Казвам се Елена Александрова и пишейки това се надявам да предпазя дори един, стопанин на куче,котка или друг домашен любимец от фаталната грешка,която допуснахме ние!!!

Имаме болонка на 11г. – Мишел.Здраво и жизнено куче,въпреки възрастта си.За жалост, както не рядко се случва при дребните женски кученца,се разви доброкачествено тумор на млечните жлези.Не я оперирахме веднага,защото вече веднъж бяхме изгубили куче след такава „навременна” операция,а и лекарите,с които се консултирахме бяха на мнение,че туморът в един момент може да спре да расте и Мишето да си изживее годинките,които Господ й е отредил.

Неин лекар,откакто се е родила, е доц.МИЛАШКИ.Той единствен смяташе и ни повтаряше години наред,че кучето трябва да се оперира.А тя си беше дори повече от жизнена и ние от страх не предприемахме нищо.Миналия месец Мишето отново бе на консултация при доцента и той вече под формата на молба взе да ни убеждава,че трябва да я оперираме.”Моля ви,вие сте интелигентни хора!Дайте шанс на кучето да живее!Това е животоспасяваща операция и аз вярвам,че с общи усилия ще разрешим този проблем!” – цитирам го буквално! В подкрепа на думите си той добави,че операцията ще бъде извършена от най-добрия ветеринарен хирург,професор при това ,който дори президентското куче бил оперирал!!! Името на това „светило” е БОГДАН АМИНКОВ. Е,след всички тези гръмки приказки и увещения,ние решихме,че трябва да „дадем шанс” на Мишето. Един понеделник великият Аминков й направи изследвания на кръвта и рентгенова снимка,които показаха,че с органите й всичко е наред,имало и херния,но туморът просто се е захванал „като карфиол” за коремната стена.Махаме „карфиола” и всичко е наред!

Операцията беше насрочена за следващия понеделник и нашето притеснение беше свързано само с това,дали Мишето ще преживее упойката (но нали сърцето й все пак беше добре…).На следващия ден тя вдигна температура.По съвет на Милашки й дадохме аналгин и на следващия ден я заведохме при него- „може да е настинала” – каза той, и взе да й бие някакви подготвящи инжекции за предстоящата операция. Вечерта кученцето пак вдигна температура,пак пи аналгин и на следващия ден пак при Милашки.Още два дни инжекции и аналгин – тя спря да се храни,а туморът взе да се подува.Попитахме доктора дали не се влошава от инжекциите,които й слага,а той взе че се обиди,задето поставяме под съмнение работата му!И продължи да й бие подготвящите инжекции.От петък състоянието съвсем се влоши – туморът се поду още повече и посиня и Милашки настоя операцията да се извърши още в събота.Да,ама не случихме момента,защото на светилото Аминков очевидно никак не му се работеше тоя ден!Заведохме Мишето на пожар и цялата в кръв,защото тя дори успя да спука израстъка ,но след като почакахме около час си бяхме изпратени в къщи по живо по здраво,защото на професора,за да оперира, му трябвала „здрава тъкан”?!? Превърза я така,че тя не можеше да диша,що ли пък да ходи и ни каза да я заведем както сме се разбрали в понеделник.Още тогава ми мина през ума,че май не му се занимава,защото как е възможно кървяща рана да се превърне в здрава тъкан само за два дни…Така и не дочакахме понеделник,защото на следващия ден Мишето започна и да повръща и Милашки ни каза „ НИЕ да се разбираме” с професора за операция още същия ден. Е,нямаше как,прие я,при все че от километър му личеше колко му е неприятно,че го разкарваме в почивния му ден. По план трябваше да изреже тумора,хернията и матката. След не повече от час ни я връчиха ни жива ни умряла с постното обяснение,че положението е критично и нищо повече не може да се направи – кръвоносните съдове били тромбозирали и той едвам я бил закърпил.Едва успяхме да изкопчим още дума или две,защото професорът миг по-късно просто си отиде и ни остави пребити от мъка там,край агонизиращото куче. Свързахме се разбира се с нейния загрижен лекар Милашки и той ни каза,че само да преживее нощта и той изцяло я поема.

Е,слава на Бога, изкара я,дори вече осми ден е жива,но дали се подобри – НЕ! В какво се изразява „поемането” от страна на Милашки ли? Ами всеки ден й биеше някакъв „букет” от антибиотици,от които кучето пак започна да повръща,а температурата й падна с повече от 1 градус под нормалното и я държеше на системи за не повече от 30мин. Дневно -да не хаби глюкозата сигурно!Резултатът е,че Мишето не става,не може главата си да държи изправена ,не яде нищо и едвам диша – криза след кризата 8 дни подред! А като го питаш от чиста загриженост,защо тя вместо да се оправя се влошава така, той пак фасони прави и се обижда и ти казва,че инжекциите нямат връзка със състояниети й. Факт е обаче,че повръщането спря със спирането на антибиотика! Що се отнася до храненето – ту давайте й бульони,ту бульоните не са храна,трябва нещо по-сериозно.Не ходи по голяма нужда – дайте й веднъж „Дуфалак”,а после защо само веднъж сте й дали.Смятайте щом от нас „простите” дойде идеята вместо да я мъчим с още химия да й направи клизма,колко досетлив доктор е! А всъщност и нея не успя да направи като хората и когато накрая май сам разбра колко некадърен и безпомощен е като специалист реши да се отърве от „пациентката” си по най-бруталния начин с думите,че повече нищо не може да направи,че кучето няма връзка с глвния мозък щом не се изхожда и,че ниската темпетатура е началото на края й!!!Дори кръвообращение във вените нямала вече,та й бил последните капки глюкоза подкожно!!! „От тук нататък оставям на вас да се оправяте и дано кучето успее само да се пребори!” – това са думите на доц. д-р МИЛАШКИ!!!

Вече наясно с това,че сме връхлетяли на двама некадърници в бели престилки и то в най-неподходящия момент,решихме да потърсим помощ другаде – в клиника „Синият кръст”.Там съмненията ни се потвърдиха – състоянието на кучето няма нищо общо с тромбозирали кръвоносни съдове,а с некадърно направена операция,след която се е развил гноен процес (за една седмица той е увредил всичките й органите ) и още по-неадекватното следоперативно лечение! Когато Милашки е сменял превръзките й е „пропуснал” да каже,че от раната изтича гной,а наглостта му взима връх с изказването „Браво на професор Аминков – изключителна работа е свършил!”.Да,браво професоре!!!

И така,от два дни Мишето е в клиника „Синият кръст” и д-р Георгиев и екипът му се борят денонощно да направят невъзможното – да поправят последиците от „лечението” на двама некадърници с титли и да върнат кученцето ни към живота! Да,положението е безнадеждно и само чудо може да помогне,но те не се отказват! Дано и Господ и даде сили и шанс за втори живот!

Уважаеми доц.Милашки и проф. Аминков,за пореден път се доказва твърдението,че да владееш теорията не те прави добър в практиката! Титлите,с които толкова се перчите и които размахвате под носовете на хората са плод на научните ви „трудове” и писания и за мен е повече от очевидно,че нямат нищо общо с прилагането им в реалния живот на горките ви пациенти!Ама нали те не могат и да се оплачат...така само вие си знаете какво умеете и какво не умеете да правите,нали?

Специално се обръщам към доц.Милашки: докторе,когато човек е уверен в знанията и правотата си по даден въпрос никой и нищо не е в състояние да го обиди!Пък вие сте доста обидчив и прихав,не мислите ли?Не успях лично да ви задам и няколко други въпроса:

- защо според вас,щом главният мозък на кучето не му подава сигнали да се изходи по голяма нужда,то не само,че не се напишква,а дори стиска,защото знае,че в къщи не е позволено? И какво общо има клизмата,по дяволите, с мисловната дейност на човек или пък куче?Как е възможно след клизма дори водата,която сте вкарали да не излезе?Да не би и тя все още да търси връзка с главния мозък?

- Как така според вас във вените на кучето „няма кръвопоток и ниската температура бележи началото на края на животното”,а ден по-късно се оказа,че лекарите,при които е Мишето в момента от раз намериха и кръвен път и дори я хоспитализираха,за да я подсилят с ДЕНОНОЩНИ системи и да и възвърнат нормалната температура? Как така вие,който сте неин лекар от 11г. си позволихте да си правите експерименти с нея и най-вече как ви даде сърцето да я изоставите и обречете на сигурна смърт,просто защото нямате нито уменията нито доблестта да се борите за живота,който заедно с прехваления ви професор погубихте???

- Защо прикрихте Аминков?Защо не ни казахте,че от раната й изтича гной? Очаквали сте,че кучето ще умре и ние така или иначе няма да разберем от какво ли? Нима толкова глупави сме ви изглеждали,че да оставим нещата на произвола на съдбата и да не потърсим помощ?

- Защо убихте кучето ми???

Отговорът на всички тези въпроси е само един : всичко това се случи,защото повярвахме сляпо на титлите на тези двама некадърници,така както и те самите са си повярвали!Проклинам ви,макар да знам,че нито ще върна времето назад,нито ще мога да ви откажа от порочната ви практика!Дано само Господ да пази животните на тези,които в незнанието и заблудата си ще ги доведат при вас и сляпо ще ви вярват така както направихме ние!

Нека всички,които прочетат това да се помолят на Господ да направи чудо и Мишето да оживее!!!

Моите съболезнования за случилото се с кучето ти. Надявам се да се оправи, щом в момента за него се грижат добри лекари.

Благодаря за споделената информация. Добре е да се знаят имената на такива набедени ветеринари, за да предпазим любимците си. Не бях чувал за клиника "Синият кръст", но явно са профеционалисти. Аз лично съм много доволен от "Анимо". И бих ви посъветвал категорично да избягвате ОВК.

И още веднъж ще повторя: независимо дали става въпрос за човек или животно, никога, ама НИКОГА не пристъпвайте към радикални интервенции, без да сте потърсили поне още две независими мнения на лекари.

Редактирано 26 октомври 200817 г. от داليدا (преглед на промените)

Шиб@н@ работа. Защо не пробваш да ги съдиш тия двамата "лекари"? Пусни една тема в lex.bg да ти кажат има ли смисъл да се опитваш.

Такива са за убиване.

Иначе и аз гласувам за Анимо, мисля че няма значение в кой град. А за ОВК и аз съм чувал доста лоши неща.

Вместо да се мъчите със съд дайте малко пари за химия на някой зажаднял културист....да му прати поздрави.

Вместо да се мъчите със съд дайте малко пари за химия на някой зажаднял културист....да му прати поздрави.

Теоретично по законов начин е по-ефективно - едно грубо смазване на реномето чрез присъда е незаменимо. От друга страна като знам родното ни законодателство, по-добре да се спрат на твоя вариант.

Казвам се Елена Александрова и пишейки това се надявам да предпазя дори един, стопанин на куче,котка или друг домашен любимец от фаталната грешка,която допуснахме ние!!!

Имаме болонка на 11г. – Мишел.Здраво и жизнено куче,въпреки възрастта си.За жалост, както не рядко се случва при дребните женски кученца,се разви доброкачествено тумор на млечните жлези.Не я оперирахме веднага,защото вече веднъж бяхме изгубили куче след такава „навременна” операция,а и лекарите,с които се консултирахме бяха на мнение,че туморът в един момент може да спре да расте и Мишето да си изживее годинките,които Господ й е отредил.

Неин лекар,откакто се е родила, е доц.МИЛАШКИ.Той единствен смяташе и ни повтаряше години наред,че кучето трябва да се оперира.А тя си беше дори повече от жизнена и ние от страх не предприемахме нищо.Миналия месец Мишето отново бе на консултация при доцента и той вече под формата на молба взе да ни убеждава,че трябва да я оперираме.”Моля ви,вие сте интелигентни хора!Дайте шанс на кучето да живее!Това е животоспасяваща операция и аз вярвам,че с общи усилия ще разрешим този проблем!” – цитирам го буквално! В подкрепа на думите си той добави,че операцията ще бъде извършена от най-добрия ветеринарен хирург,професор при това ,който дори президентското куче бил оперирал!!! Името на това „светило” е БОГДАН АМИНКОВ. Е,след всички тези гръмки приказки и увещения,ние решихме,че трябва да „дадем шанс” на Мишето. Един понеделник великият Аминков й направи изследвания на кръвта и рентгенова снимка,които показаха,че с органите й всичко е наред,имало и херния,но туморът просто се е захванал „като карфиол” за коремната стена.Махаме „карфиола” и всичко е наред!

Операцията беше насрочена за следващия понеделник и нашето притеснение беше свързано само с това,дали Мишето ще преживее упойката (но нали сърцето й все пак беше добре…).На следващия ден тя вдигна температура.По съвет на Милашки й дадохме аналгин и на следващия ден я заведохме при него- „може да е настинала” – каза той, и взе да й бие някакви подготвящи инжекции за предстоящата операция. Вечерта кученцето пак вдигна температура,пак пи аналгин и на следващия ден пак при Милашки.Още два дни инжекции и аналгин – тя спря да се храни,а туморът взе да се подува.Попитахме доктора дали не се влошава от инжекциите,които й слага,а той взе че се обиди,задето поставяме под съмнение работата му!И продължи да й бие подготвящите инжекции.От петък състоянието съвсем се влоши – туморът се поду още повече и посиня и Милашки настоя операцията да се извърши още в събота.Да,ама не случихме момента,защото на светилото Аминков очевидно никак не му се работеше тоя ден!Заведохме Мишето на пожар и цялата в кръв,защото тя дори успя да спука израстъка ,но след като почакахме около час си бяхме изпратени в къщи по живо по здраво,защото на професора,за да оперира, му трябвала „здрава тъкан”?!? Превърза я така,че тя не можеше да диша,що ли пък да ходи и ни каза да я заведем както сме се разбрали в понеделник.Още тогава ми мина през ума,че май не му се занимава,защото как е възможно кървяща рана да се превърне в здрава тъкан само за два дни…Така и не дочакахме понеделник,защото на следващия ден Мишето започна и да повръща и Милашки ни каза „ НИЕ да се разбираме” с професора за операция още същия ден. Е,нямаше как,прие я,при все че от километър му личеше колко му е неприятно,че го разкарваме в почивния му ден. По план трябваше да изреже тумора,хернията и матката. След не повече от час ни я връчиха ни жива ни умряла с постното обяснение,че положението е критично и нищо повече не може да се направи – кръвоносните съдове били тромбозирали и той едвам я бил закърпил.Едва успяхме да изкопчим още дума или две,защото професорът миг по-късно просто си отиде и ни остави пребити от мъка там,край агонизиращото куче. Свързахме се разбира се с нейния загрижен лекар Милашки и той ни каза,че само да преживее нощта и той изцяло я поема.

Е,слава на Бога, изкара я,дори вече осми ден е жива,но дали се подобри – НЕ! В какво се изразява „поемането” от страна на Милашки ли? Ами всеки ден й биеше някакъв „букет” от антибиотици,от които кучето пак започна да повръща,а температурата й падна с повече от 1 градус под нормалното и я държеше на системи за не повече от 30мин. Дневно -да не хаби глюкозата сигурно!Резултатът е,че Мишето не става,не може главата си да държи изправена ,не яде нищо и едвам диша – криза след кризата 8 дни подред! А като го питаш от чиста загриженост,защо тя вместо да се оправя се влошава така, той пак фасони прави и се обижда и ти казва,че инжекциите нямат връзка със състояниети й. Факт е обаче,че повръщането спря със спирането на антибиотика! Що се отнася до храненето – ту давайте й бульони,ту бульоните не са храна,трябва нещо по-сериозно.Не ходи по голяма нужда – дайте й веднъж „Дуфалак”,а после защо само веднъж сте й дали.Смятайте щом от нас „простите” дойде идеята вместо да я мъчим с още химия да й направи клизма,колко досетлив доктор е! А всъщност и нея не успя да направи като хората и когато накрая май сам разбра колко некадърен и безпомощен е като специалист реши да се отърве от „пациентката” си по най-бруталния начин с думите,че повече нищо не може да направи,че кучето няма връзка с глвния мозък щом не се изхожда и,че ниската темпетатура е началото на края й!!!Дори кръвообращение във вените нямала вече,та й бил последните капки глюкоза подкожно!!! „От тук нататък оставям на вас да се оправяте и дано кучето успее само да се пребори!” – това са думите на доц. д-р МИЛАШКИ!!!

Вече наясно с това,че сме връхлетяли на двама некадърници в бели престилки и то в най-неподходящия момент,решихме да потърсим помощ другаде – в клиника „Синият кръст”.Там съмненията ни се потвърдиха – състоянието на кучето няма нищо общо с тромбозирали кръвоносни съдове,а с некадърно направена операция,след която се е развил гноен процес (за една седмица той е увредил всичките й органите ) и още по-неадекватното следоперативно лечение! Когато Милашки е сменял превръзките й е „пропуснал” да каже,че от раната изтича гной,а наглостта му взима връх с изказването „Браво на професор Аминков – изключителна работа е свършил!”.Да,браво професоре!!!

И така,от два дни Мишето е в клиника „Синият кръст” и д-р Георгиев и екипът му се борят денонощно да направят невъзможното – да поправят последиците от „лечението” на двама некадърници с титли и да върнат кученцето ни към живота! Да,положението е безнадеждно и само чудо може да помогне,но те не се отказват! Дано и Господ и даде сили и шанс за втори живот!

Уважаеми доц.Милашки и проф. Аминков,за пореден път се доказва твърдението,че да владееш теорията не те прави добър в практиката! Титлите,с които толкова се перчите и които размахвате под носовете на хората са плод на научните ви „трудове” и писания и за мен е повече от очевидно,че нямат нищо общо с прилагането им в реалния живот на горките ви пациенти!Ама нали те не могат и да се оплачат...така само вие си знаете какво умеете и какво не умеете да правите,нали?

Специално се обръщам към доц.Милашки: докторе,когато човек е уверен в знанията и правотата си по даден въпрос никой и нищо не е в състояние да го обиди!Пък вие сте доста обидчив и прихав,не мислите ли?Не успях лично да ви задам и няколко други въпроса:

- защо според вас,щом главният мозък на кучето не му подава сигнали да се изходи по голяма нужда,то не само,че не се напишква,а дори стиска,защото знае,че в къщи не е позволено? И какво общо има клизмата,по дяволите, с мисловната дейност на човек или пък куче?Как е възможно след клизма дори водата,която сте вкарали да не излезе?Да не би и тя все още да търси връзка с главния мозък?

- Как така според вас във вените на кучето „няма кръвопоток и ниската температура бележи началото на края на животното”,а ден по-късно се оказа,че лекарите,при които е Мишето в момента от раз намериха и кръвен път и дори я хоспитализираха,за да я подсилят с ДЕНОНОЩНИ системи и да и възвърнат нормалната температура? Как така вие,който сте неин лекар от 11г. си позволихте да си правите експерименти с нея и най-вече как ви даде сърцето да я изоставите и обречете на сигурна смърт,просто защото нямате нито уменията нито доблестта да се борите за живота,който заедно с прехваления ви професор погубихте???

- Защо прикрихте Аминков?Защо не ни казахте,че от раната й изтича гной? Очаквали сте,че кучето ще умре и ние така или иначе няма да разберем от какво ли? Нима толкова глупави сме ви изглеждали,че да оставим нещата на произвола на съдбата и да не потърсим помощ?

- Защо убихте кучето ми???

Отговорът на всички тези въпроси е само един : всичко това се случи,защото повярвахме сляпо на титлите на тези двама некадърници,така както и те самите са си повярвали!Проклинам ви,макар да знам,че нито ще върна времето назад,нито ще мога да ви откажа от порочната ви практика!Дано само Господ да пази животните на тези,които в незнанието и заблудата си ще ги доведат при вас и сляпо ще ви вярват така както направихме ние!

Нека всички,които прочетат това да се помолят на Господ да направи чудо и Мишето да оживее!!!

Господи, аз ли откачам или нещо им става на всички!!!

Такива са за убиване.

Иначе и аз гласувам за Анимо, мисля че няма значение в кой град. А за ОВК и аз съм чувал доста лоши неща.

Вместо да се мъчите със съд дайте малко пари за химия на някой зажаднял културист....да му прати поздрави.

А?!

Тия мърлячи не ги знам

Но спрете да рекламирате Анимо!

Хайдук Пикасо си отиде точно заради тях

Те не са хора!

Бени, не си права.

Бени, не си права.

Бях на 40 километра сигурно от денонощната Анимо в Младост не знам си къде

Когато Хайдук Пикасо падна

Живеех в гетото Люлин 5-което е по-близо до Белград отколкото до всяка точка на София

Да бях търсила ветеринар от Белград

Та ето разговора:

"Докарайте го сутринта,на място не идваме

Колко котки падат нищо му няма..."

"Мога ли да го докарам с такси?"

"Не го пипайте-нека си лежи"

"Ама той е смазан половината,плаче от болка и аз плача заедно с него"

"Дръжте го на топло и му давайте вода

Имаме в Люлин клиника заведете го там утре"

Хайдук Пикасо издъхна в ръцете ми сутринта

Пред клиниката на Анимо

Тия мърлячи не ги знам

Но спрете да рекламирате Анимо!

Хайдук Пикасо си отиде точно заради тях

Те не са хора!

Бях на 40 километра сигурно от денонощната Анимо в Младост не знам си къде

Когато Хайдук Пикасо падна

Живеех в гетото Люлин 5-което е по-близо до Белград отколкото до всяка точка на София

Да бях търсила ветеринар от Белград

Та ето разговора:

"Докарайте го сутринта,на място не идваме

Колко котки падат нищо му няма..."

"Мога ли да го докарам с такси?"

"Не го пипайте-нека си лежи"

"Ама той е смазан половината,плаче от болка и аз плача заедно с него"

"Дръжте го на топло и му давайте вода

Имаме в Люлин клиника заведете го там утре"

Хайдук Пикасо издъхна в ръцете ми сутринта

Пред клиниката на Анимо

Извинявай, но дори в "Анимо" не могат да възкресят котка, смазана половината. Ако поне малко ти е пукало за животинката ти, щеше поне да и помогнеш да не се мъчи, след като очевидно няма шанс да се оправи. А не да я оставиш да агонизира до сутринта и да ревеш от солидарност.

Аз лично съм вдигал посред нощ по телефона д-р Златка Здравкова от "Анимо", за да зашие котарака на едни приятели, който се прибра с разпрана 10 см кожа на лявата задна лапа. Момичето, както беше с няколко месечно дете на ръце, след 10-11 часа работа през деня, отвори по никое време кабинета и операционната и го ши цял час. И котарака сега е виден уличен побойник, през няколко улици му се носи славата

В друга клиника не съм виждал лекар да си дава номера на GSM-а след операция и изрично да настоява ако животното се почувства зле през нощта, да и се обадят без значение по кое време. Докато в "Анимо" е обичайна практика, поне при д-р Златка Здравкова и д-р Ранко Георгиев. Сигурен съм, че ако беше отишла с едно такси до клиниката да вземеш лекаря и да му обещаеш, че ще го докараш после обратно, нямаше да ти откаже да дойде. Обаче ти искаш да не се минеш, нали? Щото си обичкаш котето, ама паричките си ги обичкаш повече. Ако може, хората да пътуват 80 км за своя сметка (което е 60-70 лв нощна тарифа), а ти да им платиш 10 лв за прегледа, нали? И имаш наглостта да се оплакваш и да ги плюеш на всичкото отгоре!

Познавам и други хора като тебе и, честно казано, сте ми адски противни. Превзети и лицемерни типове, които ще се скъсат да реват, да кършат ръце и да съчувстват, но иначе и малкото си пръстче няма да мръднат, за да помогнат реално, ако това им струва нещо. Между другото, във форума си същата. Близо 5000 поста, истински гейзер на съчувствие и съболезнование, но не съм видял нито веднъж да помогнеш на някого с компетентен съвет за решаване на конкретен проблем.

Редактирано 1 ноември 200817 г. от Spyderco (преглед на промените)

Бени, съжалявам, че и аз ще го кажа, но ти си си виновна в случая. Хората нищо не могат да направят от Младост в Люлин. Те са ХОРА, те са лекари и се стараят да правят всичко по силите си. Но не знам да имат телекинетични и телепатични хирургични способности.

О могат бре,ама как да не могат-да бият инжекция за евтаназия

Тва могат

Вие ако сте убийци-аз не съм

Само Бог има правото да отнема живот!

О могат бре,ама как да не могат-да бият инжекция за евтаназия

Тва могат

Вие ако сте убийци-аз не съм

Само Бог има правото да отнема живот!

Не вярвам в бог, съдба, карма и прочие дивотии, но съм забелязал, че на хора като тебе често им се връща. Обикновено неспособните и нежелаещи да поемат отговорност за трудни решения и предпочитащи да си измият ръцете индивиди се заобикалят с подобни "приятели". И ако някой ден (не ти го пожелавам) изпаднеш в подобна ситуация - да агонизираш, а край тебе да стоят близките ти и с благи думи да ти обясняват, че не могат да ти спестят мъките по принципни съображения - ще разбереш колко струват убежденията ти.

Между другото, евтаназия се извършва със система, а не с инжекция. Веднъж в "Анимо" едно момиче донесе заедно с приятеля си тежко болен котарак, за който твърдеше, че няма средства да заплати лечението и помоли да го приспят. Очевидно решението беше на приятеля и, той настояваше за евтаназия, а тя се съгласи, въпреки че плачеше. Взеха им минималната такса за евтаназията, след което проведоха пълното лечение, което струва поне 10-15 пъти повече. Излекуваха котака за около седмица и го оставиха за осиновяване в един от магазините си. Дори се обадиха на момичето и и предложиха да си го вземе без да заплаща лечението, но нея явно я беше срам да се появи или приятелят и не е разрешил, не зная, но така и не дойде.

Редактирано 2 ноември 200817 г. от Spyderco (преглед на промените)

Ако щеш вярвай-твой проблем излишна моя грижа

Нали трябва да има и такива злоби като тебе-иначе ще ни е скучно мда

Моля, придържайте се към същността на темата.

За Аминков съм чувала доста лоши неща, но на болонката ни й направи много успешна операция на коляното. Той е точно такъв специалист- по крайниците. Това, че е отвратителен човек, обаче е вярно. Анимо са банда уникални некадърници и това го твърдя от личен, нееднократен опит. Според мен е по- добре да си изберете доктор, който не работи в никаква голяма клиника, а е сам. Така връзката е по- близка и ми се струва, че парите не играят толкова голяма роля. Аз имам личния, служебния и домашния телефон на моя кучешки доктор и не е проблем да му звънна и в 3 посред нощ. Ето за тази връзка и доверие ви говоря, нещо, което не можеш да срещнеш в големи обирджийски клиники. Не ме разбирайте погрешно- не ми е за парите, готова съм дам и последната си стотинка /и съм я давала/ за питомника си , но искам на среща да има нещо качествено, а не после да плача и да се тръшкам.