно така. И двамата се извърнаха към конете.

Знам я , знам я Ангел на греха- Джоана Линдзи - много сладка книжка

Уффф, аз също прерових заглавията на Ирис и нищо... , а ми е толкова познат момента от цитата, че ми иде да .

благодаря, благодаря

O, страхотна е, аз оня ден я прочетох - не можах да я оставя и макар че трябваше да ставам в 6 я дочитах до 4:30 am.Та за книгата - няма да ти разказвам нищо от нея, но любовната история ми беше много сладка , а кримито беше на ниво.Няма да съжаляваш ако я почнеш, аз от доста време не бях напипвала нещо, от което да не успея да се откъсна....

Тъй вярно!

историческо книжле — Ако продължаваме така — прошепна той, — със сигурност ще забременееш. Затворила очи, !!!! поклати глава, наслаждавайки се на прекрасния сън. — Не мога — промълви тя. — Защо не? — Защото вече съм. — Какво? Очите й се отвориха. — О, Господи! Това наистина не е сън, нали? Той се взираше в нея. — Сигурна ли си? — Почти. Непрекъснато ми се спи, точно както на майка ми, когато беше бременна. Силното тяло на ???? се разтресе. Той бавно наведе лицето си към гърдите й. Сърцето й се преобърна, когато усети горещите му сълзи и заедно с тях тихия му смях. — Караш ме да се чувствам завършен — каза той дрезгаво. Тя се вцепени. Внезапно прокара пръсти през косата му и вдигна главата му, за да го погледне в очите. — Какво каза? — прошепна тя. Той се усмихна. Изведнъж и нейните очи се напълниха със сълзи. — Мислех си, че земята ме привлича — каза той. — Но това си била ти. Само ти. Един зимен огън, който гори само за мен. — ???? — прошепна тя. Той се наведе и я целуна по устните. — Обичам те, !!!! . И единственото място, където ще отидеш утре, е при най-близкия свещеник. Тя също го целуна. — Няма ли да спориш? — попита я той. — Защо да споря с мъжа, когото обичам? Особено когато той за първи път проявява здрав разум. ???? се усмихна, придърпа !!!! към себе си и почувства любовта й в устните й до гърдите си. Така и заспа. Усмихнат.

сетих се - Сандра Браун - Диво сърце

браво, Тихи - ти си

отново историческа книжка : — Какво искаш от мен? — уточни той. — Какво? В този момент бе по-лесно да гледа огъня, отколкото да погледне ????? в очите. Всичко, което искаше !!!!! е любов. От всичко на света най-много искаше ????? да я обича. Но не можеше да му каже това. Беше твърде рано. Но все пак трябваше да бъде откровена с него. — Предполагам, че искам да се нуждаеш от мен. — Защо? Съвсем естествено !!!!! обви с ръка единия му крак и го прегърна. Какво друго би могла да каже? Че да се нуждае от нея бе най-близо до това да я обича? Че ако се нуждаеше от нея, тогава нямаше да я изоставя с месеци, да не й обръща внимание през деня, а и през нощта? Пръстите, които си играеха с косата й, стиснаха по-силно. ????? я принуди да го погледне. — Защо? — настоя той. — Защото, както изглежда, ти нямаш нужда от нищо друго.