liq t.

Тя май имаше "Радост"

Аз прежалих парите и си я купих. Прочела съм около 200 стр. и съм много доволна от покупката си. Най-хубавото, за мен поне, е че главните са на по 30+ години, а не в "детска" възраст. Вампира ми е много сладък, когато е смутен от чувствата си към вещицата.Тя пък е страшен образ, когато се опитва да свикне с дарбата си, която отрича.Има и леко смахнати демони. С една дума-заслужава си четенето и парите.

Прочетох "Цвят от скреж". Предполагам, повечето от вас са я чели, незнам, с какви впечатления сте останали от книгата, но мен доста ме разчувства и си поплаках.Ха, изненада - азсъм си ревла! Натъжи ме отношението на гражданите към Мисти - щом имаш по-различно мислене и не си толкова "умен" и с държание на "гражданин", просто не се вписваш в тълпата и си странен, неприемлив, ненадежден. Уж вече сме по-толерантни, но като се замислим, нищо не се е променило през вековете в това отношение. Продължаваш да си аутсайдер щом мисленето или облеклото,интересите ти са леко различни от масовите - купони, коли, мода. Тъжно е.

А-ха, тигър си е-Диамантеният,много си я обичам тая книга. Давай!

Явно има нужда от жокер. Книгата е съвременна, единствената преведена на бг, за която авторката е използвала собственото си име, всички други на бг са под псевдонима й.

Бреййй,взех че познах Хмм,да видим сега... "Мишле от стъкло"

Мъжът от сънищата или Мъжът на моите мечти

Упс,май не съм се изразила много добре-книгата е хубава,но не ме грабна от раз.Другите тринки от поредицата ги папнах на един дъх,както и предишната поредица.За репликите спор няма,то диалозите на авторката винаги са си ок-няма значение дали са весели или рева на тях(изплаквам си очите при всеки препрочит на "До края на света").Това за първи прочит си е вярно-и друг път ми се е случвало,като взема книга за препрочитане да се чудя,защо не ми е допаднала в началото,но го отдавам на настроение,време,дали в момента други бръмбари са ми в главата...Като мине малко време ще подхвана цялата поредица отново. Снощи подхванах"Да се довериш на непознат"на Карън Робардс,но прочетох малко и е многообещаваща.Когато главните се запознаха,той беше облечен вженски дрехи-високи токчета и руси къдрици(частен детектив е требе сгащи съпруга на клиентката си в бар за травестити)Главната,естествено го взе за гей.Дано и нататък е добра.

Ааах,успях с триста зора да "преборя" новата книга на Лоуел.Не че книгата е лоша,но ми дойде малко...мудна май е най-точната дума. Действието се развива в рамките на 6-7 дни и е почти изцяло на борда на яхта,главните са си образи,диалога м/у тях си е остроумен,лошите са от държавите от бившия СССР,но определено в повечко ми дойдоха всевъзможните оисания на яхтата.Всъщност най-миличките моменти бяха,когато шефът Джо Фароу си гукаше с дъщеричката си.Не ме бива в преразказите,оставям на някой друг да я разкаже в случай,че я е чел. Незнам дали при мен се получава някакъв дефект от пренасищане,или авторката лекичко се поизчерпва,но след "Невинна като грях",това е втората книга от поредицата,която не ми допадна особено.Другият вариянт е,че не съм била в настроение за този сюжет(мисля,че авторката има поне още 1-2 подобни).

След множеството изтезания,на които се подложих,за да не припадна от липса на сън,в ранни зори приключих с "Реджар". Досега май не съм изразявала възхищенито си от труда ви-приемете извиненията ми,но все още ме тресе леката срамежливост на заек-новобранец във форума .Преводачите(или е в 1 число?) отново доказаха,че професионалистите не са по-добри от тях .А за оформлението съм без думи-много ми хареса леко рахитичната, черна котка в началото и края.Очите при всяка глава са просто жестоки. Колкото до книгата-страхотна приказка,ама Реджар бил много палаво коте! Смяла съм се със сълзи,когато опашката му потупваше лорда по главата,който бе дошъл при Лайлак,а и в сцената с емфието(имам котарак и около Коледа имахме подобна случка,но с пакетче ванилия) .Изразът "разгонен като котарак" сякаш е измислен за Реджар-на моменти си ми ставаше горещичко.О,хареса ми и това,че героите от предната книга не са забравени,получи се леко повторение с преминаването през тялото,но както писах-много хубава приказка! Правилно ли съм разбрала,че няма книга за Трейд?Преди малко ми донесоха новата книга на Лоуел,но първо мисля да изпадна в сънна кома.

Ха-ха,с теб сме будували почти по едно и също време заради тая книга.Много хубава и увлекателна се оказа,за главната само суперлативи,нали е мой калибър-закръглено миньонче,обаче...Ами,липсваха ми по-драматичните моменти в живота на главните,които са при М.Мелтън,може би защото неволно ги сравнявах(знам,че не трябва да го правя),но все пак е задължителна за четене! Като споменах Мелтън се сетих,че преди време разглеждах станицата й и видях снимка на мъжа й.Пишеше,че го използва като протитип за един от тюлените в книгите,които няма да прочетем и естествено очаквах да е супер мъж като героите й ,но... Сега си разчиствам времето,за да се захвана с котенцето,ако трябва клепачите си ще ги държа отворени с клечки,умирам за !Мъъъъррр,миияяяуууу!

Да ти кажа,че не само при теб е така.Преди време четох книга на Сандра Браун от 80-те години,ако не се лъжа С дъх на скандал.Книгата е много добра,но като стигнах до описанието на главния- с доста буйни мустаци и брада,пред погледа ми изникна тиролски дядо-3/4 чорапи,къси панталони и тиранти.Можеш да си представиш,че почти ми се съсипа четенето.И в други нейни книги от 80-те главния е мустакат,явно е било голяма красота за тогава.

Леле,направо ме убихте!Като четох откъсите от Робиня...,от чисто любопитство реших да я прочета.Добре,че я нямаше в читанката(обикновено първо проверявам там дали дадена книга си струва четенето).Направо се втрещих като прочетох тук,че главната е на 13-ужас! И в пуснатите откъси ли е на 13?Вярно,че за времето за което е книгата това си е било нормално,но като го четем сега си е направо гадничко,да не използвам по-силна дума. Аз обичам любовните сцени,но някой авторки направо прекаляват(особенно с изанасилванията бррр)-книгите трябва да се продават с червена точка.Май не съм на загуба с това,че не съм чела Бъртрис Смол и Розмари Роджърс.Доскоро си мислех,че Кони Мейсън се олива,ама тя май е цветенце пред тия двенките. За Сюзан имам бегли спомени,но щом съм пратила книгите на село,значи не са ми харесали. Както и да е,днес си подарих Пръстенът на София и довечера се захващам с нея.Лошото е,че е с много меки корици.

Към тези,които ти е предложила Руми можеш да прибавиш и "Изчезнала"(писах за нея на 130 стр. в тази тема).

[quote name='geri_113' timestamp='1298560012' post='1921416' В понеделник сутринта направих грешката да започна "Сара" на Аманда Ашли, защото после цял ден, по време на лекции, си мислех за вампира Гейбриъл.

Да пробвам с "Горещ лед" или "Димна завеса"?

Прочетох Изчезнала на карън Робардс и все още съм под въздеиствието й.Книгата е много добра,но и доста тежка(емоционално) на моменти.Седем години след като 5 годишната й дъщеря е отвлечена,главната е простреляна при обир,но има съмнения,че е опит за убийство.Започва да получава телефонни обаждания с гласа на дъщеря си( тежко е да се чете)До нея е най-добрият й приятел,а по-късно , частен детектив ,с който се запознават след отвличането.При последните две глави едва не ревнах с глас.Като се замисля това е най-тежката книга на авторката,която съм чела-в другите си има весели моменти.Ако решите да я четете пригответе си кърпички,доста докосва сърцето.

Към горните две поредици можеш да прибавиш "Не можеш да се скриеш" на Карън Роуз.Няма да сгрешиш и с книгите на Елизабет Лоуел,а и в повечето книги на Нора Робъртс също има крими елементи(особено ако действието е в по-малко градче)или пробвай с поредицата й "В смъртта"(мнооого дълга).само намери време за четене.

Желая ти късмет с тази книга.В store.bg са публикувани първите 5стр.-още от 1 авторката те мята в секссцена.Няма лошо ама ме напуши такъв здрав смях с използваните изрази "ще ти щръкне гребена" и разни други.Незнам дали са на авторката или на преводача,но са смешно лоши ,дано нататък е по-добре.Аз реших да си спестя парите за нещо по-качествено.

Снощи преполових книгата и съм съгласна с мнението ти за главните-не са чак толкова завеяни.Но завеяни незавеяни или здраво стъпили на земята героините й най- ми лягат на сърце.Не са традиционния образ за любовен роман-супер красавици,слаби,високи 1.70 и чашка с(леко заоблените дребосъци като мен могат да получат комплекс за малоценност).Всъщност и мъжете й не са умопомрачително красиви-отново червена точка за авторката-понякога на човек му писва да чете за главни с неземен външен вид. Дано успея довечера да я довърша.

Прочетох я,прочетох я!!!! За Виконта... иде реч.Момичета,страхотна работа сте свършили.Историйката е направо бонбон.А как ссе лее само,ммм... На няколко пъти мислех да спирам,че ми окапаха очите,но не можех да се помръдна.Като се затопли тръгвам да си търся пчела- току виж ми излязал късмета,хи-хи. Още веднъж-на всички работили по книгата БРАВО!!!!

Преди няколко дни прочетох "Сладък лъжец" на Джуд Деверо,а сега съм преполовила "Благословията".И в двечките си има и действие и смях, които те карат по-бързо да стигнеш до края.Останах изключително приятно изненадана. Изклюяително,защото другите й съвременни,които съм чела-Лятна къща,Погледни ме и Искам те-ми бяха леко скучновати.След прочита им отидоха директно на рафта книги за еднократно четене.След Искам те дори си мислех,като пуснат друга съвременна да я прескоча,но... Е,като пуснат друга ще си преразгледам решението.

Не съм на 100% сигурна,но мисля, че тази е единствената й книга преведена на бг.

Ровичкайки се из библиотеката ми,за да си взема нещо за четене(т.е. препрочитане) си дръпнах "Принцесата" на Джуд Деверо. През деня имах доста ходене из слънчевата,ветровита Варна,та се върнах премръзнала.Завих се аз с одеалцето,взех котката да ме топли,започнах книгата и...о,Боже,горкото животинче избега през глава като започнах да муча от смях с "пилата за нерви".Не бях чела книгата от няколко години и съм забравила колко е забавна.От известно време нещо не ме грабват книжките,които чета та тази ми доиде като балсам за душата.Има да се чудя коя да почвам като я свърша. П.п.В новото "Венчило..." има ли смешни моменти,чеоще не съм я чела?

Направо ме гори завист(благородна). Чуждо-езичното ми четене е на ниво училище,дори не смея да си помечтая,че ще ги видя на бг от някое издателство.Надеждата ми е в наще преводачи(ако им остане нявгяш свободно време).