Премини към съдържанието

ramus_

Потребител
  • Публикации

    153
  • Регистрация

  • Последно онлайн

Харесвания

45 Добра репутация

Всичко за ramus_

  • Титла
    Почетен потребител

Информация

  • Пол
    Мъж

Последни посетители

2028 прегледа на профила
  1. 3 дни бан за редакция след намесата на модератор в този пост !
  2. да, това е примера за "професионалистите", които просто заучават чрез поглъщане на много готови знания... и дотам. За говорещите за "дефекти на мозъка" въобще не си заслужава да се споменават празните бърборения на пълни глупости. Разбира се - "за разлика от мен". Предаването на на нервния импулс и "пораждането" на удоволствие... и влиянието му. Все неща, които ако наистина си това, за което претендираш няма дори да ги твърдиш толкова еднозначно и категорично. Но пък - нали - за самочувствието говорих в предишните си думи. Изглежда че религията на социалната идеология "наука" дава крилете на самочувствието на поддръжниците си. Особено що се отнася до въпроса да се тръби "колко знаят", но сравнение с кое, какво и кого? Много малко изследователи си позволяват да слагат на преден план в науката именно противоречията, парадоксите, несъвместимостите, условностите и относителността на знанието. И това ги разделя от обикновените последователи и потребители на готови обществено приети "знания". Самата идея "колко много знам, щото съм професионалист" е достатъчна за да се самопосочи говорещия кой е. Професионализма е просто израз на човек с "професия", но не и на експертност и дълбочина в областта в която опознава. Първото за един същностен експерт е да помни че знанието е относително. Което и да е, каквото и да е, когато и да е - днес е едно, друго време, място и култура - друго. Е, разбира се , от това не може да се черпи надуване и да се компенсира липсващо иначе самочувствие.
  3. Допамин е нещо съвсем различно от серотонин. И едното и другото имат основно отношение към химията на мозъка. НО! Допамина няма отношение към пораждането на удоволствието, той е в основата на контрола на жлезите чрез адреналин и норадреналин... и още много други основни регулатори... и много неясноти относно ролята и влиянието върху множество процеси. Серотонина има известно отношение по този въпрос, но изпитването на удоволствие има освен химичен и психичен компонент и то често доминиращ. По отношение на неврохимията и досега има множество неясноти, защото няма обединяваща същностна постановка, която ясно да дефинира взаимовръзките между трансмитерите. И ако на химично ниво, те са химично обосновани, то тяхното взаимно регулиране не дава еднозначна и с това ясна постановка кое как и защо влияе, защо и дали точно на настроението. Не е еднозначно ясна връзката - настроение - невротрансмитери, поради противоречивостта в поведението на наблюдаваните лица в експерименталните наблюдения... и т.н. За мен и според моите знания (които не са професионални) използващите тук имената на невротрансмитери, не са наясно с основни положения, както и сложността на въпросите свързани с тях. Изживяването на удоволствие, съвсем не означава "удоволствие" по принцип. На много хора, дори професионалисти, не са им ясни качествените разлики между основни думички - като изживяване, емоция, чувство, възприятие, състояние, нагласа... Както често в това, дето се нарича "наука" всеки си ползва тия думички, според предварителните предпоставки на собствената си линия на изследване. И с това бъркотията продължава да се задълбочава. Психичното изживяване на удоволствието не е еднозначно подкрепено с очакваните промени в невротрансмитерите и остава неясна претендираната за уж ясна връзка. Психичния свят при човека е изключително усложнен и опита му да се обясни с химични и физически процеси досега имат само частични резултати, които именно се афишират. Въпроса е, че при всяка социална наука, въпроса с откритото според водещата парадигма е като витрина. Но зад витрината стоят множество противоречия и парадокси, които още от зората на множеството научни дисциплини остават отвъд същата "витрина" Ролята на науката в настоящия момент, за повечето нейни потребители има същата стойност, каквато е и за религиозните поддръжници относно Бог. В този смисъл науката и ролята й за съвременния живот има същата стойност да е просто част от социалните идеологии. И внушенията в "силата и величието" на науката са си просто обикновена и стадартна пропаганда. Но най-весело от всичко е именно че претендиращите за "рационализъм" и атеизъм, всъщност са точно толкова вярващи в избраната от тях идеология, колкото са и религиозните провърженици на тяхната. Всичко това е стандартно положение и то е показателно всъщност колко малко се разбира и знае за вътрешния свят на човека. И още - не кой да е "вътрешен свят"... а за тоя на самия СУБЕКТ - всеки от пишещите тук е с идеята че "разбира" света, другите, живота... но няма нищо относно себе си. СЕБЕ СИ! Никой не разбира за обикновени неща в самия себе си. И да - Скепсис провокира другите да коментират ЩО Е ЖЕЛАНИЕ, но нямате никакъв шанс дори да го дефинирате, да не говорим за разбиране по въпроса. Никой от бърборещите тук няма дори елементарна яснота относно прости неща... толкова прости, толкова човешки... А иначе за думкане на барабани "това в което вярвам, колко е велико, вярно и правилно". И недостига на разбиране никога не е можел да се замести с бърборене...
  4. Това са просто думи БЕЛ АМИ - въпросите ми бяха за да поясниш значенията на думите си. Значенията които влагаш в понятията. А ти - с едно понятие, обясняваш друго понятие. Имаш ли твой смисъл в тия понятия? Защо е толкова важно всеки да стои прикрит зад своето си разбиране, сякаш е щит, да го пази от нещо опасно? Подканяш ме да не ми пука... но виждам колко внимателно държиш границите си затворени. Има ли някой там, зад тях? И ако има - може ли да ми разкаже за какво влага в значението на няколко абстрактни понятия. Искам да те разбера, като ми разкажеш за разбирането си по думите с които си служиш, с които се изразяваш, с които взаимодействаш със света и другите около него - толкова ли е много това? И грешно ли е че ме интересува? ============================================= За въпросите към мен - не съм забравил. За мен краткия отговор е формален. За мен формалните неща не са сериозни. Във вътрешното ми общуване формалните неща са тия с които имах импулс да избягам от задълбочаване и вникване. Формалните шаблони са готови, кратки и са именно когато е налице въпрос, да излезнат като автоматизъм, наготово, сякаш заучено. За мен, това не е коректно спрямо мен си. Зад всеки въпрос стои моят път към вникването му. Зад всяка стъпка в тоя път са налични начините през които съм се преборил с автоматизмите, защитата, леността и... още много други мои си, вътрешни "спирачки". Неща, които открих и че ги има вътре във всеки човек... - има едно нещо, наречено "вечен, отворен въпрос". Неговата стойност е да е въпрос - именно, стойността на въпроси от най-високо абстрактно ниво е винаги да са "отворени", винаги да стои въпроса. Всеки отговор на тия въпроси е частичен, некоректен. Отговорите на такива въпроси, които често им казват "екзестициални", се оставят отворени и действащи непрекъснато. Те изразяват насоката, те изразяват посоката, вектора на движение в пътя към себе си. Защото с лекота един който и да е отговор, поражда нов въпрос, той - поражда следващия. Ако един такъв въпрос се "затвори" от някакъв "отговор", то означава че Питащия иска да затвори въпроса. С това затваря откриването, пътя, движението. Готовите отговори, бързите отговори... са формални. Те издават, че човека не му се занимава да се задълбочава, на него му трябват просто отговор, за да спре "импулса" на въпроса и Питащия. Защото от един момент нататък, един дори обикновен въпрос може да доведе до границата на самия човек, там където той... е оградил себе си и получава импулс да спре, да не продължава. Това е дълбокия смисъл на ВЪПРОСИТЕ, особено тия, с висши абстракции - ако ги последва Изследователя... и не спира и премине хилядите свои граници... ще го отведат някъде оттатък... някъде навътре... каквито и да са думи са напълно несъответствени на всичко "там"... - комплексното мислене е състояние на отражение на реалността. Комплексен модел или концепция на реалността означава че в него елементите и взаимовръзките са многомерни, с безкрайни обратни връзки... Едно от малкото следствия в такъв модел-отражение на реалността е, че всеки въпрос има безкрайно много отговори, и всеки един от тях по свой начин е ВЕРЕН ОТГОВОР на Въпроса. И още - безкрайно много въпроси, могат да имат един верен отговор... И оттам - всеки въпрос, дълбоко през същността на модела, по безкрайните си многомерни взаимовръзки, има значението да води към центъра на ПИТАЩИЯ го. Всеки въпрос... е онова с което ПИТАЩИЯ изразява КОЙ Е ТОЙ. Всеки въпрос задава свой импулс, задава насока и с това сила, енергия за насочване... Вървял съм по пътя надолу, към дълбочината на онова, което се случва с нещо толкова просто като някакви си "въпроси". А това има толкова много измерения за изучаване и изследване... ------------ Пиша за това, което ппопита, може би повече реторично, още в началото - дали не било възможно всички отговори... да са всъщност ЕДНА-та Истина. Не само че не са... Всички отговори НЕ са ЕДНА ИСТИНА. Всички Въпроси, всички Отговори, всички Питащи и Отговарящи... всички и всичко... дори и те, не са тая - ЕДНАТА ИСТИНА. тя е много повече от сбора на елементите си. ----------- А най-важния въпрос - най-фундаменталния от всички е въпроса КОЙ СЪМ АЗ. Пиша по него хилядите си отговори повече от 30 години, а ти искаш да го събера тук, писмено, дори кратко и ей така, между другото. В посоката на този въпрос, оставяйки го отворен през целия си път дотук, съм постигнал всичко, което съм в този момент, включително и най-задълбочените си еврики. Следвайки този кратък въпрос достигнах ментално до неща, където свършва менталното, където свършват много граници, отвъд които има друг свят. И този простичък въпрос, от само три думи... ме заведе оттатък тия граници. И продължава и след тях. И продължавам по него, по вектора му, и не се вижда край... Пиша отговорите на този кратък въпрос, вече на толкова обемен материал, който оставих през годините и това дори не е микроскопична частица от света, където този въпрос ме заведе. ------- Всички думи дотук и нататък, са безкрайните отговори на един привидно простичък въпрос - КОЙ СЪМ АЗ. И живота ми целия го посветих на "отговорите"... -------- Задавам Въпроси... и слушам Отговорите и това говори много за "отвътре" в който и да е Човек. Когато той ми задава въпросите си... ПИТАЩИЯ ми разказва от неговия си разказ на въпроса КОЙ Е ТОЙ.
  5. Не е идеята да въвличаме темата за това кои сме и какви сме. Само обърнах внимание на нещо. И не заради друго, а защото те прави пристрастен по някои аспекти на обсъжданията. Не е критика, не е атака към личността ти, нито е навлизане в личното поле. Не те прави по-малко ценен това, което си. Не пречи на никого това, най-малко на мен, което си приел, в което вярваш, което следваш. Чудесно е, че си това, което си. И това се отнася до всеки и навсякъде. Виждам че кратките отговори са ти приоритет. Какво лошо има ако попитам и за "личното познание"? Това е начина да те опозная - чрез думите, чрез смисъла в тях, по начина по който си вложила значенията, как ги използваш. Тия въпроси са за да те разбирам по-добре в контакта за този момент, на това място. Така, че не е заяждане, нито изпитване... а е просто за яснота.
  6. може ли едно разяснение - какво за теб е значението на ОСЪЗНАВАНЕ.
  7. Всъщност Бел Ами, съвсем не е достатъчно да се "знае" нещо. За социалния живот и ежедневието му може и да е достатъчно. Но за път към себе си, за развитие през себе си... това всъщност е най-недостатъчното. Всъщност не е че казвам нещо ново с това, че ПОЗНАНИЕ и ЗНАЕНЕ са две думички с качествено различен пълнеж и съдържание. Просто само го акцентирам в сегашния Ви разговор. Сама разбираш че не е достатъчно някой да "ЗНАЕ" какво е говорил ОШО, както и да знае каквото и да е друго. Има си "РАЗБИРАНЕ", ОСМИСЛЯНЕ,... ПОЗНАВАНЕ и оттам ПОЗНАНИЕ - същинския екстракт и задълбочаване на онова, което в началото е само "знаЕне". За да се върви по тая условна стълба от понятия в предното изречение е нужен задълбочен човек - съответствен на процесите в самата нея. =============== офф.т. Разбира се, че Скепсис има своя пристрастна позиция що се отнася до Будизма. Скепсис, ти твърдиш за себе си много неща. Но в някои от тях се забелязват несъответствия между декларираното относно себе си... и изразеното в написаното. Така, че... експлицитно казваш едно... но встрани от казаното в профила ти е налице именно привличане към установеното и традицията. Това е характеров белег и отношението и избора към Будизма е само частен случай, само проявата му. Казвам това, не за да те анализирам, и не за да коментирам теб като личност или насока. Просто за да е ясно, че не съм само аз, който виждам много чести разминавания между твърдения относно себе си... и силното притегляне към собствените вътрешни уклони, които са несъзнателни. Това не е критика, не е отношение. Не виждам нищо лошо ако просто ти го напомня. Ако имаш самоаналитичен поглед и насока, сам ще ги откриеш и видиш. Ако това те дразни или ти е неприятно няма да го засягам повече.
  8. Разбираема е позицията на "традиционалистите" и каноничността в духовното. Когато настане време и определена форма на мироглед се изчерпи, все някога се появяват признаци на реформаторство. Такива е имало в цялата човешка история и е част от груповите процеси по развитието на социумното битие. Лесно е да се обобщи, ако някои има съответните исторически общи знания. Ошо е само част от цяла линия на опити за реформаторството в идеите за духовното, които произхождат от една обща социална картина, която се вменява на всеки пореден член. Мисията на ОШО не е чак толкова сложна за обобщение, дори и да не се взима от неговите собствени думи - тя е обиколка по света по основните социални водещи центрове, които определят днешния свят - Ошо, както и Гурджиев не случайно се запътват за САЩ. И преди тях, и след тях, САЩ остават специална територия за много хора - просто е, но не е по темата за да правя тук широки аналитични изводи и обобщения, които така и така никой не ги смила, а за мен няма нужда да ги извеждам И сега е така - има доста сериозна популяризаторска кампания особено с насоки към онова, което в народните приказки се нарича с думичката "духовност". Опитите за популяризаторство са повече или по-малко успешни и като цяло са скрити зад интереси на автори, издатели, влияние и пари, но са налице и чисто идейни позиции. Но основното е налице - цяла плеяда от автори и популяризатори от САЩ, Русия, Европа, Китай, Япония, Индия... сега са се вкопчили в темите за духовността, която се привижда за опит за решение от все по-нарастваща криза в ускоряването на промените в начина на живот и изоставащите в адаптацията към това, все по-големи социални групи. Хората имащи идея за основните положения в социологията и антропологията биха разбрали по-добре всичко това. Ако няма такива, няма и смисъл да пиша повече. Така или иначе това не е за широка "публика" и народни форуми.
  9. Ех, Скепсис, Няма начин "някой будистки учител" да не е казал каквото и да е. Няма друга освен будистката "традиция" и просто не може да се спомене каквото и да е, ако не е през призмата на будизма. Няма как да се каже нещо за някого... и да не бъде споменат в кои традиции, какъв и кой е авторитет, дали и от кого, защо... А най-смешно е да се говори за Ошо като през примата за Адвайта и Санкхя. Несъответствено е да се говори за Ошо, че неговото било "негово учение" и дали било точно негово или не било. Дали бил Новатор... въобще толкова несъответствени неща на едно място, че е трудно да мина през всички, нищо че са толкова малко изречения. За мен е напълно несъответствено да се говори за "цитати" на Ошо, предвид, че е напълно безсмислено да се цитира по принцип, а в допълнение към това той е отговарял на питащия го и по този начин е ситуирал отговора си спрямо нивото и насоката на самото питане. Той е говорил на вярващите по един начин, на невярващите - по друг, за религиозните - по трети, за европейците - по четвърти. За всяка насока, спрямо Питащия. Това е чудесен подход. В него няма фундамент, няма философия. Няма концептуалистики или системи. Разбира се че няма да се преподава "система" от практики. Такава никога не е съществувала и няма как да работи. Системата от практики не се преподава с въпроси и отговори, не се преподава и в ашрами, не става и с "учители" и "ученици". Не е нужна никаква система от практически методи... а само насока. Понякога - отрицание, Понякога - поощрение - хората са до един различни. И техните вътрешни блокажи са на всякакви нива, разновидности и разлики. Дали е постигнал в пътя си каквото и да е следвайки "традициите", които са толкова важни за повечето.Но най-важното е - най-важната част от пътя на всеки човек към себе си... е търсенето и намирането на своя си път - защото е към себе си. Не е съответствено към Ошо да се подхожда "разсъждавайки" по негови казани думи, по негови размисли. Това цял живот той е стремил да не се прави. Не е съответствено отношението към нещо различно, към нещо особено, към новатор, да се подходи като към обикновено религиозно учение, каквото всички разбират, защото така са научени от малки. Празните думи са от празните бърборения. Думите имат значение за всеки човек - за онзи, който е стопирал себе си, ще търси думи, които просто да се бърборят - за любопитство, за предоказване колко е правилен, колко е постигнал или колко правилно си е построил къщичката си от сънища. Лекарството за "болния" е в самия болен. Изхода от всички кризи - е изживяващия Кризата. Изхода от всяко страдание... е (в) самия СТРАДАЩ, защото вътре в него е "входа" и вратата и ключа. Това е тактически прийом - палиш пожара в къщичката на питащия... и го оставаш на него си. За удобно живеещите и градящите къщички цял живот, това е драстичен, нехуманен и краен подход. За тях това е скандално, но докато някои хора се борят за да си сътворят основи,,, щото се клатушкат цял живот, други, които вече са си ги изградили, са останали в тях. Това е въпроса. Иска се не толкова академично или философски разбиране за да се схване всичко това.
  10. Останала си с това впечатление заради множество "други" пишещи, за които все нещо не им харесва в думите ми. Не пиша за никого, не пиша да съм разбираем, въпроса за това, кой какво и доколко разбира за мен не е групов въпрос, за да зависи от мен нещо в него. В този смисъл разбирането, отношението, възползването - са лични отговорности и възможности за един човек. Заради това ми е доста странно претенциите на някои хора тук непрекъснато да ми напомнят, че те нещо не разбирали, че им било "някакво си". И това са претенции към мен, аз да направя нещо, да променя друго... За мен няма нищо по-естествено от това някой да не разбира, да не стига до него, да не резонира. Аз самия имам подобни неща и не виждам никаква драма в тях. Опитвам, сменям нагласи и състояния. И ако остават встрани от мен, просто ги оставям. Хората са такива, каквито са, Живота си е каквото е - не виждам защо са ми претенциите, да се променя това или онова. Промяната ако е важна, ако е наложителна (а често е) е единствено в моето поле - в отношението, в идеята, в погледа ми към определено нещо. В групов форум в който груповото приказване е приоритет, аз не виждам смисъл в него. Използвам някои думи, от някои пишещи, както е в случая тук, сега, в този момент. Използвам някои по-стойностни пишещи, за да се огледам през тях. Именно заради това ми е толкова ценно различието - колкото повече различно... толкова повече ценно, защото ми предоставя толкова повече различност от моето виждане. Личните отношение не ме интересуват, нито могат да ме засегнат. Други неща в пътя си са далеч по-важни и стойностни и са приоритет. Както и в изворите.ком, опита показа, че всичко това е по-лесно да се долови и усети именно от редки и особени дамски представители. Поне в началото. В няколко такива в Изворите,ком се получи изключителна по стойност дискусия и контакти. Те са ценни за мен и до днес. ======================= За ИСТИНАТА - имам само един въпрос към теб. Той е за уточнение: Ти си автор на темата. Ако целта ти е да се образува по-широко групово говорене, предпочитам да спестя тогава размислите си за ИСТИНАТА, защото това би повлияло на пишещите след мен. Вариант е - да пиша само парченца, извадки и фрагменти от разработената ми концепция по този толкова важен и дълбок въпрос, който се оказа думичката ИСТИНА.
  11. Не ми е нужно някой да ме одобрява, още по-малко - "напълно". Не ми е потребно моите мисли да съвпадат с тия на друг. За мен това е най-губещата ситуация. Колкото повече съм различен с някого, толкова повече е възможно да се възползвам именно от неговата различност. Разбира се това е въпрос на подход, техника... и все пак наличие на определен резонанс, за дадения етап от развитието. А истината - тук се усмихвам, но ми е интересно Защо смяташ че "истината е една"? Колкото до ОШО - има хора, които са в етап, да търсят отговори отнякъде, отнякого. Те търсят, стремят, защото им трябва. Всъщностг търсят за запълнят нещо в себе си... с готовите отговори. Очакват някой да им даде, очакват да го получат. Очакват да го "има някъде" - тяхната собствена истина. И понеже я нямат, отвътре, те търсят да компенсират това, несъзнателно, като търсят да намерят "там някъде, в някого". Едни ще намират "истини" при ОШО, други - на други места. ОШО е първия човек, който спрямо истината видях да е написал - че ИСТИНА няма, и че не е нужна никому да е "една" Това е просто остатък от обусловеното социално битие, в което идеала е "една истина", за всички и всичко. Един свят, който е само пречупен през призмата на отделните личности. Но дали света е един... какво е значението, щом са налице Пречупванията. Именно те са от значение, защото те определят всичко. "Истина" е онова, което да се поднесе в дадения момент, на питащия за нея човек - по точния за него начин. Само и само да не се "СПИРА" и да му се "запали пожара на неговата здраво построена къща или барака" (цитирам по смисъл). Докато човека строи, за да се пази, за да се скрие, за да се огради от удобното за него, подходящото за него - той е спрял и не върви. Истината - са ония подходящи думи и дела с които да се запали ПОЖАР в удобното, в направеното, в обусловеното. За да се получи импулс човека да бутне това, сред което живее... вътрешния си дворец, или ад, сред които се проектира малката му същност. Докато тя стои сред творенията си... тя е спряла. И няма път за нея. Само да напомня - ОШО не е мой учител. Не съм имал учители, но се учих от множеството от образи, събития, случки, преминали през Живота ми и от Живота ми - през мен. За дадения момент, по точния начин, с точните сигнали. После вече тия моменти отминават.
  12. Моят опит и моите формални изводи (до тук): За ОШО: Преди доста години, първите негови думи, до които се докоснах бяха точните думи, в точния за мен момент. За мен личността на ОШО няма особено значение, какъвто и да е бил, каквато и мисия и цели да е имал - негови са си, Твърди се, че думите ОШО ги е говорил, а някой ги е записал и после ги обединил в книги. За мен това няма особено значение, важното е, че думите му отекнаха в мен, по начин по който бях готов за тях. През многото години минах през думите и следите на доста "автори" включително и в българското пространство. Аз не търсих авторитети, които да "ме насочат", да ми покажат "правилен начин". За мен въпроса за "правилното" отпадна преди това и ... завинаги. За мен следите на ОШО са онова, което използвах. После отделих време да ги изследвам. След години спрях да чета, защото почнаха да се получават някои... странни съвпадения - в смисъл, че четях голяма част от книгите му, но в живота ми, в развитието ми почнаха да се нареждат нещата според прочетеното. Реших че постепенно книгите ме увличат и реших да спра да чета. Не се повлиях от практиките, но четох внимателно за всички ОШО-ви предложения, съпоставях ги спрямо условията, въпроса, който му е зададен, спрямо конкретната публика, пред която е говорено. Открих такива зависимости и разбрах колко е гъвкаво и колко дълбоко разбиране е налице за да се реализира този подход в такъв мащаб и широта. Спрях да чета ОШО, реших че вероятно това ми влияе несъзнателно. Много автори прочитах, на някои от тях съм преживявал силни лични катарзиси, един пример от които беше книгата на Р. БАХ - "Едно" - просто бяха за точния момент, точните думи - авторите всъщност нямаха значение. Но с времето, видях че в много автори постепенно започна да отпада адекватността в техните думи спрямо мен. Вече откривах проблеми, граници, ограничения, несъответствия на които преди това не обръщах внимание. Явно думите остават, но аз вече не бях същия. Единствения с когото това не се случи през повече от 25 години... е ОШО. Разбира се - не всичко, защото много негови думи са за хора в различни етапи от живота им и не ми резонират. Това не ми пречи да доловя огромния мащаб и разбиране на ОШО по отношение на човека, на всичко, което е вътре в него... по различните пътища. Ошо беше първия човек при който прочетох една от моите лични еврики - за думата ИСТИНА. както и за много "други". В последните времена достигнаха до мен видеозаписи, които за мен бяха изключително ценни с нещо много важно. За мен са много показателни "очите" на човека. През годините от един пробив, след голям срок на практика с гледане в огледало... именно в очите, се случи нещо важно за мен. Видях през собствените си очи - навътре, някъде оттатък. Първо беше само за миг, после с времето се опитах да го задържам повече, с течение на практиката успях. Много внимавах, в управлението на състоянието в което съм при тази практика, защото има доста възможни опасности от залитания. Така или иначе се случи нещо... гледах... и после "видях". Не знаех, че това ще се отрази и на това - да докосвам нещо и през очите на "другите". Разбрах го съвсем случайно и това промени много неща за мен. Но когато видях за първи път видеоматериал на ОШО, първото което ми направи най-силно впечатление са именно очите му... и "онова, което беше отвъд тях". Гледах само малко, не слушах думите, а гледах поведението, лицето, невербалните му сигнали... и най-вече очите... Това е единствения човек, в който видях такава дълбочина през очите му. Лесно е да се видят сега в условията на интернет множеството от полулярни фигури, включително и в набеденото за "духовно". Например веднага ми направи впечатление КОЕЛЮ в негово видеоинтервю... Това което видях в очите му, и останалите сигнали... е просто обикновен и дори не задълбочен човек. Просто в дадения миг, в дадения момент от живота си е напипал верния начин, с верните думи, преобразувани и миксирани от хилядите готови материали... и снесени поетико-подобно. И силния им емоционален заряд всъщност повлия на резониращите на емоционалното хора. За да изпише книгите с които доби толкова популярност. И които всъщност няма никаква дълбочина в тях, точно както се оказа и в автора им. Сега, след толкова години на собствена работа по себе си, често се случва да докосна думи на ОШО, ту през фейсбук, през форуми или цитати, ту през линкове тук или там. Думите си останаха силни, точни, те носят своя изключителен новаторски и вътрешен заряд, но вече след като съм ги извел аз самия, след като в някои от линиите аз съм ги развил и задълбочил по-широко и по-нататък отколкото са стигналите до мен думи на ОШО. Но силния им резонанс в мен и досега е налице. И досега отново и отново, в редките моменти в които думите на ОШО се докосват до мен, продължават да са точните думи... по точния начин, в точния момент. В този миг, сега, това не се е променило. Все още. Благодарен съм на Живота че е налице възможност да се докосна автентично до реални хора, като ОШО. Не ми е авторитет, но е човек, който дълбоко уважавам и използвам през думите му, резониращи през мен самия. =============
  13. Скепсис, какво всъщност искаш от мен? Предвид думите ти - адекватно ли е ако ги разширя като задам следния въпрос: Дали РАЗСЪЖДАВАНЕТО КАТО САМОСТОЯТЕЛНО СЪЩЕСТВО, включва в себе си САМОСТОЯТЕЛНО МИСЛЕНЕ... или мислене по самостоятелен (необусловен) начин? И според теб - какво е твоето значение за САМОСТОЯТЕЛНО МИСЛЕНЕ?
  14. Добре, ИНДИВИД - това значение, което си извела, и с което боравиш е за широка народна употреба. Но в това е въпроса - несъответствено е да се разсъждава със заучени значения на думите, по думи, които са извън, отвъд значението на заученото. Това имах предвид за ЗАУЧЕНО и ОБУСЛОВЕНО. Нали написа че духовното пътуване е пътя отвъд обусловените неща (цитирам по смисъл) ИНДИВИД не е просто "отделния елемент, носител на живота". Ти си го заимствала от википедията, но то е за да се дефинира спрямо груповото говорене. Има нещо важно - единствен ОШО обръща внимание на него. ИНДИВИД идва от ИНДИВИДУУМ - идва от латински и означава НЕДЕЛИМ. Индивид - във всички речници за социално ползване е обозначен по начина по който си го представила. Но значението, което аз му давам е именно с акцента на НЕДЕЛИМ - от латинския му произход. НЕДЕЛИМ за мен е израз на ОЦЯЛОСТЕН. По-скоро - на ОЦЯЛОСТЯВАЩ СЕ. Това е качество на САМООСЪЗНАВАНЕТО - да води към вътрешна интеграция. Това е ИНДИВИД (за мен) в езотеричен "вътрешен" смисъл. Какво мислиш по това?
  15. сега... това е доста обхватна тема. Поне за мен, в нея има много дълбочина и изминат път. Не е работа да говоря за пътя, но откритото е много широко. Почти по всяко твое изречение в цитираното мога да пиша много неща, но въпроса е - теб кое точно те интересува, за да не изпадам е празнословия от гледна точка на твоя прочит? КОЙ СИ ТИ - добре и ти и Скепсис веднага се хванахте за този въпрос. Добре, имам много отговори. какво като ги имам - мислиш ли че е налице един универсален отговор. Смисълът на този въпрос е да зададе пътя. Да зададе посоката. Този въпрос е нещо като ВЕКТОР, като стрелка. Той е като пътен показателен знак за тия, които тръгват към себе си. Не съм писал никъде за "тялото си" като споменах че аз съм нещо "отвъд сбора от "частите". Имах предвид - сбор от аспекти, тялото е само най-малката брънка. Но е важна. За мен аспектите са ... да речем "няколко". И те са условни. Не са абсолютни, а са условни. Всяка схема, описание, е условно. Дали ще са 5, 3 или 10, това зависи от погледа на самия изследовател, който създава схемата и концепцията си, за да го улеснят в стремежа си да се самоподреди във вътрешното си търсене, в пътуването. Поредиците от еврики, от вниквания... обикновено първо започват "на парче". Те са като елементи от пъзел. Идва време с които се натрупват и естеството на самия пътешественик налага някаква версия на своя схема - която да отрази неговия стремеж да се подреди, да се осъвместят парчетата от пъзела. С това за първи път, парчетата придобиват ролята си на елементи от нещо "по-голямо". И започва пътуването към "по-голямото"... За да събере в себе си всички налични "парчета". Още нещо от горните ти думи - Съзнанието е обединител, не е част. Тя не е част, която да мисли и разсъждава. За мен Съзнанието не е нито мисленето, нито разсъждаването, а е нещо отвъд тях. Съзнанието е дума, която е точно като ДУХ и ДУША. Тя е и доста свързана с тях. Но и СЪЗНАНИЕ е като ДУХ и ДУША - смисълът и пълнежа зад тия думички излиза на преден план пред самите думи. Става по-важно кой с какво значение ги запълва тия думи. А не е важно само да ги говори. самата тема исках да я отделя именно за територия в която да се разнищят самото значение, а не просто думичките. Но някой модератор реши, че след като тия думички се повтарят с такива в друга тема, значи темата е повторение и ги сля. ============= Налага се явно да те изчаквам, защото докато пиша по едни твои думи, ти си ги редактирала и се обезсмисля коментара ми по тях.
  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

×
×
  • Добави ново...