ramus_

Това са просто думи БЕЛ АМИ - въпросите ми бяха за да поясниш значенията на думите си. Значенията които влагаш в понятията. А ти - с едно понятие, обясняваш друго понятие. Имаш ли твой смисъл в тия понятия? Защо е толкова важно всеки да стои прикрит зад своето си разбиране, сякаш е щит, да го пази от нещо опасно? Подканяш ме да не ми пука... но виждам колко внимателно държиш границите си затворени. Има ли някой там, зад тях? И ако има - може ли да ми разкаже за какво влага в значението на няколко абстрактни понятия. Искам да те разбера, като ми разкажеш за разбирането си по думите с които си служиш, с които се изразяваш, с които взаимодействаш със света и другите около него - толкова ли е много това? И грешно ли е че ме интересува? ============================================= За въпросите към мен - не съм забравил. За мен краткия отговор е формален. За мен формалните неща не са сериозни. Във вътрешното ми общуване формалните неща са тия с които имах импулс да избягам от задълбочаване и вникване. Формалните шаблони са готови, кратки и са именно когато е налице въпрос, да излезнат като автоматизъм, наготово, сякаш заучено. За мен, това не е коректно спрямо мен си. Зад всеки въпрос стои моят път към вникването му. Зад всяка стъпка в тоя път са налични начините през които съм се преборил с автоматизмите, защитата, леността и... още много други мои си, вътрешни "спирачки". Неща, които открих и че ги има вътре във всеки човек... - има едно нещо, наречено "вечен, отворен въпрос". Неговата стойност е да е въпрос - именно, стойността на въпроси от най-високо абстрактно ниво е винаги да са "отворени", винаги да стои въпроса. Всеки отговор на тия въпроси е частичен, некоректен. Отговорите на такива въпроси, които често им казват "екзестициални", се оставят отворени и действащи непрекъснато. Те изразяват насоката, те изразяват посоката, вектора на движение в пътя към себе си. Защото с лекота един който и да е отговор, поражда нов въпрос, той - поражда следващия. Ако един такъв въпрос се "затвори" от някакъв "отговор", то означава че Питащия иска да затвори въпроса. С това затваря откриването, пътя, движението. Готовите отговори, бързите отговори... са формални. Те издават, че човека не му се занимава да се задълбочава, на него му трябват просто отговор, за да спре "импулса" на въпроса и Питащия. Защото от един момент нататък, един дори обикновен въпрос може да доведе до границата на самия човек, там където той... е оградил себе си и получава импулс да спре, да не продължава. Това е дълбокия смисъл на ВЪПРОСИТЕ, особено тия, с висши абстракции - ако ги последва Изследователя... и не спира и премине хилядите свои граници... ще го отведат някъде оттатък... някъде навътре... каквито и да са думи са напълно несъответствени на всичко "там"... - комплексното мислене е състояние на отражение на реалността. Комплексен модел или концепция на реалността означава че в него елементите и взаимовръзките са многомерни, с безкрайни обратни връзки... Едно от малкото следствия в такъв модел-отражение на реалността е, че всеки въпрос има безкрайно много отговори, и всеки един от тях по свой начин е ВЕРЕН ОТГОВОР на Въпроса. И още - безкрайно много въпроси, могат да имат един верен отговор... И оттам - всеки въпрос, дълбоко през същността на модела, по безкрайните си многомерни взаимовръзки, има значението да води към центъра на ПИТАЩИЯ го. Всеки въпрос... е онова с което ПИТАЩИЯ изразява КОЙ Е ТОЙ. Всеки въпрос задава свой импулс, задава насока и с това сила, енергия за насочване... Вървял съм по пътя надолу, към дълбочината на онова, което се случва с нещо толкова просто като някакви си "въпроси". А това има толкова много измерения за изучаване и изследване... ------------ Пиша за това, което ппопита, може би повече реторично, още в началото - дали не било възможно всички отговори... да са всъщност ЕДНА-та Истина. Не само че не са... Всички отговори НЕ са ЕДНА ИСТИНА. Всички Въпроси, всички Отговори, всички Питащи и Отговарящи... всички и всичко... дори и те, не са тая - ЕДНАТА ИСТИНА. тя е много повече от сбора на елементите си. ----------- А най-важния въпрос - най-фундаменталния от всички е въпроса КОЙ СЪМ АЗ. Пиша по него хилядите си отговори повече от 30 години, а ти искаш да го събера тук, писмено, дори кратко и ей така, между другото. В посоката на този въпрос, оставяйки го отворен през целия си път дотук, съм постигнал всичко, което съм в този момент, включително и най-задълбочените си еврики. Следвайки този кратък въпрос достигнах ментално до неща, където свършва менталното, където свършват много граници, отвъд които има друг свят. И този простичък въпрос, от само три думи... ме заведе оттатък тия граници. И продължава и след тях. И продължавам по него, по вектора му, и не се вижда край... Пиша отговорите на този кратък въпрос, вече на толкова обемен материал, който оставих през годините и това дори не е микроскопична частица от света, където този въпрос ме заведе. ------- Всички думи дотук и нататък, са безкрайните отговори на един привидно простичък въпрос - КОЙ СЪМ АЗ. И живота ми целия го посветих на "отговорите"... -------- Задавам Въпроси... и слушам Отговорите и това говори много за "отвътре" в който и да е Човек. Когато той ми задава въпросите си... ПИТАЩИЯ ми разказва от неговия си разказ на въпроса КОЙ Е ТОЙ.

Не е идеята да въвличаме темата за това кои сме и какви сме. Само обърнах внимание на нещо. И не заради друго, а защото те прави пристрастен по някои аспекти на обсъжданията. Не е критика, не е атака към личността ти, нито е навлизане в личното поле. Не те прави по-малко ценен това, което си. Не пречи на никого това, най-малко на мен, което си приел, в което вярваш, което следваш. Чудесно е, че си това, което си. И това се отнася до всеки и навсякъде. Виждам че кратките отговори са ти приоритет. Какво лошо има ако попитам и за "личното познание"? Това е начина да те опозная - чрез думите, чрез смисъла в тях, по начина по който си вложила значенията, как ги използваш. Тия въпроси са за да те разбирам по-добре в контакта за този момент, на това място. Така, че не е заяждане, нито изпитване... а е просто за яснота.

може ли едно разяснение - какво за теб е значението на ОСЪЗНАВАНЕ.

Всъщност Бел Ами, съвсем не е достатъчно да се "знае" нещо. За социалния живот и ежедневието му може и да е достатъчно. Но за път към себе си, за развитие през себе си... това всъщност е най-недостатъчното. Всъщност не е че казвам нещо ново с това, че ПОЗНАНИЕ и ЗНАЕНЕ са две думички с качествено различен пълнеж и съдържание. Просто само го акцентирам в сегашния Ви разговор. Сама разбираш че не е достатъчно някой да "ЗНАЕ" какво е говорил ОШО, както и да знае каквото и да е друго. Има си "РАЗБИРАНЕ", ОСМИСЛЯНЕ,... ПОЗНАВАНЕ и оттам ПОЗНАНИЕ - същинския екстракт и задълбочаване на онова, което в началото е само "знаЕне". За да се върви по тая условна стълба от понятия в предното изречение е нужен задълбочен човек - съответствен на процесите в самата нея. =============== офф.т. Разбира се, че Скепсис има своя пристрастна позиция що се отнася до Будизма. Скепсис, ти твърдиш за себе си много неща. Но в някои от тях се забелязват несъответствия между декларираното относно себе си... и изразеното в написаното. Така, че... експлицитно казваш едно... но встрани от казаното в профила ти е налице именно привличане към установеното и традицията. Това е характеров белег и отношението и избора към Будизма е само частен случай, само проявата му. Казвам това, не за да те анализирам, и не за да коментирам теб като личност или насока. Просто за да е ясно, че не съм само аз, който виждам много чести разминавания между твърдения относно себе си... и силното притегляне към собствените вътрешни уклони, които са несъзнателни. Това не е критика, не е отношение. Не виждам нищо лошо ако просто ти го напомня. Ако имаш самоаналитичен поглед и насока, сам ще ги откриеш и видиш. Ако това те дразни или ти е неприятно няма да го засягам повече.

Разбираема е позицията на "традиционалистите" и каноничността в духовното. Когато настане време и определена форма на мироглед се изчерпи, все някога се появяват признаци на реформаторство. Такива е имало в цялата човешка история и е част от груповите процеси по развитието на социумното битие. Лесно е да се обобщи, ако някои има съответните исторически общи знания. Ошо е само част от цяла линия на опити за реформаторството в идеите за духовното, които произхождат от една обща социална картина, която се вменява на всеки пореден член. Мисията на ОШО не е чак толкова сложна за обобщение, дори и да не се взима от неговите собствени думи - тя е обиколка по света по основните социални водещи центрове, които определят днешния свят - Ошо, както и Гурджиев не случайно се запътват за САЩ. И преди тях, и след тях, САЩ остават специална територия за много хора - просто е, но не е по темата за да правя тук широки аналитични изводи и обобщения, които така и така никой не ги смила, а за мен няма нужда да ги извеждам И сега е така - има доста сериозна популяризаторска кампания особено с насоки към онова, което в народните приказки се нарича с думичката "духовност". Опитите за популяризаторство са повече или по-малко успешни и като цяло са скрити зад интереси на автори, издатели, влияние и пари, но са налице и чисто идейни позиции. Но основното е налице - цяла плеяда от автори и популяризатори от САЩ, Русия, Европа, Китай, Япония, Индия... сега са се вкопчили в темите за духовността, която се привижда за опит за решение от все по-нарастваща криза в ускоряването на промените в начина на живот и изоставащите в адаптацията към това, все по-големи социални групи. Хората имащи идея за основните положения в социологията и антропологията биха разбрали по-добре всичко това. Ако няма такива, няма и смисъл да пиша повече. Така или иначе това не е за широка "публика" и народни форуми.

Ех, Скепсис, Няма начин "някой будистки учител" да не е казал каквото и да е. Няма друга освен будистката "традиция" и просто не може да се спомене каквото и да е, ако не е през призмата на будизма. Няма как да се каже нещо за някого... и да не бъде споменат в кои традиции, какъв и кой е авторитет, дали и от кого, защо... А най-смешно е да се говори за Ошо като през примата за Адвайта и Санкхя. Несъответствено е да се говори за Ошо, че неговото било "негово учение" и дали било точно негово или не било. Дали бил Новатор... въобще толкова несъответствени неща на едно място, че е трудно да мина през всички, нищо че са толкова малко изречения. За мен е напълно несъответствено да се говори за "цитати" на Ошо, предвид, че е напълно безсмислено да се цитира по принцип, а в допълнение към това той е отговарял на питащия го и по този начин е ситуирал отговора си спрямо нивото и насоката на самото питане. Той е говорил на вярващите по един начин, на невярващите - по друг, за религиозните - по трети, за европейците - по четвърти. За всяка насока, спрямо Питащия. Това е чудесен подход. В него няма фундамент, няма философия. Няма концептуалистики или системи. Разбира се че няма да се преподава "система" от практики. Такава никога не е съществувала и няма как да работи. Системата от практики не се преподава с въпроси и отговори, не се преподава и в ашрами, не става и с "учители" и "ученици". Не е нужна никаква система от практически методи... а само насока. Понякога - отрицание, Понякога - поощрение - хората са до един различни. И техните вътрешни блокажи са на всякакви нива, разновидности и разлики. Дали е постигнал в пътя си каквото и да е следвайки "традициите", които са толкова важни за повечето.Но най-важното е - най-важната част от пътя на всеки човек към себе си... е търсенето и намирането на своя си път - защото е към себе си. Не е съответствено към Ошо да се подхожда "разсъждавайки" по негови казани думи, по негови размисли. Това цял живот той е стремил да не се прави. Не е съответствено отношението към нещо различно, към нещо особено, към новатор, да се подходи като към обикновено религиозно учение, каквото всички разбират, защото така са научени от малки. Празните думи са от празните бърборения. Думите имат значение за всеки човек - за онзи, който е стопирал себе си, ще търси думи, които просто да се бърборят - за любопитство, за предоказване колко е правилен, колко е постигнал или колко правилно си е построил къщичката си от сънища. Лекарството за "болния" е в самия болен. Изхода от всички кризи - е изживяващия Кризата. Изхода от всяко страдание... е (в) самия СТРАДАЩ, защото вътре в него е "входа" и вратата и ключа. Това е тактически прийом - палиш пожара в къщичката на питащия... и го оставаш на него си. За удобно живеещите и градящите къщички цял живот, това е драстичен, нехуманен и краен подход. За тях това е скандално, но докато някои хора се борят за да си сътворят основи,,, щото се клатушкат цял живот, други, които вече са си ги изградили, са останали в тях. Това е въпроса. Иска се не толкова академично или философски разбиране за да се схване всичко това.

Останала си с това впечатление заради множество "други" пишещи, за които все нещо не им харесва в думите ми. Не пиша за никого, не пиша да съм разбираем, въпроса за това, кой какво и доколко разбира за мен не е групов въпрос, за да зависи от мен нещо в него. В този смисъл разбирането, отношението, възползването - са лични отговорности и възможности за един човек. Заради това ми е доста странно претенциите на някои хора тук непрекъснато да ми напомнят, че те нещо не разбирали, че им било "някакво си". И това са претенции към мен, аз да направя нещо, да променя друго... За мен няма нищо по-естествено от това някой да не разбира, да не стига до него, да не резонира. Аз самия имам подобни неща и не виждам никаква драма в тях. Опитвам, сменям нагласи и състояния. И ако остават встрани от мен, просто ги оставям. Хората са такива, каквито са, Живота си е каквото е - не виждам защо са ми претенциите, да се променя това или онова. Промяната ако е важна, ако е наложителна (а често е) е единствено в моето поле - в отношението, в идеята, в погледа ми към определено нещо. В групов форум в който груповото приказване е приоритет, аз не виждам смисъл в него. Използвам някои думи, от някои пишещи, както е в случая тук, сега, в този момент. Използвам някои по-стойностни пишещи, за да се огледам през тях. Именно заради това ми е толкова ценно различието - колкото повече различно... толкова повече ценно, защото ми предоставя толкова повече различност от моето виждане. Личните отношение не ме интересуват, нито могат да ме засегнат. Други неща в пътя си са далеч по-важни и стойностни и са приоритет. Както и в изворите.ком, опита показа, че всичко това е по-лесно да се долови и усети именно от редки и особени дамски представители. Поне в началото. В няколко такива в Изворите,ком се получи изключителна по стойност дискусия и контакти. Те са ценни за мен и до днес. ======================= За ИСТИНАТА - имам само един въпрос към теб. Той е за уточнение: Ти си автор на темата. Ако целта ти е да се образува по-широко групово говорене, предпочитам да спестя тогава размислите си за ИСТИНАТА, защото това би повлияло на пишещите след мен. Вариант е - да пиша само парченца, извадки и фрагменти от разработената ми концепция по този толкова важен и дълбок въпрос, който се оказа думичката ИСТИНА.

Не ми е нужно някой да ме одобрява, още по-малко - "напълно". Не ми е потребно моите мисли да съвпадат с тия на друг. За мен това е най-губещата ситуация. Колкото повече съм различен с някого, толкова повече е възможно да се възползвам именно от неговата различност. Разбира се това е въпрос на подход, техника... и все пак наличие на определен резонанс, за дадения етап от развитието. А истината - тук се усмихвам, но ми е интересно Защо смяташ че "истината е една"? Колкото до ОШО - има хора, които са в етап, да търсят отговори отнякъде, отнякого. Те търсят, стремят, защото им трябва. Всъщностг търсят за запълнят нещо в себе си... с готовите отговори. Очакват някой да им даде, очакват да го получат. Очакват да го "има някъде" - тяхната собствена истина. И понеже я нямат, отвътре, те търсят да компенсират това, несъзнателно, като търсят да намерят "там някъде, в някого". Едни ще намират "истини" при ОШО, други - на други места. ОШО е първия човек, който спрямо истината видях да е написал - че ИСТИНА няма, и че не е нужна никому да е "една" Това е просто остатък от обусловеното социално битие, в което идеала е "една истина", за всички и всичко. Един свят, който е само пречупен през призмата на отделните личности. Но дали света е един... какво е значението, щом са налице Пречупванията. Именно те са от значение, защото те определят всичко. "Истина" е онова, което да се поднесе в дадения момент, на питащия за нея човек - по точния за него начин. Само и само да не се "СПИРА" и да му се "запали пожара на неговата здраво построена къща или барака" (цитирам по смисъл). Докато човека строи, за да се пази, за да се скрие, за да се огради от удобното за него, подходящото за него - той е спрял и не върви. Истината - са ония подходящи думи и дела с които да се запали ПОЖАР в удобното, в направеното, в обусловеното. За да се получи импулс човека да бутне това, сред което живее... вътрешния си дворец, или ад, сред които се проектира малката му същност. Докато тя стои сред творенията си... тя е спряла. И няма път за нея. Само да напомня - ОШО не е мой учител. Не съм имал учители, но се учих от множеството от образи, събития, случки, преминали през Живота ми и от Живота ми - през мен. За дадения момент, по точния начин, с точните сигнали. После вече тия моменти отминават.

Моят опит и моите формални изводи (до тук): За ОШО: Преди доста години, първите негови думи, до които се докоснах бяха точните думи, в точния за мен момент. За мен личността на ОШО няма особено значение, какъвто и да е бил, каквато и мисия и цели да е имал - негови са си, Твърди се, че думите ОШО ги е говорил, а някой ги е записал и после ги обединил в книги. За мен това няма особено значение, важното е, че думите му отекнаха в мен, по начин по който бях готов за тях. През многото години минах през думите и следите на доста "автори" включително и в българското пространство. Аз не търсих авторитети, които да "ме насочат", да ми покажат "правилен начин". За мен въпроса за "правилното" отпадна преди това и ... завинаги. За мен следите на ОШО са онова, което използвах. После отделих време да ги изследвам. След години спрях да чета, защото почнаха да се получават някои... странни съвпадения - в смисъл, че четях голяма част от книгите му, но в живота ми, в развитието ми почнаха да се нареждат нещата според прочетеното. Реших че постепенно книгите ме увличат и реших да спра да чета. Не се повлиях от практиките, но четох внимателно за всички ОШО-ви предложения, съпоставях ги спрямо условията, въпроса, който му е зададен, спрямо конкретната публика, пред която е говорено. Открих такива зависимости и разбрах колко е гъвкаво и колко дълбоко разбиране е налице за да се реализира този подход в такъв мащаб и широта. Спрях да чета ОШО, реших че вероятно това ми влияе несъзнателно. Много автори прочитах, на някои от тях съм преживявал силни лични катарзиси, един пример от които беше книгата на Р. БАХ - "Едно" - просто бяха за точния момент, точните думи - авторите всъщност нямаха значение. Но с времето, видях че в много автори постепенно започна да отпада адекватността в техните думи спрямо мен. Вече откривах проблеми, граници, ограничения, несъответствия на които преди това не обръщах внимание. Явно думите остават, но аз вече не бях същия. Единствения с когото това не се случи през повече от 25 години... е ОШО. Разбира се - не всичко, защото много негови думи са за хора в различни етапи от живота им и не ми резонират. Това не ми пречи да доловя огромния мащаб и разбиране на ОШО по отношение на човека, на всичко, което е вътре в него... по различните пътища. Ошо беше първия човек при който прочетох една от моите лични еврики - за думата ИСТИНА. както и за много "други". В последните времена достигнаха до мен видеозаписи, които за мен бяха изключително ценни с нещо много важно. За мен са много показателни "очите" на човека. През годините от един пробив, след голям срок на практика с гледане в огледало... именно в очите, се случи нещо важно за мен. Видях през собствените си очи - навътре, някъде оттатък. Първо беше само за миг, после с времето се опитах да го задържам повече, с течение на практиката успях. Много внимавах, в управлението на състоянието в което съм при тази практика, защото има доста възможни опасности от залитания. Така или иначе се случи нещо... гледах... и после "видях". Не знаех, че това ще се отрази и на това - да докосвам нещо и през очите на "другите". Разбрах го съвсем случайно и това промени много неща за мен. Но когато видях за първи път видеоматериал на ОШО, първото което ми направи най-силно впечатление са именно очите му... и "онова, което беше отвъд тях". Гледах само малко, не слушах думите, а гледах поведението, лицето, невербалните му сигнали... и най-вече очите... Това е единствения човек, в който видях такава дълбочина през очите му. Лесно е да се видят сега в условията на интернет множеството от полулярни фигури, включително и в набеденото за "духовно". Например веднага ми направи впечатление КОЕЛЮ в негово видеоинтервю... Това което видях в очите му, и останалите сигнали... е просто обикновен и дори не задълбочен човек. Просто в дадения миг, в дадения момент от живота си е напипал верния начин, с верните думи, преобразувани и миксирани от хилядите готови материали... и снесени поетико-подобно. И силния им емоционален заряд всъщност повлия на резониращите на емоционалното хора. За да изпише книгите с които доби толкова популярност. И които всъщност няма никаква дълбочина в тях, точно както се оказа и в автора им. Сега, след толкова години на собствена работа по себе си, често се случва да докосна думи на ОШО, ту през фейсбук, през форуми или цитати, ту през линкове тук или там. Думите си останаха силни, точни, те носят своя изключителен новаторски и вътрешен заряд, но вече след като съм ги извел аз самия, след като в някои от линиите аз съм ги развил и задълбочил по-широко и по-нататък отколкото са стигналите до мен думи на ОШО. Но силния им резонанс в мен и досега е налице. И досега отново и отново, в редките моменти в които думите на ОШО се докосват до мен, продължават да са точните думи... по точния начин, в точния момент. В този миг, сега, това не се е променило. Все още. Благодарен съм на Живота че е налице възможност да се докосна автентично до реални хора, като ОШО. Не ми е авторитет, но е човек, който дълбоко уважавам и използвам през думите му, резониращи през мен самия. =============

Точно ти да го кажеш това, във вид на въпрос, ми се струва малко... тенденциозно. Не съм някой който да казва кой, как и какво бърка. Нито да "поправя". Може би повече мозъчни движение в "сивите мускули" биха разширили диапазона, подкрепен от сериозен рисърч. Разбира се ти си ангажиран с толкова други коментари във форума тук - по всички теми, как да оставиш време за толкова прозаични неща като някаква си дума, някакъв си Цветкашки и някакъв си японски... Иначе ако "учителите " ти бяха обяснили или в будизма да беше написано... щеше доста да "знаеш". Не е чак толкова трудно - ренсей е дума с която общия превод е именно "светец". Въпроса е, че думата в случая има не буквално значение, а символично. В рамките на определена създадена структура и система за нейното функциониране, Цветкашки не е личност, нито име, които да са "свещени". Става въпрос за ролята му на неин основател, основен двигател, посветил живота, енергията, целите си, смисъла, стойностите си - посветил се целия и докрай. Така на думи, тук в тоя форум това сигурно би било смешно, но това е факт - ЖИВОТ, ОТДАДЕН ЦЕЛИЯ и ДОКРАЙ. С това се живее всеки миг, с това се ляга и става, това се сънува, докато спи (не повече от 4 часа на денонощие), всички книги са посветени и са основно към участниците в системата на ДаДао - към повишаване на тяхната компетентност, широта и гледна точка, интелигентност... В този смисъл, в рамките на която и да е структура, нейната основна фигура, тази, която се е посветила изцяло и докрай на идеята и мисията си - това е аналог на думата "светец". А не е до личността, нито до идолизирането й в самия живот. Малко са хората в днешно време, които да са отдадени на нещо, и то да е напълно осъзнато. И това е във всички посоки на живота - от физическия статус, през емоционалния, интелектуалния информационния и менталния, до духовния. Всичко в едно - всички линии балансирано и заедно. Да, той е човека, в който Живота ми показа, че пълната отдаденост на самия живот на ЖИвеещия, е нещо, което носи стойност. Не името Стоян Цветкашки, нито личността му, защото той все пак носи и нещо лично. Не това - отдадеността е онова с което всеки в ДаДао имайки контакт с него, може да докосне. Отдаденост - пълна и докрай. Без компромиси с нищо и никого. Без компромиси и със себе си и личните му или светски неща. Ако някой си мисли че съм му ученик, и това е реклама към духовния и житейския ми гуру, е в грешка. В някакъв смисъл ние израснахме заедно и съм свидетел на повечето от стъпките по които той вървеше през годините, за проблемите и паданията, ставанията - както и той на моите. Минал съм през всякакви периоди и етапи аз самия и това е от което се учехме взаимно. Ние в личен план сме ужасно различни, толкова, че ако бяхме само личности нямаше въобще да се познаваме. Но живота има и други измерения. Той използва всичко в моя път - за целите на своя. Аз правя същото - спрямо него. Така сме и до сега - имало е периоди в които с години не сме имали никакъв контакт. Имах истински късмет по отношение на това - да имам до себе си "най-добрия" - в много отношения. Но основното - отдадеността - е най-рядко да се види. Това направих и аз самия - отдадох живота си, - всеки миг, всяка дума, всяка стъпка, всички дела - правени и неправещи - на собствения ми път. Когато виждам колко много хора са ангажирани в празни неща, неносещи нищо друго освен светски миражи, и те са навсякъде, но пък са с претенции за духовност... се усмихвам... Само се усмихвам - друго не си заслужава защото така или иначе всеки си минава през неговите етапи и е някъде по пътя си. Човешкото развитие не е състезание. Тук не е въпрос на мерене, нито на олимпиади. Това, че дори ЙОГА вече е станала нарицателно за "шампионат" и че познавам такъв на международно ниво... е достатъчно показателен. И това е човек, който е пълен суровоядец, отявлен маниакално по хигиена и "енергии". Иначе - като го чуеш, като му "видиш" идеите и дълбочината... просто става ясно защо ходи на "състезания по йога"... Посредствеността е присъда за толкова много хора - именно заради личния план и атавизмите от детството. От това не може никой да избяга - и как, след като той го носи в себе си. То пропива всяка дума, всяка мисъл всеки сън или изживяване... Творческите и евристичните мислещи хора са най-рядкото явление. Хората които създават и творят - те го правят в живота си... и оттам страничното явление е да се "долови" и от останалите. Те там е въпроса - че един ментален еврист винаги е носител на самостоятелно и независимо креативно, дедуктивно и аналитично, (само)критично и широко мислене. И личността - каквато и да е тя - постепенно се повлиява и се измества, отстъпвайки място на тази "сила". А най-вече - целия й вектор насочен към самия СУБЕКТ, което го превръща в ИНДИВИД. Някой знае ли същинското значение на думата "ИНДИВИД" - пише я. Без преводи и без загуби в тях. ======================= п.с. Само да кажа, че коментарите ти относно как си "видял" нещо от турнир на Да-дао и с ироничното отношение с което го изяви - е най-малко наивност и некомпетентност. Но както вече ти написах, в будизма са те учили, учат те и ти се изживяваш като старателен и прилежен ученик. Обаче живота не е само будизма. Техниката на да-дао беше изведена напълно творчески, от буквално нулата. Бяха изчетени и изучени и изследвани човешките движения съобразно биохимия и биофизика. Биомеханиката пък определи лостовите системи в динамиката на боя, както и тренировъчните методи за тяхното развитие. Всичко това се правеше десетилетия и се чистеше и екстрактираше в движение. То е "живо" и досега - сега е налице нова форма на владеене на битката - контролирано динамично неравновесие и управлението му в развитие по време на двубой. Има и прийоми на ниво "астрал"... Особено е голям проблема с преподаването на такова ниво.И това не е за да се победи на всяка цена - а за да може практикуващия да разширява всички свои аспекти. Това е експертно ниво и уникална гледна точка в техниката и владеенето й... От гледна точка на твоята основна житейска философия - да си поддръжник, последовател и приемник на традициите - нямаш дори идея за какво точно става въпрос, защото точно както и в будизма, в БИ всичко са ти снасяли наготово. Ти само си "учил" - за теб това е достатъчно. Затова и така ще останеш - приемственик на "велики" традиции, дето са направени за хора като теб. Все пак хората като теб си имат и свой път. И тия мои думи не са критика към пътя или теб. Това е живота - че има място за всеки - група и пътища, път, човек, личност или индивид. Но пак - въпроса като за "ренсея" - чакаш да питаш някой, да ти каже, да се подкрепи с доказателства или "класически цитати" от утвърдени от мнозинството някое си. Питаш си и се учиш - това е. Преразкази с елементи на разсъждения. Вярно е - имаш много широк капацитет откъм памет и първична и вторична обработка на информация. Затова и те използвах в този форум - защото си рутиниран в това което правиш и си като чудесен пример за хората като теб. Но ако толкова наистина се интересуваше кое е "да-дао" нали знаеш как стават тия неща в тази сфера - отиваш на място - при тоя, дето се дуе пуешки на "ренсей" и на място се проверяваш дали, доколко и кое точно ти си фантазираш относно света. Едно от чудесните неща в БИ е именно, че разни картонени тигри и суперменски фантазьори много лесно и бързо се проверяват къде са в реалния живот. И "падат лесно". Боли именно защото падат много отвисоко - от летенето в главите си - до тинята сред която са стъпили краката им. Едно огромно и много бързо про-"падане". Е, да - боли. И между другото - един друг "Стоян" има и тук в самата София. Макар да не е Цветкашки, той е организатор на школа СОФИЯ в ДА-ДАО. Отиди и го "провери". Доста отидоха. Има и опция - само да погледаш тренировките. Свободата е за тия, дето могат да се възползват от нея, нали?

Точно колкото и "карма" - че било "съдба". Има такава популярна фраза - "изгубени в превода". Това с преводите е толкова смешно, но пък на повърхностните хора им върши работа. Какъвто човека, толкова му е "дълбочината и ширината" - включително и съдържанието на "думите".

Смъртта е само една. Както е и само един ЖИВОТА. Малките неща си вървят с малки - животи и смърти. Безброй и безчет. За мен те нямат значение, нито смисъл и стойност. И между другото - не пия кафе, както и нямам ренсей, не пуша, нито пия концентриран алкохол. Това не е въпрос на принципи или правила, а на елементарно самоуважение към всичко, което наричам "себе си". Не участвам в молитви,, нито говоря на- , или с Бог, нито той "говори" с мен. За мен това би било падението - на Бог - да бъде толкова "малък". Ние с теб нямаме какво да си кажем. Това не са думи, които да ги четеш. Минаваш от форуми във форуми, както беше и в изворите.ком, с пореден друг ник. Оттогава нищо не се е променило, освен че вече пишеш и с Аллах. И цитираш сури. Пак си толкова объркан и вече ти беше написано и от други и тук. Това е.Сбогом!

смях... и тичане. Амин! ========== за първи път, в тази тема, пишещите в нея се консолидираха и постигнаха взаимно съгласие. Дори по диагнозата. Най-после да се разбере общото и то да остане като важно. Друго нещо е да се звучи в резонанс и съгласие. Без "враг" или "смешник", на когото всички да се "смеят и тичат", ще останат само да се дракат помежду си. Друго си е да има разнообразие. Или поредната "жертвичка" - дето да "вярва... в прераждането, еволюцията, науката или реалността". Или будизма, християнството - все за любопитни. Днес или утре, вчера или завчера - написана е една и съща история. Пишещите си я пишат. Пишат каквото други са писали. Говорят, каквото други са говорили. Една и съща история - преразкази в които разсъжденията са само елемент от приказката. Добре е, че света е просто една приказка, която да се преразказва. И тя да съществува докато има "пре-разказвачи". Един преразказ - за един бог, друг - за буда някой си, трети - за исус. Само приказките за великите имат стойност. Приказките за разказвачите им... няма нужда. Няма нужда - така е. Сега е момента да се посмеете и да потичате. Радвам се че доставих удоволствие - от смеха и припкането. И вие се радвате, и аз. Чудесна е всеобщата радост. Думите идват и си отиват. Разказвачите - също. Само приказките остават - за следващите "разказвачи". ============== "...застанал пред "свидетелите" - Живота и Смъртта. Пред тях застанал и видял за първи път, че "очите им виждат" отвъд всички дрехи. Отвъд всички костюми и маски, отвъд всички лица, отвъд всички роли и мимики, болки или радости. Безмилостно, честно и всевиждащо, както Живота и Смъртта могат да "виждат" - Е... - попитал Живота - разкажи за Живота си... За какво живя, какво видя, какво откри, кой си ти... Нали имаше много въпроси, намери ли отговорите им? - Родих се "гол", побързах да се облека и ме облякоха с дрехите им. Родих се за техния свят и той стана и мой. Питах се с много въпроси, те ми дадоха и отговорите. Те ми дадоха Живот-а - Е... а кой си ти - попита Живота пак. - Ами Името ми, Вярата ми, Желанията или Стремежите ми, Очакванията и Болките, Страха или Яростта, Добротата и Любовта, Спомените, Истината, Историята или опита ми. Разказвах чужди животи и приказките, които ми разказаха на мен. Така взимах за себе си, като ги възхвалявах или принизявах, смеех им се или ги величаех, Това съм Аз. Така ми казаха, всички това правихме, с това ме оставиха, това имам сега. - КОЙ СИ ТИ - попита за трети път Живота. - ... Е, - каза Смъртта - нали си се родил "гол", ще трябва отново да съблечеш всички "дрехи", за да продължиш през мен. Те те облякоха... но сега, пред очите на Живота и Смъртта - "тях" ги няма. Ти си отново сам и си "гол" без тях. Каквото и да си взимал, каквото и да са ти дали, каквито и историите да са, ще трябва да ги оставиш, ако искаш да преминеш през "портата". Готов ли си да загубиш всичко, сега, веднага, в този миг? Не - каза Човека... никога, не мога... ... Да влезе "следващия" - каза Смъртта... -------- Някъде между тях - Живота и Смъртта - стоеше Бог. Невидим и мълчалив, очакващ от безкрайността си ЧОВЕКА да избере "Вратата". За да може ЧОВЕКА да Го поведе през НЕЯ, към Себе си - заедно - Бог и ЧОВЕК! В едно... ======================================================================================

Ал-лелуя. Ал-лелуя, Аллах акбар. Романтичната и поетична душа роди божествени слова. Защото БОГ е Истината и той даде словата. Ам-мен! ------------------ От парчетата довяни от вятъра след бурята, може да се съшие само парцалив хастар... Но за този гол Шивач, това е дрехата с която после се облича за представлението си. А после, в огледалото - се вижда разкъсано подобие на дреха. Под нея... няма никой затова е и нужна дреха, никой няма да види ролята, ако не е костюма. Някои са царе сред себе си, други - вечни придворни, трети - ратаи, четвърти - роби. За всекиго неговото огледало. И хастар - за костюм. Само и само да не спира "великата ИГРА".

Мдааа, йес, йес..!!!. След такива признания, вече съм в нирвана, самадхи. Направо "горе" мъ изстреляхте, на най-горния клон на черешата... Между другото , мислех си че да си просветлен, е да светиш откъм носа. Пък то - нищо такова. Въобще малко съм разочарован. Но... нейсе. АААУУУУМММММММММММММ

Да... Да! По-голям, много по-голям. От време на време, можеш да ми казваш "Буда". Стига с това "рамус", че почна да ми става тегаво. Импровизирайки - крайно време да се промени традиционното "буда блес ю", с "рамус блес буда". Или аналогично - вместо "силата бъде с теб", нека "рамус да е със силата". Че закъде е силата без "рамус". Допълнително - ако "скромността краси човека", то "аз крася скромността"... и т.н. В края на краищата като ти излезне име е по-добре да го доказваш, отколкото отричаш. Не е изключено "хората" "да виждат" кой съм истинския аз.

Добре, както кажеш. Не знаех че имам философия, но нека ми - бог ще я срине и ще пропадне. Както съм пропаднал аз самия.

Добре. Както кажеш

Това дори не се нарича "разбиране". Само за 7 изречения, ти взаимно отрече твърденията си в първото и последното. Трудно е да се пише, без после да се чете. Може би, рано сутрин, преди кафето... Затова подчертавам, удебелявам... може и да ти привлече вниманието, защото с думи други вече опитаха, и не става. ==================================== Аз обаче ще се възползвам - множественото число - НИЕ, още в първите няколко думи. Използвам точно това като пример - типичен и прост белег за влиянието на психичната групова принадлежност и идентичност е заличаването на местоименията за първо лице ед. ч., със същото, но за множествено. Това е станало и навик за академичните, училищните и идеологически оформящите се среди. Ползва се от лектори, водещи, лидери, пропагандатори, пастори... Един от елементите за скрито водене в НЛП, реторичен похват, ползван много преди Древна Гърция. При анализ, се изследват два типа, според използването и контекста на речта: - Съзнателно или имитационно - за внушение към реципиентите на речта, че се говори от тяхно име, и че говоренето изразява тяхното мнение - сугестивен елемент от реторичните похвати за убеждаване и психично водене. Това е само един елемент от цяла система за "скрито водене", по-известно на широката публика като "манипулация" и се ползва широко навсякъде в социума - от медии, през реклами, прийоми за продажби, работа с клиенти, политически или бизнес преговори.... - Несъзнателно - показател за влиянието на предварително обработено вече съзнание с групова идеологическа схема, чрез която субекта се саморазпознава и ползва за самоидентификация с нея. По този начин несъзнателно се "говори" от името на "многото", за да се избегне уязвимост, да придаде респект, потвърждение... и т.н. Най-често употребата на "НИЕ" е смесена и говори за размиване между съзнателната употреба, навик от подражание и начин на изразяване несъзнателно. Повлияния вече реципиент, на свой ред става рупор и мултипликатор на идеологическата система, с която се инициира. Така на свой ред "играе" от двете страни на взаимната ролева игра. Пиша всичко това, като прости примери, защото тук, сред този форум, сред тази тема, реторичните трикове доста се ползват. И влиянието им е съвсем очевидно, с оглед на множеството примери. Въпрос на прагматичност е, за хора, които имат някаква идея за себе си... да се запознаят с реторичните и сугестивните похвати за "работа с публика". Няма такъв дял от сегашното социално познание, в който те да са толкова добре събрани, изведени, систематизирани и оформени за овладяване и упражнения, както ги намерих в НЛП ( понеже там са наготово ). Но идеята е не само да се ползват, а като се познават, слушателя има шанс, да се предпази от влиянието им. Особено, когато е с претенции, че изразява някаква "СВОЯ" гледна точка, а всъщност е говорител на внушените му идеологически схеми с които е облъчен и които е приел да го изразяват като АЗ.

ВЯРВАМ ЛИ... в "Прераждането"? Не, не вярвам. Нито вярването е това, което е. Нито вярата е онова, за което се представя. На мен, да вярвам в нещо, не е достатъчно. Направих неуспешен опит да влезна във вярата - на 19 години. С изключително съчетание на множество обстоятелства живота ме прекара през нея. Пробвах, минах през това. Видях сам, не се побирам там, виждам че е за други хора. Да мисля - също се оказа че не е достатъчно. Срещнах много мислещи хора, живеех сред тях... Един ден някак си долових, че има нещо - недовършено. Че има граница, че има стена, отвъд която никой не припарва. Не знаех нищо за нея. Питах, търсих, срещах се с хора, подбирах всичкия интелектуален "цвят" до когото имах достъп. Зарових се в книги, говорих с хора и в телевизионни предавания. От всеки научих по нещо. Но точно това, което някакси долавях... не го видях. Не го разпознах. Нямаше какво друго да направя - заех се сам с него. Имаше моменти, в които го загубвах, но бяха преходни. Всичко това не става само с мислене. Не става и с четене. Не става с учене. Видях много учени, мислещи и осъзнаващи хора. Хора с огромни и широки познания... И видях че и за тях това не беше достатъчно. Че имаше неща, които остават оттатък границите. Че и мисленето и ученето... си имат граница. И че именно някъде зад нея, е онова, което мен ме привлича. Учих и мислех, опитах и през вярата. И видях че които и да са хората си имат своята стена, своята граница, отвъд която не смеят да припарят, криейки я от самите себе си. И аз - включително. Тогава разбрах, че няма как - в мен границата може да бъде опозната. Тръгнах на пътешествието си към нея, падах, ставах... и един миг, някъде по тоя път, си прозрях за първи път, че съм вече нещо различно. Че се променям аз самия. Не го исках, не го целях. Но пътешествието към себе си променя Пътешественика. И когато се набере "скорост" - става все повече и все по-често. Накрая става всеки миг. И Вярващи и Рационалисти - са хора. А в човешките същества, вътре в тях е ключа да са едните или другите. Споровете не решават проблемите. Общуването само притъпява конфликта. Винаги, конфликта е преди всичко вътре, в самия човек. Така, както е и Страха, както е и Зависимостта или Войната. Те се раждат всички преди всичко ОТВЪТРЕ, във всеки човек. Оттам започват да шефстват по света и между хората. Няма друго решение... освен да се разкрие именно там - ОТВЪТРЕ. В кухнята където се забъркват "вихрите и бурите". Нямах въобще представа че ще стигна толкова надълбоко. И че именно това бил Пътят към себе си. Всичко това нито го мислех, нито го разбирах "преди". ===================================== Колкото до Прераждането: Прераждането не е това, което е. Не е и това, което се разказва за него. Оказа се нещо съвсем различно и дори не е "пре-раждане"... Не е възможно да се предаде с думи КОМПЛЕКСНОСТ. Това, че сякаш се "прераждаме" и опита и преживяванията сякаш от "други животи"... са форми с които човека се опитва да нагласи представите си, тикан от напълно неосъзнати и невидими защитни потребности. Не е важно тук кое е "прераждането" - за мен. Просто разбрах, че не е това. Не с мислене или учене, нито с вярване. Прераждането е само социална образна приказка на съвсем друго явление и процеси. "Част" от единството на Вселената и Човека. В него "живота е само един" не се нуждае от пре-раждания. Нито раждането, нито смъртта са граници. Личностите идват и си отиват, но те са "призраци" - сенки, проявления от сплитане на енергия, живот и форма на преходно съзнание. Времето е само начин по който мозъкът се опитва да създаде отражение на света около себе си. Така, че в най-най широката картина на живота, всичко е едновременно, и не се дели на "животи", нито на "личности". Отпадат и "преражданията", както и самсара. Няма нужда от колела, защото те са само опита на човек да си докара до себе си нещо далеч извън представите му. Но на него му трябва - веднага и сега. И това са милиарди хора - на които им трябва - по техния начин. Няма как да разберат едновременността, че Истината не може да е крайна. Че въобще Истина няма и че това е човешки конструкт. Какъвто е и Бог - ограничени в проявленията, аспектите и образите си спрямо различните си потребители. И това не е само версия на живота. Версия - както, и наравно, с "другата". Въпроса е, че всяка "голяма" картина, съдържа в себе си "по-малките". Комплексната картина на живота, съдържа в себе си многобройните версии на безкрайното множество на "малките линейни картини". Те са нейната "сянка", нейното отражение. Нейната геометрична проекция. Както КУБ се проектира в едно или две измерения - просто "сянка" някаква. На отделните нива, според различните очи - според нивата им, е различна "приказката". А е едно единствено - неговите "сенки" минават през всички нива и там в него, Очите от всяко ниво са с претенциите че виждат "цялото". Едно от тия "нива" е въпросната хиндуистка и будистка приказка, наречена "прераждане". Всяко ниво ще го "вижда" по неговия си начин, през различни приказки. На различни места по света същото е описано с други приказки, с други образи. И това носи своята естественост и също е преходно и с това - неизбежно.

Има нещо просто... но неразбрано. Обикновено е, естествено. Защото ние хората не сме нито еднакви, нито равни, нито равнопоставени. Хората само приличаме да сме еднакви. Толкова се различаваме външно... А най-много - "отвътре". Това, във вековете на изминалото време не е имало значение, защото информацията и образованието са били редки... много редки. Не че това определя един човек. Но живота така е направен, че да има "за всеки", но основното е било за "повечето" - от тях, за тях. И сега е така. Човек, с вяра е също човек - с една вътрешна вселена у себе си. Както човек с мисъл. Всичко има значение, за всеки има място. Няма повече или по-малко стойностен човек. Всеки е "някъде по пътя си". Няма "по-напред или по-назад". Една вяра, истинска, стойностна, със стойностен идол в нея, е достатъчна за цял един живот. Ако е истинска и дълбока е достатъчна за да го изпълни. Когато в живота не е "достатъчно" вярата е първата, която идва да го изпълни. Първата - така е направен живота. Идва вярата, защото за нея не е нужно никакво време, не е нужен път, за да дойде в живота ти. Вярата не иска да си образован, не иска да знаеш, да можеш. Тя не поставя бариери, единственото условие е ДА СИ ЧОВЕК НА ВЯРАТА и да я пуснеш в себе си. Достатъчно е само да я "пуснеш" в себе си и да влезнеш в нейните безкрайни простори. Да, все пак и вярата "иска от теб". За да "даде" онова, което човека "иска" от нея. Да се опиташ да доказваш колко ти е права (правилна) вярата е защото вярата не ти достига. И проблема е, че е налице мисъл, във вярващия. Навремето не е имало такава, малцина са можели да четат и да пишат, нямало е образование и е напълно невъзможна широка картина на света. Живота е бил толкова широк, колкото е възможността му за възприятие. Само допреди 100 години, дори по нашите земи е било голяма чест, да живееш на село и да си "ходил в града". Допреди 25 години, да си ходил в "чужбина" е било същото. Човек прави образ на света, колкото му е "голямо" вътрешните възможности да го обхване". Винаги е трябвало нещо, което все пак да придаде на човека така липсващата му стойност. Да му придаде път през който да се проектира. Да получи идея и представа, че като прави това и това, като живее "така и така" - това ще са условията да "стане". Надежда - която да дойде от едно по-голямо очакване за нещо добро, окончателното "спасение" от сивотата, тежестта, страданията - уж за "спасението на душата". Смисъл, че независимо от огромната тежест на живота всеки момент, нещо "някъде там" или "това тук" ще ни спаси, поне някъде "после". Поне това. В свят, изтъкан от проекции, това е живота. И това е смисъла и силата на вярата - да го изпълни и да придаде стойност на сънуващия. В това няма нищо срамно, няма нищо лошо или негативно. Това е просто начин на битие. Вид "вътрешно устройство". Ние хората сме различни и проблема е в недостатъчното разбиране, за да е налице поне основа за толерантност. Малко повече разбиране, никога не вреди, а не е изключено да "помогне". Времето ли променя хората... или хората променят времето. Никой не знае, а и не е толкова важно. Въпросът е - Защо Вярващия, след като е приел вярата, му е нужно да я доказва, да мисли за нея, да мисли чрез нея? Навремето не се е налагало да се мисли - приемаш, живееш с вярата, правилата, бог... и това е било достатъчно. Сега - хората (или живота) са променени. И вярата често "не е достатъчна". Вече е потребно да се "мисли за нея". Във времената на рациото вярата е застрашена. А когато хората са се отдали на нея - и те са застрашени. Един вярващ човек не може да излезе от вярата си. Той я приема за "спасител" и само това има значение. А някак си сега... вярващите са тия, за които собствената им вяра е кът, не достига. Тя вече сякаш не е достатъчна. И борбата е - да се доказва вярата. ВЯРВАЩИ, вярата не може и не й е нужно да се доказва! С нищо или с никого. Тя е въпрос на цялостно приемане, докрай! Смисъла е да ви донесе вътрешен мир. И все пак - по света има толкова много хора, които са я приели и живеят според нея. Образуват комуни, затворени или отворени общества. Но живеят по-лесно помежду си, когато са сред "свои". Бог е "казал" и им е "дал" достатъчно. Само дето за ТЯХ, вярващите, това не е достатъчно. От момента на оформяне на която и да е религия винаги е било налице един сериозен конфликт. Вярващи (в нещо) и Вярващи (в друго). За вярващия (в каквото и да е) всеки невярващ в същото е проблем. Създава му противоречие, става дразнител, "застрашител", на които той няма как да не получи импулс да реагира. И че вярата не може да се остави сама на себе си. Защото хората са малцина, за които вярата може да им донесе вътрешен мир. И когато той все не се получава се почват борбите - за доказване. За месианство, за проповеди... и цитирания. Въпрос на едно голямо несъответствие. КОЙ КОГО ЗАСТРАШАВА - вярата и вярващите ли са застрашени... или тия, дето са се призвали за "рационалисти". Защото помежду си и двете страни се дебнат и мерят от векове. А сме просто хора. Въпроса е - че сме различни, но това не ни прави с нищо повече или по-малко стойностни. И не ни пречи да живеем с различията си. Без да са налице "дразнители", защото те отключват поведение за защита и доказване. Просто хора сме, няма значение че сме различни. Но с едно разбиране и зачитане, не е нужно да се бъркаме помежду си. От объркването КОЙ КОЙ Е, започват всички битки, всички проблеми... Защото големия проблем е вътре в нас самите. А не е нито в Бог, нито в рациото или доказването. И понеже проблема е голям, твърде голям, всеки търси начина да го "потуши", да го изтласка от себе си - там сред хората, сред бог, сред вярата или сред мисленето. Оттам се раждат "доказванията". А заглавието на темата е просто - "ВЯРВАТЕ ЛИ..... в прераждането"?

Скепсис, това не е дори разговор. Че разговор няма - всеки си говори заради нещо негово си. Въпрос на полезност - поне за мен Инициативата бе моя, защото ми трябваха думите ти. Чудесни са и са сякаш съм ги "поръчвал". Няколко пъти вече ти благодарих - за което.

Ми в това е въпроса де - жабата знае само собствения си гьол. Целия й свят. Защо постоянно привиждаш неща, които като си ги чел и си ги разбрал. Може света да не е само това. А може и да не си ги разбрал. Не е достатъчно нещо да се прочете, нали се сещаш, че за да го прочетеш някой, някога, го е извел САМ. А ти само си го ползвал. За теб това е достатъчно - да ползваш наготово всичко и само да симулираш че си го "обмислил". И си го присвояваш после като "свое". Всички го правят и за тях това е етично, морално - щото е норма. В това е въпроса - ще виждаш винаги че онова, което пиша ти вече го знаеш. Даже било просто, елементарно. Да, такова е. Имам път към и през него. Философия не съм завършил. Дори не съм чел учебниците ти. И не ми е нужно да го правя. Не ме е учил никой - на психология или реторика, не съм чел такива книги, докато сам не изведа какво става вътре в мен. Ученето на готови науки и учения, не ме интересуват, защото не ми вършат работа. Те идват чак след като реализирам - колкото да сравня, колкото и относително да е. И дълго търся сред огромната плява от социални глупости и залитания кое е сериозно и смислено - за да видя нещо от сериозните следи на сериозните хора. Иначе - в криви огледала отраженията стават само за смях. Но не за сериозни занимания. Както и с притчите - ти ми цитира прочетеното от поредния "ринпоче", той от своя страна - дали също не я е подочул или прочел отнякъде. А аз си я написах, изведох написаното в самия момент. Не ми се налага да ползвам цитати, нито Буда, дори и не дъвкания толкова "ренсей" . Налага ми се да ползвам аналогии, щото е по-близо до множеството. Те не могат да работят с абстракции и комплексности. (и дано никой после не я цитира. ) Никога няма да разбереш разликата, нито целите ми. Само ти казвам, кое е границата ти и тя си остава невидима за теб. Според теб - "там няма нищо" и. Това е зад очите ти - така казва то. Писах ти го по толкова начини - няма шанс, значи не е за теб и няма смисъл повече да те човърка.

Скепсис, приятелю. Въртиш се в твоя гьол, говориш за разликите и приликите, и че поуката ти е ясна. Написа ми толкова много противоречиви неща, ту обръщения, ту съвети, ту се поясни... и всичко това - защо. Написах ти няколко пъти, че не ми ТРЯБВА общуването с теб, не ти доказвам нищо от "моите истини", не ми е нужно споделянето. Много, много по-различни цели имам тук и думите ми само използват думите на пишещите тук - разбира се , на някои пишещи. Твоите думи тук са типологични. С тях повечето от хората се инициират, привиждат. Това е писателски прийом, похват. Ползвам тук и други такива. Конструирам думи, аналогии. Каквото и да е - пиша на образа на Скепсис, някой си. Това не е лично... нито личното ти ме интересува. Пишеш непрекъснато че твоя личен свят бил нещо свещено, и не го разкриваш на никого, освен пред учителите си. Това за преживяванията са глупости. Преживяванията и значението им за един човек, е най-ясния белег, че той е потънал в сънищата им. Формулата "АЗ СЪМ ТОВА, КОЕТО ПРЕЖИВЯВАМ", е най-разпространеното описание относно същността на личния свят на личностите в социалната матрица. Преживяванията са обикновен капан. Личния опит и преживяванията мозъка има свойството да ги изменя, генерира, конструира. Наивно е и положението за "вярата" - че имало сляпа или "гледаща" вяра. Мозъка в човека е основния играч - невидимия. Това че е невидим е част от неговата собствена игра - да пази малката магия на своя питомец, вътре в себе си. Ти си играеш твоята игра. Добре, наивно би било да имам някакви претенции за твоят избор на път. Не ми е нужен. Не ми е нужно да те убеждавам. Ти просто през цялото време пренасяш твоите вътрешни игри върху моя образ и ми прикачаш собствените си идеи, образи, нужди и потребности. Показах ти го по няколко начина, не настоявам, просто правя жест за приятел. Взимам нещо, оставям нещо. Не мога да оставя неща които нямам в себе си. Може на трапезата, на масата другите да са на кебабчета и бира. Или будизъм, християнство или юдеизъм. Аз нямам от тях. идвам, взех нещо от това - научих, прочетох, някои неща ги разбрах по-добре. Други ги имам в себе си - разбрах повече неща за себе си. Оставям от себе си, каквото имам. Нито е важно за мен, дали това е масата, нито дали това са "хранещите се". Взимам... и оставям. scepsis, на 07 Юни 2013 - 07:37 AM, написа: Не, няма и цикличност. Вариантите не са само тези, които си извел. Има вариант, при който нищо няма край, нито начало. Но не е и циклично. Циклично е само защото само така може да се представи пред една точка, от която да се види. Циклично е защото така са ти го свели - през "самсара" - колелото. Но няма колело. Колелото е защото така е възможно да се представи - на хората. Нито има причинно-следствени зависимости, нито са цикличности. Едновременно, навсякъде и всичко... и вечно. Но на това не може да се направи приказка. Това са думи излизащи извън периметъра на хората. Толкова е просто - дори в руския превод на представеното будистко светило, по линка на Уитнес, е написано толкова просто - думите на Буда са думи към хората тогава, към хората на изтока, плод на тяхната култура. Ползвал е хиндуистките дадености. Иначе не би стигнало до тях. То и така не е стигнало основното, но човека е направил опит. Всички като него го правят този, същия опит - опитват се да заобиколят едно огромно несъответствие - качествената разлика в нивата. При трансформацията идентичността толкова се променя... че в нея настъпват фазови, качествени преобразования. Дали ще се нарече просветление или нирвана е най-незначителното. Дали ще се рисуват картинки или ще се разказват приказки... е само въпрос на конкретика. Хората в матрицата си така или иначе друго не могат да направят. Ошо е обикалял целия свят и е изучавал какви са културните разлики и дадености в различните човешки популации, в различните места по света. Целта е проста - за да кажеш нещо и да отиде до "реципиента" е нужно да му ползваш неговите шаблони, неговите думи, груповите или лични клетки, образи... Винаги "въпросите" издават Питащия. Отговарящия използва въпроса на Питащия, разгадава кода му през въпроса и конструира "отговор". И Буда е правил същото. Последователите после натъкмяват тия думи и ги абсолютизират, правят ги система от обяснения. А са били просто огледала - на слушащите, на чакащите отговори.

Благодаря, за доброжелателния съвет. Приятелски е, мъдър, прям и задължително добронамерен. По будистки. И уроците по реторика си учил в университета. Обигран си, но е плитко. Все пак - за народни форуми и публика става. Не пропускаш съветите си нито веднъж - вече 4-ти коментар поред. Всички са мъдри, от смирен и скромен будист - за "верния" и "правилния" начин, ту за форума, писането, стила, надувките... Има и други "щастливци", виждам. Иначе - да, "огледалото". Само ако можеше сам да разбереш как работи вътре в теб...? Но за това, само учители, учене или четене не стигат. "Въпросът", Скепсис, е реторичен. Ти няма защо да му отговаряш, след като вече не четеш. Аз вече излезнах от интересите ти, щото не върша работа. Използвам думите ти като пример за много неща, защото има такива, дето четат. За някои не е трудно, за други - нежелателно. " ... - Отиди до върха, внимателно се огледай, отвори взора си и кажи колко широко можеш да видиш света. - Добре Учителю. ... - Е... сега колко е "голям" света, видя ли всичко нашироко, узна ли широтата? - Да, светът отвисоко е много голям, Учителю. Отгоре се вижда всичко и много надалеч. Удивен съм колко е голям и шарен света. - А досети ли се, че колкото си по-високо, толкова по-трудно ще виждаш "малките неща"? - Да, учителю, забелязах го. - Но това е най-малкия свят - казал Учителя. Там, горе, колкото и надалеч да виждаш, колкото и нависоко си, не можеш да видиш най-голямото нещо. То прави света да е голям или малък. - Как е възможно, Учителю, та аз зърнах света да е толкова голям, нима има нещо което да прави света? - Ще се досетиш ли сам кое е онова нещо, което където и да гледаш, колкото и нависоко да си застанал, е невидимо, но прави всички видими неща. И е безмерно по-голямо от тях? - разбира се, че това може да бъде само БОГ, Учителю. - Това е готов отговор, за невиждащите хора. Помисли пак - кое е възможно да е хем скрито, но и да прави всички неща - и Големи и Малки? - Не мога да отговоря, учителю. - Там горе, колкото и да е високо или ниско, докато гледаш навсякъде... има едно нещо, което може да се види, но очите няма как да го погледнат. И те са заслепени от "гледката" пред тях. Единственото невидимо нещо за очите е - да видят ОНОВА, което "гледа" чрез тях на света. Без него - светът е най-малкото нещо за "виждане". Онова, което е "ЗАД ОЧИТЕ" прави света да изглежда по един или друг начин. Виждаш света толкова голям, колкото то ще ти позволи...В него е тайната на "виждането"