Дейвид Цанев

До извора умирам аз от жажда в душата ми огъня подклажда, вперил поглед в бистрите води, се мъчеше страстите да охлади. страсти..?, но какви..? за любов, омраза, адреналин..? това не бе сигурно, но ще го реши - админ! В любовта- страсти най-големи има! Адреналина и с нея се има, омразата е равностойна тя , но се знае, че ще надделее любовта! В душата тя огъня подклажда и не спира да досажда, омразата е равностойна тя, но болката е тази, която изяжда твоята душа. Болка и то каква..? От жажда..? или любов за нечия душа..?и каква загадка е това..? Ето до извора аз лежа, до извора на любовта, извиращ от него само красота, но с капка болка, която попива твоята душа. душа чиста, душа красива, бистра, сладка и добра.. погълна ме и завладя! кажи защо си толкова добра..? кажи ти как успя? с поглед невинен, толкова чист и нежен ти ме плени! с каква цел..съвпадение ли..? или капан ми заложи в твоите мечти..? лутах се без грижно с гордост, чест, достойнство и мечти, но ето че ти се появи.. От нищото те зърнах и се чувствах безсилен от погледа ти ли не знам - невинен, пламъци ме обладаха, чувства в душата ме обгряха..и ето отново се скитам и питам, защо ме ти плени така...и ето отговорът бил е.., че всичко е лъжа!

Къде е любовта..? Обичам те но нямам сили да издържа на този ад и болката във сълзи ме облива.. не знам, защо съм в този гаден свят. Не виждам смисъл да се боря за моите искрени мечти. Сега съм просто аз дърво без корен, отчаян просяк на лъжи. Нии свикнали сме да сме двама и борим се със гадния живот кат' брат ме чувстваш друго няма.. къде отиде нашата любов..? А искам ти да си щастлива и тази съвест просто да умре, а нашите спомени да си отидат да гният в ада щом така е по-добре. Откровение Не си мой идол, но си в мене и с тебе редом аз вървя тревогите си с мен споделяш, аз с теб споделям мойта самота. Днес ти отиде си но пак си с мене и с теб съм може би и аз. А може и да съм се влюбил просто, а може би е само страст. Сега аз чакам те, и знам ще дойдеш, ще слеем ние длан във длан, без думи ще си кажем нещо и с теб отново ще съм аз. Не си мой идол, но си в мене и с тебе редом аз вървя със тебе крачките си меря и с теб споделям обичта.

Аз знам обичаш ти живота.. Аз знам обичаш ти живота, но нямаш сили да издържиш на този хаос. И знам сърцето ти от мъката прелива от мъката на този черен свят. Дете красиво детство ти не знаеш, ти помниш само вашите кавги. Лишавано от обич капка нежност, лишавано от детските игри. С мъка гледал си другите деца, сълза отронва се в очите детски, сълза на много болка и тъга. Ти беше на шестнадесет години, дете измъчено от своята съдба с поглед нежен и отчаян с лице наивно с детска чистота. Аз знам обичаш ти живота, но нямаш сили да издържиш на този хаос. И знам сърцето ти от болка то прелива от болката на този черен свят.