laska

Здравейте, търся да закупя три от книгите на Нора Робъртс от поредицата ,,В смъртта" 1.Портрет в смъртта 2.Завръщане в смъртта 3.Оцеляване в смъртта Моля ако някой ги има и не му трябват да ми пише ЛС.Даже и да става въпрос за една книга ще бъда благодарна.Ще се договорим за цена. Поздрави на всички

Върнах се от вчера имам прекаран нет.Вече мога да пиша.Имам още няколко проблема за които да се погрижа и ще се пробвам да напиша нещо за проължение. Насъбраха ми се няколко неща наведнъж за това не писах много.

Момичета много се извинявам че не пиша но имам сериозен проблем с нета и сега се налага да ходя по разни кафета та да мога да си проверя пощата.Не си мислете че съм се отказала от проекта надявам се в най-скоро време да си оправя проблема и се включа по активно.

Надявам се скоро някои да даде някакъва идея че да раздвижим малко чата.

Мене малко няма да ме има имам доста работа и не ми остава много свободно време.

Мисля че на първи прочит е много добре , но има още малко за доизпипване. Монтбар не му отвърна а само погледна към двамата братя с пълни със омраза и с осезаемо удоволствие от току що чутото очи Това изречение ми се струва малко неясно.Немога да разбера какво точно имаш предвид. Пикльо според мен е по -подходящо

Алекс и Девлин решиха първо да поразпитат по улиците. Знаеха, че един от нападателите се казва Джеф но нямаха представа нито как изглежда нито каде да го търсят. До сега бяха попаднали на три отрепки с такова име . Единият беше пропаднал пияница, другият някакъв бездомник а третият бе търговец от месната бакалия. И тримата обаче бяха готови за няколко жълтици да си признаят и майчиното мляко. След кратко обсъждане на ситуацията двамата братя решиха, че трябва да отидат до хотел „Орхидея” за да поразпитат и там. Все някой щеше да е видял случилото се. Все пак се беше вдигнал доста шум а имаше и убити. Както и очакваха в такъв долнопробен квартал нямаше много хотели. А този който търсеха не се откроявеше с нищо повече от един дървен надпис. От дългогодишния си опит и двамата знаеха, че такива хотели се ползват най вече от леки жени и пропаднали типове извършващи нечистите си сделки . Когато Александър и Девлин влязоха в хотела не бяха изненадани от обстановката . Фоаето беше сумрачно и студено. Посетители почти нямаше с изключение на две ,, дами '' и двама ,,господа''. Едната двойка бе застанала близо до рецепцията а другите двама се бяха уединили в ъгъла навярно за да обсъдят последната цена относно услугите на ,, дамата'' . Алекс и Девлин се отправиха направо към рецепцията . Предполагаха, че и тук както досега с малко пари ще могат да си купят информация . Почти бяха стигнали когато на Алекс му се стори, че жената от по-близката двойка му е смътно позната. Шапката която тя носеше прикриваше част от лицето и но тези усни, тази извивка на брадичката... Нямаше как да ги сбърка. След целувките в градината на бала по случай рожденият ден на Девлин бе сигурен, че ще ги познае навсякаде. Алекс започна да се чуди дали не му се привижда. Предвид всички събития през последните няколко дни вече не знаеше дали да вярва на очите си. Струваше му се, че вижда Елизабет , тази малка проклетница която бе оставил само преди няколко часа да си почива. ,, Боже '' само това му трябваше да започне да бърка реалноста с фантазията . В това време Девлин съзря Монтбар . Не се учуди много, че го вижда в такъв въртеп. От отрепка като него не очакваше нищо добро. Физиономията му беше подута и някак си разкривена от побоя. Стори му се странно обаче, че е дошъл да си търси компания в това състояние. С периферното си зрение видя как по-големият му брат забавя крачка и инстинктивно и той го последва. - Какво става?- попита Дев. - Мисля, че зрението ми не е наред. - Какво имаш предвид Алекс? Какво виждаш? - Струва ми се че Елизабет е ей там, до колоната. - Къде?! Жената с Монтбар ли? Не може да бъде! - Монтбар?! Тази гад пък откъде изпълзя? - Не можа ли да го познаеш, това е Монтбар с някаква жена - посочи Дев. Ясно виждаше графа но жената оставаше в сянка и не беше сигурен дали това е Бет или не. Елизабет беше силно ядосана, че късмета и тотално и изневери . Сега не знаеше какво да каже на граф Монтбар. Как да му обясни присъствието си в този квартал и най-вече в хотела. Компанията на този човек и беше крайно неприятна.След всички неща които и беше казал на бала само добрите обноски и уважението към майка и я спираха да използва острият си език . - Елизабет какво правите тук? – той понечи да я хване за ръката но тя рязко се отдръпна. - Граф Монтбар – поздрави студено тя – не мисля, че е Ваша работа. - Това място не е за теб и къде е придружителят ти? Младите дами с твоето положение не се разхожадат сами в такива квартали . Или си дошла да помагаш на бедните ...... - Естествено, че не съм сама. За каква ме мислите – ядоса се Бет но пък той и беше дал добро оправдание - Моят коняр Уилис е с мен но остана отвън. Наложи се да помогнем на едно момченце изпаднало в беда. - Не знаех че помагаш на бедните. Мислех, че те интересуват само конете ти. - Не Графе , правя много повече от това. Има толкова нещастни хора, които не са родени с превилегии като нас. - А херцога на Евърдън, Александър знае ли за Вашето благотворително дело?- гласът на граф Монтбар прозвуча язвително . Подиграваше се с нея и с титлата на Алекс. Очите му се бяха превърнали в черени дупки на фона на синьото и моравото по лицето му. Бет искаше да прекрати разговора възможно най-бързо. Не можеше да търпи подигравките и намеците му . Добре че поне не виждаше никаде Алекс и брат му , само те и липсваха. Трябваше да се измъкне от тук възможно най-бързо и да измисли какво обяснение щеше да даде на родителите си защото знаеше със сигурност, че графа ще се раздрънка къде я е видял. - Не той не е запознат с благотворителноста с която се занимавам – отговори му тя - Всъщност графе време е да тръгвам, Уилис сигурно се тревожи. Мислех си, че мога да намеря майката на момчето тук, но явно съм сгрешила. - Ще Ви придружа до изхода – предложи той, като отново се опита да я хване под ръка - Дори и тук в хотела е опасно за самотни госпожици. - Няма да се наложи. Аз ще придружа годеницата си.- Гласа на Алекс прогърмя в празното фоае. Вече беше сигурен, че това е Елизабет. Какво по дяволите правеше тя тук? И защо разговаряше с това копеле Монтбар? Това момиче имаше дарба да се забърква само в неприятности .

Пускам поста Петито каза че няма друга сцена преди мен.

Сега е по-добре.Много благодаря за помоща, но ако помня добре преди мен имаше една сцена която трябва да се пусне.После е тази.

Ох моляте хвърли едно око на редакцията която съм направила и ми поправи грешките.

Пете,Тихи не съм искала да се чуствате така.В никакъв случай не трябва да се отказвате.В реалния живот така ли правите постояно отстъпвате назат когато нещо не ви хареса? Не ми харесва това.Вие колкото и да не ви се вярва страшно много ни помагате.Помните ли кашата която в началото беше? Относно сцената редакцията хареса ли ти и трябва ли още да се преработва? Пусни своята сцена нали не пишем цели глави след теб пак ще се включа.Няма проблем.Не искам труда ти да отиде на вятъра. И ДА имам нужда някой да ми провери правописа.Не искам никой да се отказва.

Мерси.Не съм се обидила по никакъв начин.Просто времето с което разполагам е малко и обикновено в много шантави часаве.Сега ще погледна сцената пак ще вида какво мога да направя за да я оправя.Ще пойскам пак оценка и ако ви харесва ще я пусна.ОК П.С 20 минути по-късно. Направих малки промени вижте как е станало.

Не искам никой да се обижда.Верно бях груба.Пете ако погледнеш по добре поста ми ще видиш че сцената е с отворен край.В смисал ако ви харесва идеята да донапиша сцената й да я пусна( пак с ваше одобрение). Петя , Тихи и Мия вие имате талант и вроден усет да пишете за това се доверявам на вашата преценка и да кажете дали си заслужаве донаписването на сцената.Да кажете Да това става, или Не това има нужда от редакция.Ако сте забелязали Мен все ме осенява посреднощ.И винаги съм имала проблем с правописа. Относно повторението мога да го корегирам.

Момичета всичко до момента и преди редакцията и вече след редакцията е страхоно.Мисля че точно това че сме различни автори дава динамиката на романа.Има редактори ТЕ трябва активно да приемат или отхвърлят всички идеи преди някой да пише.Един роман не се пише за една седмица. Мисля че целувката е съвсем на място,малко динамиката между Алекс и Бет се загуби за това се осеща че втората двойка е по на преден план. Хайде редакторите пишете и вашето мнение помагаите с промените в сцените..от вас зависи синхрона по между ни. Надявам се никой да не се засегне

Не съм съгласна с теб.Ако ги оженим и започнем да пишем за семейните проблеми и осъзнаването на любовта ще копираме.Чела съм поне за двама автори който са иползвали такъв сюжет.Мисля че трябва го направим както на нас ни харесва.Иначе няма смисал.Поне за ман.

Кажете какво мислите за тази сцена.Оставям отворен край.След като дадете оценка ще я допиша? Двамата с Дев решиха първо да поразпитат по улиците.Знаеха че един от нападателите се казва Джеф.Незнаеха нито как изглежда , нито каде да ги търсят.До сега бяха попаднали на три отрпки с името Джеф.Единият беше пълен пияница, другият беше бездомник, а третият беше търговец от месната бакалия.И тримата Джеф беха готови за няколко жълтици да си признаят и маичиното мляко. След кратко обсъждане на ситуацията и Алекс и Дев се съгласиха че трябва да отидат до хотела и да поразпитат там.Все някой щеше да е видял какво се е случило. Както се очакваше в долнопробен квартал като този нямаше много хотели.Хотелът не се откроявеше с нищо повече от един дървен надпис.Със своят опит и двамата мъже знаеха че леките жени ползват услугите на хотела, когато клиентите йм плащаха или просто искаха да се скрият от студа през зимата.И двамата бяха получили своят първоначален опит от такива,, дами'',когато бяха навършели четеринасет години. Когато Александър и Девлин влязоха в хотела не бяха изненадани.Фоието беше сумрачно и студено.Посетители почети нямаше с изключение на две ,, дами '' и двама ,,господа''.Едната двоика бяха застанали до рецепцията , а другите двама бяха в ъгъла навярно за да обсъдят последната цена относно услугите на ,, дамата'' преди да се качат в стаята си. Алекс и Девлин се отправиха към рецепцията.И тук както при другите можеше да се купи всичко с малко пари. Когато приблежиха към рецепцията двоиката която стоеше отсрани започна да му се сртува смътно позната. Голямата шапка която дамата носеше прикриваше част от лицето й ,но тези усни.Тези извивка на брадичката.След целувките в градината на бала по случай рожденият ден на Девлин бе сигурен че ще ги познае навсякаде. Алекс започна да се чуди дали не му се превижда.Предвид всички събития през последните няколко дни сега му се стуваше че пак я вижда.Отново виждаше Елизабет тази малка проклетница.Бяха тръгнали да разследват случият с Никалъс , а сега му се превиждаше Елизабет.,, Боже '' само това му трябваше да бърка реалноста с действителноста и да му се превиждат разни работи.Когато тръгнаха от къщата на семейство Нортфилд, Елизабет си почиваше. Девлин не можеше да повярва на очите си това Монбар ли беше, това долно псе.Нищо чудно че бе отседнал в такъв въртеб.От отрепка като него не се очакваше нищо добро.Физиономията му беше подута и някак си изкривена от побоя.Странно беше че с тази физиономия си търси компания. С периферното си зрение видя как по-големият му брат забави крачка.Инстенктивно и той забави хода си за да е наравно с брат си. - Какво става?- попита Дев. - Струва ми се че зрението ми не е наред. - Какво имаш предвид Алекс?Какво виждаш? - Струва ми се че виждам Елизабет там до рецепцията. - Къде?!Жената с Монбар?Неможе да бъде! - Монбар?!Тази гад пък откъде изпълзя? - Там до рецепцията, това е Монбар с някъква жена.- посочи Дев.Ясно виждаше Монбар, жената оставаше в сянка и не беше сигурен дали това е Бет или не. Бет беше крайно ядосана, късмета й тотално и изневери не знаеше какво да каже на граф Монбар.Как щеше да обясни присъствието си в този квартал и най-вече в хотела.Компанията на този човек и беше крайно неприятна.Само добрите обноски и уважението към майка й я спираха да използва острият си език при срещите си с него. - Елизабет колко хубава е да те видя. - Граф Монбат.Добър ден. - Какво правиш тук?Това място не е за теб.Къде е твоят придрожител?Млада дама с положение не трябва да се разхожада сама по такива квартали сама.Ако искаш да помогнеш на бедните поне трябва да се движиш с охрана.Опасно е. - Наясно съм графе.Моят коняр Уилис е с мен.Той остана на вън с едно момченце което отчаено се нуждаеше от помощ.- обяснението дойде от Монбар.Щеше да се преструва че е помага на бедните и за това е дошла в този квартал. - Не знаех че помагаш на бедните.Мислех че се занимаваш само с бродерия и градинарсво. - Не Графе правя много повече от това.Има много хора който не са родени с превилегий като нас. - А херцога на Евърдън, Александър знае ли за твоето благотворително дело?- гласът на граф Монбар прозвуча подигравателно.Подиграваше се с нея и с титлата на Алекс.Очите му се бяха превърнали в черени дупки на фона на синьото и моравото по лицето му. Бет искаше да прекрати разговора възможно най-бързо.Подигравките и намеците му бяха безсрамни.Не виждаше никаде Алекс и брат му и ,,Слава Богу" само те и липсваха.Срещна граф Монбар на най-неподходящото място което може да го срещне, а как щеше да обясни на родителите си какво е правила тук. - Не той не е запознат с благотворителноста която провеждам.Всъщност графе време е да тръгвам, Уилис сигурно вече се е претеснил.Мислех че мога да намеря майката на момчето тук, но явно съм сгрешила. - Да Ви придрожа до изхода все пак квартала е опасен както споменах. - Няма да се наложи.Аз ще ескортирам годеницата си.- Гласа на Алекс прогърмя в празното фоеие.Беше сигурен че това е Елизабет.Какво по дяволите правише тя тук?И защо по дяволите разговаряше с това копеле Монбар? Това момиче имаше дарба да се забърква само в неприятности. Бъдете безмилосни.Знам че правописа ми куца.

На мен ми хареса от пръв поглед и като дани ми хареса не че съм голям разбирко Идеята е какви проблеми мога да имам с него.Защото когато чуят за мси всички поглеждат скептично. Има фенове и фенове.

Здравейте незнам дали съм направила добър избор с msi wind notebook u 90 лаптопа е със сравнително ниски дани процесор интел атом рама е 1гб харда е 80 гб но аз го използвам по скоро за забъвление отколкото за работа.Забравих 9инча екран. Направих ли грешка с msi? Ще съм благодарна ако някой ми каже нещо повече.

МММ сега има повече поле за изява има поне три сцени които могат да се напишат.Една за Алекс ии Дев.Една за Кат и една за Даяна

Ако може да предложа по някакъв начин Даяна да загуби работа та си и да бъде поканена да работи в къщата на семейство Евърдън би било добро начало за завръзка и задълбочаване на отношенията между Ники и Даяна. Може да предложи да се грижи за него до като е болен. Може още да се разтегне действието.

Според мене е доста притупано и неясно.Иначе идеята е хубава може още малко да го развиеш като действие.И да загатнеш ( да помогнеш) какво ще стане после или да оставиш вариянт загатка за другите.

Не е лоша идея.Аз ще се изгубя в имената със сигурност.Не помня хора....

Леле Пете направо ни срази.Казвам ти ти си родена за писател.Много хубави идеики даваш.Когато имам време и аз ще се включа , а това направо можеш да го побликуваш без да се съмняваш дали е добро.Тази сцена е направо страхотна. :)

Джек Лондон ,,Белият зъб" Марио Пузо ,, Кръсникът" Различен жанр но безсмъртни автори и книги. Когато бях малка прочетох и двете, а след тях и още много много книги. Те са страхотни.

Момичета спавилисте се чудесно.Малко ме е яд че аз не успях да се спаравя толкова добре. Надявам се скоро да пиша, но анганжиментите ми тази седмица са жизнено важни.Предтои ми кандидат студентски изпит и за това само ще чета.Поздрави на редакторите