EniGeo

На заем На заем взела съм ти мислите, подлагам ги във моя полза на промяна. Не чаках одобрение от другите, усмивката си давам във замяна. На заем вземам ти и добротата от топлите очи си черпя щастие. Не знам дали ще падна на земята, предавам се в ръцете без участие. На заем взела съм ти силата и мъжкото ти рамо ползвам си безсрамно. Не мисля много за отплатата, предлагам ти сърцето си огромно. На заем вземам за последно чувствата, играя си със тях ужасно безпощадно, оставяйки се да ме завладееш цялата във твоите обятия ще се погубя бавно. И пак на заем взела съм си всичко, без страх живота си изцяло преобръщам. Безплатно казаха ми няма нищо и после тръгвайки ще връщам... Ева Георгиева

За смелите с любов „Прекрасна си“ – шепнеше ми нежно ангела: „Върви, кажи му чувствата без страх“. „Не се разкривай“ – отвръщаше веднага дявола: „Разбити ще са пак мечтите ти на прах“. Две малки крачки и отново колебание, замръзнаха краката ми без грам кураж... Дявола измъчва грубо моето съзнание - „Не се излагай скъпа, че ще си тръгнеш без багаж“. „Не можеш да отлагаш, направила си избора. Добър ли е, или е лош, ще трябва да опиташ“. „Върни се мила - ще бъде той поредна авантюра, от болка и страдание обратно ще залиташ“. „С голямата любов умират само смелите, преследват щастието си достигайки до ада! Нима предпазвайки душата си от нараняване, ще бъдеш ден и нощ сама на вечна клада...“ А вятъра на гарата пронизва ми лицето - Какво да правя? Не мога да се върна, не и в този час... Една усмивка беше нужна на сърцето, да тръгне с него без да чува ничий глас... Ева Георгиева

Парче от Рая Една любов от мрежата излезе и в сънищата тайничко навлезе. За теб на всички исках да разкажа а чувството не можех да покажа. Зарази ме с цветното си настроение... Обичам те – това е крайното ми мнение! Приятелите твоята усмивка виждат и често даже малко ти завиждат. Има ли причина да те искам? В ръцете си сърцето ти да стискам? Понякога си сляп и безразличен. Понякога дори и мъничко критичен. Но утре пак във тебе ще се сгуша, съмнението ти с целувки ще запуша. Докажи че мой ще си до края и ще ти донеса парче от рая... Ева Георгиева

Намерих те Намерих сините очи, в тях само топлина откривам. И усмивката прекрасна с която всяка вечер аз заспивам. Намерих мойто слънчево момче и повече не ще унивам. Защото въпреки далеч от него вечно ще отпивам. Ще бъда ли в ръцете властни? Ще вкуся ли от тези устни страстни? Ще мога ли да устоя на чувствата бушуващи, опасни? Не мога повече да питам. От всичко искам да опитам. И все към него аз ще тичам, защото толкова ОБИЧАМ! Ева Георгиева

Обичам Какво да правя като толкова обичам по улиците прашни с теб да тичам. Обичам да се къпем голи във реката, докато съвсем измръзнат ни краката. Да скитаме сред царевицата в полето докато със мрак покрие се небето. Обичам да танцуваме до късно през нощта, докато останем и без дъх от любовта. Обичам да те виждам тайно във съня със алено червена шапка на цветя. Да носим смешни тениски с петна, докато смеем се на хорската мълва. Да хвърляме големи бомби от балони, докато с децата си играем като клоуни. Да скачаме със бънджи от скалата, докато адреналина ни избухва във главата. Какво да правя като толкова обичам през твойта лудост вечно да надничам! One Good Girl

Ти и Аз Ти – прибираш се пиян от суета. Аз – чакам те до късно вечерта. Ти – предизвикваш ме да те докосна. Аз – не искам вече да те пусна. Ти - не спираш да ме галиш през нощта. Аз - превръщам сънищата ти в мечта. Ти - даряваш ме отново със наслада. Аз - поднасям ти поредна изненада. Ти – пътуваш вечно по света. Аз - със теб се чувствам у дома. Ти – отново стопляш ми сърцето. Аз – изстрелвам те в облаците на небето. Ти и Аз и в друг живот пак ще се срещнем. Ти и Аз в щастие и болка ще посрещнем! Ева Георгиева

Копнеж Къде са сините очи, в които губя се безследно. Къде е усмивката прекрасна, даряваща ме с щастие неземно. Къде е мойто слънчево момче, изгарящо сърцето ми ранено. Къде остана толкова далеч и само лутам се безцелно. Защо така копнея за ръцете, карайки ме цялата да тръпна. Защо ли трудно е да дишам без да мога в него да надзърна. Защо не мога да живея без тези истински очи. И щастие не ще намеря без ти до мене да стоиш...

Очакване Времето направо ме убива, и само тръпки ме побиват. Душата също пита се – дали, а дъждът не спира да вали... И ето идва пак нощта, а аз не мога да заспя. В очите ми отново той сияе, и иска само мен да опознае. В очакване и този ден минава, но нашата любов крила ми дава. Сърцето стене - няма да се бавя, за този мъж аз всичко ще направя. Ева Георгиева

Надежда Защо усмивката угасна, приятелю на ведрото лице? Защо във тази лудост бясна, изсъхнаха и твоите криле? Къде са нощите безгрижни? Танцуваше безспир до сутринта. Защо живота се погрижи, да ходиш със приведена глава? Кога отново ще изгрее слънцето в скованото сърце? Надеждата отново да разсее северните бурни ветрове... Ева Георгиева

Върховна нощ Във тази нощ върховно кратка, докосваш устните в целувка сладка. Усетих дишането учестено, познах и чувството ти устремено. В главата ми танцуват мисли бясно, във твоята прегръдка е опасно. Ръцете ти треперещи и потни флиртуват с дрехите ми мокри. Тупти сърцето в ритъм бесен, въздишка, стон - така отнесен. Въздуха изгаря до червено от емоции избухва мигновено. Превзел си ми душата вечерта и тръгваш пак на сутринта... Ева Георгиева

Една жена Квартално кафене, аромат на курабийки, една жена във ъгъла седи привлича погледите на новодошлите. И без да вижда никой от кафето си отпива, защо ли толкова тъга излъчват и очите. Мъжкото предателство сърцето е разбило и всякаква надежда за прошка е убило. От спомена за срещата потръпва цялата със нож пронизват двете думи при раздялата. „Обичам друга“ – успял е само да и каже, и цялата и хубост без капка жал той да накаже. Не вярва тя, че друга обич ще получи и чужди устни с толкова любов ще вкуси. Но някой мъж за нея ще попита, косите и с ухание на маргаритки ще опита. Ще целува до полуда изящното и тяло, за страст и нежност отново закопняло. Ще държи в ръцете си неговия ангел, а той ще гледа отстрани, но само като зрител! Ева Георгиева

Среща в нощта Нощта е майска и дъждовна, и вече чакам срещата греховна. Дали ще дойде в този късен час? Се питам аз почти на глас. И нейде там в далечината, съзирам аз усмивката позната. Пристъпва той едва забележимо с букетче розички - така неустоимо. Привет – успявам само да отроня, не мога хилядите мисли да прогоня. И въпреки тоз вятър хладен, изгарям аз от погледа му жаден. Навежда се и плахо ме целува, подтиквайки душата да танцува. Разбирам, че така ще бъде винаги, сърцето ми пленено е завинаги... Ева Георгиева

За мама Една сълза отронваш сутрин рано, за твоите слънца далече от дома. И пак отваряш туй сърце голямо, за всички живи малки същества. Прости ми мамо за тъгата, за всички мои глупави бели, за сребърните кичури в косата, за хилядите ти тревожни дни. Благодаря ти мамо за нещата, направили ме днешното дете! Благодаря за твойта грижа свята, за нежните ти майчини ръце! Една сълза отронваш вечер късно, за твойте гълъбчета по света. В съня потъваш неусетно, с надежда утрешна за доброта... Ева Георгиева

За теб За теб е всяка моя мисъл И пак живота има смисъл. За теб е нежната усмивка И всяка мъничка извивка. За теб и слънцето изгрява И в моите очи се отразява. За теб от чувства аз преливам, До тебе искам да заспивам. Докосвам те, целувам те, Усещам твоето сърце. Събуждам се истински щастлива, Защото ти си в моите ръце! Ева Георгиева

Ти си За мен си слънцето в небето, галещо ме сутрин със лъчи и чувствам как изгаря ми сърцето, отваряйки две сънени очи. За мен си вятъра с полето, рошещ нежно моите коси. А как пронизва ми лицето щом посоката си промени. За мен вълната си в морето, носеща ме властно на ръце. Разбива се в брега и ето превръщам се във пясъчно зрънце. За мен луната си красива, докосва устните ми във съня, но в утрото отново се покрива оставяйки ме да мечтая за нощта. За мен си облачето бяло, прегръщащо ме с пухкави криле. Отваря свойто одеяло и рея се в небесното поле. За мен звезда си в небосклона, пътя ми рисува в светлина. Внезапно падне ли зад склона загубвам се във тъмнина. За теб не мога да забравя дори далече по света, защото всичко ми подсказва, ТИ СИ магията на ЛЮБОВТА!!! Ева Георгиева

Безценно Любов сияйна появи се на света, преобърна ти живота на мига. Едно красиво, нежно същество погуби всяко твое мъжество. Огромно щастие изгаря ти сърцето, от плът и кръв докосва те детето. Това съкровище така безценно по твойте стъпки тръгва непременно. Със дрешки прашни все по улицата тича, на теб безкрайно много тя прилича. С коси от злато и въпроси чудновати, една е тя принцесата на тати. Какво си мислеше? – забравил си почти, погледнат ли те сините очи. Дали достатъчно е простичко благодаря, че Господ те дари със дъщеря! Ева Георгиева

Сладък грях Вълшебна нощ - луна, звезди и сласт, вода кристална – две тела горят от страст... Легло им е тревата мокра, небето тяхната завивка топла. Завихря ги света в тоз сладък грях, превръщайки задръжките във прах. Прегърнати преплитат свойте длани в стенание от сладостта обляни. Потъват в тишината пламенни и голи, потокът само нещичко ромоли. Душите им - отнесени в любовната игра танцуват със светулките до сутринта. В такъв разкош посреща ги зората. Пристига и денят, огрян от красотата! Ева Георгиева

Шеметна година Годината търкули се пияна - от лудост и любов обляна. Април юргана си отмята, за да разцъфне пролет на Земята. А ти съкровище до мен стоиш, Защо не можеш да ми устоиш? Може би доброто ми сърце те накара да отвориш пак ръце... А сякаш вчера беше като каза за чувство странно на зараза. От твоя извор вече пиех, но пеперудите в корема още криех. Усмивката ти прави ме красива, за теб ще бъда пламенна и дива. Дано и утре обичта ти да заслужа. На тортата свещичка втора аз да сложа... Ева Георгиева

Молитва Молитва нежно шепна във нощта за моите звездички в небесата, защото знам, че утре сутринта любов и радост праща им зората. Свещичка златна паля в тъмнината за хилядите малки чудеса, дарила ни със благодат земята със всяка капчица роса. За теб приятелю е таз молитва, за твоите безбройни страхове. Съдбата пак ти се усмихва напук на всички грехове... Ева Георгиева http://goodgirls4you.blogspot.com.es/2014/04/blog-post_9745.html