ramus_

Вживяваш се че разбираш, Скепсис. Вече попитах, дали това е представата ти за "ученическата ти" скромност? Да си чел, да си запомнил, да си с идеята че разбираш... е едно. Но да разбираш човек, е съвсем друго. И нямаше да е толкова важно или определящо, ако ти самия не беше човек. Просто човек, Скепсис. И проблема за това, че не познаваш себе си, не може да се компенсира с каквито и да са учители, дори и да са от другите измерения много над Буда. НЯма как един учител да те научи на самия теб. Да те научи кой си ти. Говориш за мен, на някой друг, в трето лице, сякаш аз не съществувам. Обясняваш на кого - на Валкирия ли? Или на себе си? Много е важно за теб да ме обясниш на другите, но куца, криво е огледалото. Написаното е просто криво отражение от криво огледало. Между другото с малки думи, но чудесно си описал представите за типичния път на всеки последовател. Обикновен последовател, Скепсис, ако ще да го раздуеш с най-красивите или логически обяснения. Нямаше да е толкова важно, нито толкова добре да си го написал, ако сам не беше ти в същия този кюп. И тук визирам именно "пътя със сърце". Изглежда че Пътя със сърце, според теб, е просто напред по магистралите на ученията за "истината". С идеята "вижте ме мен, като пример". Това прави всеки последовател, Скепсис. Вижда се толкова лесно, и в тази тема, и в останалите. Вижда се в живота Много е характерно следното явление: Колкото повече се доказва "колко си прав" и колко е правилно онова, което сам си избрал, е толкова повече подозрително не си ли пристрастен. Всеки Избиращ, в стремежа си да се самосъхрани, прави да изглежда така, че изборът му да е "правилен". И понеже това го прави вътре в себе си, той задължително го изразява и в средата си, спрямо "другите", защото те са образи в главата му. Това са прости положения и можеше Уитнес да ти ги обясни още по-добре, ако се беше заинтересувал. Защото, както казва тя, " аз се изразявам "сложно"". Можеше Уитнес да ти го обясни, ако я беше попитал, вместо да я наставляваш толкова упорито. Всички сме хора Скепсис, проблема е, че ние хората правим живота в "главите си". И бингото е някой да се научи да проникне в тайната по която "правенето на света" се случва. Защото в главите ни са и "будизма", и "живота", и Исус, Аллах или Адонай. Всичко е само в главите ни, ако нас хората ни нямаше на тази планета, нея нямаше въобще да я интересува Буда, философията или елементалите. Ние хората конституираме образ, който после му казваме СВЯТ, ВСЕЛЕНА... и нагласяме останалите елементи според първоначалната приказка. Единствената но гениална магия, заради която после се случват личните ни приказки, е, че след като го конструираме, същия този свят го извеждаме чрез проекции да е сякаш някъде "извън нас", отвъд онова, което наричаме "себе си". Ние хората правим света, после се оглеждаме през образа му, който сами конструираме. Може би смяташ, че това са версии на "преразказ, с елементи на разсъждения" от моя страна. Оприличаваш ме като себе си - просто с други думички, с други насоки, други приказки в главата си. Прочел и повярвал на други разкази за вселената. Тук ти изхождаш от себе си - като обикновен последовател. Във версията си на света, която всеки последовател си е конструирал, всички са наредени като на хоро, стиснали са се помежду си и се крепят. Но винаги - само помежду си. И лицемерието е, че всъщност помежду си са обречени да се въртят в кръг, а само ония, които се пускат от хорото рано или късно, пробиват и правят своите си лични пробиви и еврики. И след това ХОРОТО ги следва и ги прави като "свои". Относително е, да, но думата е лицемерие. Точно в хорото, всеки от хванатите за ръце помежду си, си присвоява евриките на тия - отделните и между тях си си размиват въпросите за отговорността. Всички, които са слаби и не са в състояние да направят избора да вървят в собствен път, си отиват в груповите магистрали. Там, помежду си всичко им изглежда по сигурно. После си го донагласят - според тях си. Точно както и ти използваш будизма - преразказ, с елементи на разсъждения. Друго не ти остава - разбира се, ти си го написа сам - "...неща, до които аз сам не мога да достигна..." Това е като по написано в учебник, Скепсис. Вижда се, че доста си вживян и в идеята да напътстваш, да насочваш. Не зная с каква отговорност го правиш, приятелю. Учителите ти ли ти казаха, че толкова разбираш, за да почнеш самия ти да влизаш в тяхната роля? Едно е да отстояваш позиция, да я извеждаш, да я сравняваш по другите позиции, както е типично за форум като този. Но съвсем друго е когато започнеш да мултиплицираш собственото си разбиране, при положение че в него има маса пропуски. Тук пак визирам "пътя със сърце" от описанието на горния пример. Как мислиш - дали "високото самомнение" и "духовната гордост" са привични само до отразения от теб образ на "рамус", или е възможно да извеждаш своята си проекция от себе си, чрез обясненията си за същия тоя "рамус"?

Не се възнасяй толкова в ролята на повелител, скепсис. Наистина ли се вживя в това, че ме нарисува толкова елементарен, за да ми пишеш горното "обръщение"? Ти си будист, търпението и скромността са твоите добродетели, не можеш да се дразниш, ти си над тия неща. Не изпадай толкова очевидно от декларирания и доказващ се образ, който рисуваш тук за себе си. Предлагаш ми два избора ли - от тия, екзистенциалните? Комичните претенции за изключителност, както и твърденията за "ренсея", ги съчини като ги извади от контекста, после ги разду коментирайки и затвърди с повторения. Ако са толкова комични - посмей им се. А твоите претенции в състояние ли си да доловиш? Може би защото не си в състояние да им се посмееш. Нищо, други можем. Мда, може ли да те "цитирам", че то и думите ти са почти дословен цитат, макар тук да минават като "твои думи". Но пък изглеждат умни, мъдри мисли, съвети. Леле какви бисери текат през "канала". Най-трудното е човек да се огледа сам.

Приел си маниерите и изразните средства приел си ги като "свои"... Дори не е нужно да се "спряга" от кого? Няма как да виждаш въобще проблем и няма как за теб това да не е естествено. Още повече че е въпрос на празно говорене, "дали въобще е нужно да се избягва", след като ти не разполагаш с алтернатива, освен хипотетично и само на писане и говорене. Нямаш друг избор - освен да го напишеш по този начин - просто следваш вътрешни свои невидими инструкции за "консонанс". А сравнението с хирурзите е повече от наивно. В него, освен че аналогията с човешкото вътрешно развитие е напълно несъответствена, тя е неудачна и по отношение на друго - това че научилия се "хирург" не става нищо повече от Хирург. Това учи, това го учат... и единствения му теоретичен пик е да стане "добър" или велик ... но хирург. Дотам. С приемствеността - е същото - за което и да е. И след 10 години ти ще опитваш да мултиплицираш основните си убеждения, с идеята да ги предаваш на "други" - както там - в темата за "любопитните". Това правиш тук, приел си да "отговаряш" на въпросите за будизма. Бадр и валкирия или уитнес - същото, макар с различни подбуди и мотиви. С отговорите си изразяваш най-често съвети за "питащите", които не са посланието на Буда, макар ти да си сигурен в обратното и във всеки момент си готов да го докажеш. Но ти не носиш отговорност - пред себе си. То това е и важната роля на приемствеността - че размива отговорността и винаги може да се пренасочи стрелата й към това, че ти си просто капка от обща реката на социалната приемственост. Ти вече си се включил в тая приемственост - за теб тя е вече факт, ти играеш в нея и не си последното "приемно" звено. Вече си и излъчващо - сам по себе си - за към по-нататък. Преводи, тълкувания, обяснения... Още в проблема за приемствеността е - че ролята на разваления телефон е задължителна и не може да се заобиколи. Както и кривия образ е право-пропорционален на времето и пространството на "отдалеченост", следователно и през "многото звена". Смешното е, че всеки в социалната приемственост е с ясната идея, че той нищо не изкривява. Че се ползва един източник... едни слова, едни послания... което е наивно, предвид едно по-широко разбиране за тия въпроси. Тук ви е интересно няколко човека да си отговаряте помежду си. На формалните въпроси. И на формалните приказки. Формални, защото са неангажиращи, и дистанцирани от личното ви поле. Но заради тази дистанция, нищо не рефлектира при "личното". А то определя битието. Не философията, не приказките, не представите. Апропо - твърдението на Уитнес - че думите предизвикват моментално представи е адекватно за определено ниво на битие. Съществува "друго" ниво, при което това не е така. Разбира се, нужна е работа. Но мога да го онагледя при който и да е експеримент, дори и психотестове, отразяващи процеса. Вече са правени многократно. Както и още доста експерименти - например за управление на възприятието, нагласата, интерпретацията, отражението, изразяването... Защото докато се стигне до дълбочината на конструирането на идентичността в собствения ми свят, все нещо е трябвало и да направя, в реални дела. А не само да говоря или да си играя на приемственост. Много щеше да ми бъде по-лесно да заиграя и тази игра - да прочета, науча, да питам, да ми преподадат и само да мултиплицирам, в състезанието доколко и дали съм го "научил" правилно. Най-голямото несъответствие е, че играеш на смирен и скромен, особено когато си заучил маниера да го изразиш. Обаче виж какво се получава: Всъщност всяко твърдение тук е твое мнение. Мнение, което написано те изразява как претендираш за яснота, за разбиране. Имаш схема, която в живота ти е с приоритет. Играеш на сигурност и с това си доста убедителен за околните. Особено за тия, дето имат повече "житейски неясноти и обърканост". Играеш и ролята на будител - опита с мен, правиш го и с другите пишещи тук. Особено за тия, които излъчват търсенето. Допълваш го със научения маниер от философското ти образование - да работиш с широк спектър от аргументи, и да си логичен с тях. Това за повечето хора е много трудно достижимо и сигнала ти пристига във вид на техен авторитет. Разбира се според теб, това въобще не е така. Но пък никъде няма условия да се пишат само съгласяванията и бутончетата "харесва" доста показват разликите между вербалните и интелектуални декларации и изявата на това, дето е скрито зад тях. Просто е - всяко твое "сигурно" мнение е обратното на онова, което учителя ти нарича скромност. Толкова силно излъчваш убедителността си на моменти, че е направо весело колко голямо разминаване има между заявката кой си и това, което изразяваш. Това не е критика. Не ме интересува кой си ти при положение че ти оставяш себе си само през написаното. Но в него единственото което мога да направя за приятел, е да му кажа, че "царят е гол". Докато той е сигурен и убеден, че същото казва на рамус, а не на себе си. Причината - по принципите на съответствието между отражение и вътрешни процеси се получава следното - всеки отразява приоритетно в образите на другия именно онова, което самия той проектира в същия този образ. А проектира онова, което така или иначе отхвърля и стремежа на защитната програма е да го "изведе" виртуално от себе си вече привидяно в образа на "друг". Уитнес, дали успях да го изкажа?

радвам се, че на един от нас, нещо му е "ясно". Нека този, "другия", дето не му е ясно, съм аз. Така да бъде, макар да е малко нескромно от твоя страна. Ако те прочете Буда, би казал че малко се възгордяваш, или не?. Аз пък ще се изживея на скромен и ще приема критиките шегувам се. Сега аз излезнах будист според критериите за скромност и смиреност. Басиии - доживях и това да напиша..... Ще ми излезе "име" - Румен будиста - скромния и смирения - голям смях, голям... Дъх не ми остана. Няма такъв емотикон тук... Ех, съжаляваш, сърдене... Това е твоето мнение. Добре. Изглежда всичко е само до "мнения". Нито има нещо за съжаляване, нито е до сърдене. Толкова приказки, повечето дори не стигнаха до теб. Нищо, може до други да стигнат. Стоян беше сигурен че е напълно невъзможно да опиша нещото. Ти беше най-добрата възможност. Във всяко едно отношение - въпрос на дадености от твоя страна. Направих опита. Дали има или няма резултат - е според относителни и условни критерии. Използвах диалоговата форма от последните няколко писания. Това е психологически ... нещо като прийом. При прочита повечето читатели се припознават като теб. И твоите реплики са точно в целта. Ти ставаш нещо като "общ изразител". Това е за повече очи от твоите. Няма никакво значение "мненията" на някого - най-малко на моето. А за сърденето и съжаляването - просто ще се усмихна. От сърце -

Въпроса е в това, че теб те няма. Скепсис - докато цитираш Буда, какво бил казал и какво бил направил, ти си просто преразказвач. Ти си в една приказка, в която интелигентно "знаеш" какво е да няма приказки, какво е ако "я няма приказката". Ти, ако беше говорил с Буда, но да не знаеш че е Буда, а ти да му говориш за будизъм, той би ти се усмихвал. А ти - не би го разбрал, щото буда не е будист. Друг е въпроса "защо е почнал да преподава, след като сам бил казал "други думи". И без да съм ги чел се оказва, че с Гаутама имаме близки виждания за "преподаването". Обаче те "искали"... А ти Пак ще разкажеш, че вече били разказвали, било написано. Въпросите вече били зададени и имало вече "отговор" защо след като Буда казал... а вече има обяснение, защото си... И ти обясняваш живота си и себе си през приказката. И както себе си, така и с мен, така и хората, така и света - всичко е според предварителната приказка. Това, че силно си я интелектуализирал и осмислил... не я прави нищо по-различно от пак приказка - само дето е по-интелектуална - според теб да е, според твоите особености да я преразказваш. Ти само пре-разказваш приказката си - ти я наричаш будизъм. Валкирия нарича своята по друг начин, другите - техния си начин. Но общото е, че единственото, което можете да направите е да пре-разказвате вече готови приказки. Ти, който на няколко пъти каза сам, че имало "път", който не е интелектуален, не е и чувствен. Не е път, щото бил нещо като "шорткът". Нищо че за теб - пак Буда, пак "било написано", било казано... Казано... а ти го пре-казваш. И в това ПРЕ- те прави по-следо-вател. Защото го няма творчеството. Няма я твоята еврика - тя е смачкана до това да преживяваш една готова вече разказана приказка. Да я припознаеш като твоя и да я нагласиш според твоите нужди, докато се привиждаш през нея. И с философията е било така. И още е така ===================================================================================== Под предлога, че трябвало да си скромен, че според теб аз имам някакви заявени предварителни претенции (как смея такава гордост,, ма тоя за къв се мисли бе - за буда ли?) за излизане от приказката. Добре - ако не съм излязъл - много приличам на поредния дето се изхвърля с разни духовни думички. Ти такива си виждал и си ги разбивал. И не само ти - тук сте се оформили една дружинка за съвместни действия - всеки по своите си насоки и припознаване. Но да предположим и обратната версия - ами ако съм точно това - Ако съм излезнал и в момента имаш шанса да прочетеш нещо ново. Нима не е възможност да се видиш през нещо съвсем различно? Само защото не ти изглежда достатъчно "изтънчено". Или вече имаш "критерии" кое е духовно, кое е просветление, кое е нирвана. Дори и приликите и разликите между нирвана и самсара (разбира се, според Буда, как иначе). Цитираш го твоя идол отново и отново и въобще няма да те питам защо го правиш. Аз и досега не съм те питал по същество - опитвах се да видя дали някъде в теб самия го няма тоя въпрос - Защо ми е необходимо винаги да цитирам великия... Той е толкова по-велик, колкото ти си по-незначителен. Под предлога за добродетелност, за принизеност, за "невзимане на сериозно". И още куп готови глупости в които да си смачкан. ДА! - самосмачкан. Да ги затвърдиш. Ето - претендирам че Буда не е нищо повече от мен. Ето - лелеееее - скандал, тоя смешник... личния път бил нещо смешно. Да не би да се наложи да го "показвам" или "доказвам". Пиша си нещо си - ти писа че ти било интересно. Но дали?... Дори и да ти е интересно - да виждаш някъде да цитирам някого. А ти дори не написа нищо от своя път. Как да има диалог - докато моите думи са думи от пътя ми, ти пишеш думите от пътя на друг. И ги държиш пред себе си като щит. Мислиш с тях, позоваваш се на тях, подкрепяш се с тях. Всички мисли вече сякаш са ти подменени от "думите" от прочетеното и приказките за някой друг. Дето бил "някой си велик". И пишеш че "няма диалог". Подавам ти ръка - за теб е. Не за Будизма. Не за християнина. Не са мюсюлманина. Това са хора скрити зад приказки. тях ги няма - ако ги питам за основни житейски неща, те не могат със свои и независими думи да кажат нищо - за всяко нещо ще се подпират на готовите думи, дето са вече говорени, изживявани и изписани. А ти си с потенциал и достатъчно багаж... Но те няма още - нямаш нищо напълно свое. Никога не съм писал никъде, че ТЪРСЯ контакт и ориентир. Написах ти го по толкова начини че не търся. Не ми трябва. Само го предлагам - контакт, не ориентир. Контакт не може да се търси - той само се предлага. Тия, дето търсят не могат да направят КОНТАКТ. Това е дума за нещо много важно - това е обмен на информация на основата на "различното" - на различните. За еднаквите, за близките - се нарича връзка или близост, там трябват съпричастности, резонанси... Имаш в себе си потенциал. Защо да си "дошъл" с нещото на тоя свят... а да го оставиш и да не го ползваш. Защо да ти е дадено, а да са ти затворени очите за него. Може затова да пиша всичко това - за да ти напомня за него. Знаеш ли - ако ти дам подарък в кутия, в колет, а ти цял живот го оставиш неотворен, просто си проявил неуважение не към Подаряващия, а към себе си. Отхвърлил си една възможност, която стои в теб. Която вече е в теб. И не е в индия, нито в непал, нито в тайланд или поредния "ринпоче". Не е поредните книги или учения. Как ще видиш нещо в собствения си двор, в собствения си свят, след като очите ти са насочени навсякъде , но не и при себе си. Как да си ти, след като личния ти път бил смешен (не разбрах - смешен е на теб, или според теб е смешен за "другите"). Така ли си обясняваш скромността? Дали няма друг вариант? Дали скромността не е нещо друго. Дали не е определена от някого.

ОК... няма диалогичност. Не става. Не е въпроса дали е проблем и за кого е. Има само едно нещо... само едно нещо, което съм в състояние да направя за Приятел. Живея в реалност, в която съм сам, пещера в която и да искам друг не може да дойде в нея. Защото не е неговата пещера. Не се стремя да я направя дворец, защото днес е една, утре е друга А и дворци не ми трябват. Тази пещера е в главата ми и аз я избирам, описвам, изучавам себе си през нея, защото тя цялата е направена с огледала. Огледала, в които се оглеждам да се видя кой съм. Някой казва че има интерес към това кой съм - добре. Но това не може да стане с малко думи. Просто е невъзможно. Заради "разликите". Това - с туй-шоу - е за тия светове, в които има от групата. От "повечето", дето сте АЗ... и "другите". КОгато сте там, лесно можете просто да си говорите. Защото голямата част от приказките помежду ви са предварително разказани. И ги сънувате. Вярвате в приказките си и ги обменяте помежду си. И говоренето там, в приказките може да е всякакво, но не и по същество. Защото предварителната приказка, която е разказана и се сънува от всеки, е цялата реалност на всяка група която живее заедно. Това е нейната вселена. Вътре в нея е лесно да се говори. Съветваш ме да помисля.. А когато ти подавам ръка да помислим заедно по "разликите и приликите", но оттатък приказката... И за теб "вече не е диалог". Не е диалог - така е. То е очевидно. Няма как да е диалог - защото ако дръзнеш да обърнеш глава някъде оттатък своята приказка, може да я загубиш. Каква приказка за света ще е тя... ако се получават "проблясъци" че това не е Вселената. Че т.н. Вселена е една обикновена приказка. Магията една обикновена приказка да се изживее като Вселената е на хората. Вярващите хора са сънуващите приказката. Защото имат потребност от това. Това е механизма, не се вижда, не се разбира, докато някой някога не остави приказката си. Никога това няма да се разбере докато някой сънува. Своята приказка сънувана и направена от груповата такава. И основното й значение, смисъл е... да имитира ЖИВОТ, да създаде условия за ИЗЖИВЯВАНЕ НА БИТИЕ. Но най-голямото значение на приказката... е че за да се сънува, тя дава "живот" на нещо, което през приказката се самопривижда и се самонарича АЗ. И в условия на приказка, то самото е приказно. Това е въпроса - едно приказно АЗ, е налице, когато ДРУГОТО АЗ, го няма. Не може да има ДВЕ АЗ - ЕДНОВРЕМЕННО. За да пиша думи тук се опитвам да ги пиша като думите от твоята приказка, от груповата приказка. Пусках някаква си снимка, говорих думички от собствените ми легенди на Румен. Само и само да са думи като да са от "груповата приказка". В която личния опит е смях, а опита на идолизираните образи, е всичко. Те не са хора, те са нямали живот. Но са велики. Гаутама е нещо като извънземен. Адонай или аллах - също. В приказките на групите по света няма как да е иначе. Защото самите приказки отразяват сънуващите. И в приказките същите тия сънуващи са нищожества, незначителни, безпомощни, жалки... и опитващи се да избягат от това. Това е една абсурдна приказка. От нея се получава един абсурден живот, и тия абсурди се отразяват и с сънуващите. Виж света, но защо света - виж т.н. България. Виж днес, сега... но и вчера или утре да е - пак е пълно с абсурди. И да избягаш в полето на друга приказка, каквато е будизма, не променя абсурда по същество. Защото нещо като будизма е направено отново като приказка. Защото от нея имат нужда "други групи", на друго място по света. Пътуваш много, но където и да си отишъл няма начин да не забележиш същото. Ти жадуваш за "друга приказка, защото си прекалено интелигентен и за тая, родната, ежедневната, ти вече си я надскочил и тя не те побира в себе си. Отдавна търсиш друга приказка - в която да се побереш и да се оставиш. И си я привидял и си я направил своя. Това е направено за "пристан". Колкото по-навътре навлизаш и в тази нова приказка, ще разбираш и нейните абсурди. Докато тя блести, за теб изглежда като диамант. Така е със всяка приказка - приютява поредните търсещи "други приказки". Докато за тях се изчерпи... и те търсят поредната "друга". Има само едно нещо... само едно нещо, което съм в състояние да направя за Приятел. Истински Приятел. Това е - да му съдействам да види границите си... да прогледне за нещо оттатък приказката (си, ви). Няма по-голям дар от това. То е налице, тук, сега... не в книги, не в приказки. Не е нужно да учиш цял живот, да наизустяваш книги и понятия, да говориш с "буди". Да си буда сте го идеализирали, защото по този начин се дистанцирате от него. Защото несъзнателно - всеки изживява едно предварително и атавистично нищожно "себе си". Зависимо, малко, незначително. Да си Буда е също във всеки човек. И не е нужно някой да го "преподава", защото не е възможно. Нито се учи, нито се преподава. Няма как, няма и защо. Не се учи... за да се научи. Но Буда, във всеки от вас, е направен да е "недостижим". Скрит зад преградите на "постигането", на отдаването, на прераждания, грехове или падения, на милост или покаяния, молитви... Множество огради и заграждения, само и само да се остане в приказката. Заради една симулация на битие е всичко... Но наистина - за всички вас това е "всичко". Написах каквото беше нужно. Разбира се, че диалог не мога да очаквам. И не ми е нужен. Просто не се налага. В боя е задължително да е налице партньор. Но това е в социалната приказка. После Боя, битката се пренася отвътре. Там - Отвътре - нямам врагове - там сме само аз... и Противника. И той става моят партньор. Докато разбера... че той е моето огледало. И накрая оставам сам. И да разбера, че винаги съм бил и си оставам сам. Докато съм готов да го ... прогледна. Скепсис, използвах думите, думите на останалите, за да напиша нещо. Да го облека в думи. Ти ми съдейства за това. За което БЛАГОДАРЯ - на теб и на "другите" от приказката ВИ! Тук четат доста хора. По прочита те ще се самоопределят. За "останалото"... ако има такова, ако ти решиш - ще остане ако се видим на живо. Някога, някъде. Има начин. има и възможност. Поне за момента. Не се знае дали в другия миг ще съм жив и къде ще съм. За мен няма утре, няма вчера. Още веднъж Благодаря, защото написах думи и на Себе си.

1. Нима само това "познаваш"? Защо - къде си ти самия, нима ти нищо не познаваш за себе си, дори повърхностно, щом избираш "другото". Живота е за всеки живеещ. Път към тайната на Живота не е спрян за никого - и няма условия за задължителна духовна принадлежност или географски изисквания. 2, Интересно е как 6 точки... само с 6 точки някой е описал друг. И това се смята за детайлно? Можеш ли да ми дадеш пример как в пълнота може да се изведе нещо толкова дълбоко и комплексно като един единствен човешки тип. И то по отношение на развитието си? Две такива дори нямат по какво да си приличат? Аналогично е като по-горе - написа на УИТНЕС и за 4-те благородни истини. В тях, в първата, е думата Желание, а ти написа на въпроса ми, че желанието не е дори понятие. Цялата концепция в благородните истини започва с това, че желанието поражда страдание. Изглежда толкова ясно, толкова убедително - перфектно и логично... А никой от вас дори не знае какво, как, и от какво се поражда желанието. Толкова много други понятия, книги, учители... А нещо толкова обикновено и засягащо всеки човек по света днес, остава като множество други думи, които иначе само се дъвчат, но приети наготово са оставени без дълбочина в съдържанието. Как и кой да помисли за себе си, ако нещо толкова важно е оставено неразгледано, неизследвано, неизучено. Това понятие говори толкова много и толкова неща се крият зад него. 3 и 4. Твоят опит - значи само би разсмял някого твоят опит. Толкова ли е смешен? Значи радвам се че собствения опит и път толкова разсмиват хората. Интересно е и "кои точно" се смеят, а ти - дали се досещаш кои са? За тия, за които собствения път е единствения към собствения център... не биха се смяли. А биха разбрали и уважили отношението към себе си. А не да се смеят. Тия, дето биха се смяли не биха имали никакво отношение към себе си, а към неща, в които тях ги няма. Нима е толкова интересен какъв е живота на БУДА, към който ти самия никога... никога нямаш да имаш "РЕАЛЕН ДОСЕГ". Защото това е живота на БУДА. а твоя живот е ЖИВОТА НА ... СКЕПСИС, макар че ти е друго името в социума, по лична карта. Но живота ти има стойността точно колкото и живота на който и да е друг - дори и Гаутама. Дали ще е принц или просяк - за вселената няма разлика. Във всеки живот е оставена "нишката на ариадна", защото тя е към Живеещия. Всеки живот има смисъла да е това, което е. А не да се стреми към това, което е "Нещо си друго или на някой друг". Няма грешни или правилни неща, извън социалния контекст на народното говорене и опитомяване. Това, дето се говори и се шири в матрицата не е единствено... но е валидно единствено и само за нея, за нейното ниво, и е за нейна употреба и цел. Духовността е идея. В социума е представена популярно по един начин. В една култура - по друг начин, В трети географски район - по трети. За евреи или келти, тангристи или зороастристи - това са социалните скупчвания около идолна или централна фигура или идея. Но последователите, дори на будизма, са си обикновени социално-културно обособени. Те се учат един друг, предават си един други едни и същи неща... И се стига до там - като примера за четирите благородни истини... Та те са плоски Скепсис, никога ли не си се замислял, че не желанието поражда "страданието" - по колкото и начини да е изведено. Че желанието "както и да е представено) не може да го няма, че за да го няма въобще не е предложението, което там се предлага за "изход" от "самсара". И какво като това са проповеди на Гаутама. Да не би това, дето е говорил той винаги да е абсолютно и безпогрешно. Защо се пренебрегва контекста и условията на самите слова? Защо всички с такава патос решават единодушно кое е точно, истинно?... Защо е толкова немислима и невъзможна идеята, че когато се говорят в социума едни неща и се смятат за абсолютни и истинни в него... те трябва да са точно такива. Това е обикновена сугестия. Това имах предвид, като толкова пъти пиша, че ОСНОВИТЕ НА ВСЕКИ ЧОВЕК сякаш остават напълно невидими за него. И понеже те са невидими, вътрешни механизми не позволяват тия "основи" да се разгледат критично да се преосмислят, да се подлагат на съмнение, да се извеждат спрямо техния контекст, защото за тях няма контекст - те са контекста за всичко останало. Когато човек запомня, са налице някои паметови особености и... както и да е - това е друга тема. 5. това бих прибавил и критериите за "скромност", както и ползването на думичката "АЗ", която ти изведе че имам приоритетно в моите изречения. Относно това... е нужно малко да се помисли. Теб кой те научи на това "кое е скромност". Защо е, откъде идва, кой ти каза за нея, защо го прие така... Какво е скромност - по принцип... Само защото в Будизма си ги намерил "наготово" - перфектното учение, защото предлага перфектно описание, дава въпросите, дава и перфектните отговори - на всички и всичко. Това ли му е силата за теб, Скепсис? Сред народните говорения вие наричате самоуважението като егоизъм и егоцентризъм. Тия идеи - за използването на 1 лице единствено число - са за социална употреба. И най-интересното е, че се прилагат като единствен критерий относно някакви идеи за духовност. КОгато някой пише за себе си и целта, насочеността на това описание е той самия, използването на думичката АЗ, както и принадлежността и периметъра й, е не само неизбежно. То е и единственото коректно като начин да се предаде смисъла и значението. Ти го сравняваш според собствената си идея... която дори не е собствена. И в нея... е залегнала социалното описание за едно явление... и правилата да мерим по нея кое какво е. В познанието само да припомня - има няколко основни положения. едното от тях мога да го изведа по следния начин - само сложни хора, могат да боравят със сложни модели. В сложните модели, основните критерии и мерки са ОТНОСИТЕЛНОСТ и УСЛОВНОСТ, ВЪЗМОЖНОСТ и ВЕРОЯТНОСТ. В сериозното познание, няма абсопютни неща, и социалното разбиране на думичката "истина" въобще няма място. То се спряга пак само за социалните описания, за които "истина" е много нужно - за описанието на една унифицирана мярка и мяра. По нивото на което един СУБЕКТ, разбира и вижда живота и ролята на себе си в него, се разбира лесно и кой какво влага в думичките.

Скепсис, защо постоянно е нужно да говориш за Буда? какво, как и защо го бил правил какво бил казал. Как мислиш - Буда говорил ли е толкова за теб? Споменатите практикуващи може да са всякакви. И след като са толкова (почти) самостоятелни, защо им е бил Буда, откъде знаеш за качествата им? Защо целия свят и цялата вселена се натъпкват в едно единствено описание и система от понятия и обяснения, и това да е целия свят? Едиственото ли е Будизма, за да се измерва с него какво се случва във "вътрешните сфери"? Единственото място ли са будистките манастири, единствени ли са техните думи и познания? Защо след като сме в България, ти имаш име, имаш живот, те нямат стойност, а трябва да бъдат мерени по нещо, което наричаш Будизъм? Едва ли Индийци или непалци ходят до България или Египет да учат орфизъм или мистерии (примерно, импровизирам ). Всяко място си има своите особености, всеки човек - също. Защо е толкова важно всички да се равнят по нещо или някого. Защо е толкова важно за теб? Кажи нещо от собствения си опит и път. Будизма така, както и философията винаги ти служат да се скриеш зад тях, извеждаш ги напред, като щит - защото са признати ли... или защото ти си ги признал за идентичността си? И всеки един от пишещите тук се е скрил зад своя си щит. А никъде ви няма вас - скрити зад него. Собствения път го няма никакъв - никъде не е писан - от вас, от теб. Къде е той - през кое и какво е тръгнал, къде е отишъл. И най-важното - КОЙ Е ПЪТУВАЩИЯ. оцветен е в будизъм ли, къде е твоята собствена, самостоятелна пътека, има ли въобще такава - напълно самостоятелна. Кое измисли, кое откри, кои са твоите собствени еврики? Какво остава като погледнеш назад?, зад себе си някъде. Кои са стъпките... и кои от тях са твоите. Как ги познаваш кои, кои са? Защо всички сте се скрили зад нещо... един - зад будизма, друг зад адонай, трети - зад коран или библия. четвърти - понеже не се побира, направил своя версия от миш-маш и се чуди как да съвмести несъвместимото? Къде сте ВИЕ - къде е живота ВИ?... Или тук не е мястото, нито времето.,.. нито още няколко причини... нито пък са за писане тия неща. Но то и в живота е така. Иначе са много духовни всички - но на приказки - като се види какво е ежедневието - там как е? Или да се кланяш или посветиш на писанията или идолите е вид живот. Живот е, да. Но... кой е Живеещия го?

Може би е заради привързване към образите, а има и "други" възможности... Учудвам се малко на изключителната ти увереност, с която "знаеш" кое, какво и как го е правил, казвал или преподавал Гаутама. Както и да е толкова важно за теб, кой, защо, какво и кога го е казал - защо е толкова важно да е абсолютна истина. Без да коментирам думата "трябва" . За кого? --------------- Някак си... от време на време, поради някакви си причини... опираш в границите си. Малко ме изумяваш на колко неочаквани места са те. В едни моменти си в нещо като "преден фронт" - подаваш адекватни сигнали, широко виждане, вникване... Но в друг момент... просто пропада всичко това. Зает ли си, бързаш ли, нещо друго ли те ангажира или претоварва?.. Възможностите са много, но не са важни те.

няма как валкирия... няма как. Елементарна е играта. И прочита... и отношението и опитите за мъдри съвети. Играй си ги сама. Просто нямаш шанс да ме закачиш на тая кукичка, щото не плувам в тоя гьол.

странни хора сте вие... с тия очи с които първосигнално се чете. Да си ученик... и да си учител не е игра. Това да съм ученик или учител не е до роли, а до отношение, до състояние, до осъзнаване. Това са елементарни положения и ми е малко странно да ги пиша - все едно че се връщам в първи клас. Тук се пействат такива възвишени истини, толкова мъдри интерпретации... А това?... Бил ми е нещо, от което съм се учил на себе си. Поредното огледало, пред което съм гледал на света, живота, вселената... Всеки един от вас тук, всяко написано, всички събития, през които преминавам, са мои "учители". А не личността на Стоян Цветкашки. Вие тук не се учите на нищо, важното е да си играете на игрите си. Да се подбира от контекста е форма на стъкмистика - да се види, което е нужно, набързичко, неангажиращо. Обаче после - ооо, мнения бол. Като в сегашния ни политически или социален цирк.

рамус не е ученик, нито съмишленик на Стоян Цветкашки, най-малко - в ДаДао. Не го наричам ренсей и нямам нищо общо с тая дума, нито за мен тя има стойност. Примера в книгата беше експеримент и не го повторихме повече. Приятели сме от деца. Това е единствения Странник, който съм срещнал досега. И единствения, с когото съм експериментирал и откривал неща, които дори не можете да си представите и няма как да се опишат с думи. Не се хваля с тия неща - няма защо, няма за какво, нито пред кого. Не ми пречат ирониите или отношението. Не се засягам... и онова, което се нарича популярно "носи на бъзик". Не ме интересуват провокациите на някого си - на валкирия вече съм написал последните си думи и не е нужно да ги повтарям. Няма какво да си кажем, нито може да ме заиграе в игрите си. А най-малко пък това да ме откаже или да ме определи дали, какво, къде и кога да го пиша. Не го пиша с никакво отношение, нито е "отговор" - просто световете са различни. Много различни. На мен не ми пречи тя по никакъв начин. И децата на адонай са като всички други деца, нищо че те имат нужда да наричат себе си "избрани". пускам линк, който ще го има едно денонощие, после ще го изтрия, щото не му е тук мястото. Ако не се отваря директно - копи пейст в браузър. -> http://mail.dir.bg/~ramus/Image3.jpg Едва изрових това от някакви стари архиви. Но си спомних че и в изворите.ком имаше такива като валкирия. И като някои други. ----------- Колкото до "трите врати" - може и да са тия, може да са повече, може и да е само една... Все пак алегориите са пак фантазии... нечии...

Уитнес, проектираш си твои неща, през твой си образ на рамус. Започнах живота си с пеене, почти след като съм проговорил. по-малко от две години след това вече съм пял на международен фестивал, който през 1972 и още доста години беше сред най-известните естрадни фестивали в БГ и се правеше лятото, в Слънчев бряг. С това си останах най-малкия изпълнител в цялата му история. После свирих на пиано повече от 25 години, до естрадния отдел на консерваторията в София. Живота ми направи поредното си представление да ме изправи пред самия мен си и да се припомня - след като толкова години оставих сериозните занимания с музика, така се стекоха обстоятелства, по толкова хитър и магичен начин се преплетоха, че отново се върнах към пеенето, макар да е в хор. Научих за пеенето неща, които никога не съм докосвал, докато ме смятаха за певец... Никога не съм свирил в оркестър, от малък не се вписвам в колективни занимания - тясно ми е. И никога не съм имал сантимент в това. Може би затова сега съм сред хора, за които дори нося отговорност - по-голяма шега и ирония, живота досега не ми е спрятал. Но именно затова са истинските приятели - като Живота. Соловите изпълнения са най-голямата свобода за човек, който може да си я позволи и да пробие "оградите си". Всички истински и сериозни неща, човек ги прониква сам. Само сам. Може би от горните писания от "личните ми легенди, някой да ме натъкми като образ на един празен и зает мислител... дето мисли, мисли, извежда. Всъщност в живота си аз съм практик, а не теоретик. Всичко написано е следствие заключения от експерименти. Това ми писане тук също е такова - част от практически занимания със себе си, като използвам останалите пишещи тук. Тия думи изразяват един Пътуващ, по собствения си Път - с падането и ставането, със загубването и намирането, с грешките и успехите... Докато се сети пътуващия, че... ги няма никои от тия изброените, няма и път... няма го и пътуващия. А какво "има" - отвъд всички тях?... Първо е нужен път... за да го загубиш. Не може да се прескача, няма и нужда. Тук Скепсис няколко пъти ползва аналогията с лодката, лодкарите и реките, които някой си трябва да премине. Но не е така за мен. Няма лодки - заставам пред реката - бурна, мътна или бърза - няма значение. Щом пътя минава през нея - просто нагазвам във водата и поемам някъде, напред. Това да мина с лодка... е нищо и е просто патерица. Пътя не е нещо, през което някой може да ти асистира или прекара, да ти спести или защити. Зная много добре, че за децата, това са жадувани проекции. Защото и аз имам "такова дете" в себе си. Но съм се научил да чувам гласа, друсанията или драмите, изживяванията или извисенията МУ, но не и да ме управлява. Когато се обърна и погледна "зад мен", виждам стъпките на изминатото и всяка дума от написаното е от него. Може Буда, Филанкишиев или Мойсей да са направили същото, за мен това няма никакво практическо значение. Нито едно групово откритие нямат дълбоката и трансформационна стойност и значение на Индивидуалната Еврика. Няма стойност никаква за мен дали някой "гений" или гуру или просветлен някога, някъде си били измислили или постигнали. Груповия опит е за "групови хора". Да, върши им работа... но за мен тя няма стойност. За мен само собствения ми път има стойност. Само откритието прави Откривателя. Иначе си е просто поредното присвояване. Това да си добър математик, или каратист или музикант... е нищо. Да си Айнщайн, или Буда е нищо - за мен. За мен всичко, което става в социума няма никаква стойност, защото съм минал през етапи, в които съм се опитвал да се напъхам там... но нищо не ме изразява и минавах и заминавах. Ето така живота ме накара да се погледна сам и да видя какво има там - отвътре. Дали съм прероден и дали било написано някъде, нещо си, дали някой вече "го бил казал", с чудесни думи , е празно... защото мен ме няма. Мен ме има, само когато проникна нещата. Когато вече думите са СЛЕД ЕВРИКАТА. Това е смисъла на това да си откривател. Винаги съм виждал нещата различно, особено. Един живот има стойност не когато го посветиш на нещо, някой... или на идеи или каузи, мечти или цели... Тях ги има, имат значение и стойност, когато ЧОВЕКА ГО НЯМА. Голи проекции... изразяващи липсващ АЗ. Като в притчата за "голия цар и огледалото"... и това че ако не са неговите или груповите очи, той не само е гол... дори е нищо - няма никой, няма и огледало. Думите имат стойност, когато СУБЕКТА чрез тях изразява себе си. Когато си натоварен и се самотовариш цял живот с планините от житейски социални товари... значи че няма никой там вътре. Защото - ако махнеш всичко от социалното - накрая оставаш гол и... разбира се "НИКОЙ". Ако се раждате в отделен и самотен остров... кой, кой ще бъде всеки от вас? За тази сделка е цялата работа. И я защитавате като своя - заради един прост, но гениален мираж. Не ме е научил Буда на това, нито Исус, ЛаоДзъ, Питагор, ОШО или Бах - за да го открия. Само минах през тях и всеки един ми "показа" неговите следи през живота си. А не моята истина. Не ми трябва индийски, санскритски, ивритски, английски или български думички, за да намеря и открия собствената си истина. И да видя, че вселената се вижда само през мен. Не през груповите очи, а през моите, когато са "големи". И за да видя всички "истини" се наложи да ползвам всички видове "очи" - малки и големи, болни или здрави, тъмни или светли, през всеки един от вас, тук, или другаде. В почти пълен смисъл аз съм социо-пат. Никоя принадлежност няма никакъв смисъл за мен... и не съм нито съпруг, нито баща, нито българин или европеец. Не съм будист, християнин или ню-ейджист. Не се кланям на никого, нямам учители, не съм учител, нито ученик. Не съм музикант, философ, дори психолог или физик. Използвах ги, защото така или иначе живея в среда - и я използвам, вместо да я отричам или боря. И това е проста форма на мой лозунг - вместо да се бориш или отричаш, бягаш или криеш - по-добре го използвай. Всичко около мен е просто дадености, от които виждам възможности - всеки човек, всяко събитие, всяка дума. Включително тук - моите думи, вашите такива... сайта, форума... интернет,... Всичко е онова, което ЖИВОТА ми предлага - да се възползвам. Според приетата идея що е нормална психика, аз съм и психопат. Ако е зависело от някои хора досега да се ме освидетелствали и да съм сред решетки и хапчета Хората трудно издържат такива като мен около себе си. И го играят на наранени, защото нищо от мен, не се движи според представите и сънищата им сред които те имат взаимна конвенция. Е... какъв съм бил в предишни прераждания - не ме интересува, защото няма практическа стойност. Имал съм сънища - да, имам ги и сега, Отделял съм се астрално. Имам проникновения, вече съм свикнал с тях. Разбирам за повечето хора неща, които те дори не могат да докоснат, особено - за себе си. "Факсове и мейли от кораба-майка" и на мен не ми липсват. Нищо не ми пречи да се изживея на всякакъв. Но ми е "малко", тясно, наивно и... непотребно. Имам само сега, имам само себе си. Това ми е "всичкото". С това работя, с това живея, това имам - Това ми е "всичкото". Не знам кой съм аз, и няма значение има ли ме или ме няма. За очите с които четете това, аз съм просто някакви графични символи от екрана на монитора. Може да не съществувам, може и да съм бот, бог или талпа. Може да съм поредния тиквеник или изживяващ се гуру. глупак или изкусен лъжец. Минавам и заминавам и за никого няма стойност... освен за мен. Защото няма друга отговорност, освен моята. Отговорност за ЖИВОТА МИ и... АЗ. Няма съдби, няма случайности или карми, няма и прераждане или предзнаменования, няма идоли или теории, няма каузи или свещености, няма контрол или плашене, няма влияния или игри, няма власт или съчувствия, няма убеждения, страсти или вяра... Всички те минават и заминават - въпроса е ИМА ЛИ НЕЩО КОЕТО ДА Е ОТВЪД ТЯХ? Само аз съм... АЗ и един Живот - за приятел. За мен това е "всичкото". Другото е просто "малки неща" ============== Ваша работа е да прочетете тия ми думички и да ги нагласите според вашите си мерки. И ще го направите колкото и да твърдите обратното. Според повечето от хората, такъв като мен въобще не би трябвало да съществува. Като "жирафа и шопа" - аз съм едно невъзможно животно и... "нема такова", защото ако има... това всява смут сред мерките на договореното във вашия свят. Не, не съм извънземен, просто... не знам какъв съм. И не ме интересува дали "знам". Знаенето го оставям на изживяващите се за "знаещи"... Че без него... какви ли ще бъдат? ========== Скепсис, ето така се редят думите "сами". Същото е като да свириш, без ноти , в момента "идва" - директно в пръститеи ти самия не знаеш защо се движат, как и какво се "свири". Същото е и да се "движиш" - като в танц, в който няма нищо предварително - "сякаш идва", сякаш "отнякъде". А е просто "от мен". Всичко това съм аз - няма нищо "отвън". А любопитен ли си да "видиш" какво съм написал в онова - "другото" състояние...

Ти разкриваш нещо от себе си, от твоя свят. Защото будизма и философията са и двете твои пътища. Или по-скоро - твоя част от пътя ти. Аз минавам и заминавам през тях, ползвам ги за огледало на себе си, но нищо повече. Ами, хайде разкрий го - "упражни" се тук. Виж че нещо другите изоставиха традиционния спам и стана по-чисто и тихо. Аз ще играя ролята на "Слушател". При мен, всичко това, с което се занимавам, има само единствен слушател - това съм аз. Аз съм основния си читател на написаното си. Всичко в моя свят вече се затваря при мен самия. При мен, онова, което наричаш "състрадание", поне така, както го видях и в будизма... не съм това. Не съм насочен към "слушател" и няма как според него при мен нещо да е "според капацитета" на слушателя. Просто аз не съм обърнат към слушател, към "другия". За мен, стойността е да се отразя през него към себе си. И с писането имам разработена своя техника и стратегия. ============================ И сега ще разкажа нещо пак зад завесата - защо пиша... и защо по форуми. Никога не съм бил добър в писменото слово, още от ученическите си години в музикалното у-ще в Пловдив. Като дойдеше момент за "писане" и дотук. Със живо слово нямам проблем, но писането винаги ми е било "тегаво" нещо. Преди повече от 15 години обаче Цветкашки предложи да напиша нещо във списанието за бойни изкуства, което издаваше тогава. Беше голям цирк вече имах първия си компютър, превърнат във факт, след като продадох пианото си. Почнах с писането... и си останах само с почването. То толкова да не вървеше. Имах идеи... много идеи, опит... ама на говорене. Абстракциите тепърва откривах че като ги пиша... и опаааа - не вървят, нямам основите им, открих огромни пропуски и видях че всичко е доста разхвърляно в главата ми. Наложи се спешно да се подрежда и извежда, тогава започнах с първия си "описателен модел". То това е и работата на който и да е модел - да събере, подреди в единство множеството от натрупан опит. Повече от 4 месеца правих първите си опити за подреждане, систематизиране... Опитите за писане си останаха само до "почването". А бях поел срокове, и всяка книжка излизаше, а все казвах на Стоян - нека да е за следващата. Както и да е - замисъла беше поредица от статии - в 5 части. Заглавието - "Човекът и Духът". Мъка беше първата част. Голяма мъка. Но.. за втората част бях научил първата наизуст и вече имах поне визия какво ще е. И все пак - беше си мъка. Но третата... за нея нещо "стана". Просто един ден, когато за пореден път стоях и изграждах какво ще пиша... някак си се "почна". Тръгнах за едно нещо... а писането сякаш придоби някакъв свой живот. И потече сякаш само. Думите се заредиха сякаш сами. Първоначално нещо се стъписах, щото беше странно. После се оставих и повече от денонощие писах. Толкова задържах, защото концентрацията си беше много натоварваща. Отделих и ресурс да "запомня и поопозная това "състояние", в реално време, докато се случваше"... Та - третата част се написа сякаш сама. Оттогава разбрах че в писането има нещо много важно. И може да се ползва целенасочено и управляемо. Вече години след това, след като реших да "излезна" и да използвам капацитета на социалната комуникация в интернет, в изворите ком, това го задълбочих. Но се и получи типичния първи сблъсък - със статуквото. Не че за мен това е нещо ново - живота ми е белязан целия с тия сблъсъци. В изворите.ком и от тях се възползвах - доста време и практически извеждания ми отне. Оформях модела няколко години, имаше доста промени. И сега се променя... защото самия живот се променя. Защото самия аз се променям. Аз съм отражението на Живота. Живота е отражението на мен. Едновременно. Разработих поредица от прийоми и способи - за "писане" и после "четене". Използвах това, че писането оставя следи. Трайни и неизменчиви. За разлика от словото. Започнах внимателно да чета написаното от себе си - в "онова състояние". Експериментирах по две линии - "анализ", от една страна и опознаване и смяна на състояния на съзнанието, от друга. Сред информацията която ползвах намерих разработки на т.н. "прагматичен и семантичен анализ". Използвах каквото можах от това, но се наложи доста да го нагласям според моята насоченост. Пък това беше само по едната линия. Написаното от самия себе си носи състоянието, от което се пише. После, чрез "четенето" се изучавам и опознавам тия състояния, като се работи с тях през тях, докато се изследва как се влиза, какво се случва. Става нещо като Тренинг, отработва се. Например, дори сега, дори в момента, едновременно "чета" и "пиша", и то на няколко нива. Двупосочно се завъртат множество отработени похвати през годините. Когато го правих за себе си в началото не знаех, че ще се получи страничен ефект - тая, да "чета" по специален начин и написаното от "други". Така превърнах писането в техника за самоанализ и самовглъбяване. Писането предлага чудесна възможност и дадености от които се възползвах и ги задълбочих. Ето защо - аз съм основния си потребител, основния си "читател", когато пиша. То е преди всичко за мен. Писането от "другите" само го ползвам за провокация, за различна гледна точка, за разликата в отражението. Хората не разбират това. Те го приемат според техния си групов начин, както е и тук, и това разминаване в началото доста се опитвах да го обяснявам, но видях че няма никакво разбиране и говоря на "китайски". После отделих доста време да изуча какво става в "другите пишещи"... но това е вече друг разказ.

ХМ, лееекичко се изкушавам да отгърна още повече "завесата" на някои от основите ми на комплексния условен модел, който използвам за целите на изследването. Да, така е - аз съм ментален тип и са ментални способите чрез които задълбочавам виждането си. Досега никой не е стигал до положение да напише "с интерес очаквам продължението".... Това не се е случвало няколко години - от прикключването на участието ми във форума на "изворите.ком". После си казах, "защо пък не". Нищо не пречи да се упражня - темата отдавна няма никаква връзка със заглавието си. Спирам се на форма, в която ще изглежда че разказвам на теб, за себе си. Но ще е написано и за разни други хора, които тук четат, но само ми пишат на лични и във фейсбук, а не дръзват да участват по никакъв начин... както и да е, да се оправят. Старт... ============ Просто... и Сложно, са интересни категории, нямащи никаква друга стойност, освен сравнителна. На много хора подходът ми изглежда "сложен" и объркващ. Повечето дори не съумяват да го прочетат. Ако това горното е "хубав анализ" (за теб) то за мен това е обикновено и опростено упражнение. Извел и съм разработил множество ментални подходи с годините работа и повечето от тях (вече) дори не стават за описание със слово, макар че то ми служи добре, се наложи доста да го преразгледам и актуализирам, за да ми върши работа за собствените ми цели. Особено за комуникация в социума е най-тромаво. Във вътрешния ми свят словото се промени - онова, вътрешното "говорене". Случи се преди повече от 10 години преминах отвъд думите и открих онова, което ги поражда. Разбира се - отвътре, в мен. След време "падна" и тази граница и достигнах до сегашната в момента. Въпроса е, че за да докарам "думите'' тук, сега, в момента, изминавам известен... нещо като "превод". Защото във вътрешния ми свят, в аспекта който ми е водещ, вече не е с "думи" и "слово". И се налага през цялото време да върви нещо като "симулантен двупосочен превод". Символния начин по който подредих този вътрешен аспект позволява високи скорости на движение и взаимоддействие. В сравнение с него езика е доста тромав, ... и ограничен. Особено писмения, а най-тромавия от всички е именно форумната комуникация - с нейния индиректна и отложена форма на комуникация. Забавянето е най-голямо. ================= При словото и концептуалността съществува едно сериозно несъответствие. Става въпрос за следното: Сериозните концептуални модели са точно отражение на това до каква степен техния автор е в състояние да осмисля. - Най-обикновените са линейно-последователните. Аз ги нарекох двумерни - все едно цялата система на отражение и понятия, изразяващи взаимовръзки, са разположени по линия. Взаимовръзките са логически събрани.Те са и най-разпространени, заради достъпността. От тях произхожда "двоичния принцип". Също и "причинно-следствените" идеи, но в една посока. Поради нуждата от сравнения, най-простата възможност е, чрез "два полюса" взаимосвързани един чрез друг. Много хора привиждат че "вселената е с тия свойства" - на двоична, чрез две полярности. Това е много обикновена илюзия - поради това че вътрешния им свят е до това ниво, те го проектират и към "вселената" в описанието си за нея. Това е "народното ниво" на отражение на света. В него е най-силно застъпено вътрешното пристрастие и отношение. Това се изразява и в моделите, които са най-тенденциозни, поради зависимостта от същото това в авторите им. - Другото е условно "следващо ниво" Причинно-следствено, но вече с обратни връзки. Логиката е нужно да се усложни, защото отраженията вече следват двупосочно. елементи от него и от следващото ниво са почти всички научни и популярни форми на познание в това, което народно се нарича "наука". - Следващото условно "ниво" е онова, при което значението на обратните връзки се увеличава и се усложнява все повече отражението. (в съответствие с автора). Обикновено при това усложняване, някъде се стига за първи път, за основолагащата роля на автора за който и да е модел. Това е заради обратните връзки в модела. Защото колкото повече се усложняват те, толкова повече някое от разклоненията на модела докосват и въпроса за значението на автора и връзката между модел-автор. Тук за първи път се извежда за тази все по-важна връзка - МОДЕЛ (коцепция)- АВТОР. Връзките изясняват взаимодействието между тях. Тук вътрешния свят на автора, започва за първи път да има стойност в общата схема. И принципите на "отражението и огледалото" за някъде в тоя етап придобиват значение. - Условно е и следващото ниво - при което става все повече понятиен и абстрактен модела. Все по-богат, в смисъл че обхваща все повече явления и процеси. Тук задължително се работи по "двете посоки" - аксиоматичния план и неговото надграждане. Едновременно в двете посоки. Идеята за "линия" напълно се изгубва. може да се каже, че модела и концепциите стават многомерни - заради множествените обратни връзки, на всички нива. Понятието "скорост" и пространство, тук стават все по-малко значими. Понятия като ЕДНОВРЕМЕНОСТ, НАВСЯКЪДЕ, МИГ стават все по-важни. Условността и относителността, вероятност и възможност - все по-основни. Но най-важното... е задължителното насочване на концепцията към самия й автор. Това налага автора да вкара в концепцията вече и вътрешния си план. Външно и вътрешно започват да се интегрират. Работата с вътрешния свят почва да става все повече значима и да открива нови възможности за което и да е отражение и концепция. Работата на самия автор по себе си, прави така, че връзката между автор и отражение, започва да се изменя динамично. Това променя автора, и едновременно с това промените на "мигновено" рефлектират и върху модела - неговото отражение на света. Логиката вече започва да няма стойност да извежда и с нейна помощ да се "предсказват" явленията които не влизат в модела. Самата логика се променя до неузнаваемост. След всичко това ето го и самия проблем от който почнах - въпроса е, че вътрешния ми свят е понятийно символичен. В него линейността никаква я няма , а всъщност езика и словото са именно линейно-последователни по форма. Тук идва проблема при който "парчета" от модела непрекъснато трябва да се "превеждат". Обаче са парчета. А модела е комплексен. Всяко писане тук е проблем за самия модел и в някакъв смисъл правя компромис с него. В същия смисъл се налага да "лъжа" защото при опростяването няма как да не се изгуби замисъла и дълбочината. Аз не съм единствен така , и този проблем е стоял явно и при други - несъответствието между популярното линейно ползване на езика и словото, за целите на мнозинството и комплексните форми на отражения на света и символните комплексни отражения. Решенията или заобикалянето на това несъответствие го опитах в различни вариации и подходи. Наложи се да "си припомням" как и кога съм променил езика си. В социалната комуникация - да я увелича, за да "прихвана" отново нивото й. Форумите, които чета и участвам (дори тук и сега) са част от този прийом. Ако не пиша известно време, изгубвам "форма" и изразяването ми отново става символно-и отвъдпонятийно и с това напълно неразбираемо за почти всички читатели (или слушатели). Част от опитите на проблема с това за което пиша, са опитите за символизиране на езика. вкарването на схеми, диаграми, но в популярен аспект е най-интересно - притчите, поезията, гатанките или приказките - са опити за извеждане на символизъм вътре в словото. И излизане от линейно-последователното му ограничение. Така или иначе обаче - словото са сигнали, които текат във времето. Те са аналога на "последователен интетфейс". Писането и говоренето... и слушането и четенето - всички те протичат в последователност във времето и стандартно обикновените думи, носят много ограничено значение. Граматиката още повече усложнява символното изразяване. Както се вижда аз имам пунктуационни пропуски в текстовете, понякога словореда е променен. Редактирам многократно, но само до ниво при което го докарвам да е разбираемо и прегледно за четене - поне според мен. Използвам доста многоточие, и не е случайно - винаги ми изглежда недовършено и много ограничено - в сравнение с начина по който ми е "отвътре". =============== Та... така малко от кухнята, зад завесата... (айде пак многоточията). Скепсис, много ли те отегчих, ако въобще си стигнал до края, но не само по началото на абзаците. Както се вижда това го пиша и извеждам така за първи път - така формулирано. В този смисъл си е "упражнение". Не ми е нужно да копирам или заимствам - всъщност няма от кого, но въпроса е, че това е плод на самостоятелна работа в много посоки. Не се хваля с това... то и няма нищо за хвалене, просто е път. Малцина са хората, които биха разбрали въобще... и те по принцип е нужно да са с нещо подобни и да имат свой техен си път през това.

Далеч от истината - чия истина? Или има само ЕДНА истина? Разбира се, че когато казваш това си честен, но е и не само заради честността. Ако например кажеш друго ще си уязвим и няма да е по "будистки". Но да допусна че си "честен" - не съм написал никъде, че онова, което написах на УИТНЕС се отнася до теб. Не е трудно да се зачетат постовете ви не само в тази тема на раздела. Дори и не е нужно да се събират много извадки за примери. Не го привиждай че издавам присъди - написаното беше за УИТНЕС, защото тя има нужда от тази игра. Дали ти я приемаш, дали я разбираш и дали при теб изглежда че няма такова нещо - това само за теб има значение. Беше написано само в думите ми към друга персона, ти защо така силно подскочи обясняващо. Общоизвестна максима е, че ако искаш "истински да научиш нещо, научи другите на него". И така да е - щом някой си играе на УЧИТЕЛ с теб, защо ти да не я играеш тази игра по същия начин спрямо други. И като се играе да не си мислиш че е както в идеалния случай и ще се разберете взаимно, съгласувано или осъзнато. Няма такова положение - всеки може да те вмъкне в неговите си игри и ти да заиграеш там. Играещия е в главата си, всички останали хора са само образи в неговия театър. Хич няма да те пита ти искаш ли не искаш ли, достатъчно е просто да улови подходящите сигнали, които издаваш... Играещия сам по себе си дори не разбира че това са игри и роли. "... някои хора започват да си въобразяват..."(цитат) ДОбре - да допуснем за "въобразяването" на някои хора. Това е вариант - хората си въобразяват. Но да допуснем и вариант при който "ами ако АЗ си въобразявам"? Дали е възможно да има неща, за които не си давам сметка - форма от примерен вътрешен диалог. Защо да не е примерно от наречения от теб "вътрешен учител" или пък най-обикновен и банален "здрав разум". Защото увереността ти не е изключено да те подвежда и да ти оставя "очи" само за един вариант... но живота както виждаш не си пада да се побира в описания... Ако е наличен вариант при който ти не си даваш сметка за игрите си - това е вариант на реалността, за който ако се обърнеш към него, той е отворен за изследване. Той би ти дал широта. Не само на теб - става въпрос за принципно положение. Ако се обърнеш с такъв вариант, ще обърнеш повече внимание на себе си. Не на повторенията и затвърждаването колко е правилен будизма, колко вярни и истинни неща са казали будистките адепти, какви неизменни мъдрости са изписали. Виж колко всички се играят на убедени. В една версия на всичко - убеждения, обяснения кое какво е и как е. Има хора тук, които толкова се вживяват че всичко им е определено вече, че сякаш вече са отегчени. "Няма друга възможност" е негласните им послания за себе си пред останалите. Само хора, които са вътрешно хармонизирани могат да боравят с повече варианти за реалността и себе си , като автори на собствената си реалност. Защото ако един човек е вътрешно неустойчив, той компенсира това, като се улавя за проекции, които да изглеждат "външно устойчиви". Такива хора търсят и залепват за първото, което им дава онова, което им липсва. В психологията има такъв термин - наличие на "дефицит на закрила" от детството им. Такива хора не допускат "варианти", лесно се объркват, не могат да боравят с разновидности, условности и вероятности. Имат несъзнателна засилена потребност от контрол, защото чрез него се усещат подредени с порива да подреждат явното, защото някъде там в несъзнаваното стои спомена за призрак. Ужас е ако изпуснат контрола, най-малкото това им създава вътрешно безпокойство. А значи, че страховите механизми са пуснати и то не само като временна защитна мярка - а са стартирани с години и десетилетия - още от детството им. Всичко това е само условно - не е психопрофил на никого. Това са общи и формални извеждания, "приликите с действителни лица и персони" е случайна и не е целта на написаното. =============== И да напомня само - СКЕПСИС, както сте я подкарали на "цитати" сте станали както доста от "религиозните" или "научните" ви опоненти. Никога не съм разбирал защо им е на хората това състезание по позоваване на авторитети и идеализирането им. Лелеее - колко мъдри думи са написали мъдреците човешки.

Важното е, че ти си убедена кой, кое и какво "стои". "Неустоимия нагон" е просто начина по който интерпретираш липсата на критичност, но пък дори и да я е имало - важното, е, че "нашироко и надълго" е било показвано и обяснявано. Това е напълно достатъчно явно - за този, за когото това му е нужно на неговите проекции. Склонността да се приеме нещо за това, което се представя е обикновения атавизъм за който пиша. Намирането на подходящи обяснения е именно до степента която е потребно да се стопира търсенето с идеята, че вече е "намерено". Но не си го намерила. Колкото и да търси и приема объркания човек го носи в себе си. И всички "готови" схеми на света, колкото и да са изчистени от противоречия, пак няма как да се улови той за тях и да "миряса". Скепсис ти е огледало, когато му задаваш поредните въпроси. Трябва ти поредния образ на авторитет. И той е перфектния за целта. За друго - ще е друг образа. Но винаги ще е налице потребността някой или нещо да изиграе подходящата за теб роля. Ако не беше Блаватска, щеше да я някой друг. Въпроса е, че нито зад Блаватска ще ЗНАЕШ какво стои, нито зад "представите" за които пиша. но и да пиша, до теб няма да стигне, щото вече там е "блаватска", буда и още няколко такива от техния род. Теб те няма там, а ги има само образите ти. А за "мишката" - те елементалите са я спрели. Щото не са доволни от тоя там, дето е с "нагони за анализиране"... погледнах се в огледалото да се видя в кой точно СИН цвят съм. Ооо, ужас елементалите са ме посинили целия...

Да, убеден и сигурен си. Но не оригинален. Всичко това са просто представни форми, направени да са убедителни и да звучат като отговор. И вече си ги приел, нагласил - готови въпроси.,.. с нагласени отговори. Обаче... Ако общуваш със себе си, и си автентичен, това означава, че нямаш вече нужда от "образи" на учители отвън. Докато е налице "отвън", отвътре остава "слабо". Освен това - интересно е "ученика" как разбира че един учител е "осъзнат". При положение, че в думите ти това е основа, следователно нужно условия за останалите съждения? Неосъзнат Ученик, няма как да разбере и докосне "осъзнат Учител". Те имат несходство по ниво и макар осъзнатото да е надграждане над неосъзнатото, въпроса е именно в Ученика. ОСЪЗНАТИЯ с лекота може да прониква и разбира нивото на неосъзнатия, но за последния е напълно невъзможно да възприеме нещо "повече" от собствената му граница. За Ученика, проекциите му винаги ще следват вътрешните му недостатъчности и ще ги привижда в света... и в своя учител. Така играта остава в него. И е напълно невъзможно чрез "учене" да се излезе от тази граница. И така - дали не е важно именно за "учениците" тази игра - с "учителите". По този начин си присвояват да си проектират "път", да имат мотив за него, да се изпълнят със стойност и... вдъхновяващо е и запълващо е - не мислиш ли? Допускаш ли такъв възможен прикрит сценарий? Допълнително - не може ли да се намери подходящ и съответствен "социален елемент" в общите послания на будизма. Колкото до това, къде точно и кога да се роди... може би е въпрос на вътрешната ти убеденост... Но не мислиш ли че важен елемент от потребността да е достатъчно убедително. И да не оставя противоречия? Всъщност СКЕПСИС, от каквото имат нужда хората, ще си го проектират. Според теб съществуват ли налични възможности и самия Будизъм да е в тази схема? Както и "прераждането"? ----------- "Безпристрастно" и "отношение" не са съвместими понятийно, особено когато едното е прилагателно към другото.

Мдаааа - представата е много важна. Тя сама по себе си достатъчно "доказва". Въпроса с водачеството си е обикновен детски атавизъм. Представите, формирани в ранна детска възраст, че винаги някой трябва да те "акушира", че си зависим, че си незначителен, че си слаб. Зависимостта от храна и сигурност, както и физическа или психична "милувка" са в основата. После социално се развива и допълва с важността на явлението "авторитет". От обратната страна е "авторитаризма". Има мнения, че при който "тия" не са достигали в ранната възраст, после цял живот ги компенсира и стреми. Но според собствените ми наблюдения това е само опит за обяснение - има го при всички случаи. Зависимостта от "хора" в детските години обособява и от внушенията и сигналите които идват от "групата" и особено важните идолни образи - тия на родителите. После се прехвърлят същите и в интелектуалното и се почват обясненията и логическите стъкмистики. При животните и при човека е налице мощни заложени схеми още след раждането. При животните се нарича общо Импринтинг - със значение на "вписване", запечатване". И не е само на "първия образ", както е в учебниците. При човека е значително по-разширено влиянието на импринтинга , който се отнася и до "първото описание". И след като първоначално се "вложат" основните положения на първосигнални нива, после оттам се разпростират в емоционалното и после в интелектуалното. Тая условна схема извежда за един човек, но това протича при всеки друг, в някакви версии. И от тази "прилика" се образува задължителния резонанс между членовете вътре в която и да е група. Защото сигналите им задължително трябва да имат обща "основа" и на нея групата полага консолидацията и резонанса си, оттам отношенията и правилата на всички нива. Няма социална значимост което и да е - ако не следва задължително социалните обобщени сигнали, които да са преобладаващо водещи за дадена група. И с т.н. учения - е същото. Валкирия много добре беше извела положенията около въпроса за битовизма и връзката му с "писанията. При евреите според нея е много тясна връзката между реала на живота и точните житейски положения, залегнали в "правилата" за живот в писанието им. Това е идеалния вариант и е така направено че да не противоречи с основни житейски и човешки потребности. И е било правено динамично. Вероятно с "допълнения" и изменения. И адонай е чудесно нагласен, ползите от него, ролята му на висш е относно цялото битие... особено на "избраните". А избраните - това е трябвало за да оцелеят - винаги да имат отвътре заложено че са "важни", специални. И ролята на "спасението" ... и на всичко останало. Груповите митове отразяват историята на групите от които са създадени. Така е и отделния човек - просто е достатъчно да изрази в какво вярва, в какво е убеден, кое смята за правилно... и това доста показва идеята му за принадлежност. Човека зависим от нещо си - винаги проектира образа на неговата зависимост. И само част, само конкретика от това е явлението "зависимост от авторитет". Живота на хората и начина по който си го представят се води от "описанието" на света и себе си, с което са "облъчени" още след раждането си. И задължително едно групово описание му е важно да обхване всички аспекти на живота, включително и най-елементарните или животоопределящи. А те пък са свързани със средата и ограниченията, които тя налага. Живота в пустинята примерно предполага представите на живеещите в нейните условия едни предпоставни варианти - например образа за "рай" като обещание за "живот оттатък" е нужно да се нагласи с образа на мечтаната ВЕЧНА прохлада, с храна и спокойствие всички обобщения за удоволствия, щото груповите проекции е важно да са обобщаващи, иначе няма да си свършат ролята си по предназначение. И "Обещанието" за рай всъщност е израз на първосигналната "награда" от допамин, пораждащ изживяване за удоволствие, от него "добре ми е". А липсата на допамин се изживява като "липса" на награда и поражда "не ми е добре" . Така мозъка играе заложените си генетични вериги да управлява поведението - за едно награда, за друго - липса на награда и съответно зависимост от нея, пораждаща "импулс за нуждата от награда". Това се играе и между хората, това е в основата на опитомяването на животните... и хората. Комбинацията от основни вътрешни потребности, поражда и тяхното компенсиране и изява. Потребността от спасителни първоначални образи, спрямо които да се изгради зависимост, е в основата и на религиозните приказки и огромното им влияние. Формирането на идентичност според групова принадлежност, задължително е обособено от задължителната групова приказка, с която се "облъчва" всеки групов член. Това се отразява цял живот и само се надгражда. Но силата, с която е предпоставено дори да определи първоначални мозъчни връзки, му дава възможността да е "първо",. следователно и да е скрито за осъзнаване, регистрация. Въз основа на него вече се е образувал цял обособен натъкмен "свят". И силата му е да го "затвори" и посочи на съзнанието че е "РЕАЛЕН". Всичко това толкова добре се проявява - от законите, от задължителните "управляващи", от вида на рекламите, религиите и медиите и политиците го използват. След това - учителите в образователната сфера. началника или шефа, в ученията - идеята за ученик и учител. самата идея за БОГ - като обобщена идеализирана най-мащабна групова проекция. И впоследствие "изпълването" на образа му с типични човешки и направо детски атавистични недоимъци... Човек стреми онова, което винаги вътрешно не му достига и несъзнателно се поражда импулс да го "коменсира" в битието си. Това е в основата на явлението ЖЕЛАНИЕ. Като се вземе предвид, колко основополагащо е значението на явлението ЖЕЛАНИЕ и явлението СТРАХ, те пропиват цялата структура на всяко ниво в груповия живот. И само се надграждат и украсяват... и прикриват. Ролята на груповите митове е определяща за всяка група и стои в основата на живота и битието й - оттам на всеки от нейните съставни членове. Няма по-голяма уязвимост от емоционалната. То на практика няма въобще друга. В менталната сфера въобще не съществува "страх" и изживяванията въобще нямат водеща роля. Същинската трансформация на идентичността няма никаква съвместимост с "водачество" и учители, защото не минава по никакъв начин през каквато и да е "ГРУПОВА ФОРМА", влияние и взаимодействие. За някакъв етап - колкото да се проникне и "израсте" вградения, внушен и затвърден "недоимък" - задължително. Всичко това е породено от първични потребности. Докато не се израстнат, не се стабилизира вътрешния свят, не се тръгне към интеграция и единение... няма шанс каквото и да е от образите на "духовните" - каквито и според който и авторитет да са. Будизма за будиста, както и за СКЕПСИС има някаква негова си стойност. Но това не означава че той Знае, че той "разбира", че Буда знае и разбира, че "учителите" му знаят и разбират. Още повече че той самия вече го е писал на няколко пъти по различни начини. Но е интересно - всеки път, когато "някой" излъчи сигнал, че има въпрос - неговия "отговор" следва точно потребността на Питащия и му подава онова, което му "трябва"... Между другото - дали предполага, че неговите "учители" правят същото с него - просто са му огледало и му подават точно онова, което "той иска от тях", за да напълни "своето незапълнено". Това е похват който се играе на всякакви нива в групи за които това се постави като "основа". Но нещо повече - дали неговите "учители" не са в същото положение. Дали Буда не е в същото положение - дали е толкова "човек" или е просто "същество" преживяло нещо си. Самото преживяване на нещо си - доколко, как и защо е - но пък философии и обяснения - щедри. Томове, книги, приказки и описания, понятия - както навсякъде. Ако Буда се беше родил на друго място никой нямаше да му обърне внимание и щеше да мине и замине. Но не - точно в подходящата култура... на подходящото място, на което точните хора имат точната потребност, очакват го и... после го поставят на пиедестала си. И странно как, после използвали подходящото влияние, което приказката създала и продължили и с политическите процеси. Дали не е така с идеалния образ на аллах, исус... или на адонай? Толкова елементарна жена като Блаватска нима може да е нещо различно? Или няма никакъв проблем елементарен човек да бъде "избран" от "махатмите" да сведе за пореден път "послания", знания, истории... "истини". Тази игра я играе и всеки "пророк" заради нуждата от авторитет, който да "казва" да нарежда, да провижда, да знае. Дори не твърдя че не е налице явлението "ясновидство". Но задължително го има влиянието и ограничението на ясновидеца в него. И задължителната лична и групова потребност, точната на подходящото място и време. По времето на Буда дали ако е имало интернет, е нямало да го използва. Ако не той - то тия, дето му се нарекли ученици.

В този смисъл - има го далеч преди средновековието. Има го откакто има ХОРА. Има го и сега. Има го и тук, в момента. Има го сред всички участници. Има го и в мен. Аз също не съм паднал от марс или от "андромеда". Не може да го няма - в психичните и вътрешни етапи и "възрасти" нищо не може да се "прескочи". Няма как, няма и защо. Естествения порив - да се разгледа дистанцирано от личното поле е налице. Защото е най-"безопасно" за АЗ-образа, който е вътре в него. Ако пък се приложи в личното поле - се задейства мощен защитен механизъм, който ще направи всичко за да "изхвърли" навън опитващия се да вкара там "положения", които не са резонантни на сугестивно-предпоставените. Заради това е толкова сложен въпроса за ПРЕДПОСТАВЕНОТО - защото за един етап то е много нужно. Без "граница" (периметър) е невъзможно реализацията на първите "етапи на съзнанието". И е нужно за да "узрее" в тия граници. Нещо като яйцата при птиците - черупката и условието за "топлина" са задължителни за да протекат адекватно процесите по развитие на "живота" в конкретното му проявление. Но идва момент... когато на "новото проявление" вече му става "тясно" в границите сред които то всъщност е "започнало" И ги счупва. При хората - е възможно "само отвътре". Ако в даден момент нещо "повреди вътрешната черупка-периметър" това, което е вътре моментално ще изгуби "живота". Докато не е "готово", съзряло... Няма по-близка дума, по аналогия, от понятието "трансформация". От едно проявление "на живота" - към друго. Просто в случая става въпрос за "психична трансформация на идентичността" Всичко това се реализира и на мащаб "груповия социален организъм". И е валидно и за всички други мащаби и форми. В груповия организъм обаче процеса тече изключително "бавно" заради огромната инертност от множеството елементи в групата. За разлика от всичко това на ниво - отвътре - в ИНДИВИДа.

Скепсис, какво правиш бе човек... За какво ти е това... Защо се хващаш на това "хоро". Той си играе с теб, въпроса е въобще ти за какво се заиграваш. Упражняваш ли се или просто ти е... нещо като хоби? Пишеш му едни и същи неща, те не стигат до него. Той се заиграва, ти отговаряш... А дори нямате "мост". Това е "танго" в което двамата играят на различни места а са с идеята че са един срещу друг. Скепсис - не ти ли се струва, че някак си доста набързо си го разпознал. Според своята си схема на света с която боравиш и която използваш за интерпретация. С написаното изразяваш нещо точно обратното на онова, което съм вложил като смисъл. Бих предложил да опиташ отново прочита. Ама ... по "ония начин". Това е само предложение. Историята на философията и "идолите в нея" за мен не струва нищо. Освен поучителна стойност, друга няма. Т.н. "класици" са просто поредица от плахи опити да се излезе от постановеното... И неуспешно. Повечето от тях са били с характерови проблеми в личния си живот а това показва много важни неща. Както и да е - просто не е това "посоката", макар вече да си писал че за теб това ти е като "сантимент", макар вече да не се занимаваш". И се надявам тия думи да не ги приемаш лично. А просто като опит да се излезе в различно поле. Защото цялата тема, цялата насока в този раздел, цялата "рационална мисъл" и в света и реала е застопорена от оградения от самата себе си периметър в който само се движи в кръг. Самодефиниралата се "рационална мисъл" се мъчи неистово да скъса пъпната си връв с вярата (не само в "деус"). И не става, поне досега. Както вече написах по-горе - няма същностна разлика между вярващия в което и да е. Да се изведе самостоятелно В КАКВО ВЯРВАМ, ЗАЩО, КОГА ГО ПРИЕХ... е задача за адвансд менталисти. А това е само "началото". Не е за философи, не е и за теософи. Изисква се поне някой да му е "тясно" сред океана на групово постановеното. И да е узрял да търси изход. поне това!

Ако просто го бяхте игнорирали той нямаше да има наличен сигнал, който да използва за себе си, който иначе му е задължителен. Щеше да драска или цитира, а после да спре, защото ще се изчерпи. А така се завързахте в играта му. Защото за игра винаги са нужни най-малко две звена. Въпроса беше че играта е най-вече "неговата". Това беше толкова очевидно. А вие се заиграхте , нито беше налице диалог, нито дори възможност за дискусия. Човека просто убиваше време. Той си го написа сам. Не че и доста други не правят същото. Дискусията всъщност е опит да се прекара собствена гледна точка, през отражението на "друга такава". Идеалната цел е да се открие възможността през другата да се открие къде се "самогреши", чрез сблъсък на собствени аргументи, с тия на "другия". Въпроса е, че ако е сблъсък, става спор. Ако сблъсъка се води в "лична територия" се задействат защитни системи и ако си силни и настойчиви сигналите на двете страни се стига до война. Най-интересното е, че и за двете страни това е "оправдано". Ако дискусията се води в "неутрално поле" - това също не води доникъде. Това се прави най-често - дистанцирането на дискусията от личното поле. Но именно личното поле е "центъра" и ядрото, което определя, както гледните точки, така и естествения им импулс към самозатваряне и самоограничаване. За мен това са изключително точни думи, обобщаващи това, което говоря. Всъщност това дори не е избор, а е само разновидност на един и същ, вече направен избор. И не е по същество. Зад този избор съществува напълно различен от него контекст, в който този избор е само частен случай. Вътре във всеки човек е налице напълно невидим периметър - негов, но невидим за него. Процесите в него определят човека, Субекта, в най-голяма степен. Оттам се дърпат конците и после става "видимо", след като се прояви, с идеята че е "ясно". Чак тогава и накрая се интелектуализира и концептуализира чрез абстракции. Докато се стигне до интелектуалната сфера са налице други вътрешни процеси, от други сфери, на които интелектуалната е само "накрая", само проявена и видима част. И въпроса е, че тя като такава е определена от тия, другите - несъзнателните, невидимите. Хитрото в този "избор" е неговата предпоставеност. Нещо като "яйцето или кокошката". Това е типичен понятиен капан - да се предпоставят две проявления на едно явление и да се заключи избиращия в тях - чрез идеята че това му е избора. Това е толкова прост капан. И нямаше да е такъв, ако предварително имахте възможността да надскочите зададения основен периметър който го определя като "капан". Това от толкова векове дразни "мислителите". Идеалното или материалното (което се учи като "основен филсофски въпрос" още от училище и в първите стъпки), е толкова наивно и е точно същото. Няма никаква същностна разлика, от например - основния избор в живота на човека е да си ЛОШ или ДОБЪР. Или както и при монетата - ези или тура. Задаването на формален дефиниран контекст, е онова което прави магията да изглежда "избора". Формално - е избиране... Но какъв ли ще да е избиращия, след като може да се побере в рамките на тази предварителна дефиниция. В този смисъл избиращите този "метафизичен избор" са се побрали на доверие в "метафизичното описание" на този избор. Това го предпоставя и дефинира. Магията на предварителното описание и приемането му от субекта, прави възможно всичко това. Не е чак толкова трудно да се разбере концептуално. Тук има хора, които имат потенциал да "смелят" това. Най-голямата трудност е да се самодефинира и изследва как и защо се случва в собственото вътрешно поле. Това са предпоставените избори - игра на избор, предварително обречена игра. Има си цял ментален "дял" за извеждането на всичко това, защото основните проблеми в менталистиката са именно решенията на проблемите на самоограничението на СУБЕКТА, като техен автор. Да не говорим че е и напълно несъответствено. Навремето е било достатъчно просто да е налице вярата. Приемаш и толкова. Сега вярващите вече са интелектуални, включиха и аргументи и доказване, логика и причинно-следствени извеждания. Това е просто борбата за самодоказване на самия себе си, идентифициращ се по представната картина, през призмата на която се разпознава СУБЕКТА и нарича себе си "АЗ". Не се ли вижда, че предопределения избор на "вярващите" всъщност не им е достатъчен. Особено за тия, дето са по-широко скроени. Просто стават толкова широки, че започват да не се побират в него. И им трябва доказването му - отново и отново. Като не виждат изхода по друг начин, първото несъзнателно защитно действие е да се "наглася" модела и описанието, докато е в състояние да побира СУБЕКТА СИ. Донякъде и Донякога върши работа. Но е компромис, а не решение по същество. Същото и е при тия, дето са в "науката". Защото по същество хората са хора навсякъде и в изборите си просто се отразяват КОИ СА ТЕ. Няма никакво същностно значение нито културите им, нито къде или кога живеят. Живота е една непрекъсната проява на Живеещия го. И по него се отразява КОЙ Е ТОЙ. Всеки Избор се прави от Избиращ-ия го. Чрез избора Избиращия се проявява кой е в момента на избора си. Няма Избор без Избиращ. Както и няма Път без Вървящ. И двете са просто проявите на СУБЕКТА и отразяват полето в което той оперира - ВЪТРЕШНО. Докато не се разбира, че вътрешното поле е онова, в което субекта е породен, няма решения на начина по който СУбекта се самозатваря. Ако ще да е ментално, или емоционално - затварянето е общ процес. Няма начин да се пренебрегне или да се прескочи. Само да се самоотработи. Заради това извеждам условно, че няма друг подход за решение на проблема с предпоставените "избори", освен вникването в собственото вътрешно поле. И там да се разнищи кое, какво, как и защо.

нито е нужно да молиш, нито е нужно извинение, най-малко на мен... Разбрах, упражняваш се и толкова. Аз също се упражних. Корена на думата "изВИНЕние", е ядрото "вина". Прагматично анализирано, е нещо като "свали вината ми"... Наистина ли си "виновна" - пред себе си ли или пред някой друг? Защото за мен това, в комуникацията, е обикновен заучен атавизъм, проникнал под формата на маниерности и учтивност... Не разбрах само защо го премахна, но както и да е - изборът е твой. Добре че мойра го беше цитирала, заради името на автора, и за кратко можеше да се прочете в нейния коментар. Беше нелош цитат... макар, че в него имаше разни "нещица" над които беше далеч по-интересно да ги дискутираме в сравнение с факта, че в тази тема почти никой не говори вярва ли или не... и дали в прераждането. Така се умесиха нещата, че... хората надали си спомнят защо, и какво са искали да кажат преди примерно 20 коментара. Да не споменавам тягостните повторения на едно и също, от някои, за които света е простичък щото са го прочели "написан" - едни на едно място... други - на друго. Според "човека".

ДОбре, ето моя изказ на същото- за сверка дали е това: Ако приемем условна вертикална схема разделена на "нива" на осъзнаване и изберем примерно за условна отправна точка ниво номер "3" - от всяко ниво, се регистрират и оперират само нивата под това, от което се осъзнава. (ниво 2 и 1) - От същото ниво е сравнително "невидимо" собственото ниво (самоосъзнаване). (ниво 3) - И напълно са невъзможни за осъзнаване всички "по-горни нива". (ниво 4,5...) Следователно - за нивото на съзнание ниво 3, е несъзнателно спрямо по-горните - 4,5,6.... В някаква конкретна и динамична степен осъзнаващо собственото си ниво 3. И напълно възприемащо и обхващащо всичко нива "под него" и за които то, от тяхна страна, се явява "свръхсъзнание". По този начин се обхващат чрез сравнителен модел динамичните взаимоддействия отразени чрез понятия и аналогии. Модела е ментално поднесен, но това е моят начин. Така ли е според твоето виждане? ================ Болднал съм второто изречение-въпрос. Ако това е наистина въпрос към мен, а не част от заучен изказ, то аз съм най-малко човека за такъв въпрос. В моя свят отдавна няма понятия като "лошо" или "добро". Колкото до следващите изречения - Не ми е работа да давам предложения, и на никого не са му работа. Това е твоят свят, твоят живот, твоите предизвикателства. Това, което описваш, (за мен) е просто етап - ти самата си създала и объркването и интерпретацията на данните които си събирала. Очевидно много широк ти е диапазона. Навсякъде в коментарите ти това личи. Но си права, че е разпокъсан и са напълно естествени поривите да се обедини по някакъв начин. В известен смисъл това е порив да свържеш нещо у себе си - в смисъл твоите разпокъсани вътрешни части, които се привиждат през различните "виждания" на другите за света... Упражнения - да. Това е масово явление - (като пример) сега йогите вече са будисти, магьосници, тантристи, дори даоисти, да не говорим за дзен, шаманство... От сайта на бялото братство (като друг пример) може да се зачете и за будизъм, християнство, ошо, йога, индуизъм, кабала... И на моменти се получават доста весели стъкмистики. Ясно е, че порива да намериш "първото-припознато" и да останеш само в него (което и да е то). Или пък да смениш с друго, да търсиш друго... и като не се побираш... все да търсиш. Това е сложна игра на гоненица. Някои хора се уморяват и "все пристават някъде" на пристан на който могат да се завържат и да им служи като опора в играта им на загубеност и уязвимост. Дори временно... а "времето" може и да не се измерва само слънчеви цикли, както е социално прието. Затова въведох в собствената ми картина на света понятието "ВЪТРЕШНА ВЪЗРАСТ", защото е доста аналогична етапността, която е аналогия на човешките физиологични възрасти Може би (само може би! ) не е въпроса в ученията, философиите... Може би самата идея че ИСТИНАТА Е НЯКЪДЕ ТАМ, в тях - в умните и мъдрите хора, книгите им, думите им, схемите им, обясненията им... е погрешна. Може би не е там "посоката"... но знае ли човек. Как да не се довери на "знаещите и обявените за мъдри", вместо да се задълбае в неговия собствен двор... Който ако няма стопанин, ей така ще пише, че идвали "нашественици" и все са налице "въшни" причини за... неговите си неща... Може би!!!

За да бъда коректен в коментара си за пълното несъответствено и неуместно "оплитане" между окултни,и будистки теории и психопатологията ще запитам УИТНЕС: извод? - въз основа на кои, какви и чии данни? --- освен това - налице е несъответствие - първото изречение последната дума "несъзнателно". А във второто - "...от съзнанието в състояние "свапна" (сън). Състоянието на "съзнание" по време на сън, несъзнателно ли е и спрямо кое и какво? Тук не буквализирам, а става въпрос за проблем по отношение на смисъла, което лесно може да се долови при внимателен аналитичен прочит. С това само насочвам вниманието на авторката, че очевидно е налице опит да осъвмести доста различни описания на явления и процеси. Като това е породено от нейно вътрешно пристрастие към окултизма, да не говорим че и будизма се намесва в кашата и са налице стъкмистиките, на които интелектуално полага немалки усилия. Това само упражнения ли са, или е нещо много повече?