ramus_

3 дни бан за редакция след намесата на модератор в този пост !

да, това е примера за "професионалистите", които просто заучават чрез поглъщане на много готови знания... и дотам. За говорещите за "дефекти на мозъка" въобще не си заслужава да се споменават празните бърборения на пълни глупости. Разбира се - "за разлика от мен". Предаването на на нервния импулс и "пораждането" на удоволствие... и влиянието му. Все неща, които ако наистина си това, за което претендираш няма дори да ги твърдиш толкова еднозначно и категорично. Но пък - нали - за самочувствието говорих в предишните си думи. Изглежда че религията на социалната идеология "наука" дава крилете на самочувствието на поддръжниците си. Особено що се отнася до въпроса да се тръби "колко знаят", но сравнение с кое, какво и кого? Много малко изследователи си позволяват да слагат на преден план в науката именно противоречията, парадоксите, несъвместимостите, условностите и относителността на знанието. И това ги разделя от обикновените последователи и потребители на готови обществено приети "знания". Самата идея "колко много знам, щото съм професионалист" е достатъчна за да се самопосочи говорещия кой е. Професионализма е просто израз на човек с "професия", но не и на експертност и дълбочина в областта в която опознава. Първото за един същностен експерт е да помни че знанието е относително. Което и да е, каквото и да е, когато и да е - днес е едно, друго време, място и култура - друго. Е, разбира се , от това не може да се черпи надуване и да се компенсира липсващо иначе самочувствие.

Допамин е нещо съвсем различно от серотонин. И едното и другото имат основно отношение към химията на мозъка. НО! Допамина няма отношение към пораждането на удоволствието, той е в основата на контрола на жлезите чрез адреналин и норадреналин... и още много други основни регулатори... и много неясноти относно ролята и влиянието върху множество процеси. Серотонина има известно отношение по този въпрос, но изпитването на удоволствие има освен химичен и психичен компонент и то често доминиращ. По отношение на неврохимията и досега има множество неясноти, защото няма обединяваща същностна постановка, която ясно да дефинира взаимовръзките между трансмитерите. И ако на химично ниво, те са химично обосновани, то тяхното взаимно регулиране не дава еднозначна и с това ясна постановка кое как и защо влияе, защо и дали точно на настроението. Не е еднозначно ясна връзката - настроение - невротрансмитери, поради противоречивостта в поведението на наблюдаваните лица в експерименталните наблюдения... и т.н. За мен и според моите знания (които не са професионални) използващите тук имената на невротрансмитери, не са наясно с основни положения, както и сложността на въпросите свързани с тях. Изживяването на удоволствие, съвсем не означава "удоволствие" по принцип. На много хора, дори професионалисти, не са им ясни качествените разлики между основни думички - като изживяване, емоция, чувство, възприятие, състояние, нагласа... Както често в това, дето се нарича "наука" всеки си ползва тия думички, според предварителните предпоставки на собствената си линия на изследване. И с това бъркотията продължава да се задълбочава. Психичното изживяване на удоволствието не е еднозначно подкрепено с очакваните промени в невротрансмитерите и остава неясна претендираната за уж ясна връзка. Психичния свят при човека е изключително усложнен и опита му да се обясни с химични и физически процеси досега имат само частични резултати, които именно се афишират. Въпроса е, че при всяка социална наука, въпроса с откритото според водещата парадигма е като витрина. Но зад витрината стоят множество противоречия и парадокси, които още от зората на множеството научни дисциплини остават отвъд същата "витрина" Ролята на науката в настоящия момент, за повечето нейни потребители има същата стойност, каквато е и за религиозните поддръжници относно Бог. В този смисъл науката и ролята й за съвременния живот има същата стойност да е просто част от социалните идеологии. И внушенията в "силата и величието" на науката са си просто обикновена и стадартна пропаганда. Но най-весело от всичко е именно че претендиращите за "рационализъм" и атеизъм, всъщност са точно толкова вярващи в избраната от тях идеология, колкото са и религиозните провърженици на тяхната. Всичко това е стандартно положение и то е показателно всъщност колко малко се разбира и знае за вътрешния свят на човека. И още - не кой да е "вътрешен свят"... а за тоя на самия СУБЕКТ - всеки от пишещите тук е с идеята че "разбира" света, другите, живота... но няма нищо относно себе си. СЕБЕ СИ! Никой не разбира за обикновени неща в самия себе си. И да - Скепсис провокира другите да коментират ЩО Е ЖЕЛАНИЕ, но нямате никакъв шанс дори да го дефинирате, да не говорим за разбиране по въпроса. Никой от бърборещите тук няма дори елементарна яснота относно прости неща... толкова прости, толкова човешки... А иначе за думкане на барабани "това в което вярвам, колко е велико, вярно и правилно". И недостига на разбиране никога не е можел да се замести с бърборене...

Това са просто думи БЕЛ АМИ - въпросите ми бяха за да поясниш значенията на думите си. Значенията които влагаш в понятията. А ти - с едно понятие, обясняваш друго понятие. Имаш ли твой смисъл в тия понятия? Защо е толкова важно всеки да стои прикрит зад своето си разбиране, сякаш е щит, да го пази от нещо опасно? Подканяш ме да не ми пука... но виждам колко внимателно държиш границите си затворени. Има ли някой там, зад тях? И ако има - може ли да ми разкаже за какво влага в значението на няколко абстрактни понятия. Искам да те разбера, като ми разкажеш за разбирането си по думите с които си служиш, с които се изразяваш, с които взаимодействаш със света и другите около него - толкова ли е много това? И грешно ли е че ме интересува? ============================================= За въпросите към мен - не съм забравил. За мен краткия отговор е формален. За мен формалните неща не са сериозни. Във вътрешното ми общуване формалните неща са тия с които имах импулс да избягам от задълбочаване и вникване. Формалните шаблони са готови, кратки и са именно когато е налице въпрос, да излезнат като автоматизъм, наготово, сякаш заучено. За мен, това не е коректно спрямо мен си. Зад всеки въпрос стои моят път към вникването му. Зад всяка стъпка в тоя път са налични начините през които съм се преборил с автоматизмите, защитата, леността и... още много други мои си, вътрешни "спирачки". Неща, които открих и че ги има вътре във всеки човек... - има едно нещо, наречено "вечен, отворен въпрос". Неговата стойност е да е въпрос - именно, стойността на въпроси от най-високо абстрактно ниво е винаги да са "отворени", винаги да стои въпроса. Всеки отговор на тия въпроси е частичен, некоректен. Отговорите на такива въпроси, които често им казват "екзестициални", се оставят отворени и действащи непрекъснато. Те изразяват насоката, те изразяват посоката, вектора на движение в пътя към себе си. Защото с лекота един който и да е отговор, поражда нов въпрос, той - поражда следващия. Ако един такъв въпрос се "затвори" от някакъв "отговор", то означава че Питащия иска да затвори въпроса. С това затваря откриването, пътя, движението. Готовите отговори, бързите отговори... са формални. Те издават, че човека не му се занимава да се задълбочава, на него му трябват просто отговор, за да спре "импулса" на въпроса и Питащия. Защото от един момент нататък, един дори обикновен въпрос може да доведе до границата на самия човек, там където той... е оградил себе си и получава импулс да спре, да не продължава. Това е дълбокия смисъл на ВЪПРОСИТЕ, особено тия, с висши абстракции - ако ги последва Изследователя... и не спира и премине хилядите свои граници... ще го отведат някъде оттатък... някъде навътре... каквито и да са думи са напълно несъответствени на всичко "там"... - комплексното мислене е състояние на отражение на реалността. Комплексен модел или концепция на реалността означава че в него елементите и взаимовръзките са многомерни, с безкрайни обратни връзки... Едно от малкото следствия в такъв модел-отражение на реалността е, че всеки въпрос има безкрайно много отговори, и всеки един от тях по свой начин е ВЕРЕН ОТГОВОР на Въпроса. И още - безкрайно много въпроси, могат да имат един верен отговор... И оттам - всеки въпрос, дълбоко през същността на модела, по безкрайните си многомерни взаимовръзки, има значението да води към центъра на ПИТАЩИЯ го. Всеки въпрос... е онова с което ПИТАЩИЯ изразява КОЙ Е ТОЙ. Всеки въпрос задава свой импулс, задава насока и с това сила, енергия за насочване... Вървял съм по пътя надолу, към дълбочината на онова, което се случва с нещо толкова просто като някакви си "въпроси". А това има толкова много измерения за изучаване и изследване... ------------ Пиша за това, което ппопита, може би повече реторично, още в началото - дали не било възможно всички отговори... да са всъщност ЕДНА-та Истина. Не само че не са... Всички отговори НЕ са ЕДНА ИСТИНА. Всички Въпроси, всички Отговори, всички Питащи и Отговарящи... всички и всичко... дори и те, не са тая - ЕДНАТА ИСТИНА. тя е много повече от сбора на елементите си. ----------- А най-важния въпрос - най-фундаменталния от всички е въпроса КОЙ СЪМ АЗ. Пиша по него хилядите си отговори повече от 30 години, а ти искаш да го събера тук, писмено, дори кратко и ей така, между другото. В посоката на този въпрос, оставяйки го отворен през целия си път дотук, съм постигнал всичко, което съм в този момент, включително и най-задълбочените си еврики. Следвайки този кратък въпрос достигнах ментално до неща, където свършва менталното, където свършват много граници, отвъд които има друг свят. И този простичък въпрос, от само три думи... ме заведе оттатък тия граници. И продължава и след тях. И продължавам по него, по вектора му, и не се вижда край... Пиша отговорите на този кратък въпрос, вече на толкова обемен материал, който оставих през годините и това дори не е микроскопична частица от света, където този въпрос ме заведе. ------- Всички думи дотук и нататък, са безкрайните отговори на един привидно простичък въпрос - КОЙ СЪМ АЗ. И живота ми целия го посветих на "отговорите"... -------- Задавам Въпроси... и слушам Отговорите и това говори много за "отвътре" в който и да е Човек. Когато той ми задава въпросите си... ПИТАЩИЯ ми разказва от неговия си разказ на въпроса КОЙ Е ТОЙ.

Не е идеята да въвличаме темата за това кои сме и какви сме. Само обърнах внимание на нещо. И не заради друго, а защото те прави пристрастен по някои аспекти на обсъжданията. Не е критика, не е атака към личността ти, нито е навлизане в личното поле. Не те прави по-малко ценен това, което си. Не пречи на никого това, най-малко на мен, което си приел, в което вярваш, което следваш. Чудесно е, че си това, което си. И това се отнася до всеки и навсякъде. Виждам че кратките отговори са ти приоритет. Какво лошо има ако попитам и за "личното познание"? Това е начина да те опозная - чрез думите, чрез смисъла в тях, по начина по който си вложила значенията, как ги използваш. Тия въпроси са за да те разбирам по-добре в контакта за този момент, на това място. Така, че не е заяждане, нито изпитване... а е просто за яснота.

може ли едно разяснение - какво за теб е значението на ОСЪЗНАВАНЕ.

Всъщност Бел Ами, съвсем не е достатъчно да се "знае" нещо. За социалния живот и ежедневието му може и да е достатъчно. Но за път към себе си, за развитие през себе си... това всъщност е най-недостатъчното. Всъщност не е че казвам нещо ново с това, че ПОЗНАНИЕ и ЗНАЕНЕ са две думички с качествено различен пълнеж и съдържание. Просто само го акцентирам в сегашния Ви разговор. Сама разбираш че не е достатъчно някой да "ЗНАЕ" какво е говорил ОШО, както и да знае каквото и да е друго. Има си "РАЗБИРАНЕ", ОСМИСЛЯНЕ,... ПОЗНАВАНЕ и оттам ПОЗНАНИЕ - същинския екстракт и задълбочаване на онова, което в началото е само "знаЕне". За да се върви по тая условна стълба от понятия в предното изречение е нужен задълбочен човек - съответствен на процесите в самата нея. =============== офф.т. Разбира се, че Скепсис има своя пристрастна позиция що се отнася до Будизма. Скепсис, ти твърдиш за себе си много неща. Но в някои от тях се забелязват несъответствия между декларираното относно себе си... и изразеното в написаното. Така, че... експлицитно казваш едно... но встрани от казаното в профила ти е налице именно привличане към установеното и традицията. Това е характеров белег и отношението и избора към Будизма е само частен случай, само проявата му. Казвам това, не за да те анализирам, и не за да коментирам теб като личност или насока. Просто за да е ясно, че не съм само аз, който виждам много чести разминавания между твърдения относно себе си... и силното притегляне към собствените вътрешни уклони, които са несъзнателни. Това не е критика, не е отношение. Не виждам нищо лошо ако просто ти го напомня. Ако имаш самоаналитичен поглед и насока, сам ще ги откриеш и видиш. Ако това те дразни или ти е неприятно няма да го засягам повече.

Разбираема е позицията на "традиционалистите" и каноничността в духовното. Когато настане време и определена форма на мироглед се изчерпи, все някога се появяват признаци на реформаторство. Такива е имало в цялата човешка история и е част от груповите процеси по развитието на социумното битие. Лесно е да се обобщи, ако някои има съответните исторически общи знания. Ошо е само част от цяла линия на опити за реформаторството в идеите за духовното, които произхождат от една обща социална картина, която се вменява на всеки пореден член. Мисията на ОШО не е чак толкова сложна за обобщение, дори и да не се взима от неговите собствени думи - тя е обиколка по света по основните социални водещи центрове, които определят днешния свят - Ошо, както и Гурджиев не случайно се запътват за САЩ. И преди тях, и след тях, САЩ остават специална територия за много хора - просто е, но не е по темата за да правя тук широки аналитични изводи и обобщения, които така и така никой не ги смила, а за мен няма нужда да ги извеждам И сега е така - има доста сериозна популяризаторска кампания особено с насоки към онова, което в народните приказки се нарича с думичката "духовност". Опитите за популяризаторство са повече или по-малко успешни и като цяло са скрити зад интереси на автори, издатели, влияние и пари, но са налице и чисто идейни позиции. Но основното е налице - цяла плеяда от автори и популяризатори от САЩ, Русия, Европа, Китай, Япония, Индия... сега са се вкопчили в темите за духовността, която се привижда за опит за решение от все по-нарастваща криза в ускоряването на промените в начина на живот и изоставащите в адаптацията към това, все по-големи социални групи. Хората имащи идея за основните положения в социологията и антропологията биха разбрали по-добре всичко това. Ако няма такива, няма и смисъл да пиша повече. Така или иначе това не е за широка "публика" и народни форуми.

Ех, Скепсис, Няма начин "някой будистки учител" да не е казал каквото и да е. Няма друга освен будистката "традиция" и просто не може да се спомене каквото и да е, ако не е през призмата на будизма. Няма как да се каже нещо за някого... и да не бъде споменат в кои традиции, какъв и кой е авторитет, дали и от кого, защо... А най-смешно е да се говори за Ошо като през примата за Адвайта и Санкхя. Несъответствено е да се говори за Ошо, че неговото било "негово учение" и дали било точно негово или не било. Дали бил Новатор... въобще толкова несъответствени неща на едно място, че е трудно да мина през всички, нищо че са толкова малко изречения. За мен е напълно несъответствено да се говори за "цитати" на Ошо, предвид, че е напълно безсмислено да се цитира по принцип, а в допълнение към това той е отговарял на питащия го и по този начин е ситуирал отговора си спрямо нивото и насоката на самото питане. Той е говорил на вярващите по един начин, на невярващите - по друг, за религиозните - по трети, за европейците - по четвърти. За всяка насока, спрямо Питащия. Това е чудесен подход. В него няма фундамент, няма философия. Няма концептуалистики или системи. Разбира се че няма да се преподава "система" от практики. Такава никога не е съществувала и няма как да работи. Системата от практики не се преподава с въпроси и отговори, не се преподава и в ашрами, не става и с "учители" и "ученици". Не е нужна никаква система от практически методи... а само насока. Понякога - отрицание, Понякога - поощрение - хората са до един различни. И техните вътрешни блокажи са на всякакви нива, разновидности и разлики. Дали е постигнал в пътя си каквото и да е следвайки "традициите", които са толкова важни за повечето.Но най-важното е - най-важната част от пътя на всеки човек към себе си... е търсенето и намирането на своя си път - защото е към себе си. Не е съответствено към Ошо да се подхожда "разсъждавайки" по негови казани думи, по негови размисли. Това цял живот той е стремил да не се прави. Не е съответствено отношението към нещо различно, към нещо особено, към новатор, да се подходи като към обикновено религиозно учение, каквото всички разбират, защото така са научени от малки. Празните думи са от празните бърборения. Думите имат значение за всеки човек - за онзи, който е стопирал себе си, ще търси думи, които просто да се бърборят - за любопитство, за предоказване колко е правилен, колко е постигнал или колко правилно си е построил къщичката си от сънища. Лекарството за "болния" е в самия болен. Изхода от всички кризи - е изживяващия Кризата. Изхода от всяко страдание... е (в) самия СТРАДАЩ, защото вътре в него е "входа" и вратата и ключа. Това е тактически прийом - палиш пожара в къщичката на питащия... и го оставаш на него си. За удобно живеещите и градящите къщички цял живот, това е драстичен, нехуманен и краен подход. За тях това е скандално, но докато някои хора се борят за да си сътворят основи,,, щото се клатушкат цял живот, други, които вече са си ги изградили, са останали в тях. Това е въпроса. Иска се не толкова академично или философски разбиране за да се схване всичко това.

Останала си с това впечатление заради множество "други" пишещи, за които все нещо не им харесва в думите ми. Не пиша за никого, не пиша да съм разбираем, въпроса за това, кой какво и доколко разбира за мен не е групов въпрос, за да зависи от мен нещо в него. В този смисъл разбирането, отношението, възползването - са лични отговорности и възможности за един човек. Заради това ми е доста странно претенциите на някои хора тук непрекъснато да ми напомнят, че те нещо не разбирали, че им било "някакво си". И това са претенции към мен, аз да направя нещо, да променя друго... За мен няма нищо по-естествено от това някой да не разбира, да не стига до него, да не резонира. Аз самия имам подобни неща и не виждам никаква драма в тях. Опитвам, сменям нагласи и състояния. И ако остават встрани от мен, просто ги оставям. Хората са такива, каквито са, Живота си е каквото е - не виждам защо са ми претенциите, да се променя това или онова. Промяната ако е важна, ако е наложителна (а често е) е единствено в моето поле - в отношението, в идеята, в погледа ми към определено нещо. В групов форум в който груповото приказване е приоритет, аз не виждам смисъл в него. Използвам някои думи, от някои пишещи, както е в случая тук, сега, в този момент. Използвам някои по-стойностни пишещи, за да се огледам през тях. Именно заради това ми е толкова ценно различието - колкото повече различно... толкова повече ценно, защото ми предоставя толкова повече различност от моето виждане. Личните отношение не ме интересуват, нито могат да ме засегнат. Други неща в пътя си са далеч по-важни и стойностни и са приоритет. Както и в изворите.ком, опита показа, че всичко това е по-лесно да се долови и усети именно от редки и особени дамски представители. Поне в началото. В няколко такива в Изворите,ком се получи изключителна по стойност дискусия и контакти. Те са ценни за мен и до днес. ======================= За ИСТИНАТА - имам само един въпрос към теб. Той е за уточнение: Ти си автор на темата. Ако целта ти е да се образува по-широко групово говорене, предпочитам да спестя тогава размислите си за ИСТИНАТА, защото това би повлияло на пишещите след мен. Вариант е - да пиша само парченца, извадки и фрагменти от разработената ми концепция по този толкова важен и дълбок въпрос, който се оказа думичката ИСТИНА.

Не ми е нужно някой да ме одобрява, още по-малко - "напълно". Не ми е потребно моите мисли да съвпадат с тия на друг. За мен това е най-губещата ситуация. Колкото повече съм различен с някого, толкова повече е възможно да се възползвам именно от неговата различност. Разбира се това е въпрос на подход, техника... и все пак наличие на определен резонанс, за дадения етап от развитието. А истината - тук се усмихвам, но ми е интересно Защо смяташ че "истината е една"? Колкото до ОШО - има хора, които са в етап, да търсят отговори отнякъде, отнякого. Те търсят, стремят, защото им трябва. Всъщностг търсят за запълнят нещо в себе си... с готовите отговори. Очакват някой да им даде, очакват да го получат. Очакват да го "има някъде" - тяхната собствена истина. И понеже я нямат, отвътре, те търсят да компенсират това, несъзнателно, като търсят да намерят "там някъде, в някого". Едни ще намират "истини" при ОШО, други - на други места. ОШО е първия човек, който спрямо истината видях да е написал - че ИСТИНА няма, и че не е нужна никому да е "една" Това е просто остатък от обусловеното социално битие, в което идеала е "една истина", за всички и всичко. Един свят, който е само пречупен през призмата на отделните личности. Но дали света е един... какво е значението, щом са налице Пречупванията. Именно те са от значение, защото те определят всичко. "Истина" е онова, което да се поднесе в дадения момент, на питащия за нея човек - по точния за него начин. Само и само да не се "СПИРА" и да му се "запали пожара на неговата здраво построена къща или барака" (цитирам по смисъл). Докато човека строи, за да се пази, за да се скрие, за да се огради от удобното за него, подходящото за него - той е спрял и не върви. Истината - са ония подходящи думи и дела с които да се запали ПОЖАР в удобното, в направеното, в обусловеното. За да се получи импулс човека да бутне това, сред което живее... вътрешния си дворец, или ад, сред които се проектира малката му същност. Докато тя стои сред творенията си... тя е спряла. И няма път за нея. Само да напомня - ОШО не е мой учител. Не съм имал учители, но се учих от множеството от образи, събития, случки, преминали през Живота ми и от Живота ми - през мен. За дадения момент, по точния начин, с точните сигнали. После вече тия моменти отминават.

Моят опит и моите формални изводи (до тук): За ОШО: Преди доста години, първите негови думи, до които се докоснах бяха точните думи, в точния за мен момент. За мен личността на ОШО няма особено значение, какъвто и да е бил, каквато и мисия и цели да е имал - негови са си, Твърди се, че думите ОШО ги е говорил, а някой ги е записал и после ги обединил в книги. За мен това няма особено значение, важното е, че думите му отекнаха в мен, по начин по който бях готов за тях. През многото години минах през думите и следите на доста "автори" включително и в българското пространство. Аз не търсих авторитети, които да "ме насочат", да ми покажат "правилен начин". За мен въпроса за "правилното" отпадна преди това и ... завинаги. За мен следите на ОШО са онова, което използвах. После отделих време да ги изследвам. След години спрях да чета, защото почнаха да се получават някои... странни съвпадения - в смисъл, че четях голяма част от книгите му, но в живота ми, в развитието ми почнаха да се нареждат нещата според прочетеното. Реших че постепенно книгите ме увличат и реших да спра да чета. Не се повлиях от практиките, но четох внимателно за всички ОШО-ви предложения, съпоставях ги спрямо условията, въпроса, който му е зададен, спрямо конкретната публика, пред която е говорено. Открих такива зависимости и разбрах колко е гъвкаво и колко дълбоко разбиране е налице за да се реализира този подход в такъв мащаб и широта. Спрях да чета ОШО, реших че вероятно това ми влияе несъзнателно. Много автори прочитах, на някои от тях съм преживявал силни лични катарзиси, един пример от които беше книгата на Р. БАХ - "Едно" - просто бяха за точния момент, точните думи - авторите всъщност нямаха значение. Но с времето, видях че в много автори постепенно започна да отпада адекватността в техните думи спрямо мен. Вече откривах проблеми, граници, ограничения, несъответствия на които преди това не обръщах внимание. Явно думите остават, но аз вече не бях същия. Единствения с когото това не се случи през повече от 25 години... е ОШО. Разбира се - не всичко, защото много негови думи са за хора в различни етапи от живота им и не ми резонират. Това не ми пречи да доловя огромния мащаб и разбиране на ОШО по отношение на човека, на всичко, което е вътре в него... по различните пътища. Ошо беше първия човек при който прочетох една от моите лични еврики - за думата ИСТИНА. както и за много "други". В последните времена достигнаха до мен видеозаписи, които за мен бяха изключително ценни с нещо много важно. За мен са много показателни "очите" на човека. През годините от един пробив, след голям срок на практика с гледане в огледало... именно в очите, се случи нещо важно за мен. Видях през собствените си очи - навътре, някъде оттатък. Първо беше само за миг, после с времето се опитах да го задържам повече, с течение на практиката успях. Много внимавах, в управлението на състоянието в което съм при тази практика, защото има доста възможни опасности от залитания. Така или иначе се случи нещо... гледах... и после "видях". Не знаех, че това ще се отрази и на това - да докосвам нещо и през очите на "другите". Разбрах го съвсем случайно и това промени много неща за мен. Но когато видях за първи път видеоматериал на ОШО, първото което ми направи най-силно впечатление са именно очите му... и "онова, което беше отвъд тях". Гледах само малко, не слушах думите, а гледах поведението, лицето, невербалните му сигнали... и най-вече очите... Това е единствения човек, в който видях такава дълбочина през очите му. Лесно е да се видят сега в условията на интернет множеството от полулярни фигури, включително и в набеденото за "духовно". Например веднага ми направи впечатление КОЕЛЮ в негово видеоинтервю... Това което видях в очите му, и останалите сигнали... е просто обикновен и дори не задълбочен човек. Просто в дадения миг, в дадения момент от живота си е напипал верния начин, с верните думи, преобразувани и миксирани от хилядите готови материали... и снесени поетико-подобно. И силния им емоционален заряд всъщност повлия на резониращите на емоционалното хора. За да изпише книгите с които доби толкова популярност. И които всъщност няма никаква дълбочина в тях, точно както се оказа и в автора им. Сега, след толкова години на собствена работа по себе си, често се случва да докосна думи на ОШО, ту през фейсбук, през форуми или цитати, ту през линкове тук или там. Думите си останаха силни, точни, те носят своя изключителен новаторски и вътрешен заряд, но вече след като съм ги извел аз самия, след като в някои от линиите аз съм ги развил и задълбочил по-широко и по-нататък отколкото са стигналите до мен думи на ОШО. Но силния им резонанс в мен и досега е налице. И досега отново и отново, в редките моменти в които думите на ОШО се докосват до мен, продължават да са точните думи... по точния начин, в точния момент. В този миг, сега, това не се е променило. Все още. Благодарен съм на Живота че е налице възможност да се докосна автентично до реални хора, като ОШО. Не ми е авторитет, но е човек, който дълбоко уважавам и използвам през думите му, резониращи през мен самия. =============

http://www.kaldata.com/forums/topic/213172-%D0%B4%D1%83%D1%88%D0%B0-%D0%B4%D1%83%D1%85-%D0%B4%D1%83%D1%85%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82-%D0%B4%D1%83%D1%85%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%BE-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%B5/ Ето я "новата тема" Форумът е просто медиатор. Той е вид комуникация. В него определящо е нивото на участниците и през нивото на форума те се отразяват. Това е принцип в комуникацията и го има заложен в някои дори начални постановки в познанието за човека. В този смисъл НИВОТО на форума е израз на усредненото ниво на участниците в този вид комуникация. В този смисъл - за участници, които носят в себе си своята колективна обусловеност, форумът се превръща с колективна форма на комуникация. Колективното си има "истини", има си канони, има си "гледна точка". В този смисъл колективното е форма на ИДЕНТИЧНОСТ. И именно тя служи за такава и за неговите отделни съставни елементи. Това че дори и мравуняка мравките не са еднакви и че е невъзможно да правят (мислят еднакво) е очевидно. И си права - че "може да се разсъждава"... но само за тия, дето "могат да разсъждават, и в процеса на разсъжденията да се обогатяват и променят. Това, да се повтарят заучените в колективното възпитание и битие основни положения, не прави нищо повече от поредната пропаганда колко е истинна истината на истинския колектив. И в това сякаш се състезават толкова много иначе чисто колективни "рупори". Никои групови разсъждения не могат да достигнат до никакви истини. Истината е достигане в рамките на само един човек. Груповите процеси не правят нищо за ЧОВЕКА, сам по себе си. В групата индивидуалното е по-ниско като ценност. Групата е за да се живее като в група. Групата е колективно същество в което отделните брънки са с някаква форма на привидна самостоятелност. Между другото - всяка мравка или пчела... са така. Колкото до индивида - дали ще е от групово говорене, и/или ще е през лично изследване - индивида ще се занимава с истината без оглед на условията около него. Така, че с група или без група - цялата работа е вътре в самия човек. Както се вижда ясно груповите говорения... и да са чрез различни мнения - накрая е нужно някой да има очи да чете и интерпретира каквото стига до него. И още - какво ли е това понятие ИСТИНА - има ли ЛИЧНА такава... Това ще е отделна тема вероятно. В тази тема (ако може въобще да се нарече така) моето участие приключи.

ОК - ясно някой "иска". Но и да се направи - всеки си пише квото му дойде, където свари, без оглед на каквото е. Това било форума КАЛДАТА - всеки може да си пише, където, каквото и както му дойде. Между другото в правилата за писане, това не е точно така... но пък ... Между другото свободата е своеобразен тест - какво става и кой кой е, ако спрат да работят правилата за да дефинират пишещите. Това е и във всяка колективна структура - без правила, закони и принципи - като отпаднат и се вижда добре кой кой е, според това какво прави без ограниченията.

Не се чете да съм написал никъде "помощ, някой да ме посъветва как да си реша проблема". Насочеността на форума "калдата" съм я проверил, запознал съм се с правилата още преди да почна писането си тук. Дали "съдя", доколко е "остро", дали е "камбанария" и доколко е "духовна"... СКЕПСИС, ти пак събра цял куп от бързите си оценки и въз основа на тях побърза за пореден път да ме посъветваш. Типично по форумски. Но именно според насочеността на "калдата", значи мога да пиша, каквото си реша, даже и без да си го "решавам". Скепсис, ти самия провери ли за себе си, кога за последен път написа нещо по същината - в тази тема? Някой може ли да напише нещо по темата... че като няма кой да пише - се вижда кой я закопава все повече в мъглата? В спама всички са много велики. Интересно, според "форумната насоченост на КАЛДАТА", значи всеки може да се изхожда навсякъде, по всяко време... Между другото някой в тая тема спамеше за "прасетата"? Форума - е просто израз на онези, които общуват чрез него. Няма един или друг форум - неговия цвят е сборния от пишещите в него. Тук, както и в темите в този раздел, водещи в писането са самосформиран отбор от религиозни представители, от всяка религия. Дори и за ония, дето се наричат "учения". Смешно е някак си, щом някой от множеството попадне в тия теми да чете винаги мнението на вярващи и религиозни по всякакви въпроси. Дори УИТНЕС, която единствена от тази форумна "сборка" имаше компетентност около теми за "мистиката" и "езотериката", я няма вече. И... всяка темичка се оспамва от едни и същи хора, които са се изговорили и с това са си омръзнали отвсякъде. И само се чака поредната "жертвичка", която лекичко да вкара малко от поугасналия пламък на личната суета в едни и същи никове. И това е едно и също, всяка тема. Едни и същи приказки... едни и същи приказващи... и нищо. Празно говорене - форумна, социална или реална... комуникацията е просто израз на комуникиращите чрез нея. тя е само медиатор. Не е виновна "следата" в калта че е плитка и малка... Няма значение че тук идват много хора. И може лесно да се провери доколко всичко това се чете - има си броячи за отварянията. За да е елементарно нивото на един форум, къде е "причината", господ-а "пишещи" или "бърборещи"?

Виждат се поредните велики примери в който "диалозите" показват чудесно докъде е народното ниво, за което Духовността се измерва с молитвите, с бог, с религията. Или с ползването на теисти от тия, дето се наричат с обратното на тях... Все съм чел вътрешна мизерия... но това, което чета тук е просто уникален пример докъде може да се стигне в падението. И поне съм виждал хора, които поне са приели себе си това, което са... Но колко трябва да си в блатото на мизерията си за да се пише това. Именно това ми беше толкова години основната причина за да не пиша по народни форуми... Но както и да е... не зная колко ниско може да падне човек. Горното за мен е далеч по-ниско дори от паденията на наркомани или алкохолици, от простите и елементарни хора. Тук се сипят такива уникални духовни бисери от които после като ги прочета, сякаш съм надникнал в АДА на нищетата... Всяка тема, за каквото и да е... просто с такива участници би се закопала в земята и би отвратила всеки дори средно интелигентен човек, който е с идеята да прочете нещо... с някакъв повик към нещо възвишено, нещо ново... с идеята да се разшири... =================== От друга страна: Няма разлика между "свещеник" и "духовник". Църковните служители се наричат "духовенство"... Последователите на религията наричат себе си "духовни" и въобще разискванията на идеите за Бог, за различни аспекти на живота, човека... но в народния си вариант, се наричат "духовни". Всъщност - за "народа" те са си "духовност", щото онова, дето не е "духовно" е пълното падение, и вътрешна психична мизерия. Според народното масово разбиране, духовно е всичко, което не е за простите житейски удоволствия, и се водят за "духовни" ония люде, дето могат да говорят напомпени думички, да цитират написани или дочути изречения на които да привиждат "мъдрости", да разсъждават с празни приказки... Празни приказки... защото и с тях и без тях нищо не се променя в житието и битието на приказчика им. А му стига да се прави на "духовен"... Въобще има ли някой който в тема за религия, мистика и езотерика, да има поне някаква сериозна идея за това що е ДУХ и Що е ДУХОВНОСТ. И от там - що е ДУХОВНО РАЗВИТИЕ?

Много мъка... но и спасение. За хората които се нуждаят от "спасяване" тя е първия стълб, за когото да се хванат. Затова се подава наготово - своеобразна първа котва за която хората с по-силна вътрешна несигурност да се уловят. Все пак за всеки трябва да има неговата си "котва". Рациото е просто един възможен възглед за света. Идва от възможността да се борави с абстракции и да се отразява през тях света. по същество рациото идва за да измести религиозните социални устои и това е в чисто исторически и антропологичен план. И все пак, за рациото са необходими някои условия... и дадености. В много случаи "мисленето" се заучава и после имитира. И това става част от социалната адаптация, с ученето, възпитанието. Повечето от хората в социума всъщност само заучават да подражават интелигентност. Учат се на нея наготово, като модел, особено сега, във времената на информационния свят. Въпроса е, че качества като интелигентност, мислене и анализ, са в чист вид само когато са креативни, когато творчеството, създаването, откриването... в тях е на преден план. А не когато само се използват за компенсации на вътрешно психични личностни и характерови недостатъчности. Смисълът на всяко качество на човека е именно ЧОВЕКА в него. Ако БОГ измести чисто човешките потребности и онова, което общо се нарича ЧОВЕЩИНА, значи вътрешно-личностното положение е паднало в дъното си. Въпросът не е само до религията... той е и теисти и атеисти. материалисти или гностици - ако идеите и описанието на света на която и да е идеология измести чисто човешкия план, то значи най-вероятно ЧОВЕКА го няма въобще, и не го е имало. Голям плюс и сила навремето е факта, че юдаизма и последствие и исляма простират религиозния си канон и до ежедневния начин на живот и дефинират ясно и точно кое, как, защо и какво. Това дава цял един живот - пред вярващия. Дава му го наготово - всичко в него. Християнството няма как да реализира това. Просто защото времената, условията и историческите и културни дадености не са позволили това. Всъщност под маската на християнството, заради неговото използване за социални, политически и властови цели, са скрити множеството от местни народни култове. Особено това е видно по множеството "български празници", които нямат нищо общо с християнството, но пък с течение на вековете минават под неговата маска... От друга страна - слабостта на сливането на религия и канона в начина на живот, е в това, че промяната на условията и развитието влизат в противоречие със иначе лишен от развитие "канон", постановяващ кой как ще живее... за да е "праведен". Именно в това е кризата сега в исляма - света става глобален. Но в него са много групите, които още живеят в своите "стари форми". И като не са подготвени, първата им реакция е да се втвърдяват и потеглят към фанатизъм в посока на радикализъм. Така е било и в християнството. В юдаизма тия проблеми се решават исторически и географски. Има множество секти и там - едни са също радикални и фанатични, други - повече светски... Хората са едни и същи навсякъде и по същество нищо не се е променило в тях от хилядолетия. Светът се променя сега - много по-бързо отколкото през всички години взети заедно. Това налага нещо като "естествен отбор". И за хората, които не могат да се адаптират... или нямат потенциала за адекватна обработка на информацията в своята неадекватност първо се улавят за готовите котви на религиите и готовите форми на религиозни описания. Няма значение кои и какви са - това е според личните тежнения.

Само да вметна, за да излезем вече от коментарите за някой си. че доста спам настана, пък и насоката дори не си заслужава писането. Та... когато пишеш за емоции, дори и амбивалентни да са, е коректно и дава предварителна чистота, ако си изчистил за себе си в дълбочина следното: какво е емоция, чувство, състояние, изживяване - в реален твой вътрешно-психичен план. Тия неща не са това, което си учил (ако си ги учил), не са и според общото им използване. Има психолози, които само са ги учили и затова им е пълна каша в главата относно тях. И ако ще ги ползваш за да дефинираш коректно вътрешния си статус, е добре ако си ги вникнал и търсил чрез самостоятелна работа - извеждайки ги от самия себе си. Разбира се всичко това е само пожелателно... Но пък е практично. Създаване на умения за инициализиране и дефиниция на собствения психичен статус, дава чудесна възможност за много неща. Дори се оказа, че в разни професии, дето им казват "специални", това се учило преднамерено... както и още други практични нещица. Разбира се - заради спецификата на тяхната работа. Те просто заучават готова смляна технология и само я използват... Разбира се ако всичко това е в нечии насоки, които вие му казвате "интереси". колкото до това - дали пиша диалогично... и как го наричаш... - имам си линия на поведение. Нищо не ми пречи да я променям, и то с лекота. Нищо не ми пречи да почна и аз да пиша за религиите - аз самия имам личен християнски опит и съм спорил запалено точно както някои такива тук. Нищо не ми пречи да променям с лекота позициите, тезите и аргументите си. Може би някой си допуска, че аз вярвам в това което пиша. Че това са мои устои, моята лична религия. Грешка - мога да приема всякаква позиция за да я защитавам, после да я сменя и да защитавам нейното отрицание. Тия упражнения съм ги правил още преди 20-тата си година - именно с Цветкашки. Това, което пиша има своя насока, нито ми е мисия, нито са ми убежденията. За да напипам собствените си убеждения съм извървял специфичен път, за да стигна до тях, да ги проникна, разбера и... ги оставя. Не са ми необходими устоите, които са потребни на другите - нямам никаква потребност от принадлежност, правила, норми или закони. Нямам идеали или идоли. На повечето от вас това ви се струва самохвалство... но не е. И е в противоречие че някой ме вижда като "велик" при положение че за вас всичко това дори не е "важно", ... да не споменавам други прилагателни... Всичко написано следва линията ми на изследване. Ти самия, Скепсис, беше част от всичко това в този форум. Защото си интересен като особена комбинация от качества и дадености, насоки и битие. И енциклопедични знания. Използвам всичко, което ми предоставяш и в момента на писането на тия думи... =========== оффт. само да вметна че дадох линковете на Стоян оттук - да ги прегледа. В събота се смяхме за тезата ти за "учителите", както и глупостите които изписа за него валкирия, относно прочита й на първата от петологията. Прокоментирахме някои... пишещи, особено вижданията ти за ДаДао и как поредните КШК са търкали пода с него. Вече ми излезна име - че или той ми е учител или аз - на него. Даже му предложих да му казвам "учителю" при това с поклон, каза че му харесва идеята... и т.н. Пиша ти всичко това преднамерено. Просто да ти предложа възможност поне да допуснеш за колко много работи грешиш относно мен, в опита си да ме напаснеш сред собствените си описания на света.

оооо - има много неща на които държи... и много негови си фикс-идеи. Той си ги е разписал навсякъде из форума, по толкова много теми. Много е лесно да се сложи пръст и в неговите вътрешни "рани", но не си струва. Просто не си струва. Там неговия собствен страх вече е сложил отпечатъка си. И то от най-ранна възраст. Толкова некомпетентност и невежество на едно място няма как да прикрият една обикновена посредственост, колкото и да я компенсира с цинизъм и показност на обратното. Дори не си заслужава да продължавам да пиша за това.

Белджи, ти не си нищо повече от описанието което изкарваш за човек, който дори не познаваш, а му лепиш сборните си житейски етикети. За теб всички ислямисти са маскари... и си просто ксенофоб. Обикновен, елементарен... с идеята че си голям тарикат. Написа пълните си глупости - за това, че в мозъка имало дефекти... Толкова е невежо и некомпетентно. И толкова да не ги разбираш нещата... а всъщност парадираш с точно обратното... Отвратен съм... и това беше и едно от причините да не комуникирам с това, което си. Рядко е налице силна емоционална реакция, която да породят нечии думи в мен и тепърва ще я изуча и изследвам. но си е факт и си пиша точно каквато си е.

ти отново прибърза в изводите. Това си е твое право, ти пък се фокусира в едно мое несъответствие. И понеже за теб е важно, го разшири и така направи от едно "сбъркано изречение" център, а другите "двайсет" - като "празни приказки".. Между другото - дори не прочете че написах че съм сбъркал - второто изречение. Дори и не прочете че "само ти използвам думите"... Дори така и не прочете нищо от останалото. Разбираемо е - не е изгодно да се чете. Докато вниманието ти е до протестите и политиката там се вихрят събития - боко, цоко, воленко и прочее простотии са далеч повече с тръпката си от някакви си глупости на рамус който усилено раздухваш за духовното му превъзходство. И отново с реторичния трик - за говоренето на множественото число, от името на... Съвсем точно ти го написах - за университетските навици и автоматизми, нищо че впоследствие си промени и редактира до неузнаваемост текста си. В първата си версия звучаха далеч по-автентично, а после - айде ножицата и маската на премереното. Ей на тия неща им казвам лицемерие - ролите и маските преди всичко, дори човешко. Така - на думи, във форум, дистанцирано сте супер в театъра. Поне БАДР имаше куража да си напише автентично как си му дойде отвътре.

ММ - нещо не си прочел, не си помислил - МОЖЕ БИ. Въпросът за това дали нещо е "шега" или не - наистина е излезнал не точно - от моя страна. Но това не е нито център, нито фокус на моите думи. Всъщност може би е въпроса да ти обърна внимание да прочетеш още веднъж - акцентът в думите ми е в разноличието, породено от отношението. И дори думите ти за шегата да са адекватни - то думите на БАДР, които цитирах не са шега. И останалите думи касаят тия думи като обобщение, че той поне отвори своите си чисто човешки реакции, в отговор на една провокация - към нещо в което дълбоко вярва и на което е поставил собствените си устои. И твои думи и реакции има такива - на други места, в друг раздел, Провокирах ги преднамерено - признах си няколко пъти за това. Не те критикувам и няма нищо лично към теб - само ги използвам за примери, защото именно такива несъответствия показват явното вътрешно деление на "желания АЗ" от "РЕАЛНИЯ АЗ". Разбира се - за авторите на тия думи и дела, тия неща дори не съществуват. Нищо - това е тяхно право. Както е и правото на "възможност". Нито един от иначе "много духовните" не направи и елементарен опит за преоценка, за някаква форма на елементарна самоактуализация. Важното е било, е, и си остава да се разтяга личния локум на сътворената идилия на етикеките окачени към личната идентификация, с която всеки нарича себе си АЗ. Иначе доста добре натъкмена история, кореспондираща чудесно и с груповите истории. Всеки привиждащ през себе си "мисия", смисъл, запълване...

Скепсис, просто използвам думите ти. Не им правя критика, нито правя критика на теб. Не е нужно да влизаш в реторични въпроси към мен "трябва ли нещо си", че си писал много пъти друго си. Не е нужно нищо да обясняваш, поясняваш, и то на мен... Личните неща тук, за мен не съществуват. Тук никой не намира нищо за сериозно, а просто се използваме - взаимно си ползваме думите, за да кажем нещо си. Това го правиш и ти, и останалите - всеки със своята си насоченост, цели или потребности. От време на време само изглежда като "диалози" - но те са главно в спаменето и общите приказки. Колкото до "твоето мнение" - иначе по принцип ти си мерило за акуратността в този форум. Пишейки си на лични - е едно. Но пишейки тук, е друго. Например в другия раздел за "БУДИЗМА и любопитните" си изключително премерен и прецизен в изказа - веднага влезе в "ролята си" спрямо новопоявилия се там. Явно е само от време на време. Не е нищо сложно това да се вмъква "за мен", "може би", "изглежда ми" - дори не е трудно или времеемко - няколко буквички. Като се вземе предвид колко време отделяш за съвсем други житейски и светски въпроси, са нищо. Въпроса обаче касае и някои навици и автоматизми може би заучени в университетските образования, толкова характерни за маниерите на общуване в тях. А тия автоматизми пък издават някои "недокоснати" от другите ти практики чисто личностни и характерови "ниши", в чисто личния ти периметър.

хм, интересна шега е това. Изключително чувство за хумор, благочестивост, толерантност... За мен е любопитно - ако това са думи на един "от най-толерантните и въздържани участници", какво ли може да се напише от тия, дето не са от тях. Може би хитрия назидателно-ироничен и игрив стил на представителката на Израел също се води толерантен. и въздържан главно заради енциклопедични знания по историческата версия на "децата на адонай". Разбира се друго си е да се раздават оценки кое и какво е справедливост и обективност. Както винаги Скепсис си ги раздаде, без дори да спомене че всичко това е "според него, че това е негово мнение, изведено от пристрастната му и ограничена с това "гледна точка". Значи - огледална реакция - пропусна едно допълнително прилагателно - огледална първосигнална реакция. Но нещо повече - дори да се приеме че е налице "нападение", а то няма как да е, защото тук всеки не е представен от нищо друго, освен от това, че дефилира с (пред)убежденията си, то излиза че двете "реагиращи" страни не са нищо повече една от друга. И ако едната от тия две страни е преднамерено провокативна, то се вижда че "другата" се поддаде с лекота на защитния си реактивен импулс. И с това се разбира какво се случва в главите на всеки, който иначе е с изключително благочестиво лице... но най-вече лице за пред другите и себе си... за пред своя бог. Все пак - бог, направен за лично използване, за групово използване. Ето за това лицемерие става въпрос. Но това на БАДР поне беше един естествен импулс. При това напълно автентичен и си го написа поне честно и откровено - доколкото успя да си го облече с думи. Лицемерието е на тия, дето тук пишат с маската на приетото религиозно благочестие. Иначе - да, компетентност, но в рамките на предварителния кръг. Като че ли целия живот е натъпкан в една книга, обяснение или описание, само заради личните щения и потребности на всеки един "потребител на своя си бог". И лицемерно да напишеш следното: Ако не беше жалко, щеше да е смешно. Но проблема е, че тук основните пишещи всъщност са именно поддръжници на една или друга религиозна приказка, за тяхната си версия и представа за бог. И тая на "атеизма" вероятно им се струва направена като за ползване от обитателите на народните долнопробни кръчми. Иначе версии на истории - един на едно, друг - на същото, но по друг начин. Имало си "тълкувания". един текст по един начин, същия текст - но за другите имало друга интерпретация... и от нея - друга религия. Това само по себе си е за диагноза, но понеже е станало норма, кой ли би му обърнал внимание. И защо ли - щенията определят предлагането... Другото няма значение... ето това е ЛИЦЕМЕРИЕ - двузначните винаги мерила и мерки за всяко нещо, за всеки човек.