Пише ви майката на Стефан. Аз влизам във форума от името на Стефан, защото въобще не вярвам на версията на полицията. Влизам да чета на Стефан мислите и не виждам никъде нещо с което
да се съглася с тази версия.Стефан е един прекпасен син, нямаше ден в който да не ми каже ,че ме обича и честно казано ни ми е никак приятна тази дискусия, макар че от нея разбирам, че много хора обичат сина ми. Също така считам че не трябва да се търси вина у никого за случилото се. Вярвам в съдбата и знам че каквото е писано става. Също така вярвам ,че смърта е само смяна на една дреха с друга. Никой не може да ходи само с една дреха. Така че това не е края на историята. Със Стефчо имаме много силна духовна връзка и в момента я чувствам още по силно и твърдо знам, че не се е самоубил, каквото и да ми казват. В тези дни когато човешкият живот не се цени изобщо смятам че някой го е бутнал ей така от жестокост. Трябва да призная че той успяваше да дразни доста успешно хората, които въпреки всичко обичаше безрезервно. Често ми казваше: Не съди да не бъдеш съден. Малко е некрасиво за една майка да хвали детето си , но почти не се сещам за някоя област от науката с която да не се е захванал със страст, която поякога ме стяскаше. Преди да завърши право с пълно отличие ,завърши 7 семестъра Компютърни технологии също с отличие. После заседна две години в Пловдивската библиотека и изчете всичко което намери по Психология. Може би е усещал, че няма много време в този живот и е бързал да вземе колкото може повече багаж за другото измерение. Както казва Петър Дънов това е единственото нещо, което отнасяме от тук. Това е което искам да ви кажа. Аз гласувам за спиране на дискусията. Повече не смятам да пиша. С много Любов на всички обичащи Стефан