ramus_

Може би... понякога... според него, ако... такива работи. Пътят на опита... или личното преживяване е както вярата в него. Просто вяра в други положения, не променя като цяло влиянието на пред(варителните)убеждения. Абсолютизирането на личния опит и преживяване е в основата на всички фобии примерно. (като тая - от кучета). То е и основата на много голям набор от налудностите. Същото е и с всяко религиозно изживяване, което вкарва вярващите в капана на собствените им проекции. И ги подвежда че бог го има, само защото те го чувстват, изживяват... и играят на собствения си вътрешен театър. Същото е и с идолизацията на всеки авторитет. Дали ще е свещена книга, адонай, буда или исус - няма същностна разлика. Важното е, че за да е налице, потребителя има "полза", лична сметка, изгода... защото точната приказка му служи за идентичност според принадлежност - я народ, я история, я "добрите", я "избраните". Когато на човек му липсват същите тия неща "отвътре", те по този начин се компенсират с изживяващ "филм" Логиката не помага с нищо, дори служи за да го изведе дори логично и така "вътрешната примка" преминава и в интелектуалната сфера. Интересно е също, че е лесно да се намери "конфликтни положения" в научните теории. Ползват се едни "факти", за да се оборват други. А религиозния уклон в тоя момент къде е... или той някак си е напълно невидим. Защо вярващите не покажат че в собствените им "божествени концепции" има изключително много "дупки". Има толкова противоречия... Но не - за всичко има "отговори". В това е въпроса - за едните се афишират несъответствията, за другото - предварителното съгласие. Недостатъка на една парадигма не може да служи априори за "доказателство" за "другата". Но най-голямата слабост на теологичната парадигма е именно, защото вярващите не могат да си позволят да видят в нея "противоречия". А най-голямата "сила" на научната (въпреки недостатъците й) е именно че в самата нея противоречията са напълно естествени, дори търсени. И това я прави динамична и развиваща се. Прави я жива. А друговерците - се опитват на гърба на "живото" да влеят от "живота" в собствените си канонични приказки. НО те са обречени. Това да си част от "мъртви теории" те оцветява именно да си "мъртъв". Няма разлика в коя "вяра", дори и "научната" да е. Понятието РАЗУМ, дали няма други пълнежи, дали точно това, което сте се разбрали и сте приели помежду си означава. Хем вече имате пълнеж, но пък и има го, ама се оказва че винаги "има нещо друго". После излиза че Разума не е "достатъчен". Имало "още нещо". Било непознаваемо, било извън него... Дали? Капана на непрекъснатото надграждане на първоначални аксиоматични положения е толкова очевиден. Но никой дори не смее да посегне на тях. Щото се иска кураж, щото в личен план хич не му стиска... Примерите тук в тия престрелки, харесвания, съгласявания са толкова прозаични и явни. И си го играете - и едните и другите си го играете. Някои по-цинично, други не толкова, едните понеже вече са си омръзнали и чакат поредните "жертви" - от друговярващите. Разбира се, че повечето са наивни. И тия - от другия отбор сте били такива - още отначалото. Не че "после" нещо се е променило, освен това да се укрепят стените на предубежденията - отново и отново, с нови теории, нови "факти", нови интерпретации... Да се заздрави "бетона"... Но за тия в него - той е просто КОВЧЕГ... Какво има в "ковчезите"?

по същия начин - не надценявайте онова, в което вярвате! А към него - а всеки знае ли въобще в какво точно вярва (е убеден), и защо точно това, и по този начин ? Както и въпроса ЗАЩО ВЯРАТА е била и продължава да е толкова нужна? Нито еволюцията е доказателство и/или отговор, нито креационизма или библейските (или които и да са други) (о)писания. Нито има значение кое и какво бил "казал ДАРВИН", без да се отчита според кого и в какъв контекст. С Айнщайн или Галилей - е същото, както и с Гугутка Пиперкова. Нито пък постулирането с библейски цитати и основни постулати е онова, което "бог" бил казал. А и четящите ги - биха го "разбрали". Самата идея и описание за БОГ е твърде... човешка, твърде представна, твърде удобна... не е ли малко подозрително? Самия "рационализъм" е също с доста ограничения. А смесването на позоваване на "вярата", чрез представянето на "доказателства за истината в нея", както и размишления, но върху постулати, е направо весела гледка. А най-веселото в нея е - че и вярващи и претендиращите за "рационалисти" го правят по един и същи начин. Това само по себе си не говори ли нещо за твърде общи "човешки" потребности... ? С "ПРЕРАЖДАНЕТО" е същото - поредната обяснителна приказка, призвана да потуши типично човешки потребности и... болки. Представянето на живота като "училище" за трупане на опит е доста несериозна теза, също направена за народно лесно-смилане и популярна употреба - именно защото е с преди всичко социално послание, със социална значимост. Същото е и с Йудаизма, Будизма, Християнството,, Зороастризма, Хиндуизма и Исляма - във всяка от тях е налице точно подходящ културен, географски и исторически контекст - и оттам разликите между различните "приказки за бог".

Да, така е. С него се познаваме вече 30 години. Да уточня - само малка част от книга 5 - БИТКАТА. Идеята беше негова и беше експеримент.

не съм БИГ-папа, нито Буда за да давам разрешения. Не съм съдия, нито командир или регулировчик. Не ти е нужно разрешение за да задаваш въпрос, най-малко пък моето. Всички пишещи тук претендират че са свободни (поне според тях си "свободни", каквото и да значи това). Така, че ... възползвай се от свободата си, ако не е само на думи. Според въпроса, аз ще преценя сам и ще се възползвам от собствената си свобода.

А кой казва че са имали еднакво и едновременно изменение? Между другото - колкото за спорта - в КТ въобще не се побират находките от предчовека - преди сапиенсите. А такива са налице по цялото земно кълбо - и то няколко вида с леки генетични разлики от сегашния човек. Когато БИГ-папа е създал човека, всъщност кой "човек" е създал точно? За поддръжниците на хибридните теории - генетиката и клонирането не помагат по никакъв начин на основната старозаветна схема на "създаването". Разни стъкмистики и модификации само опитват да прикрият опитите на всяка цена да се обясни. И двете основни теории за произхода имат своите слаби места. Въпроса е, че никога не е имало нужда от "истина". Те са точно това - теории, сбор от предположения и допускания, организирани в условна система, според която да се обяснят явления, представи или процеси. Но нито обясненията могат да са "истина", нито истината се побира в което и да е обяснение. Всичко е една игра на човека със самия себе си. Дори самия импулс - да се търси "произхода"...

ако не беше смешно, нямаше въобще да му обърна внимание. Каквото и да напиша, Уитнес, няма да стигне до теб. Нито е моя работа, нито е моя отговорност, нито ми е цел. Цитирането и позоваването на едно или друго и опитите за бегли разсъждения никога нямат стойността на индивидуалната еврика. Има хора, които запомнят или смятат перфектно числа - но никога не стават математици в същносния смисъл на тая дума... Същото е и с книгите, приказките и общите фрази или цитирания. Няма смисъл и доста адекватно правиш като прескачаш всичко, което започва с моя ник, особено когато вече дори не предлагат "шекели". Просто ние живеем в различни светове. Хубавото е, че в твоя етаж сте доста. И има възможност да се кърши време и енергия за едно и също. Както е и в собствените ти последни думи - "...извън това всичко останало няма значение" (за кого, обаче?) -------- Освен това - ти изглежда си с идеята, че можеш да прочетеш поезия тип "ХАЙКУ" и тя да стигне до теб адекватно? Би ли пуснала един пример, с твоите тълкувания по него? Примери за хайку - колкото щеш, но нали се сещаш, че изисква изцяло твоя самостоятелна и независима интерпретация, която ще покаже ясно ти коя си и доколко си навлезнала там - някъде в дълбокото на "себе си"... Това никога не е ставало само с прочита на много книжки, филми, приказки с хора и опити за интерпретации, пак според възприетото от тях. Както и калиграфията, писането на стихове "ХАЙКУ" е един от многото начини да се изрази "нивото на автора в дълбочината на разбирането си". На тоя, дето "чете" хайку - също.

Както вече написах по-горе, най-голямото предизвикателство за един индивид, е внимателно, последователно и систематично да навлезне, изучи и осмисли всичко, онова, което го прави пристрастен. Това не е самоцел, то е страничен ефект на ... от... нещо си друго. И не е важно тук кое е и какво е то - поне за целите на тази тема, място и участници. Важно е само като пример, че вярващия в някакъв обект за вярванията си, се смята за невярващ - но спрямо друг обект за вярване - но обект за друг вярващ. С други думи - няма как да съществуват НЕВЯРВАЩИ (убедени в каквото и да е). Това е напълно невъзможно и е част от матричната сделка в която всяка личност участва... Малцина са хората които са в състояние да си дадат сметка за силата и влиянието на собствените си пристрастия и собствения си модел според който ги има, и според който "мерят" всичко и така конструират битието си. Ако беше възможно да съществуват "напълно невярващи в нищо" индивиди, то такива изобщо нямаше да участват в такива комуникации като тази. Всичко онова, което се говори и пише всеки един, е позоваване на авторитети и взаимстване на готови шаблони и аксиоми, сугестирани от социалната човешка матрица. Всеки от вас се опира на вече готови положения - медийни, културни, социални... и други и всичките в един микс с особеностите на конкретния реципиент и потребител. Няма как един субект, потопен в добре изградена систематика от чудесно организирани групови и свои проекции, да регистрира, нещо различно от това, което те му представят и сред тях, за него именно това е версията му за РЕАЛНОСТ. Най-значимия феномен за явленията, които съпътстват преживяването на вътрешната форма на реалност е невъзможността да се дефинира нещо различно от системата "АЗ", която е вече предварително дефинирана (определяна, образно-оградена). Непрекъснато това изисква енергия и усилия да се самоподдържа. С други думи всеки един от пишещите (или който и да било друг) говори за себе си от името на АЗ. Но този негов АЗ напълно невидимо за самия него е формиран "социално" чрез групово облъчване, което може би малко грубо наричам "социално опитомяване". И сега - всеки един от вас пишещите тук, за пореден път, както и през целия си живот, ще защитавате своето си "ВЕРУЮ". И защитата включва пристрастие към собствена гледна точка... или към такава, която вече е резонансна и спомага за подкрепянето на идентичността - което пак се връща отново на идеята за АЗ - мозъка да затвори цялата система от огледални и проективни инструменти, за да поддържа истинността през преживяване на РЕАЛНОСТТА, която самия той създава. Всеки един момент, хората разполагаме с готови обяснения, кое какво е, защо е, как става. Възпитаните сме с въпросите и готовите отговори, които вече зададени и вече им е отговорено. Т.н. "учения" са именно социалните и късни форми на това. Това че приемаме предварително като периметър обяснителната образна картина прави потребителите й да имат невидимо за себе си ограничение... Конкретния социален договор за всяко общество, дефинира какво се предлага, кое и как ще се изтълкува. Това е консенсусна истина и няма нищо общо с бляновете за понятието ОБЕКТИВНА ИСТИНА. Ако е налице явление, което да противоречи или излиза извън периметъра на предварителната заучена обяснителна картина, се приема за феномен, парадокс, чудо... Поражда се импулс на напрежение в мозъка и с него се стартират защитните механизми в него, които предварително са "програмирани" да не допускат противоречия с овновната илюзорна изградена и поддържаща система. Явлението е открито отдавна и може да се наблюдава непрекъснато - в ежедневието, в реала или тук... Всяко едно мнение тук, всяко едно участие, ако се проследи.... е пример. Открито и дефинирано с научен език е с понятието КОГНИТИВЕН ДИСОНАНС. Но то е само видимата страна, само проявената... Всичко това не е само в отделния социален мозък на личността. Това не е лудост, макар, че всички психични патологии са негови разновидности. А и в цялата матрична социална система е изградена по този начин, следователно няма как да се "сравни" с нещо "извън" нея, за да има възможност да се "регистрира" нейното ограничение, периметър... Особено пък и по отношение - КАКВО ИМА ОТВЪД... И четейки всичко това, дори тия ми думи, вече е налице такъв задействан механизъм. Това прави невидимо за всеки един от четящите да е налице вид защитно положение - и според собствените си особености или го игнорират, или го борят с аргументи, просто отричат, противопоставяйки и повтаряйки си своя си заучен "модел"... Просто е налице импулс към противодействие и той в повечето от вас не може да бъде ясно доловен... а е само подсъзнателен. За много от четящите дори няма да стигнат до тук в тия ми думи и вече мозъкът ще им е изиграл спектакъла на който той е истински майстор... За човек, роден и дишащ илюзия, тя е истината, реалността и живота му... Той нарича себе си АЗ има си "минало", опит, изживявания... и това е неговата РЕАЛНОСТ. Само и единствено заради онова, което е зад завесата, прикрито по изключителен и феноменологичен начин чрез иначе простия смисъл на думичката "АЗ". Все едно - за тия, които стигат дотук - психичния свят е феномен, който не може да се побере в рамките на която и да е картина на РЕАЛНОСТТА, която отгоре на всичко дори не е и ваша, собствена, индивидуална... А е привнесена, приета, програмирана... и след това само се надгражда и защитава.

Заглавието на темата е от две основни положения - 1 ВЯРВАТЕ ЛИ 2. Прераждането Двете основни положения по същество са напълно различни. Всички са се фокусирали във номер 2. А всъщност се обсъжда номер 1. Да вярваш - в каквото и да е е вътрешен психичен процес, страничен ефект от комплексни психични несъзнателни процеси. Вярващия може да създава своето вътрешно битие, и като го изживява да го затвори като "РЕАЛНОСТ". Заради това за вярващия реалността е онова, в което вярва и в което е убеден. Вярващите са различни категории - според влиянието на вярата им спрямо стандартния социален живот. Бягството от социалните ежедневни конфликти придружаващи всяко личностно битие, принуждават личностите да търсят периметър в който да постоят една форма на виртуална реалност - чрез своите проекции. Мозъкът на човека е единствен засега, който да има възможността да го реализира в изключително широк план. Комбинацията от условията в средата на живот и вътрешното преживяване на психичната конструирана реалност, налага и условното понятие "коефициент на адекватност" - според адекватността спрямо въшните условия. В мозъка няма място едновременно за "ДВА СВЯТА". В даден момент влиянието между "двете реалности" динамично се изтиква всяка от тях, спрямо другата. И това е само идеалния случай. В стресорни моменти в мозъка заработват мощни защитни механизми, които всъщност изтикват в полето на вътрешната генерирана реалност и могат да затворят напълно цялото битие за субекта, изживяващ се по този начин изцяло в него. Това е напълно невидимо и не може да се регистрира от самия субект. И е основното на което се основават споровете между вярващи в едно или друго. Всъщност приемането априори на готови постановки е типичен и характерен процес за всеки социализиращ се човек. В този смисъл НЯМА ТАКЪВ, КОЙТО ДА НЕ Е ПОВЛИЯН ОТ УБЕЖДЕНИЯТА СИ. Дори в познанието са налице отражение на същото - постулати и аксиоми... В това е големия въпрос за това, че всяко мнение е ограничено от автора си именно защото границата му е ПРЕДУБЕЖДЕНИЯТА на същия този автор. Изявата на предубежденията са няколко, но от тях две са най-важни - отношението и пристрастието... ПРЕД-Убежденията са система от описания, идеи и представи, които сугестивно се възприемат в най-ранна възраст и служат за базови постулати, описания и образни схеми на които после се постановява цялото битие. В този смисъл ВЯРАТА е само частен случай на всичко това. Обекта на убежденията или вярването е само конкретика и е динамичен. Хората имат вградена потребност, на ниско (първоситнално ниво). До него не може да се стигне в стандартното съзнателно състояние и то не може да се регистрира. Първоначалните системи от убеждения винаги остават скрити, по правило не се променят и само се надграждат цял живот. Стабилността им идва от това, че човек се идентифицира с тях и всички защитни механизми пазещи идентичността (АЗ-образа), всъщност пазят и самите системи от убеждения. И между другото именно заради това "в споровете няма как да се роди каквато и да е "истина"". Общуването между непредубедени хора е изключително рядко явление. Малцина могат да надмогнат силата на несъзнателното влияние на убеждението - защото спрямо него не може да се възприема информация, която да противоречи на него. Това поражда веднага напрежение и се запускат заложени програмирани защитни механизми, целта на които е да "тушира" новата информация и да се внимава да няма "друг такъв дразнител". По този начин всеки, който изявява такава информация той самия се превръща в дразнител и спрямо него заиграва защитата... Това е както в личен, така е и в групов процес - само мащаба е различен, защото групата от сплотени от резонанса на убежденията си елементи, всъщност реагира и формира като "сборно живо същество". Колкото повече резонират, толкова са повече "като един". Това при стресови моменти природата го е заложила за оцеляване - ако не е отделния елемент, то групата, формираща "груповото същество". Защитните механизми на груповото същество са напълно идентични на описаното в отделната личност. И няма как да не е така... Прераждането е само част от множеството циркулиращи популярни идеи. То е ясно защо са популярни - вече беше написано по-горе, че всъщност проекциите на страха от смъртта, пораждат търсене на "вечност" и непреходност. Разбира се, прераждането може да се разглежда като метафора, като хипотеза, обясняваща някои явления и наблюдения. Прераждането, във вида в който се популяризира всъщност е доста нестройна обяснителна картина и е направена за популярно ползване. Сериозен анализ по тази картина довежда до противоречиви резултати. Съществуват и други хипотезни концепции за интерпретиране на същите явления, които обаче не стават за популизъм и няма как да служат за него. Както и в някои други процеси - като например "излизане от тялото" - мозъкът може да изиграе изключителни представления когато му е възложена тежката задача да "затвори битието на субекта си". Халюцинациите са точен пример за това и е явление което е лесно за наблюдение. Въобще влиянието на процесите в главната информационна кутия, наречена МОЗЪК са изкключително непобиращи се в опитите да се обясни кое е реално, истинско, и правилно и поставя важния въпрос за предифиниране на понятието ОБЕКТИВНА РЕАЛНОСТ, възприета през СУБЕКТИВНАТА ТАКАВА...

някой спечели 100 шекела от облозите. УИТНЕС - Думите са изключително точни и няма нужда дори от въпросителната накрая. Между другото, и издава че тя поне си е позволила да прочете и останалото не "по диагонал"... Това е последния ми текст тук. Задачата ми е изчерпана предстои просто анализ! И преди да кажа "благодаря", според елементарна коректност открехвам малко от завесата: ГОляма част от текстовете са написани за точно определен човек. включително и коментарите ви. Той не е участник, макар че имаше и идея и той да влезе сред мелницата, но тя отпадна в хода на процеса. Участието ми тук е част от експеримент и е ... примерно нещо като "социологическо" проучване. Стана съвсем спонтанно и... както и да е. Използвах вашия прочит и коментарите ви. Ползвам нещо, оставям нещо. Колкото до писането и текста - четенето "на парче", подхожда и за писането "на парче" - както вие си го правите и както се прави масово. Да е простичко и елементарно - по няколко изречения, по точен цитат. Дължината на мисълта определя и широтата на полето, в което се борави, още фокуса, концентрацията, способностите и капацитета. Въпросното изречение, което се "тълкува" има на други места в текста негови "пояснения" и за целта да се схване е нужно да се събере общата картина. Това могат да го правят хора с по-различни дадености, възможности и насоки. Само Уитнес и Скепсис тук се открояват с по-широка култура. Уитнес и в други теми се откроява като "по-различна" и това съм го срещал само на няколко места и преди всичко у дамски представители. Имам си и хипотеза по въпроса защо е така... За да разбера нещо повече за точно определени хора разгледах внимателно - от профила, до повечето от постовете им по форума. По различни теми, писане, особености на изразяване, насоки, понятия, разбиране... Използвах всичко това за да съставя условен профил на двамата и за Скепсис просто го проверих чрез поредица от собствени похвати от типа - заложени идеи в различни плоскости, на кои ще се откликне и по какъв начин. Уитнес не пожела да участва, но тя по принцип пише само там, и когато, се усеща в "свои води", иначе е пасивна и предпочита да изчаква. Въпроса е, че мекотата с която поддържа дистанцията си от света, й дава шанс да докосва дори "различните" неща, дори и тогава, когато са нови, странни... дори и да противоречат с нейните собствени убеждения... Докато останалите са просто твърди и това ги прави да се "отстояват чрез отхвърляне"... Просто ме интересуват неща, които тук са "зад написаното" - ЧОВЕКЪТ и това вече съм го написал на друго място. Колкото до идеите в написаното от мен - нищо от тях не е манипулативно. Те носят кой съм аз и откритото по пътя ми към себе си. НО са просто идеи, представени в схема. Това не са мои убеждения и не вярвам в тях. С лекота мога да изложа други идеи и да ги защитя или да оборя написаните от мен. По пътя си по естествен начин стигнах до разбирането че убежденията са просто ограничение за един ПЪТУВАЩ към СЕБЕ СИ ИНДИВИД. Просто е - идеите и представите, както и концепциите дори световните, са нищо... едни обикновени схематични отражателни построения. Въпроса е кой е тоя, дето е отвъд тях. Всяка концепция има слаби места и ограничения, включително и тая на БУДИЗМА. Концепциите и убежденията, схемите и изказванията, думите и понятията - зад всичко стои особеностите на автора - това което е в главата му. Там е моят интерес, темата за будизма само я използвах като контекст. Още веднъж, благодаря!

виждам че никой не му харесва идеята за това, че собствените му думи носят него самия. Че в тях той се пише кой е и какъв е. Пишат се толкова много неща. Освен това, писането на дълъг текст е преднамерено - това е елементарна бариера за четене от тия, за които четенето е само до първите 10 думи, или по диагонал и повъхрностно. Това са симптоми на вътрешното състояние на хора, за които думите в моето написано въобще не е за тях. Друга такава бариера е именно насищането с абстракни понятия, комбинирането им по непознат начин, извън шаблоните - това са просто прийоми, които преднамерено използвам за собствените си цели. Ние тук се "срещаме" именно през думите си. ПИшем се и това е нашия подпис, нашия авто-граф. Съществува аналитичен метод всичко написано да се разчете. Принципа е аналогичен с физическия процес, наречен "спектрален анализ"... Въпрос на тренировки, дадености... и някои други неща, но това не е толкова важно. Важното е, че при "срещите" тук, на повечето не им харесва че пишат едни думи, имат идея какво пишат, но излиза че не е това, което те си мислят че е. Никой човек не му харесва да се извади на показ това, което е неговото "отвътре". Той самия харчи за скриването на това по-голямата енергия от целия си живот. Скриването на неговите собствени вътрешни процеси са също част от неговата собствена невидима схема за защита... Но дори и това не го разбира. Става въпрос за собствените думи - на самия човек. Неговите думи той ги пише в уединение, сам пред клавиатурата. Пише ги защото те се раждат оттам - от главата му. Там където е неговия собствен филм - филм за него, за живота му. Написаното тук... или където и да е в интернет, се ражда от вътре в главите ни и носи именно онова, което се съдържа там. Не падам с първия дъжд и като да не разбирам защо и какво се случва. Посветил съм живота си на това и не е като да съм си губил времето. От опит и експерименти вече съм разбрал, че тук е направено за съвсем различна цел, за тия хора, дето са навсякъде. И аз съм нещо като натрапник сред тях, защото пиша и изразявам неща, които на тях няма как да им се харесат. Никой не му харесва това, което се намира в главата му... защото той през целия си живот стои на дистанция от собствената си глава. Защото там вървят процеси, които за самия него са напълно невидими, напълно скрити... и го държат настрани от самия него. Множество хора пишат и говорят думички които просто не разбират. Но ги говорят, дори вярват и са приели наготово какво означават тия думички. НО света не е само това. Света е много по-голям от такъв живот и такива думички. И връзката между нивата на живота... не са някакви абстрактни тайни или секретни техники, нито скрити учения или велики учители. Връзките между различните нива на живота... е самия човек. Но човека... не от ума си, не от сърцето си. Много е лесна и удобна темата за "сърцата", защото с нея с лекота се покриват всички неясноти при хората от матричния живот. Там, в сърцето, има просто кръв, мускули и едно неспирно движение. Там, когато спре движението, угасва и живота. Когато вие самите сте спрели, живота във вас угасва. Вселената е дала всичко от себе си, запуснала е механизми, които работят на различни нива.На някои от тях всички хора се опират и ги изразяват... и те се изразяват чрез тях. Други механизми... просто още спят. Това не е шаблон, клише - много добре зная какво говоря и кои и какви са тия думи. В тема, като БУДИЗЪМ, няколко пъти изведох по различни начини простичка теза, според която има неща които са много дълбоки. И ако се тръгне по пътя към тях, се рискува да се излезе в нова напълно непозната територия, напълно непознат свят. Самия БУДИЗЪМ, е един такъв начин, защото смяната на СЪСТОЯНИЕТО НА СЪЗНАНИЕ е едно от изключителните събития, които могат да съществуват. Според същата тая простичка теза, извеждам един проста и естествена постановка - след като става въпрос за СЪЗНАНИЕ, а то се е "нещо си" вътре в самия човек, значи смисъла БУДИЗМА, механизма на БУДА... се крият някъде вътре в самия човек. Според същата постановка - щом насоката е вътре в самия човек, то там, вътре в него се касае само за психичния му свят. Неговия собствен психичен свят. Според същата постановка - щом се касае за собствения вътрешен свят на човека има няколко важни особености и те са сравнително прости и могат да се изведат от всеки наблюдател: Във вътрешния свят на човека, има достъп само той самия. Не може да се "влезе" отвън, Няма кой друг да вникне във вашия собствен вътрешен свят, особено в дълбокото, там където е "кухнята" в която се забъркват процесите, където е окото на урагана, наречен живот...И там където е нашия собствен образ - наречен от самите нас "АЗ". Според същата постановка - щом "някъде там" има нещо, което не е известно, не е ясно, но е толкова важно и определящо, няма кой да го направи освен именно този, за когото това се отнася - неговия СОБСТВЕНИК. Според същата постановка - онова, което е ОТВЪТРЕ в самия човек, очаква неговия СОБСТВЕНИК да влезе в собствения си дом... и да застане там като СОБСТВЕНИК, а не като военизирани племена в ролята на временни и хаотични квартиранти. И като собственик - да сложи ред, да подреди дома си... двора си. Докато ТОЙ и ДОМЪТ и ДВОРЪТ му станат едно, в резонанс, по съответствие. Няма представена задълбочена система за ЧОВЕКА и ролята му за ВСЕЛЕНАТА никъде по света, която да не представи основата идея, че пътя към едно различно ниво на съществуване е посоката на ЕДИНЕНИЕ, на интегриране на човешките аспекти. Докато вътре в самия човек са налице множество "неизвестни" и скрити процеси, интеграция е невъзможна. Интеграцията е процес, който да подреди и напасне множество иначе разпокъсани сегменти, които сякаш се борят вътре в самия човек за всеки да седне на "трона" му. Така се постановява непрекъсната война. Именно заради това вътрешния МИР е толкова трудно постижим. Защото не може да се реализира МИРНО ВЪТРЕШНО СЪЩЕСТВУВАНЕ на ниво на сделка, както и че скритите "фракции" в него винаги ще подкопават мира. Ето защо, за да е налице поне воля за ВЪТРЕШЕН МИР, първото което е нужно да се реализира е изваждане на СКРИТИТЕ ПРОЦЕСИ на светло. Докато са скрити повечето елементи на един пъзел, няма как другите да се подреждат... САМО-ИНТЕГРАЦИЯта е процес, който влиза в нарастващо противоречие и конфликт с настоящата социална матрица. Причината е много проста - от опита е изведена корелацията, че колкото повече един човек се самоинтегрира вътре в себе си, толкова повече потребността му да участва в матричния живот намалява. Това е толкова естествено и обикновено - матричния социален живот е направен от хора, които са вътрешно разделени. Колективността е свързана и е процес именно когато е налице вътрешно разделение и разпокъсаност. И се осъществява само между съответните на това човешки личностни единици - по съответствие, разпокъсани отвътре. За да е налице резонанс помежду им е нужно всеки участник да резонира на "същата" честота. Колективното придобива ролята и поведението и процесите на "живо" същество. Но неговото сборно ниво е базирано на "най-ниските" частоти на участниците. Защото те именно са ОБЩИ, базови. Ето затова, в матрицата, масата от нейните определящи членове винаги са на най-ниското психично ниво. Винаги в множеството, най-ниската вибрация определя облика, реакциите и поведението на самото множество. Това, че е МНОЖЕСТВО, е защото е МНОЗИНСТВО. И когато се говори за БУДИЗЪМ, както и за ДАО или КАБАЛА, шаманизъм или магия... - проблема е винаги че МНОЗИНСТВОТО няма да допусне нещо, което да не е на неговото ниво да се разпространява през матрицата на социалното общуване. Но понеже вътре в него винаги са налице вътрешни противоречия, се промъкват и "сигнали" и реакции от "другия свят", се подреждат във формата на приказки, на митове, на легенди, притчи... и книги. НО това не са мостове - към другия свят, които някой като ги направи, изгради и тия "след него" да крачат наготово. Това са просто следите на хората, които вървят по пътя към себе си. Това са просто техните следи... и пътя е такъв, че никой никога не може да го "по-следва". Пътя на всеки човек към себе си е само негов, само уникален и с това единствен. Път е налице тогава, когато е налице ВЪРВЯЩ. Специално за ПЪТЯ КЪМ СЕБЕ СИ, то той се върви от само един . И е най-самотния път във вселената. Тия, които вървят по един път или в една посока... не вървят към себе си. ВЪТРЕШНИЯ ИНТЕГРИТЕТ не е групова техника, Той не е философия, не е само практики и техники. За него няма рецепта, защото хората са уникални във вътрешния си свят и рецептата се пише именно от "болния" чрез неговата възможност да погледне с разум навътре в самия себе си. РАЗУМ, не е ум. Разума не е интелигентност. Не е менталност. РАЗУМА е нещо много, много отвъд тия условно изброени. Разума не може да се "предаде" от човек на човек. Не може да се "учи", няма как да се опише, няма думи за него. Но от него могат да идват думите... и друг РАЗУМ ще ги разбере мигновено, по съответствие, по резонанс. РАЗУМА е единствената възможност, която вселената е оставила в човека, да е възможно да сложи вътрешния ред. Да проникне, разучи, да разбере... да докосне, усети него - СЕБЕ СИ. Разума не е просто способността на човека да мисли... дори не е интуицията. Той ги включва в себе си, но е много отвъд тях. Разум е налице само когато основната насока на вътрешния свят стане неговия СУБЕКТ, неговия собственик. РАЗУМА е просто моста, който единствен е в състояние да ни върне към самите нас, към самия център. РАЗУМА е онова, което вселената ни е заложила и го е оставила... за да се събуди тогава, когато ние самите сме в състояние да го ползваме. Вселената само това е възможно да направи - да го остави. ОСТАНАЛОТО си е вече НАШАТА СОБСТВЕНА РАБОТА - буквално и алегорично. Докато не е налице СУБЕКТ, е налице КОЛЕКТИВ. Няма как да съществува ОБЩНОСТ от ИНДИВИДУАЛИСТИ. Комуникацията на принцип на ОБЩото е вътре в колективното. При тях само това е възможно. Но е изключително ограничено. Но пък за тях е достатъчно и е единствената възможност, Обмен на информация между ИНДИВИДИ, не се осъществява на принципа на ОБЩото, тъй като то все повече не е налице при ИНДИВИДИТЕ и ролята му върви към незначителност и самоотпада. МЕЖДУ ИНДИВИДИ информационния обмен е на принципа на РАЗЛИЧИЕТО.

Много е лесно със заучени готови фрази.... Заучени думички, и смисъла им наготово. плоска работа и се прави навсякъде. А това го прави иронично и малко смешно - защото е с идеята да е като съвет за някой... А най-ироничното е, че точно това прави написаното "шебешка мъдрост". И вмъкната тук и написана така... е точно указание за Използващите я - за които важи и носи нещо си и така ги изразява. Колкото до заучените фрази със заучен готов смисъл в тях - толкова да издават принадлежността на тия за които тия "лозунги" вървят... И че сред тях нито е ясно дълбоко разбиране за точно тия думички за които само се изговарят. Ама така - заучено и наготово. А точно тия, когато заговорят за МАЯ, за условия и "себе си" и "намасте"... е просто весело и какво друго, освен да се усмихне четящия го... Ако попитам на "къс пас" разни хора дето ги говорят тия готови думички какво точно означават здраво ще се накиснат. Но е лесно да не се замисляш, щото някой вече е "мислил" заради теб. Достатъчно е просто да се повтаря... и повтаря... И като се изговори от множеството и така може и да се изживее между тях си колко е велико и истинно изговореното... Ама само между тях си. Повечето хора ей така им е целия живот - заучено и наготово. Дори и "будизма" им е такъв - заучени наготово правила (свещени и велики сутри), написани в учебници и разни книжки, получени заедно снаставления от "учители" .. и фрази указващи кое какво е, как е, защо е и кое е. От тях се иска само да "следват"... И това им е достатъчно... Как тогава да се очаква "една мравка" да си отвори очите и да се види коя и къде е, но без приказката на останалите мравки за мравешкия живот. И тия мравки са си научили наготово фразички за МАЯ, за събуждане, за себе си... Това ако не е иронията на живота към тях самите... И пак - за пример за иронията и разминаването на "този, който съм" и "този, който искам(си представям) да съм": подпис на СКЕПСИС: Many people would rather die than think; in fact, most do. "някои хора биха предпочели да умрат, вместо да (по-)мислят. Всъщност, повечето (го правят)" Бертран Ръсел (1872-1970) Просто е уникално как се подписват хората - всичко си пишат. Скепсис явно се вижда като от хората, които могат да "мислят"... Но вместо със самостоятелни свои думи и мисли, да се изразяваш чрез готовите "думи и мисли" на друг... И едновременно самите думи, от примерния подпис, да носят смисъл, който да е с точно обратната насоченост.... Вероятно е велико откритие и е белег на това колко много си чел от "тия, умните" писачи и като ги е чел някой... и той присвоявайки си думите, да вземе и да си присвои и опита, пътя, извеждането им... Но в мравуняка на готовите идеи, думи, мисли и образи, какво друго - всичко е за обща употреба... За ширпотреба.

Интернет и форумната комуникация дават чудесно поле за реализиране на много важно за всеки човек психично проявление. Това е неговия АЗ-образ в насока към "ТОЗИ, КОЙТО ИСКАМ ДА СЪМ". Това е "лице" което всеки човек започва да си изработва още от ранно детство. Оформянето на АЗ-образа е много сложна и комплексна дейност и зависи от множество фактори, условия и дадености, които са уникални. Но така или иначе налице е постепенно изграждане на този образ (на себе си, през собствените очи). Този образ се създава напълно несъзнателно, но силата и импулса към създаване и после оживяването и поддържането му, са вариращи величини и едновременно с това отразяват много дълбоко вътрешните психични особености. Анализа и внимателно разбиране на тия свързани процеси, както и динамиката им, биха дали на разбиращия всичко това доста тънко вникване в особеностите на вътрешния несъзнателен свят. Един от частните случаи на анализа на "вътрешната идея за самоидентичност" е именно онова, което се нарича популярно "комплекси". Понеже сред "народа" тия неща не са известни и няма разбиране, се използва много тясно и ограничено значение на понятието "комплекс за малоценност". В ранните години на психологията също се е използвало в тясното му значение, но отпреди повече от 30 години разбирането за него е разширено и самото понятие вече е отпаднало. Така или иначе - "комплекса за малоценност" всъщност най-лесно се проявява в АЗ-образа на субекта. Всичко това е в тясна връзка с примера за г-н Градинаров. НО това е просто един типичен пример, много често срещан в средите на академичната общност. Има множество хора, които компенсират самоусещането си за незначителност чрез силен импулс към изява - сред социалния живот. Такива хора са например кариеристите, както и хора, които са вечно учещи - образования дипломи, сертификати. Винаги да са първи, винаги да са най-добри. Изявата към самодоказване е защото са изживявали "мачкане" през детството си и това избива несъзнателно в компенсацията му чрез "импулс към обратното". Това е прост и обикновен принцип. Всеки човек винаги стреми и търси онова, което "вътрешно усеща, че няма". Това са ранни детски атавизми и остават за цял живот. Ако намерят подходяща почва, за да се предоказват и самоподдържат "живи", то те силно доминират поведението и вътрешното битие на субекта си. Те обсебват вътрешното поле и за някои хора са изключително натрапчиви и доминират всичко останало във вътрешното им поле. Ето защо, когато при изживяване и доказване на вътрешния образ при всеки човек има стройна и вечно будна система, която е на "границата" на вътрешния свят при всеки човек. Не може да се задържи изживяването на собствения образ, ако не се получават адекватни сигнали от неговия собствен вътрешен филм. Именно това е начина тоя филм да "върви", да функционира и по този начин Вътрешния изграден образ е неговия "главен герой". При образите, които са повече "нарциси" е налице потребност от точно определени външни сигнали, идващи от "другите". Такива хора са свикнали да получават винаги одобрение, винаги мнението да им се слуша, другите да са ангажирани с тях. Приблизително такъв условен пример е именно СКЕПСИС чрез постовете си - усилие за баланс, за премереност, изразяване на широка култура, на широк мироглед, но само докъдето е неговото лично поле. Дотам - единичните изречения в коментарите му ясно показват кое и на какво точно откликва и според това е много точна и ясна неговата вътрешна карта в несъзнателното му поле. Ако се зачетат и останалите постове и теми в които участва лесно може да се изгради, макар и условно, широтата на полето му, неговия аз-образ, както и контекста, средата в която този негов АЗ-образ функционира. (по-долу повече ) Всичко това дори не е популярен психоанализ, но тук не е въпроса за лекции и изложения, макар че ученето на тази материя далеч не е достатъчно. Написах всичко това, защото всички тук се пишем ( и аз влючително). И пишейки се според вътрешния си образ доста подробно се заявяват кои са и според изявата кои са несъзнателните импулси и "недостатъчности". И всичко това има много общо със "Състоянието БУДА", защото и без индиийски или санкритски термини и абстрактни символни описания не е трудно да се изведе пътя, който да въведе всеки СУБЕКТ във собствения си вътрешен свят и там, опознавайки се да вникне в онова, което е "зад завесата". Докато тук множеството от пишещите, особено тия с претенциите и декларациите, като не разбират собственото си поведение и импулси, са с идеята че могат да говорят за всичко и за всички... но там - на светлото. А в него е най-малкото пространство на битието им... А те само него имат и само в него се изживяват. И са с идеята че то е "всичко" че в него е "истината". Така или иначе това е масата от хора и те определят днешното социално човечество. Но когато се говори за БУДА, може би съдържанието на това понятие е доста далеч от онова, което са се разбрали помежду си да е - философия, религия, канони или четене на сутри и състезанието по това, кой по-вярно и истинно ги разбирал и колко може да ги цитира. Тия глупости се правят и сред всяка религиозна или фенска група... БУДИЗЪМ е просто извеждането на пътя към състояние на СЪЗНАНИЕ, проява на специфична линия на практика във вътрешния свят на всеки човек. ПРАКТИКА от самия него, към самия него, в самия него. Така, че може да има всякакви теми - като тая тук, за ЛЮБОПИТНИТЕ, но дори изведена като за тях е просто смешна и издава ясно матричното групово ниво на поставилите я така. Особено на СКЕПСИС - не че е лошо да се самопоставиш в златния център - да обясняваш на "любопитните" и да им даваш оценките си кое какво е и как трябва да е, да месианстваш как и колко си научил. Защото това са глупости и са напълно безполезни за "БУДА". И за прост пример за "анализ по текст" как се самопишем: По-абсурдно - според кого или кои..... ИзключИМ - отново наличието на множественото число. Само по себе си говори доста, включително и за академично образование при което това се използва навсякъде и става навик. Но и за обезличаване на "собствения аз" - т.н. дистанциране, когато е нужно да се придаде тежест на мнение. Използва се и за ораторски похват пред аудитория, като израз на обединение зад общо мнение... и т.н. попадат в различна категория - "според кого и според кои?"... Поредното прилагателно-етикет с което да се обозначи принадлежност към "група" която си имат някакви си "обективни"(според тях) критерии кои какво е, как е и кое е. Няма никаква форма на "относителност" или "условност" (напр. "според мен...." ) всичко се казва точно, сякаш говорителят му е краен заключител и говорител на истината, както че е свикнал с ролята си да е авторитет... Толкова е очевидна ролята в която се изживява, защото той сам се/си я пише... но за него това е напълно невидимо само защото някой може да отрази нещо различно от това, с което той живее за образа на "СЕБЕ СИ", на "АЗ". В допълнение - когато човек няма смелост да пише от първо лице единствено число, се скрива лесно зад "груповото" - мнение, заключения, етикети, шаблони... Това издава един обикновен последовател, който и месия, просветител или отявлен защитник да е, си остава обикновен последовател и репликатор на неща, които само той ги смята за негови... Това са хората без техен, самостоятелен път, без никакво самостоятелно и независимо откритие, насоки... И дали ще са религиозни или "научни" защитници... те са един и същ психотип личност... и нямат нищо общо с "БУДА"... Нищо общо!=============== Това, че изразявам някакви заключения, нека напомня, че вече съм писал по-горе думи, според които в написаното съм използвал само примерни насоки и условни заключения и нямат нищо общо с личното отношение. Анализ по текст има няколко типа - според насочеността на профила и насоката на анализатора. Анализ според смислово и абстрактно съдържание на текст, се нарича "ПРАГМАТИЧЕН АНАЛИЗ". Аз съм го модифицирал и обогатил с оглед на моята насоченост към индикация за "духовно, ментално или абстрактно мислене" и най-вече - коефициент на "будност". Това са моите интереси и способите които използвам са само инструменти.

Какво значение - всяко нещо, което е за "любопитни" си е така. Сагата на г-н Градинаров нито е първата, нито е последната такава. Но тук има пример и за друга сага - тая с "будизма за любопитните" чрез игрите на "учители и ученици".. Както примерно и за цитираната по-горе лекция на големия и велик тибетски учител - то въпроса никога не е бил будизма. Въпроса е именно кои са тия, дето се зоват "ЛЮБОПИТНИ" и са неговите консуматори. Това си е манджицата, дето е за гладните от любопитство, за тия с вечния недоимък и недостатъчност. Какво значение че го изявяват с търсене на "учители", на знания, на книжки или "техники". Никой ли не вижда толкова обикновени и прости неща - невербалните сигнали на субекта от посоченото видео по линка на "великия тибетски учител" са просто смешно показателни за вътрешното му състояние - с чопленето си на ноктите, с оглеждането наоколо, с очакването на "началото", погледа и движенията на очите.... Той дори не е добър играч - налични са далеч по-добри артисти... За него това е поредното представление, през поредната публика от консуматори - те издават техните си сигнали "искаме, трябва ни......", той просто внимателно откликва - според търсенето и предлагането. Това е най-старата колективна игра и сделка. Има си технология, прави се навсякъде, просто защото си върви и работи. А работи, защото има съответни потребности и спрямо тях се издават сигнали, и така се образуват две страни и се получава "игра" - търсене-предлагане. Няма нищо по-невежо от това да се реди "будизъм" на лекции, с приказки по схемата "оратор- слушатели". Те иначе си "питат", и слушат "жадно" кво ще им каже "великия учител", поредния... До такива низини може да падне всяко нещо, което е ехо от "другия свят"... Другия - дето ги няма в него "любопитните", няма го гладът, няма желания, няма вяра, вярване и варвания, дето в него няма групи, няма "жадни и гладни", няма нито "велики учители", нито "велики, първи или директни ученици", няма будизъм, нито ислям или християнство... Въобще една напълно недостъпна "територия" за "любопитни деца" и детските им приказки сред които да се самосънуват. Всяко сериозно нещо е такова, преди да е стигнало до тия - "любопитните" и тия - с "вечния глад". После, като го докопат и вече е едно безкрайно падение. Каквото е паднало в ръчичките, очичките и щенията на "любопитните", те са си го направили според тях си - само и само да си върви "каручката с кончетата" и "цирка" - с игрите и ролите в него. И най-смешното и ироничното в цялата сага е именно, че това е съдбата и на будизма, включително и в тая тема. За религиите - както и да е - те са направени от Любопитни и са за тях. Същите се виждат и са толкова прозрачни навсякъде, както и в тия теми тук. Но за будизма смешното е именно, че и текстовете и посланията на сериозните хора са именно, че "не става за любопитни" - нито е за техния свят, нито идва от него... Но... очичките и ушичките на тия, "любопитните", си виждат и чуват само там откъдето се самосънуват. Те са готови на минат през всичко, само защото са с идеята че като са масата и многото, света и вселената са техни. И великите "учители" дори и тибетски да са, дори и бог да слезе и да им поговори - няма да извади никой от тая групова приказка, в която се сънуват. И историята е просто една безкрайна поучителна драма как мнозинството е смачкало всичко ценно, което се е докосвало до него. Будизма е просто един обикновен частен случай - един от многото ------- "против глупостта (ограничеността) и "боговете" напразно се борят"... Да се борят - като си нямат друга работа. Те и самите богове са си рожба на "любопитните", тъй че няма каква друга съдба да имат. И факта, че следния коан е написан преди хилядолетия, съвсем ясно показва, че невъзможния казус - за любопитните - е бил през всичките епохи, през които са съществували и властвали над света (си): "Пеперуда той никога няма да стане, Напразно се гърчи червей под есенен вятър" Така, че - с будизъм, с "велики учители", книжки, лекции или без тях - напразен е гърча... Може би затова е превърнато в игри и сънища - дори и духовността. Само това - само дотолкова.

Стига лицемерие СКЕПСИС, ти не си дори опитал да поговориш с мен. Разбира се, че така "няма да се получи". И не прехвърляй отговорността на мен - на няколко пъти задавах въпроси. Въпроси по същество, касаещи твоето разбиране. "говоренето" не означава задължително приемане и съгласяване. Не си прочел нито едно от нещата които съм писал. Щото ако беше прочел... щеше да забележиш сам че онова, което ти си интерпретирал само си го прехвърлил отгоре-отгоре и по диагонал, може би защото доста те дразни.,. Може би Да, не си длъжен, не искам нищо, нито претендирам каквото и да е, но поне стига с тия лицемерия. Зададох прости въпроси, на много места. Не ти понасят - добре. Не те интересува - добре. Обаче с тия шаблонни меко-назидателни "уважаеми" и "драги" някопко човека се имитирате взаимно и все с едно и също отношение. Което нито е "уважение" нито е за "драг". А претендирате за "форумни културтрегери". Нима това е "културата на форума". Или само на "тоя форум"? Използвах името на Пламен Градинаров само като пример, защото ти сам си се написал (на друго място) че ти е близък и спрямо профила ти, който съм извел условно, това е много повече от обикновено уважение. И не сгреших в това допускане. За теб е много повече от близък - вероятно идол или ментор, може несъзнателно или не толкова. КАквото и да е - нито го осъждам, нито иронизирам. Просто те прави пристрастен по темата. Това няма значение за мен. Не коментирам никъде личността ПЛАМЕН ГРАДИНАРОВ. Това не е моя работа и не съм стъпвал никъде в "лично" отношение или "чуждо поле". Човека си е такъв, какъвто си е - не съм му слагал етикети, нито прилагателни, само съм го използвал в специфичен контекст, заради целта на смисъла в изказа и линията на изложените идеи. Факта, че реагираш лично, още от началото на участието ми в темите на форума, говори достатъчно за начина ти на прочит, както и широтата на менталното ти поле. И ти ясно си го изписваш след това. И не слагам никъде етикети на хората - тук, в тия думи, сега, и в този миг. Нямам отношение, не ми е потребно такова и не ме интересува. Много точна във форумите е връзката между личното отношение и личните идеи и представи. Всъщност тук сме представени само от идеите си, а не лично. Вярно е, че за повечето хора идеите им и самите те са сраснати в едно. Но тук никой не е лично сложен - а е тук само според идеите и описанията си. Вярно е, че той се описва сам чрез тях. Но не лично описание... той "рисува" чрез думите си менталния и емоционалния си статус, оттам битие, както и нивото си и широтата си в него. Всичко това субекта описвайки, пише себе си. Та питам следния въпрос, сериозно и за последно - ТИ, СКЕПСИС, ТВОИТЕ РАЗБИРАНИЯ ЛИ СИ "ТИ"? Твоите убеждения - това ТИ ли си? Защото това, че някой изразява нещо различно от твоите виждания, изглежда че като да те дразни с нещо. Реагираш лично... а защо? ТИ... не си ли нещо ПОВЕЧЕ от своите идеи и разбирания? Защото ако е така - няма никакво значение кой какви други идеи има. Ако си отворен, ако си "широк" - идват до теб - някои резонират, други ги подминаваш... така или иначе те са само твое огледало. Но никъде няма нищо лично. Няма никакво отношение. Появи ли се отношение най-висшите функции на менталността първи се изключват - съпоставката, широтата на менталното поле, анализа и синтеза. Точно най-висшите ментални функции в които е наченките на онова, дето всички му казват РАЗУМ, първо се изключва при "сигнал за защита", каквото всъщност е личната реакция - към каквото и да е. Мозъка го прави това, има заложени първосигнални алгоритми, които мозъка следва при "реакциите". И е толкова просто да се наблюдават в поведението на масата хора. Дори тук, във форума. Дори и тук в тая тема. Или в която и да е друга. Всички тия "въпроси", от горните, са всъщност само един. И не те задължава никой и нищо да "отговориш" на тях. Те изразяват какво казвам, какво мисля, какво извеждам. Всеки сам носи отговорност за действията си. Иначе - само в детската градина нивото е като "опитах уважаеми, ама ти не ме смяташ за равен, уви". Къде е проблема - не казах ЧЕ СКЕПСИС НЕ Е РАВЕН С МЕН и че по принцип НИЕ ХОРАТА НЕ СМЕ РАВНИ В НИЩО. Аз съм човек, който цял живот живея с проблемите "на различността". И никога досега не съм видял "равни" (в смисъл на - еднакви) хора. А това да си "равен" на друг - като значимост, е най-естественото нещо на света. И няма смисъл някой да търся, за да ми го засвидетелства. Всеки от нас е уникален и единствен в много неща, повечето неща. И комуникацията и общуването касаят именно проблемите свързани с "различността" между комуникиращите си елементи. Осъзнатите и Познаващи по тия въпроси, разполагат с възможността да осмислят. Не разчитат на авторитети да им го кажат, не разчитат на учебници да им е написано вътре. За много от истинските и стойностните неща на тоя свят, няма да пише в никои книги. Това дори не е нищо скандално, не е нещо абстрактно или абсурдно. Ако не реагираше лично, нямаше въобще в твърдението ми да реагираш като обиден. Но ти реагираш и в реакцията си описал дори и защо и как. Това беше - Валентинус разполага с възможността и правата да премести или изтрива каквото той решава за правилно. Това е отговорност, която той носи с поемането на тия си функции. Нямам отношение към това - написал съм всичко, което е трябвало. Личното отношение не е моя работа и смятам че за сериозните неща в живота, то няма и не може да има място. Поне тия, дето можем да сме "по-големи" от него и да го "надкрачим".

Защо да се опитвам СКЕПСИС? - Та ние не сме равни. С кого да "разговарям" така? Та нима като на "равен" ми предлагаш иронично и по бащински да "поработя" по нещо си. Интересно е също така начина по който разбираш някои положения. А би трябвало те да са основни - като например "комуникация и общуване".

Ако ме интересуваше общуването на нивото на "смислените въпроси", наречени неясно според кои критерии така, щеше да е лесно и съвсем различно. Пак да изясня какво имам предвид - ОБЩ-уване е процес на комуникация, чието ниво се определя от нивото и съответствието между елементите които обменят информация. Именно корена на думата ОБЩ(уване) съвсем ясно постановява основното от което зависи тя. Комуникацията е производно на страните, които комуникират. Ако са налице "общи" положения - то тогава е налице "ОБЩ-УВАНЕ". И общото става основно и център около което се завърта комуникацията. Други смислови значения за думата ОБЩ - ОБЩина, ОБЩност. В този смисъл - ОБЩуването е просто явление което отразява ниво в групова комуникация. От друга страна - темата, така както е озаглавена, означава ли че никой друг няма право да се отклонява от предварителния сценарий и замисъл на "автора" й. И ако се отклони - това означава ли че не е "по темата" след като будизма в нея се спряга само и единствено като наукоподобна система от приети абстрактни понятия, с източен привкус, които стават за любопитни и въпросите им? Защото ако това беше будизъм, то персони като г-н Градинаров, щяха отдавна да са БУДИ. Но те не са, и освен академици или професори на разни "институти" друго няма как да станат. А т.н. "смислени въпроси" зададени тук, дали всъщност "отговорите" им не могат да се зачетат във ВИКИПЕДИЯ, и то на всякакви езици? На някои места в интернет - дори са изключително сериозно засегнати, обосновани и пространни по отношение на информационното насищане. На други места - опростени - като от читанка за първолаци. Но Будизма не е нито философия, нито наука, нито религия, както не е и сричане и повтаряне, трактовки и интерпретации на "свещени текстове", пък били то и от самия БУДА. Още повече, че в последните думи и послания на въпросния, са изпълнени със съвети от рода: ЧОВЕКА ДА Е САМОСТОЯТЕЛЕН и НЕЗАВИСИМ в пътя си. Да не се следва нищо и никого! И това е послание не само от ГАУТАМА БУДА и както се вижда от хилядолетия се повтаря и повтаря - от различните "странници" навсякъде по света, но които "не са от него". Та от многото "повторения" няма как да има какъвто и да е резултат. Но не - "любопитните деца" дето биха попитали "смислени" въпроси, им се предлага възможност да си получат наготово поднесени отговори. Те просто си питат,,, някой просто им отговаря. Добре - но това ли е единствения сценарий за тема, озаглавена по този начин? И защо точно моя ник се спрегна като "невлизащ" в калъпа на разбирането на автора? Лесно могат модераторите да изтрият всичко написано от мен. Но според същите критерии би трябвало да махнат и доста от другото написано в тази или всички останали теми. В този смисъл - тази тема е като всички други - просто тема, в нея освен моите има още куп "мнения" и коментари, които нямат нищо общо нито с любопитните, нито с будизма и това може да се провери съвсем елементарно статистически. Ако форумната култура означаваше, че всеки тук си има програма, и според която ако се появи някой който да не отговори на предварителните постановки, то той... не е "форумно културен" Тогава - да, така е - не съм "форумно културен".

_ .

може би съм прочел "обясненията" по-горе. Но това не означава че не извеждам и различна позиция. Подбора на основанията и съжденията ми са: Дали историите за "учениците" на БУДА са били истина, дали са били точно така... това никой не може да каже. Дори е наивно да се твърдят каквито и да било постановки като "сигурни" - дори и това дали Гаутама реално е навлезнал в ПРОСВЕТЛЕНИЕ и е минал "нататък". Защото биографичните данни в тия жития и бития са доста противоречиви и внимателния им анализ показва, че голяма част от тях са версии от различни източници... Много е познато по отношение и на други "образи". Дори и днешен и толкова близък образ - тоя на ОШО, е пълен с противоречиви данни, просто защото повечето от тях вече се поднасят през призмата на тия - с всякакви МНЕНИЯ, породени от всякакви отношения - и всичките все за ОШО, ТИ сам коментира за ОШО съвсем ясно, но пък според други той е преживял ПРОСВЕТЛЕНИЕ още на 21 годишна възраст. Минал е през целия свят и не е като да е минало незабелязано, дори и на политическо и географско глобално ниво. Пътя на ГУРДЖИЕВ - също. А те са "почти" съвременници. Как тогава се очаква да се "научи" нещо адекватно за човек, живял преди повече от 2500 год, на съвсем друго място, в съвсем други условия. А как може да се разчита на "ВЯРНОСТ" на всичко останало, достигнало до теб, в тоя момент, в твоят живот, на твоето място от битието, ТУК и СЕГА... Има и още един нюанс, една "причина" заради която всеки човек следва и конструира своите си вътрешни проекции. - това е днешната форма на ИЗЖИВЯВАНЕ на ПРАКТИКА, чрез изучаване и мислене върху дадени явления. И с други думи казано - условно обобщително - хората имат склонност към говорене или изучаване на ония посоки, към които те не могат или не си позволяват да тръгнат сами. Онези думи, зад които стоят пред-убеждения, които се основават на групово приети схващания, които са направени за "учене" и научаване - дават на учащия ги идеята че като ги "разбира", проумява, знае и това е вид ПРАКТИКА. Дават му изживяване че той ги прави, че реално върви. А всъщност хората-практици са ги извели менталните положения и заключения чрез практика. И тя е нужно да се мине от всеки САМ и именно практиката да генерира ИНДИВИДУАЛНО ПОЗНАНИЕ. Приемането на готови системи от знания може за ежедневното социално битие да върши работа, защото в него е важно да се приеме груповия опит, в груповите приети норми, знания и правила. За да е възможно социалното битие на всеки един от нас в него. Но по отношение на ВЪТРЕШНА РАБОТА, ВЪТРЕШНА ПРОМЯНА, на ВЪТРЕШНИ ПРОЦЕСИ, приемането на готови знания и превръщането им в познания е неадекватно. Вътрешната работа се прави само от ИНДИВИДА - вътре в себе си. Само той може да прониква в себе си - само на него е дадена възможността. В него е ключа, в него е и вратата за отключване. В главата му са всички граници, стойности, зависимости и страхове. Там където са всички блокажи и препятствия, на "същото място" е и решението им и връщането на баланса и интегритета към единство. Това е най-самостоятелната работа във вселената - сам, със себе си. Няма кой това в книга да го напише, защото е само до един единствен човек. Няма значение дали Буда или дон Хуан Матус - няма кой друг да те научи на самия теб си. Да "вижда" вътре в най-голямата ти дълбочина не е дадено на никого друг, освен теб. Как кореспондира това с идеите за "учителя и ученика"? Щото много са я опитали, пък тя не се отваря с тоя "ключ". Много са опитали и от всякакви "системи" и учения. Но няма кой да те "научи" на самия теб - нито в система, нито в учебници, нито в свещени книги, нито от мъдреци. ИДЕЯТА за УЧЕНИК-УЧИТЕЛ е вариация на матричната идея за ПОСТИГАНЕТО с очакване на "помощ" ОТВЪН. Че винаги е налице възможността да се проектираме и така да изживеем бляна си в нашата си проекция. И с помощта и съдействието на един важен образ, на важен човек, който да ни напътства, да ни покаже верните и правилните положения...и то за нас самите!!! Някой ДРУГ да ТИ ПОКАЖЕ КОЙ СИ ТИ, ДА ТИ ПОКАЖЕ ТВОЯ ПЪТ, да ти каже ТВОЯТА ИСТИНА... Или най-малкото - с негова помощ, съдействие, провокация, акселерация... Приемливостта и популярността за "умния" мъдрец, знаещ и можещ всичко, и който да те научи на ЖИВОТА и ТЕБ СИ, е всъщност поддържана приказка в матричния живот, в която се разказва че с "учене" и "правене" всичко може да се постигне. За битието в мравуняка това е напълно валидна и поучителна приказка. Заради нея се създава - Вдъхновяващия образ на "УЧИТЕЛ" в личната фантазия на "УЧЕНИК". Добре скроен и натъкмен - за лично ползване в проекциите. Прочетен на хиляди места, затвърден от милиони мнения. Доказан от хиляди "мислители" И.,.,. ако него го няма, се почват историите - значи той е "рядък", това е много рядко явление, много са условията това да се случи. Също така "системата" е причината - будизма или тантризма, хиндуизма или кабала - може да се скрие фантазьора зад всичко. Но накрая остават си знанията, въжделенията и... изживяването от поредната вдъхновителна самопроекция... =================== ====================== Заключение: Написаното е само условно. Идеята му е само насочваща и описателна. Изведеното е само фрагменти, подбрани и опростени за целите на конкретиката тук, и ограничени от обема и темата. Не съм говорител на Истината, не твърдя никъде "правилни" или "верни" неща. Нито "доказвам" каквото и да е. Написаното няма как да стигне адекватно до хора, които в живота си следват групови истини - написани или казани и припознати като техни лични. Написаното резонира в хора, които могат да си позволят известна доза самоанализ и имат някакъв опит в него. Това пък предполага и най-малко известна доза "вътрешна" свобода. Обобщението: Постановките за УЧИТЕЛ и УЧЕНИК, както и знанията, концепциите и размислителните форми относно "ВЪТРЕШНИ СЪСТОЯНИЯ" на съзнанието, са форми на митове и вяра и както и всичко друго са форми на предубеждения и служат за целите на вътрешните и несъзнателните импулси и потребности при всеки човек в етапа му на групово определено съществуване. Източната философия е просто система от абстрактни понятия. Но тя не е за "учене" и "научилите я" не ги прави с нищо по-близо до онова, за което те са с идеята че "говорят" и "знаят". В някакъв смисъл - по-скоро ги отдалечава. Вътрешната промяна на съзнание към самосъзнание не е свързана със ЗНАЕНЕ и заучаване на готова статистически поднесена информация и обработката й. А става въпрос за нещо качествено различно.

Това е чудесен пример за това, колко може да се изфантазира човек, докато се упражнява в размишления по всякакви въпроси, повечето от които са му известни само като чуто-недочуто и казано-ама недомислено. Но пък от друга страна - с лекота може да се драскат общи и псевдоразмислителни детски приказки и истории. Може би изборът на този аватар да не е случаен. Както и това, че същия автор, със същия си аватар, бродеше в един друг форум, макар под друг псевдоним. Но все едно: Изглежда за някои е голяма драма, че не могат да "споделят нещо с другите". В груповия мравуняк е така. Но в тази тема - за Будизма - се написа например, че състоянието "ПРОСВЕТЛЕНИЕ" не се поддавало на описание с никакви средства. Той Гаутама не е единствения, дето се е опитал, пък други му издокарали живота и думите му като "учение" или "религия", даже и "път". И преди Гаутама и след него, такива като него са опитвали, но няма шанс. Проблемите са качествени по ниво и няма как да се решат. Някои от ОПИТВАЩИТЕ СЕ навреме разбрали, че няма никакъв смисъл, че те са се превърнали в обитатели на "друг свят" Не защото е друго измерение или друга планета, а защото смяната на вътрешното състояние на самосъзнание, променя самия СУБЕКТ, носител на това съзнание. И го превръща в "обитател на друг свят". И... минава известно време, докато се "самоусети" кой е... и в кой свят се намира. Това означава че се минават етапи и кризи на "самопромяна на идентичността", докато се самоосъзнае КОЙ Е поредния "докоснал СЕБЕ СИ през СЕБЕ СИ". Думите са много важни и показателни следи и чудесно говорят за всеки човек, изразяващ се с тях. И по думите лесно се извежда собствения им автор. Когато авторът на нечии думи не е наясно със себе си, оттам и с живота си, то думите му задължително носят този заряд. Няма значение по какъв въпрос са неговите думи. Когато нещо в самия човек отвътре "говори" то намира начин да си "излезе" - в което и да е - в очите му, в думите, делата, мълчанието, отношението... Въобще - "филма" сред който живее и който го определя "кой е" ... ------------------------- Скепсис - има ли "ученик", дето да е "научил" от своя "учител" как да постигне ПРОСВЕТЛЕНИЕ? Та самата идея за УЧИТЕЛ-УЧЕНИК не е ли напълно несъответствена с представата ти за УНИКАЛНОСТ?

Скепсис, особено предложение е това - да се направи нова тема, за да си "говорили някои". Дали означава, че написаното не е по темата? Или ... поне не така, както им се иска на някои от пишещите тук? Между другото предишния ми коментар в тази тема не беше "отговор", освен формално се възползвах за "начина" и формата. Колкото до петте тома, всеки с по ххх страници - нима като се прочетат... и дори разяснят (а от кого ли, и как ли и според кой и кое?!) това би станало рецепта за Буда... ли? Извън харесването - Буда не е бил будист. (Исус не е християнин, нито Мохамед - мюсюлманин). Може би в младостта си, някъде по пътя си... към себе си се минава през тия неща. Но Буда е израз на вътрешно състояние на съзнанието на даден етап от неговата трансформация. Гаутама не е написал нищо - да, записвали са думите му. На Исус - също, така или иначе последователите имат нужда от писано слово, което да обожествят след това... има и други примери. Разбира се - Будизъм и системата от знания, послания и извеждане, които го характеризират, ги е имало и преди Гаутама... иу останалите като него. Но аз визирам отвъд това - в смисъл БУДА не са обектите, име на хората които са постигнали състоянието. Защото по време, и след въпросното навлизане в това състояние, имената им вече нямат нито значение нито стойност. Какво, ако Дзонкапа е написал нещо по това "вътре" в трудовете си... или някой би "разяснил" понятията ... Каквото и да направи обаче - състоянието на съзнание БУДА няма отношение нито към писането, нито към философията. Опита на някой да го превърне в идеи, представи или размишления и дори система от възгледи... е опит за патерица, но не и същността. И още нещо - състоянието на съзнание "БУДА" само по себе си е само условен етап... съвсем условен и преходен - като всеки етап. Въпроса е - тия дето са написали КНИГИ за БУДИЗМА, те дали са в- или били в "БУДА"? Тогава ЗНАЕНЕТО по въпросите на Будизма какво отношение има пряко към "БУДА"? Да не говорим пък за "любопитството"... Всяка религия започва с идол, но след него идва ред на "последователите й". И самия идол е обявен за такъв пак от последователите му. Те възникват въз основа на потребността и интересите на групите хора след тях. Просто това им трябва и това правят. Развитието на религиите се задълбочава с проникването и използването им за политическите процеси и интереси. Както за потребните от религиозност го превръщат в религия, така философите го превръщат във философия - система от възгледи, виждания и отражения, характерни за специфична култура, бит народност и начин на живот, ценности, стойности. И въпреки че при мен е налице именно уклон към философия, а не религия, не ми пречи да обобщя, че Будизма е просто отражение на онези, за които той е вид огледало. Допълнително - въпроса с медитациите подвежда достатъчно, че някои да се повлекат и по тази нишка. И въпроса за "отражението" е отново съответствен. Никой... повтарям, никой не е намерил "технология" според която - като се прави така и така... и се постига, не какво да е, а състояние БУДА. Размишленията само по себе си за някои може да са просто "любов към мъдростта". Но... любовта към мъдростта не прави човека МЪДРЕЦ, а само доколкото да упражнява и изразява "любовта" си. Въобще - въпроса за съответствието по ниво е налице при всички нива и процеси: Религиозния отразява през религия, философа - през систематика, знания и размишленията. Всеки автор - на творението си. Всеки писател - на книгата си. Всеки теоретик - на концепцията си. Всяко обяснение - на Обяснителя си... Всяко мнение, изразява именно неговия автор и с това го характеризира. Разбира се тук в тия думи, стои и моят собствен интерес - а той е към самия човек. Към Субекта. Тук през мнението на всеки аз виждам този, който се отразява през него, иузползвайки горните взаимовръзки. Всяко мнение се отразява и през другите такива като него. И пак - съответствието по ниво - някои "близки" мнения си кореспондират, други - не толкова, а раздалечаването води до спор в стремежа отражението да не влиза в конфликтност. Има такова понятие за един психичен процес - КОГНИТИВЕН ДИСОНАНС. Той е израз и обобщения на наблюдения, които изведени изглеждат така: - когато човек в живота си получава различни от неговата базова система убеждения, той е склонен да напасва и променя или отрече или игнорира пристигналото до него, отколкото да променя основните си убеждения. Изглежда толкова познато - и то е - от хилядолетия. Това е толкова просто наблюдение за човек, който наблюдава внимателно хората и света им. Това е процес, който се вижда навсякъде в битието им. И няма значение дали ще е на изток или запад, дали ще е ислям или християнство, или юдеизъм или будизъм. Защото.,.. всичко опира до ЧОВЕКА и начина по който той конструира вътрешния си свят. -------------------------- Разбира се - с думите ми не абсолютизирам и нека не се приемат буквално. Тезите са само насочващи. С тях само искам да опримеря и аналогизирам нещо, което да изкажа, а не да се заявявам като "прав", или да влизам в полемики.

Буда никога не е бил будист. Защото Будиста никога не може/няма да стане Буда. Понеже няма как по друг начин - само на игра -> къде интелектуално-философска, къде образно-медитативна. Каквато и да е все си остава игра. За децата. За тях е Будизма. Все пак - и за тях е нужно да има нещо. От тях... и за тях е направено. Като няма как да е БУДА - ще е на игра... на изживявания. Който чете сутри - не е йога и няма как да стане. Йогина живее живот (а не само практика) отдаден на себе си. Само тогава има шанс (!!!) да е ЙОГА. И да мине през "портата". Йогина не се интересува от философията (сутрите)... нито от Вивекананда. Това не е за Йогини - а за игра на такива. Все пак... и за такива трябва да има нещо. И пак са игри - щото са пак за деца. За децата - само играта е възможна, защото за тях Играта е всичко. Защото за тях няма друго - това е ВСЕЛЕНАТА/края на света. Докато спят и се самосънуват. Затова за тях - това не е Игра, а е Истина и Реалност. Игра се разбира че е само там - НЯКЪДЕ/ОТТАТЪК/ВЪТРЕ/ОТВЪД ИГРАТА. Чак там, Черупката се разбира че е била затвор и граница. За бисера, мидата е всичко - целия свят. Докато не я напусне - тогава тя е вече изживяна и израстната - просто преходен инкубатор. Няма значение дали имам практика. И да имам - няма значение да се говори за нея. Практиката няма да ме направи БУДА, ако не съм отдал живота си. Ако съм отдал живота си - не се нарича ПРАКТИКА, а аз и СЕБЕ СИ сме едно цяло. И не е нужно да съм БУДА, за да съм себе си. И все пак... в някакъв смисъл сме едно и също. Ако съм просто фантазьор - защо да не съм измамник. Дори измамник на себе си. Ако не съм измамник - тогава какво значение има кой съм за някой друг. Освен заради играта... - "В ТЕАТЪРЪТ НА СЕНКИТЕ". Дали ми трябваха Вивекананда,Сутрите или За-зен за да напиша това. (не е въпрос, само прилича)

ааа, не знам... нищо не знам... паразити... миди, виждащи емайла (си)... нека не отнемам възможността на всеки сам да си го открие. Има една единствена Еврика, която има смисъл и стойност... и съдържание - СОБСТВЕНАТА. И в темата за БУДизма - е точно това смисъла. Само вътрешните неща имат значение за тия, които са разбрали за значението. Значението - оттатък семейните драми и изживяванията на едно или друго... демек оттатък щастието или добротата, драмата или желанията, очакванията или надеждите... исус или аллах... или буда. Отвъд пръстените или обиците, обувките, мобилния или колата, семейството майките или децата... и СТРАХА... Някъде оттатък всички тия неща... Не съм аз довел до бъркотията с думите, но така или иначе английския език примерно е пълен с примери как една и съща дума се ползва за всякакви значение и контекста става определящия - визирам понятието ИЗЖИВЯВАНЕ. АЗ го определям в най-широкия му смисъл и с него обобщавам всички вътрешни емоционално-чувствени и настроейни подвижни състояния, основани на двоичността и подплътени от вътреобразен психичен театър. И същия разигравайки се непрекъснато, изпълнява ролята на битие за измислената идентичност, инициирана от колективния живот. Но когато няма друга идентичност (още преди 2 годишна възраст) - там вътре, ще се намери какво и кой да го "посади" - празно няма. Всеки идва оттам - и това не може да се промени. То е естествен процес и няма нужда от промяна. В стъпките по израстването не може да се прескача и няма смисъл. Вселената не може и няма как да се излъже - лъжем се само ние самите. ТА.. - въпроса е "след" това... това е предизвикателството и тогава се разбира кой кой е - и буквално и алегорично. И всичко това е все в темата за БУДИЗМА - но НЕ за Любопитните!

дааа - много благодарности и упражнения в изживявания... на нещо си. До следващия семеен скандал от ..."нямащия значение от кого". Добре че За-ЗЕН е толкова страшен и добре все пак че винаги... ама винаги е налице потвърждение. Особено щом е нужно. =================== Знаете ли, дръпнах го словото - написах го точно както ми излезе отвътре, дори на моменти го засилих преднамерено в обръщението. Това означава "всеки идва и си пише мнението". демек - идва и си отива - както е в този "информационен" форум според модератора. А и аз си го написах - нека бъде мнение - то сред този тип четящи сякаш няма как да се възприеме по друг начин. Демек - нека информационния форум има и такова... "мнение". Сега малко - аналитично. В писаното съм заложил една очевидна главно емоционална линия - използвах я, защото беше налична в мен. Само й дадох израз и я засилих в някои места. Така спонтанна се получи автентична и според моите очаквания - лесна за откликване. Най-наранените винаги откликват първи - те са като зареден пистолет, само чака спусъка си. Според типичните характерни особености на нагласата на идващите тук да четат, се вижда ясно кой как е възприема прочетеното. Провокацията идва именно от емоционалната нотка... и тя веднага се възприема критично. И приоритетно - просто защото на това резонира основната доминанта на средностатистическата маса. НО... НО - в писаното съм оставил няколко тези и аргументи към тях. Нека видим дали въобще някой би забелязал нещо отвъд емоционалното, каквато е всъщност целта ми. Защото имитацията на интелигентност ширеща се навсякъде, за моите цели е само пречка. И чрез някои ... да ги наречем способи, експериментирам да я заобиколя.

Голям смях, ей. Реших да се загледам и по темата БУДИЗЪМ (за любопитните). И какво да видя - традиционата картинка: философски размисли, четене на книги, надмерване кой какво и най знае, кой и какво и кого ще цитира... И всичко това - за БУДА или БУДИЗМА? БУДА - нарицателно и сборно име на самостоятелно преминали през специфични промени на състояние на съзнанието хора. Веселото е, че това е напълно самостоятелна и вътрешна работа. Такива хора просто оставят следи. Работата върху състоянията на съзнание за които става дума не са само практика. Те са комплексни вътрешни промени и за тях е нужно освен много "вътрешен труд" и много дадености и качества и условия, които са изключително рядко срещащи статистически сред масите хора. Такива хора просто оставят следи живеейки уникалния си живот. Следи, които само някой като тях може адекватно да докосне, осмисли и резонира по съответствие. Другите - ей тва вече е плявата и няма нищо общо със същностните неща, ставащи вътре в тия хора. За същностните промени в състоянията на съзнание няма наука. Всичко, което си мислите че знаете е напълно неадекватно и няма как да не е... Има ПОЗНАНИЕ, но за него пак е въпроса до съответствието - само от такива резонасни хора. Няма технология, няма практика, дето да довежда това до всеки. Нещо повече - състоянието на съзнание на такива хора няма нищо общо с това, с което вие тук пишете БУДИЗЪМ - ей това вече е веселото, щото се прави от последователите, потребителите и консуматорите - все различни думички, означаващи различни аспекти на един и същ тип. Пази боже от последователи, на каквото и да е. За тях няма разлика дали са от изток или запад. Никаква разлика. И от будизма, йога, дао, тантра направиха религия, направиха и храмове (хилядолетия преди последния прероден Буда). Ползваха религията и за политически цели (познато ли ви е) . А други направиха философия. Най-са интересни тия, нашенските типове мислители, които се изживяват на наследници на древногръцки философски школи. Обаче да зубри някой философски трудове и истории е едно, а друго е да ги прониква и разбира. Философията се превърна в парад на "мислителите" и отдавна е изгубила стойността на "холистично отношение" към света, както е било за последен път най-близо именно в посочените Древногръцки големи средища на същностно знание за Живота и Вселената и мястото на ЧОВЕКА между тях. След тях традицията на цялостния човек, с посветен живот на себе си, си е отишла по много причини. А и трудно е да си холик, далеч по-лесно е да се зубрят и поглъщат огромен набор от данни и информация, събирана най-вече статистически. Да говориш пред хора, да пишеш или изживяваш на своите си вътрешни образи. Да припомня, че всъщност величаните от света на философията култови имена, почти всички в личния си живот са били ... общо казано - объркани хора. Не само това - за някои от тях, особено немската класическа школа, са имали психични и характерови ... да ги наречем меко - "проблеми". Само дето това не е за ПОКАЗ - но пък вижте какви умове. Какви неща са измислили... Леле... Каква е ползата от размишленията дори и на АЙНЩАЙН ако самия той не е имал пълноценен цялостен живот. Там е въпроса - от векове да си цялостен няма стойност. Фрагментираните хора им казват ГЕНИИ, само защото са инициирали някакви идеи в някакво важно за матрицата "точно време". И само това има значение - за групата, груповите й важни събития. Идеята за матричното знание да се сложи на пиедестал, си е просто израз на всичко написано дотук. Днешното ПО-Знание вече е съвсем малко. А тия, дето боравят с тонове информация се величаят за учени, кичат се с титли няма как да имат достъп до него. Давам много проста аналогия за пример: 1, Да знаеш всичко за музиката... дати, имена, песни албуми, произведения, автори, история... но си само статистик и потребител. 2, Да си музикант и да създаваш музика - вече е друго, съвсем друго. Ще има неща, които никога няма да бъдат "знаени" от тия на първата група. Иначе си живееш в груповия си живот - както са днешните музиканти, певци, инструменталисти... Просто си живееш матричния си живот, и в него се занимаваш с музика 3, А да живееш живота си цялостно - между теб и музиката да няма разлика - ей това вече е ХОЛИЗЪМ. И няма никаква връзка с тия от предишните две групи. Буда е израз на човек, живеещ в различно измерение на битието. Различно - в сравнение с това на останалите в колективната матрица. Това е човек далеч надхвърлящ онова, с което и заради което живее всеки друг член от тоя социален свят. Опита да се "разсъждава" за Буда, на основата на "ЗНАЕНЕТО" за него, е смешен и издава обикновено невежество. Будизма не е философия, нито Буда е философ. Будизма, както и Йога, ги направиха философии именно през призмата на нашия западен мироглед. И с това напълно прекъснахме връзката със същноста на БУДА, защото това не е просто ЗНАЕНЕ или ЗНАНИЕ. Това е вътрешен път на един човек към себе си. НАЙ-ВЪТРЕШНИЯ път във Вселената. И най-самотния. И веселото е, че... размишлявайки в тема, която само вие наричате БУДИЗЪМ. И която надали някой от вас е заставал в За-ЗЕН хилядите часове пред празната стена, за да се "обърне" към себе си. И защо ли - днешните статистици, дето са с ранг на знаещи, те могат да кажат всичко за правенето. Но тук те нямат никаква стойност. Може някой да е завършил сто университета или да има 200 дипломи, дори и специалности. Но това няма да доближи по никакъв начин що е БУДА. В днешно време съвременните мислители нямат нищо общо с цялостността на битието на един практик, каквото са хора като БУДА. РАзсъждавате си по вашите неща и никое от тях дори няма да докосне същността. И няма как - просто няма съответствие. Той, БУДА, не с разсъждения е реализирал промяната си. И не с философия. Не с медитации. Да, имало е и разсъждения и вътрешни практики, но въпроса не е в това. Няма технология, която да доближава до състоянието на съзнание БУДА. Това не се зубри, не се преподава, не се учи или заимства. Не се размишлява, не става в групи или на училище. Дори не става и от учител на ученик. Но на вас, размишляващите ви е потребно да го смелите. Но през призмата на матричното си битие. Днешните разбирачи направиха и от думата МЕДИТАЦИЯ една огромна плява в която безвъзвратно се загуби нейния изначален смисъл. Не само това - не просто се загуби смисъла, а се преобрази почти противоположно. И от навлизане в чистота от изживявания, сега я напълниха със всякакви измишльотини по визуализации на мисловни картинки, по слушане на звуци, правене на знаци... Когато на нещо му се изгуби същността, накрая остава една гола сянка, празна от съдържание. И всичко това в името да запълните живота си, да се намерят нови полета на изживяване или мислителство. И... нищо повече. Ей затова е важно на "учените" и университетите да си припомнят, че картината на света се "УЧИ". И че това че я учат, не означава че това е СВЕТА. Можете да говорите тук общите приказки за Будизма - но това не е БУДА. И никога няма как да е. Това, че се говори за ИСТИНА, БОГ, СВОБОДА, СМИСЪЛ - са само думички. А са си обикновени човешки конструкти. И само вживяването в тях, ги прави да изглеждат РЕАЛНИ. Онова, което се величае като ОБЕКТИВНА ИСТИНА е просто идеята на егрегора човечество за нея. Всъщност никой не се интересува от същността, именно защото в колективния организъм е важна именно т.н. КОНСЕНСУСНА ИСТИНА. А тя е един колективен договор кое как и на кое какво ще се нарече и приеме, за да върви колективния живот. Без това иначе той е невъзможен. ================================= И въз основа на всичко това - дали има любопитни що е БУДИЗЪМ? А дали любопитството въобще може да е мотив? ------------------------------- ------------------------- Уважаеми, това е информационен форум, в който разни минаващи от тук хора оставят мненията си, а не специализиран за практикуващи. Моля за уважение към чуждите, дори и лаишки от Ваша гледна точка, мнения. На взаимната търпимост и уважение към свободно изявеното чуждо мнение се крепи западната демокрация.