ramus_

Интересно е как всеки представител на която и да е религия, става твърде рязък и с лекота излиза от "кожата си на благ, мирен и благочестив". С лекота се вижда как атаката към религиозния идол (без значение кой) веднага подбужда към лична защита от неговия поддръжник все едно че се касае за самия него. Извеждам това само заради чудесния пример, а не лично към изявителя на такова "религиозно" отношение. Примерите и на "останалите" тук, не са по-различни. Защитните реакции все че са в отговор на лична реакция към нещо, което би трябвало да е уж "вярата". А изглежда че "вярата" и идеологията е пропита в самия вярващ и го замества дори в чисто личен план. Същото нещо се прави и с представителите на "уж-неверниците". Понеже всеки е с някакво предварително убеждение ( също като при религиозните поддръжници) то всеки си настоява за своето и се опитва да си го препотвърди. Но само да се интерпретира нещо като атака към неговото убеждение и веднага следват лични защитни реакции. Изводът е прост - личното и каноничното се преплитат толкова че на практика се губи каквато и да е граница между тях. Личната идентификация чрез убеждение е толкова разпространена, че вече е станала "стандарт", и с това - норма. Вече е странно ако някой "не го проявява"... И това веднага активизира отношението към инакомислещите - или "и те са като нас, а само се правят". Или се игнорват пасивно. Или нещо не са нормални... и с въпросните други прилагателни, които е лесно да се зачетат в цитираните думи на праведен ислямист.

Офф.т. личните неща не ме интересуват. Опитите за изразяване, дефиниране и отстояване на лични отношения са елементарни за мен и нямат място в смислена дискусия. Липсата на смисленост идва от задължителното предварително изкривяване в посоки които са определени именно от личното отношение, които се изразяват с една проста думичка - ПРИСТРАСТИЕ. То личи по всичко - но най-вече по задължителното отношение извиращо от етикети, прилагателни, насоки на псевдоразсъждения и опити за симулация на интелигентност, но винаги в рамките на предварителното отношение, породено от предубежденията и уклона на всеки участник. В личните отношения влизат толкова обикновени и народни неща - като отстояването на гледна точка, както и (не)съгласяване - в интелектуалното. Одобрение, харесвания (или обратното им) - в емоционалната сфера. Това са напълно лишени от зрялост положения и личности, които това ги идентифицира и наричат себе си "духовни", както и да отстояват големи "познания" философия или знания - са меко казано несериозни хора опитващи се да изглеждат в собствените си очи на "по-големи" от колкото всъщност са. Да пишеш за това, каква ти е банката и трите пълни гардероби и после да докажеш, че Адонай всъщност го е "разрешил" е обикновена и елементарна демонстрация за "интересите нечии". Не е лесно да си светски и едновременно "духовен" в собствените си очи. Ама много духовен. Не е лесно да си духовен само между другото - от време на време, дори и да си "трениращ" или да си търсиш ученията от този или онзи, от оная или тая традиция. Не е лесно и да си будист, да имаш няколко много сериозни "учители" и едновременно светските неща да са задължителна част от живота ти... като например да пишеш за политика и протести почти през целия ден, да превеждаш материали, да поясняваш и адмирираш знанията си за будизма... и да се налага да купуваш скъпи обувчици на "кифличка", която после да ти каже, че дори й били неудобни и купуващия ги е виновен за избора им.... Чудя се на такъв човек кога и как би му останало време за да бъде "духовен", кога му е практиката... Така е - светското е преди всичко... иначе във форумите е пълно с "духовни" хора. На това му казвам "духовност през уикенда", или "от време на време", или духовното - в помощ на светското ежедневие, на децата, семейството, на работата или кариерата, на образованието, колата, къщата или как се виждаш в огледалото. Светското е просто другото лице, за иначе множеството конфликти, за които естествено никой не говори... защото това не е духовно. Като че ли духовността се измерва с приказките и енциклопедичните знания и стъкмистики за нея... Всъщност - да, това остава. Многото информация, многото иначе размишления... но само до... границата - на вярата, на вярното, на пристрастието... Тук -там заяжданията, тук там малко ирония или самоирония, хумор или общи приказки... Това е - все пак, това си е народен форум и в него народните неща са си народни и по отношение на "духовното". Още като се зачете раздела на темата - РЕЛИГИЯ... и МИСТИКА и ЕЗОТЕРИКА... и става ясно за народа кои неща са си близки и как си "стоят" в народните приказки. Не е лесно да се живее сред светския живот, по светски и напълно матричен начин и едновременно с това да играеш на духовен. Затова тук, във форумите е лесно - всеки се е скрил зад анонимността на ника си и така личния му матричен живот е скрит - дори и от неговите очи. Така е по-лесно за изживяването на религиозност, на философстване и имитациите на иначе сериозни разсъждения и логика. Ако всичко това не се надмогне, никога не е възможно разбирателство, и сериозни форми на широк обмен на информация, развитие, разширение на съзнанието. Не е въпроса позициите на разликите във вярванията да се обезличат и с това границите - а е въпроса да се надскочи вярата по принцип. Наивността на авторката на темата, слагаща това заглавие, а дефинираща го в първите си постове толкова плитко е просто невежество от нейна страна. Но и тя не преигра в това - разбра го, беше отворена доколкото си позволи и не напираше за повече. Веднага беше привидяна за "жертвичка" за чакащите за такива "форумни лами", които иначе са много дейни, знаещи и можещи... но само в рамките на своята "вяра" и предпоставения от същото "мироглед". Веднага последваха "въпросите за иконите и образите"... и то настойчиво - после подети и от Скепсис. Добре - авторката на темата не беше наясно с основни неща. Тя, както и повечето от мнозинството, си има своя си версия на идеите си за Бог и своя интерпретация за религиите. Сблъска ги със "познавачите" на религиите и естествени "загуби". Ако се възползва от възможността - да се обогати с нещо, да научи друго, да получи импулс за рисърч - за трето.... просто би се възползвала от възможността. Виждам лекота за колко много хора личните отношения са основата на целия им живот и определят всеки миг тяхното съществуване. Както вече казах - личния периметър не ме интересува и много добре разбирам кога личността е засегната именно в него. Разбирам го по реакциите й на защита проникващи, дори и през опитите да се изкаже иначе напълно мирна или неутрална позиция. Не че откровените цинизми, опростяване, демонстрациите на пълно неуважение и незачитане са нещо по-различно. Но това ясно показва кой-кой е.

Това, което наричаш "папагали" е просто начина по който повечето хора се отнасят към живота (си). Това е сделката, това им е вменявано, но това и те искат, така го искат, трябва им. И най-важното ТОЛКОВА им трябва, така разбират живота... Но не в това е въпроса - ти като ги провокираш "другите" с емотикона си как мислиш - че ти "познаваш" вярата си ли? Просто "знаеш" повече за нея. Но не е ли подозрително това, че ТИ (по-)ЗНАЕШ ЗА ТВОЯТА ВЯРА точно толкова, колкото да те направи по-вярваща, по-уверена, по-сигурна, че твоята вяра е правилната, вярната, че ти разбираш "бог", знаейки всичките му имена??? И ако знаеш това - това прави ли те по-добра, по-силна, по-можеща? И това, че "познаваш" вярата си какво те прави по-различна от "папагалите, които повтарят това, дето им наливат в главите"? Както и любимия рефрен на колегата Скепсис, твоя също разделя хората на "сляпо вярващи" и на познаващи вярата. Но едно разсъждение в рамката (на вярата или на която и да е доктрина) е просто симулация и ограничение на разсъждение, колкото и задълбочено да изглежда. Всеки от вас има в себе си психичен механизъм според когото му е изключително важно да ПОДКРЕПИ и ОБЯСНИ ЖИВОТА СИ, като правилен, стойностен и важен. Че това което прави е "правилно", нужно, значимо... Когато това не достига идва на помощ готовите социални обяснения, стоящи в основата на всички най-разпространени доктринални описания на света - РЕЛИГИОЗНИТЕ. Това не е заяждане, нито провокация! Следващия въпрос е реторичен и е към всеки вярващ - примера от думите на валкирия е просто конкретиката към по-общото Питам по същество - това че "ПОЗНАВАШ ВЯРАТА СИ" прави ли вярата ТИ нещо повече... или прави ТЕБ нещо повече? Ами ако я нямаше "вярата ти", какво щеше да "познаваш"? В рамките на една картина за света е много лесно да се разсъждава и да се присвоява етикета "познаване". Но ПОЗНАНИЕ и Познаване са две различни неща. Това, че тук има група от различно-верци, контактуващи помежду си в различни теми, променило ли е с нещо "вярата" им... или просто се учат да разбират "другите вери", но само докато са налице "примиримите" положения в идеологическата им доктрина. Ако такива са налице всеки един от вас си пази взаимната договорка да няма искри. И разногласията се заобикалят внимателно. Но това не ги прави да не са НЕПРИМИРИМИ. И ако днес или утре вярата на всеки един от вас е застрашена и се получи "сигнал" за защита, всеки от вас ще се наложи да прави компромиса с ЧОВЕШКОТО ( ако въобще го има) в себе си, дето единствено може да е някъде извън вярата му. ====================== Има и още едно несъответствие - Тома Аквински не е единствения, който опитва да рационализира "вярата". Въпросът е че в чисто исторически и социологически план е било нужно да се осъвместят многото народи, многото култури. И историческото влияние на философските школи и традиции е дало отражение и Аквински е просто един от примерите за осъвместяване на вяра, религия и философия. Още Павел в религиозната си мисия е опитал да проповядва на различни места през които е преминавал. И се е сбъсквал неведнъж с представителите на различните много разпространени сред образованите мъже от големите логосни центрове. Павел е нямал никакъв шанс срещу тях. Сред обикновения народ, бит и култура това минава. Минава през ниските слоеве на населението и именно те откликват първи. Това тече и до днес. Християнството и исляма вървят най-добре сред нисшите слоеве в социалната йерархия. Виждайки влиянието им, управниците просто използват вече оформената психична енергия, за да я впрегнат за държавни, лични или властови интереси. Силата на религията да укрепва и регулира социалния живот е използвана от най-ранни времена. И то - по целия свят, всички култури през всички епохи, през всички географски ширини. Прави се и сега,. дори в момента. Всички пишещи в този раздел (или в който и да е друг) наследяват този типичен личностно-психичен и оттам - Социален - феномен. Спорейки, дебатирайки или доказвайки всеки един от участниците в това има предварителни предубеждения в себе си. Идеята, че това "обогатява" е само илюзорна. Всъщност така, с идеята че се разширява, всеки един от вас по своя си начин продължава играта си да "бетонира" и предоказва системата си от ПРЕД-УБЕЖДЕНИЯ. И това ще продължава докато има хора, подвластни на всичко това.

Всяка религия има възход и падение, както и всичко останало. В чисто исторически аспект не може ли да допусна, че в общ смисъл кризата на християнството е налице някъде след 12 век. И тогава се наблюдава радикализиране именно заради кризата - всички религиозни войни, кръстоносни походи, ролята на папите и действията на различните "ордени"... Радикализацията е именно опит чрез "втвърдяване" и затягане на догмата да се "чистят" процесите по роене и разпад - на вярвания, теории. Радикализацията е задължително с войнстващи поведенчески елементи, защото това е заложено в природата на несъзнателния човек и е негов естествен импулс. Всяка от авраамическите религии се е родила с война, установява, утвърждава и разширява с войни, бележи падения и възходи и при кризите си войната е типично средство за опита за нова стабилизация. Държа да отбележа, че това не е критика към религията и религиозните хора, а просто опит за исторически обобщения, които нито са нови, нито са оригинални и всички са наясно с тях. Исляма е само частен случай и неговата история и развитие и настояща криза не прави никакво изключение от това. В много отношения сега в чисто глобален план исляма освен вътрешните си чисто религиозни конфликти, е притиснат от гпобални промени. И ако в миналото е било достатъчно да се втвърдят границите в изолация или чрез война, сега нещата отдавна вече са глобални и старите защитни подходи не са адекватни. Съвсем ясно е, че фанатизма е присъщ на всяка идеологическа група, но въпроса е, че защитата на вярата на група хора, инициира защита (и война) в другата група, срещу която са насочени уж защитните мерки на първата. Конфликтността се е пораждала от както човечеството съществува и всеки е с идеята "че това, което прави е в името на..." Ако това се приеме за теза за четящите тук, то аналогично в своята криза е радикализацията в исляма, която насочена към сегашната демокрация, я втвърдява... и то войнстващо. Винаги когато основите на която и да е идеология са подложени на опасност, или е налице каквато и да е заплаха на устоите на религиозната вяра, фанатизма идва на власт и войнстващия му елемент излиза на преден план. Въпроса е, че днешната демокрация също е в криза и кризата в исляма се използва за "фанатизиране" и отстояване и фокусиране и в демокрациите, които също се основават на идеологически постановки. Всичко това вероятно е ясно но аз го ползвам само за анонс - става въпрос, че радикализацията е израз на фанатизма и груповия план в рамките на която и да е религия всъщност идва от чисто личния план. Фанатизма за който се говори и е изведен всъщност започва отвътре, в самия човек. Неговите вътрешни процеси са в основата на всички групови процеси, включително и вярата, идеологиите и войната, защитата, кризата - всички тия започват първо в самия човек. Анализа там и в този периметър може да даде множество от отговорите на глобалните процеси сега, преди... и евентуално за вбъдеще. Чудесни са всички разсъждения писани в тема за религията, по отношение на религиите. И се виждат широко скроени и мислещи хора. Но сред тях няма нито един психоаналитик и/или социолог. Не, че аз съм такъв, но допълването на разбирането за груповите процеси, с такива вътре в самия човек, е възможно да даде едно разширение на познанието - ако въобще това е лична цел на дискутиращите тук. Е, това ли е целта?

Словото е само едно. Съхраненото слово Е също комуникация. Разликата е само според потребностите на потребителите на Словото. Но по-горе зададох въпрос в определен контекст - на етимологията и значенията на думите - е според човека. За повечето е достатъчно просто да заучат какво другите са им казали за думите и да приемат значението им наготово. Но дали това е единствената цел на словото? Или е като парите - за едни - мерило, за други - цел, за трети - средство, за четвърти - РЕЛИГИЯ... В същото положение не е ли и религията (поне в тема за нея)? - всеки я ползва според собственото си разбиране и вътрешни потребности. Религията не е нищо само по себе си. Тя е ПРОИЗВОДНО на човека, културата, условията и груповите потребности от нея. РЕЛИГИЯТА сама по себе си никого не лъже, никого не манипулира, нито е "вредна" или "полезна". Тя също не е нито "нова", нито "стара". Религията не е нито само до бог, нито само до култовете - просто хората още носят в себе си атавизмите в душите си и несъзнаването и подсъзнателните процеси ги определят в най-голяма степен. Появата на интелектуалното или рациото с нищо не променя личното пристрастие на която и да е личност, като тя само го ползва за да укрепи нейните предварителни позиции, наречени УБЕЖДЕНИЯ. И на които всеки е подпрял идентичността си. Изчерпването на определен обект и описание за вярването на групата, предоставя възможност да се наложи друго групово описание, което да замени предишното. На едно място - едно описание, на друго място - друго. Важното е да е налице в дадена група да е налично едно или близко консенсусно описание за картината на света, човека и явленията. И от отделния човек - и вътрешната му истина - до колективната групова истина, формираща поредната колективна несъзнателна приказка. Това е сделката и всеки един от вас я е приел за себе си, вътре в себе си, от себе си... Основното в която и да е религия е човешки психичен феномен, наречен общо "ВЯРА". Тясно обвързан със психичните проявления за оцеляване и компенсиране, ВЯРАТА е Потребността на отделния човек от нея, и статистическата доминация на такива хора в груповото им битие, прави религията да е толкова важна за това битие. Допълнително - понеже вярата тясно пронизва колективното несъзнателно, тя го определя до голяма степен и нейните механизми се използват широко за да определи и използва силата на РЕЛИГИЯТА. Това се е правило винаги, прави се и сега, ще се прави и занапред. Дори и в днешния живот, всичко в него е проникнато от вярата - в едно или друго нещо. Вярата и религията не са само до ОБЕКТ на вяра и до идол в определена религия. Те са изява на конкретни психични потребности и това не се е променило от създаването на човека, до днес. И това ще продължава, докато потребността от ВЯРВАНЕ и силата му да определя битието на вярващия, не се променят. Но едва ли - няма дори нищожни индикации това да се променя. Хората и днес продължават да вярват във всякаквите доставени от възпитанието и сугестията в него групови предложения за вярване. После всеки ги приема за описание на света, оттам - за даденост, после - за реалност и истина. Все пак - именно това е най-силния резониращ фактор за да е налице "групово битие" - отделните единици да имат общи или близки вътрешни "реалности", които да облекчават живота им. И всичко това се завърта и мултиплицира поколение след поколение, човек след човек... И досега... и занапред...

не съм прав, колега Скепсис. Няма нищо удобно човек да е прав и да пише с клавиатура. А относно "писанията" - няма значение чии са - някой ги консумират за буквални интерпретации... други търсят "наложилите се с времето авторитетни тълкувания". Това се отнася и до "етимологията и значенията на думите и понятията". Ти самия просто приемаш какво са ти казали за съдържанието на думите. Това съдържание "наложило се с времето авторитетно тълкувание ли е" или е буквално възприемане? Нима това е значението и целта на словото, колега Скепсис?

голям смях, ей Развенча се образа на форумната лоша "ламя", търсеща поредните жертвички...

Интересно, откога религиите и философиите са "духовни". Що ли да е това, дето се нарича ДУХ, та да са "дух-овни". Или това е също част от "заучените" традиции в учебниците? Също така е интересно - според кого са нарицателните за т.н. "духовни" лица в религиите, та ги наричат и досега "духовници"? Това само по себе си говори достатъчно за народното ниво в разбирането на толкова много думички, които с лекота се дъвчат без никой да се замисли самостоятелно в коя дума какво съдържание е приел да вложи, от кого го е заимствал и защо го нарича "свое"? каква е разликата от това да се ":изучават" наложилите се като "авторитетни" с времето интерпретации и буквалното разбиране за библията (или на което и да е)? Само да спомена, че "БУКВАЛНО" РАЗБИРАНЕ" е също интерпретация. Дали е буквална или не и доколко... това зависи от потребителя на което и да е - включително и будиста спрямо будизма. Естествено е точно Скепсис да пише за Авторитетите и налаганията за ролите им на "водещи". Как будиста да" убие буда", след като той с времето е приет или (наложен) за авторитет? Интересно е също така - какво значение има дали е било нужно и кому толкова важната "книга", наречена "библия". Ама мъдра, ама свещена, ама... "голяма работа''... Значи ако не е тя разбира се, какво ли бихме разбрали от днешния свят. В книгата не се вижда нищо повече от един обикновен антропологичен ключ за разбиране на динамиката на колективните културологични проекции, развитието им във времето и взаимовръзката им с народите, самоопределящи се с нея. Ако "библията" не беше обявена и насадена за "свещена" никой нямаше да я има за толкова важна, освен за поредния културен памет-ник на колективното несъзнателно.

Точно ти да го кажеш това, във вид на въпрос, ми се струва малко... тенденциозно. Не съм някой който да казва кой, как и какво бърка. Нито да "поправя". Може би повече мозъчни движение в "сивите мускули" биха разширили диапазона, подкрепен от сериозен рисърч. Разбира се ти си ангажиран с толкова други коментари във форума тук - по всички теми, как да оставиш време за толкова прозаични неща като някаква си дума, някакъв си Цветкашки и някакъв си японски... Иначе ако "учителите " ти бяха обяснили или в будизма да беше написано... щеше доста да "знаеш". Не е чак толкова трудно - ренсей е дума с която общия превод е именно "светец". Въпроса е, че думата в случая има не буквално значение, а символично. В рамките на определена създадена структура и система за нейното функциониране, Цветкашки не е личност, нито име, които да са "свещени". Става въпрос за ролята му на неин основател, основен двигател, посветил живота, енергията, целите си, смисъла, стойностите си - посветил се целия и докрай. Така на думи, тук в тоя форум това сигурно би било смешно, но това е факт - ЖИВОТ, ОТДАДЕН ЦЕЛИЯ и ДОКРАЙ. С това се живее всеки миг, с това се ляга и става, това се сънува, докато спи (не повече от 4 часа на денонощие), всички книги са посветени и са основно към участниците в системата на ДаДао - към повишаване на тяхната компетентност, широта и гледна точка, интелигентност... В този смисъл, в рамките на която и да е структура, нейната основна фигура, тази, която се е посветила изцяло и докрай на идеята и мисията си - това е аналог на думата "светец". А не е до личността, нито до идолизирането й в самия живот. Малко са хората в днешно време, които да са отдадени на нещо, и то да е напълно осъзнато. И това е във всички посоки на живота - от физическия статус, през емоционалния, интелектуалния информационния и менталния, до духовния. Всичко в едно - всички линии балансирано и заедно. Да, той е човека, в който Живота ми показа, че пълната отдаденост на самия живот на ЖИвеещия, е нещо, което носи стойност. Не името Стоян Цветкашки, нито личността му, защото той все пак носи и нещо лично. Не това - отдадеността е онова с което всеки в ДаДао имайки контакт с него, може да докосне. Отдаденост - пълна и докрай. Без компромиси с нищо и никого. Без компромиси и със себе си и личните му или светски неща. Ако някой си мисли че съм му ученик, и това е реклама към духовния и житейския ми гуру, е в грешка. В някакъв смисъл ние израснахме заедно и съм свидетел на повечето от стъпките по които той вървеше през годините, за проблемите и паданията, ставанията - както и той на моите. Минал съм през всякакви периоди и етапи аз самия и това е от което се учехме взаимно. Ние в личен план сме ужасно различни, толкова, че ако бяхме само личности нямаше въобще да се познаваме. Но живота има и други измерения. Той използва всичко в моя път - за целите на своя. Аз правя същото - спрямо него. Така сме и до сега - имало е периоди в които с години не сме имали никакъв контакт. Имах истински късмет по отношение на това - да имам до себе си "най-добрия" - в много отношения. Но основното - отдадеността - е най-рядко да се види. Това направих и аз самия - отдадох живота си, - всеки миг, всяка дума, всяка стъпка, всички дела - правени и неправещи - на собствения ми път. Когато виждам колко много хора са ангажирани в празни неща, неносещи нищо друго освен светски миражи, и те са навсякъде, но пък са с претенции за духовност... се усмихвам... Само се усмихвам - друго не си заслужава защото така или иначе всеки си минава през неговите етапи и е някъде по пътя си. Човешкото развитие не е състезание. Тук не е въпрос на мерене, нито на олимпиади. Това, че дори ЙОГА вече е станала нарицателно за "шампионат" и че познавам такъв на международно ниво... е достатъчно показателен. И това е човек, който е пълен суровоядец, отявлен маниакално по хигиена и "енергии". Иначе - като го чуеш, като му "видиш" идеите и дълбочината... просто става ясно защо ходи на "състезания по йога"... Посредствеността е присъда за толкова много хора - именно заради личния план и атавизмите от детството. От това не може никой да избяга - и как, след като той го носи в себе си. То пропива всяка дума, всяка мисъл всеки сън или изживяване... Творческите и евристичните мислещи хора са най-рядкото явление. Хората които създават и творят - те го правят в живота си... и оттам страничното явление е да се "долови" и от останалите. Те там е въпроса - че един ментален еврист винаги е носител на самостоятелно и независимо креативно, дедуктивно и аналитично, (само)критично и широко мислене. И личността - каквато и да е тя - постепенно се повлиява и се измества, отстъпвайки място на тази "сила". А най-вече - целия й вектор насочен към самия СУБЕКТ, което го превръща в ИНДИВИД. Някой знае ли същинското значение на думата "ИНДИВИД" - пише я. Без преводи и без загуби в тях. ======================= п.с. Само да кажа, че коментарите ти относно как си "видял" нещо от турнир на Да-дао и с ироничното отношение с което го изяви - е най-малко наивност и некомпетентност. Но както вече ти написах, в будизма са те учили, учат те и ти се изживяваш като старателен и прилежен ученик. Обаче живота не е само будизма. Техниката на да-дао беше изведена напълно творчески, от буквално нулата. Бяха изчетени и изучени и изследвани човешките движения съобразно биохимия и биофизика. Биомеханиката пък определи лостовите системи в динамиката на боя, както и тренировъчните методи за тяхното развитие. Всичко това се правеше десетилетия и се чистеше и екстрактираше в движение. То е "живо" и досега - сега е налице нова форма на владеене на битката - контролирано динамично неравновесие и управлението му в развитие по време на двубой. Има и прийоми на ниво "астрал"... Особено е голям проблема с преподаването на такова ниво.И това не е за да се победи на всяка цена - а за да може практикуващия да разширява всички свои аспекти. Това е експертно ниво и уникална гледна точка в техниката и владеенето й... От гледна точка на твоята основна житейска философия - да си поддръжник, последовател и приемник на традициите - нямаш дори идея за какво точно става въпрос, защото точно както и в будизма, в БИ всичко са ти снасяли наготово. Ти само си "учил" - за теб това е достатъчно. Затова и така ще останеш - приемственик на "велики" традиции, дето са направени за хора като теб. Все пак хората като теб си имат и свой път. И тия мои думи не са критика към пътя или теб. Това е живота - че има място за всеки - група и пътища, път, човек, личност или индивид. Но пак - въпроса като за "ренсея" - чакаш да питаш някой, да ти каже, да се подкрепи с доказателства или "класически цитати" от утвърдени от мнозинството някое си. Питаш си и се учиш - това е. Преразкази с елементи на разсъждения. Вярно е - имаш много широк капацитет откъм памет и първична и вторична обработка на информация. Затова и те използвах в този форум - защото си рутиниран в това което правиш и си като чудесен пример за хората като теб. Но ако толкова наистина се интересуваше кое е "да-дао" нали знаеш как стават тия неща в тази сфера - отиваш на място - при тоя, дето се дуе пуешки на "ренсей" и на място се проверяваш дали, доколко и кое точно ти си фантазираш относно света. Едно от чудесните неща в БИ е именно, че разни картонени тигри и суперменски фантазьори много лесно и бързо се проверяват къде са в реалния живот. И "падат лесно". Боли именно защото падат много отвисоко - от летенето в главите си - до тинята сред която са стъпили краката им. Едно огромно и много бързо про-"падане". Е, да - боли. И между другото - един друг "Стоян" има и тук в самата София. Макар да не е Цветкашки, той е организатор на школа СОФИЯ в ДА-ДАО. Отиди и го "провери". Доста отидоха. Има и опция - само да погледаш тренировките. Свободата е за тия, дето могат да се възползват от нея, нали?

Точно колкото и "карма" - че било "съдба". Има такава популярна фраза - "изгубени в превода". Това с преводите е толкова смешно, но пък на повърхностните хора им върши работа. Какъвто човека, толкова му е "дълбочината и ширината" - включително и съдържанието на "думите".

Смъртта е само една. Както е и само един ЖИВОТА. Малките неща си вървят с малки - животи и смърти. Безброй и безчет. За мен те нямат значение, нито смисъл и стойност. И между другото - не пия кафе, както и нямам ренсей, не пуша, нито пия концентриран алкохол. Това не е въпрос на принципи или правила, а на елементарно самоуважение към всичко, което наричам "себе си". Не участвам в молитви,, нито говоря на- , или с Бог, нито той "говори" с мен. За мен това би било падението - на Бог - да бъде толкова "малък". Ние с теб нямаме какво да си кажем. Това не са думи, които да ги четеш. Минаваш от форуми във форуми, както беше и в изворите.ком, с пореден друг ник. Оттогава нищо не се е променило, освен че вече пишеш и с Аллах. И цитираш сури. Пак си толкова объркан и вече ти беше написано и от други и тук. Това е.Сбогом!

смях... и тичане. Амин! ========== за първи път, в тази тема, пишещите в нея се консолидираха и постигнаха взаимно съгласие. Дори по диагнозата. Най-после да се разбере общото и то да остане като важно. Друго нещо е да се звучи в резонанс и съгласие. Без "враг" или "смешник", на когото всички да се "смеят и тичат", ще останат само да се дракат помежду си. Друго си е да има разнообразие. Или поредната "жертвичка" - дето да "вярва... в прераждането, еволюцията, науката или реалността". Или будизма, християнството - все за любопитни. Днес или утре, вчера или завчера - написана е една и съща история. Пишещите си я пишат. Пишат каквото други са писали. Говорят, каквото други са говорили. Една и съща история - преразкази в които разсъжденията са само елемент от приказката. Добре е, че света е просто една приказка, която да се преразказва. И тя да съществува докато има "пре-разказвачи". Един преразказ - за един бог, друг - за буда някой си, трети - за исус. Само приказките за великите имат стойност. Приказките за разказвачите им... няма нужда. Няма нужда - така е. Сега е момента да се посмеете и да потичате. Радвам се че доставих удоволствие - от смеха и припкането. И вие се радвате, и аз. Чудесна е всеобщата радост. Думите идват и си отиват. Разказвачите - също. Само приказките остават - за следващите "разказвачи". ============== "...застанал пред "свидетелите" - Живота и Смъртта. Пред тях застанал и видял за първи път, че "очите им виждат" отвъд всички дрехи. Отвъд всички костюми и маски, отвъд всички лица, отвъд всички роли и мимики, болки или радости. Безмилостно, честно и всевиждащо, както Живота и Смъртта могат да "виждат" - Е... - попитал Живота - разкажи за Живота си... За какво живя, какво видя, какво откри, кой си ти... Нали имаше много въпроси, намери ли отговорите им? - Родих се "гол", побързах да се облека и ме облякоха с дрехите им. Родих се за техния свят и той стана и мой. Питах се с много въпроси, те ми дадоха и отговорите. Те ми дадоха Живот-а - Е... а кой си ти - попита Живота пак. - Ами Името ми, Вярата ми, Желанията или Стремежите ми, Очакванията и Болките, Страха или Яростта, Добротата и Любовта, Спомените, Истината, Историята или опита ми. Разказвах чужди животи и приказките, които ми разказаха на мен. Така взимах за себе си, като ги възхвалявах или принизявах, смеех им се или ги величаех, Това съм Аз. Така ми казаха, всички това правихме, с това ме оставиха, това имам сега. - КОЙ СИ ТИ - попита за трети път Живота. - ... Е, - каза Смъртта - нали си се родил "гол", ще трябва отново да съблечеш всички "дрехи", за да продължиш през мен. Те те облякоха... но сега, пред очите на Живота и Смъртта - "тях" ги няма. Ти си отново сам и си "гол" без тях. Каквото и да си взимал, каквото и да са ти дали, каквито и историите да са, ще трябва да ги оставиш, ако искаш да преминеш през "портата". Готов ли си да загубиш всичко, сега, веднага, в този миг? Не - каза Човека... никога, не мога... ... Да влезе "следващия" - каза Смъртта... -------- Някъде между тях - Живота и Смъртта - стоеше Бог. Невидим и мълчалив, очакващ от безкрайността си ЧОВЕКА да избере "Вратата". За да може ЧОВЕКА да Го поведе през НЕЯ, към Себе си - заедно - Бог и ЧОВЕК! В едно... ======================================================================================

Ал-лелуя. Ал-лелуя, Аллах акбар. Романтичната и поетична душа роди божествени слова. Защото БОГ е Истината и той даде словата. Ам-мен! ------------------ От парчетата довяни от вятъра след бурята, може да се съшие само парцалив хастар... Но за този гол Шивач, това е дрехата с която после се облича за представлението си. А после, в огледалото - се вижда разкъсано подобие на дреха. Под нея... няма никой затова е и нужна дреха, никой няма да види ролята, ако не е костюма. Някои са царе сред себе си, други - вечни придворни, трети - ратаи, четвърти - роби. За всекиго неговото огледало. И хастар - за костюм. Само и само да не спира "великата ИГРА".

Мдааа, йес, йес..!!!. След такива признания, вече съм в нирвана, самадхи. Направо "горе" мъ изстреляхте, на най-горния клон на черешата... Между другото , мислех си че да си просветлен, е да светиш откъм носа. Пък то - нищо такова. Въобще малко съм разочарован. Но... нейсе. АААУУУУМММММММММММММ

Да... Да! По-голям, много по-голям. От време на време, можеш да ми казваш "Буда". Стига с това "рамус", че почна да ми става тегаво. Импровизирайки - крайно време да се промени традиционното "буда блес ю", с "рамус блес буда". Или аналогично - вместо "силата бъде с теб", нека "рамус да е със силата". Че закъде е силата без "рамус". Допълнително - ако "скромността краси човека", то "аз крася скромността"... и т.н. В края на краищата като ти излезне име е по-добре да го доказваш, отколкото отричаш. Не е изключено "хората" "да виждат" кой съм истинския аз.

Добре, както кажеш. Не знаех че имам философия, но нека ми - бог ще я срине и ще пропадне. Както съм пропаднал аз самия.

Добре. Както кажеш

Това дори не се нарича "разбиране". Само за 7 изречения, ти взаимно отрече твърденията си в първото и последното. Трудно е да се пише, без после да се чете. Може би, рано сутрин, преди кафето... Затова подчертавам, удебелявам... може и да ти привлече вниманието, защото с думи други вече опитаха, и не става. ==================================== Аз обаче ще се възползвам - множественото число - НИЕ, още в първите няколко думи. Използвам точно това като пример - типичен и прост белег за влиянието на психичната групова принадлежност и идентичност е заличаването на местоименията за първо лице ед. ч., със същото, но за множествено. Това е станало и навик за академичните, училищните и идеологически оформящите се среди. Ползва се от лектори, водещи, лидери, пропагандатори, пастори... Един от елементите за скрито водене в НЛП, реторичен похват, ползван много преди Древна Гърция. При анализ, се изследват два типа, според използването и контекста на речта: - Съзнателно или имитационно - за внушение към реципиентите на речта, че се говори от тяхно име, и че говоренето изразява тяхното мнение - сугестивен елемент от реторичните похвати за убеждаване и психично водене. Това е само един елемент от цяла система за "скрито водене", по-известно на широката публика като "манипулация" и се ползва широко навсякъде в социума - от медии, през реклами, прийоми за продажби, работа с клиенти, политически или бизнес преговори.... - Несъзнателно - показател за влиянието на предварително обработено вече съзнание с групова идеологическа схема, чрез която субекта се саморазпознава и ползва за самоидентификация с нея. По този начин несъзнателно се "говори" от името на "многото", за да се избегне уязвимост, да придаде респект, потвърждение... и т.н. Най-често употребата на "НИЕ" е смесена и говори за размиване между съзнателната употреба, навик от подражание и начин на изразяване несъзнателно. Повлияния вече реципиент, на свой ред става рупор и мултипликатор на идеологическата система, с която се инициира. Така на свой ред "играе" от двете страни на взаимната ролева игра. Пиша всичко това, като прости примери, защото тук, сред този форум, сред тази тема, реторичните трикове доста се ползват. И влиянието им е съвсем очевидно, с оглед на множеството примери. Въпрос на прагматичност е, за хора, които имат някаква идея за себе си... да се запознаят с реторичните и сугестивните похвати за "работа с публика". Няма такъв дял от сегашното социално познание, в който те да са толкова добре събрани, изведени, систематизирани и оформени за овладяване и упражнения, както ги намерих в НЛП ( понеже там са наготово ). Но идеята е не само да се ползват, а като се познават, слушателя има шанс, да се предпази от влиянието им. Особено, когато е с претенции, че изразява някаква "СВОЯ" гледна точка, а всъщност е говорител на внушените му идеологически схеми с които е облъчен и които е приел да го изразяват като АЗ.

ВЯРВАМ ЛИ... в "Прераждането"? Не, не вярвам. Нито вярването е това, което е. Нито вярата е онова, за което се представя. На мен, да вярвам в нещо, не е достатъчно. Направих неуспешен опит да влезна във вярата - на 19 години. С изключително съчетание на множество обстоятелства живота ме прекара през нея. Пробвах, минах през това. Видях сам, не се побирам там, виждам че е за други хора. Да мисля - също се оказа че не е достатъчно. Срещнах много мислещи хора, живеех сред тях... Един ден някак си долових, че има нещо - недовършено. Че има граница, че има стена, отвъд която никой не припарва. Не знаех нищо за нея. Питах, търсих, срещах се с хора, подбирах всичкия интелектуален "цвят" до когото имах достъп. Зарових се в книги, говорих с хора и в телевизионни предавания. От всеки научих по нещо. Но точно това, което някакси долавях... не го видях. Не го разпознах. Нямаше какво друго да направя - заех се сам с него. Имаше моменти, в които го загубвах, но бяха преходни. Всичко това не става само с мислене. Не става и с четене. Не става с учене. Видях много учени, мислещи и осъзнаващи хора. Хора с огромни и широки познания... И видях че и за тях това не беше достатъчно. Че имаше неща, които остават оттатък границите. Че и мисленето и ученето... си имат граница. И че именно някъде зад нея, е онова, което мен ме привлича. Учих и мислех, опитах и през вярата. И видях че които и да са хората си имат своята стена, своята граница, отвъд която не смеят да припарят, криейки я от самите себе си. И аз - включително. Тогава разбрах, че няма как - в мен границата може да бъде опозната. Тръгнах на пътешествието си към нея, падах, ставах... и един миг, някъде по тоя път, си прозрях за първи път, че съм вече нещо различно. Че се променям аз самия. Не го исках, не го целях. Но пътешествието към себе си променя Пътешественика. И когато се набере "скорост" - става все повече и все по-често. Накрая става всеки миг. И Вярващи и Рационалисти - са хора. А в човешките същества, вътре в тях е ключа да са едните или другите. Споровете не решават проблемите. Общуването само притъпява конфликта. Винаги, конфликта е преди всичко вътре, в самия човек. Така, както е и Страха, както е и Зависимостта или Войната. Те се раждат всички преди всичко ОТВЪТРЕ, във всеки човек. Оттам започват да шефстват по света и между хората. Няма друго решение... освен да се разкрие именно там - ОТВЪТРЕ. В кухнята където се забъркват "вихрите и бурите". Нямах въобще представа че ще стигна толкова надълбоко. И че именно това бил Пътят към себе си. Всичко това нито го мислех, нито го разбирах "преди". ===================================== Колкото до Прераждането: Прераждането не е това, което е. Не е и това, което се разказва за него. Оказа се нещо съвсем различно и дори не е "пре-раждане"... Не е възможно да се предаде с думи КОМПЛЕКСНОСТ. Това, че сякаш се "прераждаме" и опита и преживяванията сякаш от "други животи"... са форми с които човека се опитва да нагласи представите си, тикан от напълно неосъзнати и невидими защитни потребности. Не е важно тук кое е "прераждането" - за мен. Просто разбрах, че не е това. Не с мислене или учене, нито с вярване. Прераждането е само социална образна приказка на съвсем друго явление и процеси. "Част" от единството на Вселената и Човека. В него "живота е само един" не се нуждае от пре-раждания. Нито раждането, нито смъртта са граници. Личностите идват и си отиват, но те са "призраци" - сенки, проявления от сплитане на енергия, живот и форма на преходно съзнание. Времето е само начин по който мозъкът се опитва да създаде отражение на света около себе си. Така, че в най-най широката картина на живота, всичко е едновременно, и не се дели на "животи", нито на "личности". Отпадат и "преражданията", както и самсара. Няма нужда от колела, защото те са само опита на човек да си докара до себе си нещо далеч извън представите му. Но на него му трябва - веднага и сега. И това са милиарди хора - на които им трябва - по техния начин. Няма как да разберат едновременността, че Истината не може да е крайна. Че въобще Истина няма и че това е човешки конструкт. Какъвто е и Бог - ограничени в проявленията, аспектите и образите си спрямо различните си потребители. И това не е само версия на живота. Версия - както, и наравно, с "другата". Въпроса е, че всяка "голяма" картина, съдържа в себе си "по-малките". Комплексната картина на живота, съдържа в себе си многобройните версии на безкрайното множество на "малките линейни картини". Те са нейната "сянка", нейното отражение. Нейната геометрична проекция. Както КУБ се проектира в едно или две измерения - просто "сянка" някаква. На отделните нива, според различните очи - според нивата им, е различна "приказката". А е едно единствено - неговите "сенки" минават през всички нива и там в него, Очите от всяко ниво са с претенциите че виждат "цялото". Едно от тия "нива" е въпросната хиндуистка и будистка приказка, наречена "прераждане". Всяко ниво ще го "вижда" по неговия си начин, през различни приказки. На различни места по света същото е описано с други приказки, с други образи. И това носи своята естественост и също е преходно и с това - неизбежно.

Има нещо просто... но неразбрано. Обикновено е, естествено. Защото ние хората не сме нито еднакви, нито равни, нито равнопоставени. Хората само приличаме да сме еднакви. Толкова се различаваме външно... А най-много - "отвътре". Това, във вековете на изминалото време не е имало значение, защото информацията и образованието са били редки... много редки. Не че това определя един човек. Но живота така е направен, че да има "за всеки", но основното е било за "повечето" - от тях, за тях. И сега е така. Човек, с вяра е също човек - с една вътрешна вселена у себе си. Както човек с мисъл. Всичко има значение, за всеки има място. Няма повече или по-малко стойностен човек. Всеки е "някъде по пътя си". Няма "по-напред или по-назад". Една вяра, истинска, стойностна, със стойностен идол в нея, е достатъчна за цял един живот. Ако е истинска и дълбока е достатъчна за да го изпълни. Когато в живота не е "достатъчно" вярата е първата, която идва да го изпълни. Първата - така е направен живота. Идва вярата, защото за нея не е нужно никакво време, не е нужен път, за да дойде в живота ти. Вярата не иска да си образован, не иска да знаеш, да можеш. Тя не поставя бариери, единственото условие е ДА СИ ЧОВЕК НА ВЯРАТА и да я пуснеш в себе си. Достатъчно е само да я "пуснеш" в себе си и да влезнеш в нейните безкрайни простори. Да, все пак и вярата "иска от теб". За да "даде" онова, което човека "иска" от нея. Да се опиташ да доказваш колко ти е права (правилна) вярата е защото вярата не ти достига. И проблема е, че е налице мисъл, във вярващия. Навремето не е имало такава, малцина са можели да четат и да пишат, нямало е образование и е напълно невъзможна широка картина на света. Живота е бил толкова широк, колкото е възможността му за възприятие. Само допреди 100 години, дори по нашите земи е било голяма чест, да живееш на село и да си "ходил в града". Допреди 25 години, да си ходил в "чужбина" е било същото. Човек прави образ на света, колкото му е "голямо" вътрешните възможности да го обхване". Винаги е трябвало нещо, което все пак да придаде на човека така липсващата му стойност. Да му придаде път през който да се проектира. Да получи идея и представа, че като прави това и това, като живее "така и така" - това ще са условията да "стане". Надежда - която да дойде от едно по-голямо очакване за нещо добро, окончателното "спасение" от сивотата, тежестта, страданията - уж за "спасението на душата". Смисъл, че независимо от огромната тежест на живота всеки момент, нещо "някъде там" или "това тук" ще ни спаси, поне някъде "после". Поне това. В свят, изтъкан от проекции, това е живота. И това е смисъла и силата на вярата - да го изпълни и да придаде стойност на сънуващия. В това няма нищо срамно, няма нищо лошо или негативно. Това е просто начин на битие. Вид "вътрешно устройство". Ние хората сме различни и проблема е в недостатъчното разбиране, за да е налице поне основа за толерантност. Малко повече разбиране, никога не вреди, а не е изключено да "помогне". Времето ли променя хората... или хората променят времето. Никой не знае, а и не е толкова важно. Въпросът е - Защо Вярващия, след като е приел вярата, му е нужно да я доказва, да мисли за нея, да мисли чрез нея? Навремето не се е налагало да се мисли - приемаш, живееш с вярата, правилата, бог... и това е било достатъчно. Сега - хората (или живота) са променени. И вярата често "не е достатъчна". Вече е потребно да се "мисли за нея". Във времената на рациото вярата е застрашена. А когато хората са се отдали на нея - и те са застрашени. Един вярващ човек не може да излезе от вярата си. Той я приема за "спасител" и само това има значение. А някак си сега... вярващите са тия, за които собствената им вяра е кът, не достига. Тя вече сякаш не е достатъчна. И борбата е - да се доказва вярата. ВЯРВАЩИ, вярата не може и не й е нужно да се доказва! С нищо или с никого. Тя е въпрос на цялостно приемане, докрай! Смисъла е да ви донесе вътрешен мир. И все пак - по света има толкова много хора, които са я приели и живеят според нея. Образуват комуни, затворени или отворени общества. Но живеят по-лесно помежду си, когато са сред "свои". Бог е "казал" и им е "дал" достатъчно. Само дето за ТЯХ, вярващите, това не е достатъчно. От момента на оформяне на която и да е религия винаги е било налице един сериозен конфликт. Вярващи (в нещо) и Вярващи (в друго). За вярващия (в каквото и да е) всеки невярващ в същото е проблем. Създава му противоречие, става дразнител, "застрашител", на които той няма как да не получи импулс да реагира. И че вярата не може да се остави сама на себе си. Защото хората са малцина, за които вярата може да им донесе вътрешен мир. И когато той все не се получава се почват борбите - за доказване. За месианство, за проповеди... и цитирания. Въпрос на едно голямо несъответствие. КОЙ КОГО ЗАСТРАШАВА - вярата и вярващите ли са застрашени... или тия, дето са се призвали за "рационалисти". Защото помежду си и двете страни се дебнат и мерят от векове. А сме просто хора. Въпроса е - че сме различни, но това не ни прави с нищо повече или по-малко стойностни. И не ни пречи да живеем с различията си. Без да са налице "дразнители", защото те отключват поведение за защита и доказване. Просто хора сме, няма значение че сме различни. Но с едно разбиране и зачитане, не е нужно да се бъркаме помежду си. От объркването КОЙ КОЙ Е, започват всички битки, всички проблеми... Защото големия проблем е вътре в нас самите. А не е нито в Бог, нито в рациото или доказването. И понеже проблема е голям, твърде голям, всеки търси начина да го "потуши", да го изтласка от себе си - там сред хората, сред бог, сред вярата или сред мисленето. Оттам се раждат "доказванията". А заглавието на темата е просто - "ВЯРВАТЕ ЛИ..... в прераждането"?

Скепсис, това не е дори разговор. Че разговор няма - всеки си говори заради нещо негово си. Въпрос на полезност - поне за мен Инициативата бе моя, защото ми трябваха думите ти. Чудесни са и са сякаш съм ги "поръчвал". Няколко пъти вече ти благодарих - за което.

Ми в това е въпроса де - жабата знае само собствения си гьол. Целия й свят. Защо постоянно привиждаш неща, които като си ги чел и си ги разбрал. Може света да не е само това. А може и да не си ги разбрал. Не е достатъчно нещо да се прочете, нали се сещаш, че за да го прочетеш някой, някога, го е извел САМ. А ти само си го ползвал. За теб това е достатъчно - да ползваш наготово всичко и само да симулираш че си го "обмислил". И си го присвояваш после като "свое". Всички го правят и за тях това е етично, морално - щото е норма. В това е въпроса - ще виждаш винаги че онова, което пиша ти вече го знаеш. Даже било просто, елементарно. Да, такова е. Имам път към и през него. Философия не съм завършил. Дори не съм чел учебниците ти. И не ми е нужно да го правя. Не ме е учил никой - на психология или реторика, не съм чел такива книги, докато сам не изведа какво става вътре в мен. Ученето на готови науки и учения, не ме интересуват, защото не ми вършат работа. Те идват чак след като реализирам - колкото да сравня, колкото и относително да е. И дълго търся сред огромната плява от социални глупости и залитания кое е сериозно и смислено - за да видя нещо от сериозните следи на сериозните хора. Иначе - в криви огледала отраженията стават само за смях. Но не за сериозни занимания. Както и с притчите - ти ми цитира прочетеното от поредния "ринпоче", той от своя страна - дали също не я е подочул или прочел отнякъде. А аз си я написах, изведох написаното в самия момент. Не ми се налага да ползвам цитати, нито Буда, дори и не дъвкания толкова "ренсей" . Налага ми се да ползвам аналогии, щото е по-близо до множеството. Те не могат да работят с абстракции и комплексности. (и дано никой после не я цитира. ) Никога няма да разбереш разликата, нито целите ми. Само ти казвам, кое е границата ти и тя си остава невидима за теб. Според теб - "там няма нищо" и. Това е зад очите ти - така казва то. Писах ти го по толкова начини - няма шанс, значи не е за теб и няма смисъл повече да те човърка.

Скепсис, приятелю. Въртиш се в твоя гьол, говориш за разликите и приликите, и че поуката ти е ясна. Написа ми толкова много противоречиви неща, ту обръщения, ту съвети, ту се поясни... и всичко това - защо. Написах ти няколко пъти, че не ми ТРЯБВА общуването с теб, не ти доказвам нищо от "моите истини", не ми е нужно споделянето. Много, много по-различни цели имам тук и думите ми само използват думите на пишещите тук - разбира се , на някои пишещи. Твоите думи тук са типологични. С тях повечето от хората се инициират, привиждат. Това е писателски прийом, похват. Ползвам тук и други такива. Конструирам думи, аналогии. Каквото и да е - пиша на образа на Скепсис, някой си. Това не е лично... нито личното ти ме интересува. Пишеш непрекъснато че твоя личен свят бил нещо свещено, и не го разкриваш на никого, освен пред учителите си. Това за преживяванията са глупости. Преживяванията и значението им за един човек, е най-ясния белег, че той е потънал в сънищата им. Формулата "АЗ СЪМ ТОВА, КОЕТО ПРЕЖИВЯВАМ", е най-разпространеното описание относно същността на личния свят на личностите в социалната матрица. Преживяванията са обикновен капан. Личния опит и преживяванията мозъка има свойството да ги изменя, генерира, конструира. Наивно е и положението за "вярата" - че имало сляпа или "гледаща" вяра. Мозъка в човека е основния играч - невидимия. Това че е невидим е част от неговата собствена игра - да пази малката магия на своя питомец, вътре в себе си. Ти си играеш твоята игра. Добре, наивно би било да имам някакви претенции за твоят избор на път. Не ми е нужен. Не ми е нужно да те убеждавам. Ти просто през цялото време пренасяш твоите вътрешни игри върху моя образ и ми прикачаш собствените си идеи, образи, нужди и потребности. Показах ти го по няколко начина, не настоявам, просто правя жест за приятел. Взимам нещо, оставям нещо. Не мога да оставя неща които нямам в себе си. Може на трапезата, на масата другите да са на кебабчета и бира. Или будизъм, християнство или юдеизъм. Аз нямам от тях. идвам, взех нещо от това - научих, прочетох, някои неща ги разбрах по-добре. Други ги имам в себе си - разбрах повече неща за себе си. Оставям от себе си, каквото имам. Нито е важно за мен, дали това е масата, нито дали това са "хранещите се". Взимам... и оставям. scepsis, на 07 Юни 2013 - 07:37 AM, написа: Не, няма и цикличност. Вариантите не са само тези, които си извел. Има вариант, при който нищо няма край, нито начало. Но не е и циклично. Циклично е само защото само така може да се представи пред една точка, от която да се види. Циклично е защото така са ти го свели - през "самсара" - колелото. Но няма колело. Колелото е защото така е възможно да се представи - на хората. Нито има причинно-следствени зависимости, нито са цикличности. Едновременно, навсякъде и всичко... и вечно. Но на това не може да се направи приказка. Това са думи излизащи извън периметъра на хората. Толкова е просто - дори в руския превод на представеното будистко светило, по линка на Уитнес, е написано толкова просто - думите на Буда са думи към хората тогава, към хората на изтока, плод на тяхната култура. Ползвал е хиндуистките дадености. Иначе не би стигнало до тях. То и така не е стигнало основното, но човека е направил опит. Всички като него го правят този, същия опит - опитват се да заобиколят едно огромно несъответствие - качествената разлика в нивата. При трансформацията идентичността толкова се променя... че в нея настъпват фазови, качествени преобразования. Дали ще се нарече просветление или нирвана е най-незначителното. Дали ще се рисуват картинки или ще се разказват приказки... е само въпрос на конкретика. Хората в матрицата си така или иначе друго не могат да направят. Ошо е обикалял целия свят и е изучавал какви са културните разлики и дадености в различните човешки популации, в различните места по света. Целта е проста - за да кажеш нещо и да отиде до "реципиента" е нужно да му ползваш неговите шаблони, неговите думи, груповите или лични клетки, образи... Винаги "въпросите" издават Питащия. Отговарящия използва въпроса на Питащия, разгадава кода му през въпроса и конструира "отговор". И Буда е правил същото. Последователите после натъкмяват тия думи и ги абсолютизират, правят ги система от обяснения. А са били просто огледала - на слушащите, на чакащите отговори.

Благодаря, за доброжелателния съвет. Приятелски е, мъдър, прям и задължително добронамерен. По будистки. И уроците по реторика си учил в университета. Обигран си, но е плитко. Все пак - за народни форуми и публика става. Не пропускаш съветите си нито веднъж - вече 4-ти коментар поред. Всички са мъдри, от смирен и скромен будист - за "верния" и "правилния" начин, ту за форума, писането, стила, надувките... Има и други "щастливци", виждам. Иначе - да, "огледалото". Само ако можеше сам да разбереш как работи вътре в теб...? Но за това, само учители, учене или четене не стигат. "Въпросът", Скепсис, е реторичен. Ти няма защо да му отговаряш, след като вече не четеш. Аз вече излезнах от интересите ти, щото не върша работа. Използвам думите ти като пример за много неща, защото има такива, дето четат. За някои не е трудно, за други - нежелателно. " ... - Отиди до върха, внимателно се огледай, отвори взора си и кажи колко широко можеш да видиш света. - Добре Учителю. ... - Е... сега колко е "голям" света, видя ли всичко нашироко, узна ли широтата? - Да, светът отвисоко е много голям, Учителю. Отгоре се вижда всичко и много надалеч. Удивен съм колко е голям и шарен света. - А досети ли се, че колкото си по-високо, толкова по-трудно ще виждаш "малките неща"? - Да, учителю, забелязах го. - Но това е най-малкия свят - казал Учителя. Там, горе, колкото и надалеч да виждаш, колкото и нависоко си, не можеш да видиш най-голямото нещо. То прави света да е голям или малък. - Как е възможно, Учителю, та аз зърнах света да е толкова голям, нима има нещо което да прави света? - Ще се досетиш ли сам кое е онова нещо, което където и да гледаш, колкото и нависоко да си застанал, е невидимо, но прави всички видими неща. И е безмерно по-голямо от тях? - разбира се, че това може да бъде само БОГ, Учителю. - Това е готов отговор, за невиждащите хора. Помисли пак - кое е възможно да е хем скрито, но и да прави всички неща - и Големи и Малки? - Не мога да отговоря, учителю. - Там горе, колкото и да е високо или ниско, докато гледаш навсякъде... има едно нещо, което може да се види, но очите няма как да го погледнат. И те са заслепени от "гледката" пред тях. Единственото невидимо нещо за очите е - да видят ОНОВА, което "гледа" чрез тях на света. Без него - светът е най-малкото нещо за "виждане". Онова, което е "ЗАД ОЧИТЕ" прави света да изглежда по един или друг начин. Виждаш света толкова голям, колкото то ще ти позволи...В него е тайната на "виждането"

Разбира се, Скепсис. Напълно естествено е да загубиш интерес. Така го виждаш - само едно и също. Да, имах въпрос - два пъти. И потъна някъде в "безинтересното". Неудобен е въпроса, разбирам. Но си караш по инерцията - "вече ми каза" , че не бил това начина. Добре че си ти да казваш кои са начините, кои са ми изборите, какви са ми думите и кой какво трябва да прави в пътя си. Не зная, но на няколко човека тук им изглежда, че Уитнес е една изгубена лодка сред бурен океан и мъдреците ще се скъсат да я насочват какво да направи с пътя си. И задължително - с много любов, с много доброжелателство в насочването. Друго си е да си сред удобните магистрали на общоприетите приказки за истината... и да учиш другите какво да правят и накъде да стъпват.