До извора умирам аз от жажда
в душата ми огъня подклажда,
вперил поглед в бистрите води,
се мъчеше страстите да охлади.
страсти..?, но какви..?
за любов, омраза, адреналин..?
това не бе сигурно,
но ще го реши - админ!
В любовта- страсти най-големи има!
Адреналина и с нея се има,
омразата е равностойна тя ,
но се знае, че ще надделее любовта!
В душата тя огъня подклажда
и не спира да досажда,
омразата е равностойна тя,
но болката е тази,
която изяжда твоята душа.
Болка и то каква..? От жажда..? или
любов за нечия душа..?и каква загадка е това..?
Ето до извора аз лежа,
до извора на любовта,
извиращ от него само красота,
но с капка болка,
която попива твоята душа.
душа чиста,
душа красива,
бистра,
сладка
и добра..
погълна ме и завладя!
кажи защо си толкова добра..?
кажи ти как успя?
с поглед невинен, толкова чист и нежен ти ме плени!
с каква цел..съвпадение ли..? или капан ми заложи в твоите мечти..?
лутах се без грижно с гордост, чест, достойнство и мечти,
но ето че ти се появи..
От нищото те зърнах и се чувствах безсилен от погледа ти ли не знам - невинен,
пламъци ме обладаха, чувства в душата ме обгряха..и ето отново се скитам и питам, защо ме ти плени така...и ето отговорът бил е.., че всичко е лъжа!