ето и от мен едно от моите стихове:
Спомени нахлуха изведнъж,
като напаст-като порой дъжд...
влязоха в глАвата ми и няма изход,
като тъмен тунел без проход.
Разтреперана през прозореца поглеждам-
виждам слаб силует-ето как изглеждам:
избледняла,с две очи уплашени,
тези болки не стигат ли?
Болка от спомен и гореща сълза-
чудя се на глупавата си мечта...
Чувам звуци-ноти танцуват в мрак.
Ето и в тази песен си пак...
обръщам се назад-влюбени вървят,
всеки път готови да си простят!
Свързани чрез вяра,чрез любов,
заедно започнали живот нов.
Гушвам се в теб и чувствам закрила,
ръцете си от любовта не съм умила.
Прошепвам нещо и ми даваш доверие..
няма тук и следа от неверие.
Поглеждам напред-тъмнина,
отразява се в очите ми тъжната луна.
Без теб е празнота
и с мисълта че искам те е грехота
стискам очите си и задържам порой..
отварям уста, но и стон не се чува,
нищо не остана, нищо не си струва,
но силна сега съм-
смисъл не виждам!
Душата ми гони тъгата и ето-вече я няма-
усмихвам се и спомена за някои двама
остана просто хубав спомен.
Изчистих душата си до корен
и виждам колко хубав е света,
да се тормозя вече аз неща!
Поглеждам отново напред и се виждам щастлива-
в приятелска прегръдка и усмивка ленива,
дълъг е пътя и болки много ме чакат,
но с усмивка ще ги преминавам
и зад приятелите си ще заставам!