LinoLin

Разгледах много добре снимката, порових се в 2-3 книги и се консултирах с добър експерт и стигнах до извода, че това куче е .......ТВОЕТО куче. Много е сладко. обичай го и се забавлявайте заедно. И дано да не прави много бели вкъщи. :rolleyes:

За Аминков съм чувала доста лоши неща, но на болонката ни й направи много успешна операция на коляното. Той е точно такъв специалист- по крайниците. Това, че е отвратителен човек, обаче е вярно. Анимо са банда уникални некадърници и това го твърдя от личен, нееднократен опит. Според мен е по- добре да си изберете доктор, който не работи в никаква голяма клиника, а е сам. Така връзката е по- близка и ми се струва, че парите не играят толкова голяма роля. Аз имам личния, служебния и домашния телефон на моя кучешки доктор и не е проблем да му звънна и в 3 посред нощ. Ето за тази връзка и доверие ви говоря, нещо, което не можеш да срещнеш в големи обирджийски клиники. Не ме разбирайте погрешно- не ми е за парите, готова съм дам и последната си стотинка /и съм я давала/ за питомника си , но искам на среща да има нещо качествено, а не после да плача и да се тръшкам.

Съни се казваше. Беше най- сладкото и прелестно същество, което съм виждала някога. Намерихме я до един контейнер за боклук, хвърлена в някакъв кашон на 5.1.1997г. Беше с операция на задното дясно краче- пирон в костта поради счупване. Обаче след това не са и давали никакъв калций и беше развила такъв рахит, че не можеше да ходи. Явно това е било достатъчно, за да я изхвърлят. Когато я взехме плачеше като малко бебе. 1година след това- мъки. Първо 40 дни докато се изправи на крачета, после 6 месеца шини, които сменяхме на 2седмици, защото крачката и тогава растяха /беше на 4-5 месеца само/ и накрая още 4месеца, докато започне да тича. Но всичко това си струваше- порасна като най- красивата, добричка и любвеобилна дама- овчарка в целия квартал. Не- в целия свят. Понеже все още нямаме деца, тя беше нашето бебче. И така до Май 2007, когато започна да куца. Рентгенът показа рак на костта на същото онова счупено краче. Отиде си на 31 срещу 1 август същата година, в 3.30 сутринта. Не вярвам, че някога ще я забравим. Остава ни само да се надяваме, че нашата Съни наистина е на някое слънчево място. И че малкото години, в които е живяла без болка са били поне на половина толкова хубави за нея, колкото бяха за нас.