Премини към съдържанието
Форумът в приложение

По-лесно сърфиране. Научи повече.

Kaldata.com - Форуми

Приложение на форума на цял екран с push известия, значки и други.

За да инсталирате това приложение на iOS и iPadOS
  1. Докоснете Иконата за споделяне в Safari
  2. Превъртете менюто и докоснете Добавяне към началния екран.
  3. Докоснете Добавяне в горния десен ъгъл.
За да инсталирате това приложение на Android
  1. Докоснете менюто с 3 точки (⋮) в горния десен ъгъл на браузъра.
  2. Докоснете Добавяне към началния екран или Инсталиране на приложение.
  3. Потвърдете, като докоснете Инсталиране.

Jamey

Потребител
  • Регистрация

  • Последно онлайн

Всичко публикувано от Jamey

  1. това е от един арлекин,май,дето имаше нещо като формула едно или нещо такова,брат й се казва Руди,ако не се бъркам книгата и все пак не мога да си спомня името на книгата,така че не се смята за отговор
  2. мисля, че е време за жокери - затрудняваш
  3. да ти си наред
  4. цитатчето ми: — Хайде, момиче — подкани я шепнешком той. — Аз съм тук. Няма да допусна да паднеш. ///////// пое дълбоко въздух и опипа с крак за първото стъпало. Премести тежестта си и направи крачка към \\\\\\\\. След това още една. Погледът й беше втренчен в лицето му. Тя рискува колебливото си равновесие, рискува всичко и протегна ръце към него. Той я улови, заключи треперещото й тяло в мощната си прегръдка, задържа я със силните си ръце и я притисна до гърдите си, за да чуе силното биене на сърцето му под новата карирана наметка. Най-после каменната фасада на гиганта бе пробита. Нещо солено и мокро капна на бузата и влезе в устата й. — Давам ти думата си, момиче — пошепна в ухото й той. — Никога вече няма да те оставя да паднеш. — Не давай обещания, които не можеш да изпълниш, \\\\\\\\\\ \\\\\\\\\ — укори го тя през булото от радостни сълзи. — Не ме е страх, че ще падам, стига ти да си до мен и да ме хванеш. Той приглади разбърканата й коса и я погледна в очите. — Винаги ще бъда до теб, момиче. Това е обещание, което мога да изпълня. ///////// - тя \\\\\\\\ - той П.С Давам още цитати: — Татко! — //////// се втурна към мъжа на портата. Когато вдигна на ръце единствената си дъщеря, господарят на клана изпълни градината с едрата си фигура. //////// беше малкото му отражение, сякаш я бе оформил със собствените си ръце. Под гъстите черни мигли искряха тъмносини очи. Докато тя покриваше брадата му с целувки, той намигна на жена си над тъмните й къдрици. ///////////// подръпна косъмчетата, които се подаваха от отвора на ризата му. — Татко, вярно ли е, че Другия клан имали цели снопчета косми по стъпалата и че лъжиците им са изрязани от човешки ребра? Единият брат и Другият брат се сбутаха, сдържайки кискането си. — Най-добре сама попитай госта ни, щом се появи. — Бащата изгледа мрачно синовете си. — А дотогава не слушай глупостите на тези двамата, чуваш ли? Той пусна //////////// на земята. Тя вдигна очи към него и за малко да му признае тайната си надежда по отношение на идващите другия клан. Но баща й вече вървеше към съпругата си. Тя му поднесе устните си и той ги целуна звучно. — Много съм ти задължен, че се съгласи момчето да дойде тук, Майката на главната. Щом водачът на другия клан благоволи да ми повери сина си за лятото, може би скоро ще се научи да ми се доверява и за други неща. Единият брат мушкаше един червей с тоягата си. — Татко нареди да се държим добре с момчето. Каза да го поздравим с добре дошъл и да не обелваме дума за това, че баща му е едно коварно копеле, което прерязва гърлата на спящи мъже и си пече червата им за закуска… Като видя ужасения поглед на жена си, водачът на клана на главната побърза да затвори устата на сина си. — Никога не съм говорил такива неща. Чул ги е от някого. Другият брат се възползва от притесненото положение на брат си и го изрита по крака. Единия брат моментално размаха юмруци, за да отговори на удара. ////////// побърза да се отдалечи и се спъна в заспалите кученца, които наскачаха с жално виене. Паднала в тревата, /////////// първа видя момчето. То стоеше напълно неподвижно и тя не можа да каже дали ги наблюдаваше отдавна, или току-що се бе появило. По-скоро беше първото, ако се съдеше по мрачната линия около устата му. Лунната светлина помилва стоманеното острие със застрашителна дължина, което се намираше между ръката й и сърцето му. — Не мърдай, \\\\\\\\\ — изсъска заплашително принцесата. — Само едно движение, и ще отнеса главата ти в залата без тялото. \\\\\\\\\\\\ не усети болка, когато розата в ръката му се счупи и дръжката се заби дълбоко в дланта му. — Несръчен простак! Виж какво направи! Погледът на \\\\\\\\\\\\\ автоматично се плъзна към ръцете му. От дланта му стърчеше назъбено парче стъкло. По китката му се стичаха едри капки кръв и падаха върху скъпоценния килим на Майката на главната. Той се опита да спре кръвта и в сърцето му отново се промъкна старото чувство на срам. Срамуваше се, че е \\\\\\\\\\\, срамуваше се, че е недодялан грубиян. Но веднага след срама дойде гневът — онзи необуздан гняв, който защитаваше наранената му гордост от още удари. Но преди да го е насочил към нещастното момиче насреща си, ////////////// захвърли меча и се втурна към него. Тя извади внимателно стъклото от ръката му и попи кръвта с края на нощницата си. Ръката й върху неговата беше копринено мека и топла. П.С. забравих да кажа, че е историческа
  5. А Пък Жена без лъжи- нямама думи - толкова е готина,рзтапяш се
  6. ей тази книга е много готина,всяка седмица си препрочитам - четете я много
  7. ами да, ама искам ама няма - явно ще е изцяло криминална поредица,няма бебита,нищо усещам, че Тори вече ще ни бие - мене де, аз почнах
  8. да историческа. нека да поспамим още малко - запоследно мн са готини и ми се искаше едно бебе,ама няма да има и това малко ме разочарова,щото исках малко по различно развитие,ама айде...
  9. само да кажа, че тази поредица е причината да харесвам норчето,въпреки че повечето хора,може би не я харесват много, както и да е: цитатчето ми: — Хайде, момиче — подкани я шепнешком той. — Аз съм тук. Няма да допусна да паднеш. ///////// пое дълбоко въздух и опипа с крак за първото стъпало. Премести тежестта си и направи крачка към \\\\\\\\. След това още една. Погледът й беше втренчен в лицето му. Тя рискува колебливото си равновесие, рискува всичко и протегна ръце към него. Той я улови, заключи треперещото й тяло в мощната си прегръдка, задържа я със силните си ръце и я притисна до гърдите си, за да чуе силното биене на сърцето му под новата карирана наметка. Най-после каменната фасада на гиганта бе пробита. Нещо солено и мокро капна на бузата и влезе в устата й. — Давам ти думата си, момиче — пошепна в ухото й той. — Никога вече няма да те оставя да паднеш. — Не давай обещания, които не можеш да изпълниш, \\\\\\\\\\ \\\\\\\\\ — укори го тя през булото от радостни сълзи. — Не ме е страх, че ще падам, стига ти да си до мен и да ме хванеш. Той приглади разбърканата й коса и я погледна в очите. — Винаги ще бъда до теб, момиче. Това е обещание, което мога да изпълня. ///////// - тя \\\\\\\\ - той П.С. забравих да кажа, че е историческа
  10. ха,тука те хванаха - спомени в смъртта страшно нещо и много готина сценка - моя добър приятел Рурк хихи
  11. да попитам набързо,чия е книгата
  12. да ти си
  13. ето го и мойто,лесно е — Всъщност тя е новата ми любовница — призна Главният в отговор на забележката на Приятеля. Приятелят му повдигна вежди. — Поправи ме, ако греша, но ти не се ли закле, че никога повече няма да издържаш постоянна любовница? — Да, но сега обстоятелствата са различни. — В началото всички мислим така — иронично отбеляза Приятеля, но сетне сви рамене. — Ами наслаждавай се, докато можеш, защото сигурно скоро ще ти омръзне и ще започнеш да и търсиш заместничка. При мен винаги е било така, докато не срещнах братовчедка ти. Веднага трябваше да разбера, че съм влюбен, след като не можех да изхвърля от ума си тази малка палавница, колкото и да се опитвах. — Не, приятелю, при мен обстоятелствата наистина са различни. Аз не само я издържам, аз... я купих. — Извини ме, приятелю, но не те разбрах. — Купих я — повтори — видях я на един търг. — И за каква сума говорим? — Едва ли би искал да знаеш. — Мили Боже, постарай се баща ти да не узнае. Самата мисъл накара Главният да потръпне.
  14. Е това е Жрицата на Патриша Грасо,прекрасна книга
  15. книжката на kasiljs - Нора - черни хълмове http://fanagoria-bg.net/torrents-details.php?id=6449
  16. ей сега ще я кача
  17. ами и на мен ми се стори интереса и я започнах ...до 60 стр...много е готина
  18. а, много ти благодаря,Ели и на Съни и на нея
  19. Ето и книжката от Дженито http://fanagoria-bg.net/torrents-details.php?id=6446 не можах да намеря снимка , а и нещо не можах да я екстракна , затова сложих английската
  20. днешните книжки са: http://fanagoria-bg.net/torrents-details.php?id=6430 http://fanagoria-bg.net/torrents-details.php?id=6429
  21. много се радвам и двете книжки са супер
  22. Да се отчета с две книжки: http://fanagoria-bg.net/torrents-details.php?id=6424 http://fanagoria-bg.net/torrents-details.php?id=6423
  23. ами според мен от това само ни сложат по един бан и толкова,освен разбира се ако не са либерални и коректни
  24. Рална,мога само да добавя, че тази книга е повече от страхотна,всеки път като се отвори дума за нея,аз започвам да я превъзнасям,но все пак книгата го заслужава.Като цяло има хора, които не харесват Линдата, обаче са и интересни книгите...както и новата Онази нощ отдавна я прочетох, но и тя е страхотна
  25. много ти благодаря,боби,

Разглеждащи това в момента 0

  • Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

Профил

Навигация

Търсене

Търсене

Конфигуриране на push известия в браузъра

Chrome (Android)
  1. Докоснете иконата на катинар до адресната лента.
  2. Докоснете Разрешения → Известия.
  3. Променете предпочитанията си.
Chrome (Desktop)
  1. Кликнете върху иконата на катинар в адресната лента.
  2. Изберете Настройки на сайта.
  3. Намерете Известия и коригирайте предпочитанията си.