Naismith

През последните седмици наваксвам с фентъзи, но тия дни прочетох някои и друг любовен роман. Реших да е Елизабет Лоуел, защото харесвам съвременните й романи и си викам да опитам и историческите. Така че подхванах трилогията Untamed, Forbidden, Enchanted /не им помня българските заглавия/. Мога да кажа, че са много приятни за четене, има много добре описани романтични /и чувствени/ сцени, българският превод не ме дразнеше, което си е постижение за мен и нямаше фрапантни грешки. Естествено, защото съм си голяма претенция и на мен няма угодия, не всичко ми хареса. Да започнем с това, че и трите книги завършват по един и същи начин. Героинята попада в смъртна опасност и героят идва, най-после осъзнал чувствата си към нея. Както казват хората, веднъж стомна за вода, втори път стомна за вода, трети път йок му! Макар да нямам нищо против магическите или мистични елементи в романите, особено че си падам и по фентъзи и фантастика, обаче Лоуел прекалява на места с тази магия и тя става главния генератор на сюжета. А евфемизмите, колкото и да се вързват с епохата, ме караха да повдигам вежди. Но за това е виновна няколковековната разлика в начина на изразяване и освободеността на съвременното общество. Героите бяха много сладки. Личните ми предпочитания падат върху Доминик и Мег може би защото тяхната история беше първа, а другите само ги повтарят като замисъл на характери. Искаше ми се да са малко по-разнообразни, а не толкова еднопластови. Най-интересен образ ми беше Мари, една от периферните героини, точно поради това, че не е еднопластова. Но както и да е! Много хубава трилогия, от която оставам с приятни спомени.

Завърших Обичай само веднъж на Джоана Линдзи. Не че беше лоша, но главния герой изобщо не можа да ме грабне. Начи той гонел фусти из Лондон щото изобщо не искал да се жени и да обремени евентуалната си жена с историята за произхода си. Щеше ми се да не е такъв бъзльо, ами просто да не иска да се жени, защото мисли всички момиченца, които му предлагат за ограничени с празни глави мислещи само за женитба. Щеше да ми бъде по-интересно. А като среща жена, за която незаконният му произход няма значение, защото има братовчед, който е незаконороден, той ще се страхува от реакцията й и ще избяга на друг континент да се цупи и аз незнам по каква причина. Въх! Иначе в книгата имаше много смешни моменти, макар на места да ми беше скучна с диалозите с прислужницата на главната героиня. Като че ли там още е могло да бе барне историята или да се скъси. Главната героиня ми хареса с реакцията си, когато Никълъс я отвлече по погрешка. Не ми хареса обаче как бързо-бързо си оправиха отношенята накрая. Аз да бях, щях да го измъчвам. Би било по-логично. Вуйчовците бяха много приятни с вечните спорове, истинско забавление.

Свърших с два романа на Джейн Ан Кренц - Да запалиш нощта и Красавицата и звярът. Мнението ми е еднакво и за двата - хем ми харесаха, хем исках още да се доизпипат. В Да запалиш нощта всичко ми беше много набързо - и завръзката, и начинът по който героите се сближиха /при това имам предвид доверие и споделяне на тайни, които не биха разкрили пред никого, а не секс/. Като че ли романът беше действие, действие, действие, а за развитието на образите не бе останало място. Но при обем 300 страници, мога да го извиня, явно Джейн е искала да наблегне на динамиката, а не на персонажите си. Финалът ме разочарова. Сигурно трябваше да бъда много изненадана от това кой се оказа злодеят, но бях само леко отегчена. Исках повече драматизъм. Ех... Преводът беше добър, явно колкото по-нова е книжката, толкова по-отговорни стават преводачите. Мисля, че съм по-доволна от Красавицата и звярът... но съм отново леко разочарована. Сега, ясно ми е че съм развила фетиш към наранени мъжкари и книгите с такъв сюжет са плюс за мен. Имаше някои клишета, които можеха да се избегнат, но като знам, че са традиция в историческите любовни романи, не мога да се надявам да ги видя потънали в забвение. Искаше ми се мислите и чувствата на героите да са по-добре представени, това малко ми куцаше. Главният злодей в историята пак ми беше разочароващ, може би очаквах друго. Има какво да се барне в превода, но не беше толкова зле. Като цяло и двете книжки си заслужават.

Можеш да си заложиш месечната заплата, че е добра. Честни илюзии на Нора води класацията ми за най-любими книги евър. Няма да ти развалям удоволствието като преразказвам, но ако си харесала братя Куин, ще харесаш и Люк. Опа, това май ти дава известна представа, а? Въобще, няма да съжаляваш за покупката. Като стана дума, не съм я препрочитала от сума ти време, трябва да я подхвана скоро.

Вчера започнах Да запалиш нощта на Джейн Ан Кренц. Още съм в началото, но върви много добре. Даже се чудя дали да не подхвана и други книги на авторката.

Днес завърших Двойна сватба на Еужени Рейли. Трябва да кажа, че изнамерих тактика на четене на автори, които преди не съм подхващала. Започваш с минимални очаквания и просто се оставяш да бъдеш изненадана. Хубавото на тази книга е, че го има моментът на пътуване във времето. Щеше да е добре да бе дадена повече инфо за талисманът, който осъществи пренасянето, за да е по-интересно, ама кво да се прави. Историята е добре оформена, но подозирам че оригиналът ще ми хареса повече. Понякога направо можех да видя оригиналния текст зад превода и да разбера как се е препънала преводачката. Не е хубаво така. Знам колко трудно се превежда, бога ми, уважавам преводачите повече, откакто и аз започнах любителски превод. Има неща, които звучат добре на английски, но а български не вървят. Еми, малко редакция трябва. Двете сюжетни линии, вървящи успоредно и често с едни и същи ситуации и реплики бяха много интересен похват. Не съм го срещала преди. Героите не бяха добре изградени като характери, обаче. Нямаше онази последователност в поведението, което да ги направи съвсем достоверни при четене. Имах чувството, че авторката ги е подчинила на историята, а не ги е оставила да се развият естествено. Само едната от сюжетните линии ми беше интересна, много жалко, че втората не успя да ме грабне. Обаче не си падам по мекушави създания от женски пол, готови да припадат и да се разплакват за щяло и нещяло. Мога да кажа, че тази героиня няма никакъв гръбнак. Другата компенсираше това, за щастие и ми се струва, че авторката е търсила точно този контраст. Искаше ми се малко по-драматичен край, не така лесно да се нареди всичко. Но карай, нали си имам хепиенд. Като заключение, много приятна книжка. Аз се смях от сърце на реакциите на героините, захвърлени в чуждо време.

И аз съм на вълна Нора. Препрочетох Дръзко ченге и Горчиво небе тия дни.

На мен пък последната от трилогията - "Сбъднати мечти" ми харесва най-много. Абе и втората "Тайни и мечти" ми харесва... въобще трилогията си я бива.

В момента чета Marriage spell на Мери Джо Пътни. Много хубава любовна история с фентъзи елемент на магия през 19 век. Мисля, че ще е част от поредица, но засега не е издадена друга. В България естествено няма шанс да се преведе. Ако има желаещи мога да я преведа след като свърша с четенето.

Аз също обичам любовните романи. Дори това да не ми личи от всичките ми коментари. Но просто исках да покажа, че дори да става дума за любимия ни жанр, не трябва да оставаме слепи за недостатъците, да търсим нещо, което наистина е добре написано, а не да се задоволяваме с по-малко. Този жанр е бил подценяван и на него са гледали с насмешка от момента, в който се е появил точно поради тази причина. Има обикновени сюжети, които ако са добре написани, стават изключително добри. Има и много оригинални и интересни сюжети, които заради неопитността на автора напълно се съсипват. А когато, много рядко, се съберат оригинален сюжет и добро изпълнение, тогава това е книга, която наистина заслужава почетно място. Да, има любовни романи, които наистина харесвам. Мога да посоча няколко от любимите ми: Книгите за братя Куин на Нора Робъртс, в които клишето за травмираната жена е преобърнато наопаки и мъжете са тези, които са по-уязвими по един или друг начин, Честни илюзии - отново героят е този, преследван от личните си демони, Завист на Сандра Браун с похвата история в историята, Прелъстяване на Аманда Куик, който ме накара наистина да почувствам историческата епоха, трилогията за сестрите Конканън на Нора Робъртс, която показва наистина различни характери на сестри, Девицата и звярът на Вероника Хол. Не се стремя да пиша отрицателни критики за всичко, което прочета, наистина. Може би не попадам на правилните за мен книги. Не съм искала да ви обиждам и ако така се е получило се извинявам. Ще се опитам да поясня. Това за отровните коментари беше шега, защото когато писах, бях си изпуснала лееко нервите покрай разни други неща, не сядам с нагласата как да съсипя някоя книга. Не ме натоварва да чета, нито нарочно търся грешки, просто те са си там и аз ги виждам. Ако ме издаваха в България или където и да е, щях да се старая, колкото мога, наистина сигурно и аз нямаше да съм по-добра, но пък щях да осъзнавам колко читатели ще са готови да ми посочат недостатъците. Отново се извинявам, че съм засегнала феновете, не това бе целта ми. Знам, че и аз щях да реагирам по същия начин, ако някой нападаше мой любим автор.

Ето ме и мен с нова порция отровни коментари. /Днеска не ми е ден, толкова съм бясна, не е за разправяне./ Събирам останалата си обективност и почвам да нищя Принцеса Александра. Обичам свързани истории, много ги обичам. Книгата беше по-добре от Брачна авантюра в едни отношения и по-зле в други. Нямах представа, че това е възможно. Пък и не са писани през кой знае какъв период - само две години има между двете. Героинята не беше хленчеща като Сара /"Брачна авантюра"/, а организирана и делова. Одобрявам, независимо дали се вписва в представите на епохата, за което не мога да бъда сиругна. Героят - и него го одобрявам, нямам забележки откъм характер или нещо друго. Харесвам герои с физически недостатъци. През цялото време имах чувството, че историята е добра, но авторката и преводачът са се постарали да я съсипят. Към авторката - продължава да преразказва, нещо, което на мен ми е страшно досадно, поне да го правеше непринудено. Продължава да ти казва директно: този е такъв и такъв, вместо да остави читателя сам да си направи заключенията от действията на героите. Читателите не са тъпи, защо ги третира по този начин!? Имаше и някои нелогични елементи относно мотивацията на героите, но това беше в преразказаните елементи, които по принцип са слабото й звено. Не я бива да описва динамични сцени и това си е. Нелогично ми беше чернокоса жена да има лунички, но може би има и такива. Аз лично нямам. На едно място се споменава за вземане на душ - не знаех, че по това време е изобретен. А може и да е, какво ли разбирам аз. Секс-сцените бяха по-зле написани от тези в Брачна авантюра. Те и без това изискват изключително фино балансиране, не знам тук кой е омазал работата - дали авторката или преводача. Криминалният елемент беше жалък. Съжалявам, но наистина беше такъв. Частите, описани от гледна точна на убиеца бяха едни от дразнещите ме места - лоша мотивация, лошо изпълнение. Отново казва, вместо да показва какво движи убиеца. А пък героинята да има предчувствия,просто така да чувства, айде моля ви се. Критика към превода - някои преводачи трябва да се обесят с главата надолу. Думи като възбуждение не съществуват. Или може би е някаква остаряла версия? Смесена критика към преводач и автор, защото не знам кой да хвана да душа - натрупването на прилагателни не те прави по-красноречив, а само те кара да изглеждаш неопитен аматьор. Наречията също се натрапваха постоянно и пречеха на историята. Като заключение мога да изтъкна, че това е приятна книжка за запълване на времето, ако търсите пълнежи от подобен тип. Щеше да бъде много по-приятна ако редакторите си бяха свършили работата.

Това за русите мъже ми напомня за нещо, което една от лелите ми обича да повтаря: "Русите мъже са безсилието на природата." Все още се опитвам да го схвана, когато не се хиля. Иначе, защо, има и хубави русокосковци Винаги съм харесвала Каспар Ван Дин, май беше русоляв като го гледах за последен път.

Да, аз също се дразнех от Сара. Следващата книга от поредицата /разбрах, че е четирилогия/ - Принцеса Александра има много по-поносима героиня, макар и тя да изпада в подобни лигави настроения.

Много благодарности на Съни, ще я чакам с нетърпение.

Даааа! Все се надявах някой да се сети и да открия друг луд фен! А иначе какво щях да споделя днес: Прочетох Брачна авантюра, много приятна книжка. Ама нали не си мислите, че ще спра до тук с коментарите? /Човек като не е особено разговорлив по природа си го избива на дълги постове във форуми, направо се срамувам от себе си./ Хареса ми, че действието бе основно на кораб, от край време изпитвам симпатия към моряците, а пък пиратите са ми направо любими. Още оупънинга на пролога ме грабна: "Беше само въпрос на време гостите, дошли за сватбената церемония, да започнат да се избиват взаимно." Всяка глава започва с подобно шокиращо разкритие, което по-надолу се изяснява, много кефи. Семейството на главния герой и то радва, обичам подобна динамика, повече пиперливи фрази и добронамерени караници. Много ми се ще да има една книга за историята на сестрата на главния герой. Хм, не можах да разбера защо героинята иска да я ухажват при положение, че вече е омъжена за героя. И настроението й се сменяше толкова рязко - от сълзи до смях, че на моменти гледах с вдигнати вежди. Но като се има предвид, че това е осемнадесетгодишна героиня, предполагам, че може да бъде обяснено. Последното, за което ще надам недоволно вой е люка на каютата. Мислех си, че са доста малки, а пък героят най-спокойно се вмъква в него, нищо че е височък. Е, на авторката й бе нужен този похват за комичната ситуация. Предпоследната сцена с бала беше златна. Хвърлям се на Принцеса Александра. Това беше от Нейсмит за сега.

Отдавна съм разбрала, че даже в любовните романи, аз търся достоверност в описанията - историческа, емоционална. Затова и малко се почудих на някои аспекти. Винаги се замислям за подробностите Колкото до мойте анализи - аз съм си критична, какво да се прави, всеки с недостатъците си. Така си изказвам мнението. Може би трябваше да включа всички плюсовете на книгата, не само хумора. Не съм критикар, споко. Ако книгата ми хареса, т.е. да няма дразнения и бодящи в очите недостатъци и аз не й правя анализи. Показателно за мен е, че ако потъна в една книга и си остана потънала до края, значи наистина съм я харесала. Обаче ако се спра в някой момент и си помисля, ето това можеше да бъде по-добре описано, тогава значи има какво още да се желае. Но аз съм изключение от много правила, другите читатели със сигурност не са като мен. От друга страна защо пък да не се направи анализ дори на книгите, които четем за удоволствие - така се изясняват предпочитания и можем да се насочим в посоката, която ни харесва. Благодаря за препоръката, не съм чела "Принцеса Алесандра"и "Брачна авантюра", всъщност почти не съм чела исторически любовни романи и с удоволствие ще ги пробвам.

Преди малко свърших с Венчило с дявола на Джули Гаруд. Някоя от вас я беше похвалила и реших да я пробвам. Хареса ми. Много свежо и забавно, почти на всяка страница съм се хилила с глас. Обичам такива майтапи и шеги. Стилът на авторката ми хареса, въпреки че самата книга очевидно се нуждае от сериозна редакция. Не знам кого да виня, преводача или редактора на оригиналното издание. Имаше елементи на преразказ от време на време, които откровено дразнеха. Разбирам, че се гонят определен брой страници и трябва да се орязва, но все пак. Героите ако не друго, поне не бяха скучни. Нямам особени оплаквания към мъжкия протагонист, фактът, че не се покри с очакванията ми е по моя вина - подведе ме заглавието /Преводачи, не трябва да слагате подобни абсурдни заглавия при положение, че текстът не го покрива!!! / - и заради него очаквах съвсем друг типаж. На героинята й липсваше последователност в поведението, не може така да й се сменя характера - веднъж е нежна и с наранени чувства, в следващия момент се нахвърля върху някого. Тук авторката се е опитала да заложи дълбочина в образа, но не е успяла. Надявам се това да е от първите й романи, с опит и усъвършенстване ще се оправи. Най-недостоверни ми бяха битките. Или поне не ми се сториха добре описани. Добре поне, че бяха малко. А фактът, че двама важни благородници ще изминат сами пътя през територия, която намират за опасна без свита и т.н., каквото и да ми говори Джули Гаруд за техните причини, приемам за директно хвърлена ръкавица към интелигентността ми. Обаче знам, че тази ситуация й е била необходима, за да покаже част от характера на героя си, така че поне има оправдание. Да, ама не мога да я оправдая, можеше да го стори по не толкова очеизбождащ начин. Последно оплакване - не може толкова дълбоки да са били социо-културните различия между Англия и Шотландия по това време! Не съм запозната с историята, обаче изглежда така, сякаш ги делят сто години. Не че шотландците не бяха много забавни с обявяванията на война за най-малката обида. Като цяло съм доволна от книгата, много яки майтапи, каквито обичам.

Първо: Здрасти, аз съм новобранец. Второ: Харесвам любовни романи и това е причината да се зачета в този форум доста преди да се реша да се регистрирам. Останах с впечатление, че повечето от вас четат предимно исторически любовни романи - жанр, който не бях опитвала, аз съм почитателка на съвременните. Но пък реших да опитам и да видя за какво става въпрос. Започнах с няколко книжки, но вчера завърших една и реших да споделя мнението си за нея. Книгата беше Лудостта на богатството на Маргарет Съмървил. Ахъм, сега нали мога да си кажа пространния коментар? Много бях добра в анализите по литература Стилът на авторката ми се струва типичен за епохата на Джейн Остин и в предвид, че романът се развива в периода на Регентството, мога да разбера защо го е използвала. Обикновено не ми харесват романи с гласа на всевиждащия разказвач, който си позволява да вмъква собствени коментари, вместо да ме оставя аз да си правя заключенията. Но и това го извинявам, отново ми се видя като нещо, копирано от викториански роман. Историйката беше забавна, съвсем се покрива с представата ми за добре изкарани три-четири часа. Обаче стигаме до героите, а тук ще бъда много жестока. Главната мъжка роля /нали не искате да обременявам евентуалните читатели на този пост с имена / се изпълнява от толкова праволинеен герой, та чак дрънка. Представям си го глътнал бастун, самодоволен, ала "аз винаги съм прав". Ужасно ме дразни. Защо не му сложи някои интересни недостатъци, мис Съмървил, къде ви е бил умът като пишехте? И нито веднъж не го нарича с малко име! Ако аз пишех, със сигурност щях да съм на ти с героите си. Но това с името нямаше да ме дразни толкова, ако образът бе представен добре. Което не е направено. Жалко. Главната женска роля също беше толкова плоска, колкото и всички други. Тук поне имахме някакъв зачатък на недостатък в прикрита лека алчност и може би женска суета. За съжаление няма какво повече да се каже за женският персонаж. Оставам с впечатление, че всички герои в книгата са нещо като архетипи, обрисувани са само с една черта от характера си и накрая авторката се погрижва всички, включително и тези, които не заслужават, да са доволни. С това визирам онова мекотело, братът. Равносметка: Не съжалявам за времето, което отделих за книгата, беше добра. А можеше да бъде нещо много повече. Уви.