Премини към съдържанието

Simeon Petkov

Потребител
  • Публикации

    2
  • Регистрация

  • Последно онлайн

Харесвания

3 Неутрална репутация

Всичко за Simeon Petkov

  • Титла
    Новобранец

Информация

  • Пол
    Мъж

Последни посетители

683 прегледа на профила
  1. Simeon Petkov

    Искам да се самоубия

    Нека споделя и аз малко... Първо да се извиня, понеже не съм от най-грамотните хора и не мога да се изразявам много добре. Да ви кажа честно, и на мен отдавна ми се върти тази мисъл в главата. Да не кажа постоянно,но успявам някак си да се сдържа. Бил съм няколко пъти на ръба да го направя, но не ме спря страха, а мисълта, че и да го направя, ще направя услуга на враговете ми, а близките ми ще трябва да се занимават с погребение. Т.е не си помагам. А и живота ме е научил, че всичко минава. Трудно, лесно, все ще мине. Времето върви и не можем да замръзнем в него, да седим на едно място и да се мъчим с едно и също цяла вечност. Целия свят в момента се променя. Случват се много неща, прекалено много за да ги осъзнаем. В цял свят сега се самоубиват, раждат, бият, молят за живот и храна, умират от глад и болести и какво ли още не. Прекалено много различни хора има. Едни ги интересува да се нафиркат и сутринта да събудят съседите с "буаааааа". Втори са материалисти които живеят заради някакви материални неща, трети са религиозни хора според които бог ни тества и възнаграждава. Всичко е до човека и психиката му. А тези неща зависят от много работи- къде и как си израстнал, характер на родители, с какви хора дружиш, музикалния ти вкус и т.н. Просто мислим прекалено стеснено и много малко са хората които реално се замислят в какъв свят живеем. Че не сме нещо повече от който и да е, и влиянието ни върху света е нищожно. Живота си продължава. За едни добре, за други зле. При мен поне е второто, но още имам някаква малка надежда че някой ден ще намеря половинката ми и ще си живея нормално. Променяме се, както и целите ни. До скоро главната ми цел беше свързана с техниката- аудио, електроника, компи. Сега е свързана с главно с това, да живея без постоянни проблеми и да излекувам едно отвратително кожно заболяване- себореен дерматит. Преди като си се помолех на Бога, помагаше, но нещо вече не съм му симпатичен и осъзнах, че трябва сам да се уча и да попивам уроците от всяко действие и грешка която правя. Много неща ме мъчат и мене. Даскало (на 18 съм в 12 клас), шофьорски изпити, чудене дали, къде и какво да уча по-нататък, разни проблемчета от ежедневието и най-големите: здравето и самотата. Здравето защото имам себореен дерматит. Гадно и нелечимо кожно заболяване. Представлява зачервен обрив. Грозно е и се мажа с разни кортикостероиди, като си намалям шанса да го притъпя, понеже привиквам към крема и е страшно упорито заболяване. Страх ме е от него вече, понеже се разпространява и ще стигне лицето и т.н. За сега е само по окосмените части на главата. Другата беля е, че имам някакви стомашни проблеми. Слаб съм- тапициран скелет. Сърцето май не ми е добре, понеже понякога спира и погледа ми се свива. Няма пулс. Просто спира и всичко ти минава като на филм. И коляното ми не е добре- чат-пат се подува без причина. Дясната пета ме боли страшно много вече трета седмица. Да добавя и че съм пъпчо. Не съм от хубавците. Не мога и да говоря- леко фъфля/мънкам и не мога да казвам "р" добре. Нямам много приятели, поне не и истински. Само "приятели", ако се сещате какво имам предвид... Нищо не казах за любовта обаче. Всъщност най-главния проблем. Момичето излезло от мечтите и сънищата ми (буквално), което ми взе душицата... На моите години е. Срещнахме се едно лято, като и двамата се влюбихме от пръв поглед както се казва (дълго за разправяне). Беше перфектна. Умна, мила, красива. Беше една от малкото. От "онези". Връзката ни беше като по приказките. Буквално. Едни ни завиждаха, други ни се възхищаваха с насълзени очи. Красота. Докато един ден просто всичко се срина като хайдушко лайно по баир... Е, миналата година я изнасилиха (ходехме вече 9 месеца), а аз разбрах след една седмица лъгане и игнориране. Кри го няколко дни като се държа с мен като с нищо, а аз й простих и бях до нея. На скоро разбрах истинското име на оня... Мина се тоя период и го преживя мацката. Обаче от тогава, тя няма нищо общо със старата й версия. Ама нищичко. Почна да се прави на интересна, да лъже. Спря да споделя и да показва чувства. Прекалено влюбен бях за да се усетя какво става. Малко преди това обаче ми съобщиха че юли месец ме пращат на специализация в Германия. Разбира се, казах й. Дни по-късно от приятели разбрах че с един неин познат който я харесва са обикаляли сами с колата му... Просто ме закопа това. Момичето което беше различно. Вярно, честно ,всеотдайно. Убеджаваше ме че аз съм човека. Поговорих с нея и се оказа че тоя не знаел че сме обвързани... Обещаваше и се заклеваше че няма да се занимава с него. Е, 5 дни след като заминах, пак почна да се държи гадно. Оказа се, че се били хванали... И се държеше отвратително. Не мога да опиша какво ми беше там. Изморително лято, намираш се на 1000км от дома, нямаш приятели и никой до себе си, а единствения човек на който си разчитал те е предал по най-подлия начин и се държи ужасно с теб. Тогава нещо в мен просто сякаш се счупи. Исках да се самоубия. Болката от случилото се е неописуема. Изяжда те, разкъсва те. Иде ти да крещиш от яд и да се разрежеш на парчета. Мразиш всичко и всички. Неописуемо е. Тогава за първи път опитах да си посегна, но ме спряха. Накарах един приятел да й каже, че съм си теглил ножа и съм зле в болница. На нея не й пука... Какво по-болезнено от това да загубиш всичко и да разбереш, че на най-важния ти и близък човек не му пука за теб? Забравих и да добавя, че родителите ми не са от най-топлия тип... От тогава се почнаха проблемите със сърцето. Спира, свива ти се погледа и падаш на земята. И просто гледаш как светлината прониква през прозореца, как лъчите все едно те отнасят. Всичко ти минава като на лента. Премисляш всичко и осъзнаваш кое си струва и кое не. Премирил си се. Нямаш пулс. Знаеш че края ти идва и няма връщане. Стоиш и чакаш докато всичко пред теб просто избледнява бързо и виждаш можеби това на което казват "бялата светлина". Мислиш че си умрял и се чудиш наистина ли си мъртъв. И за щастие и ли нещастие точно когато мислиш, че всичко приключва, сърцето ти удря от веднъж. Изпълзяваш до леглото. Ужасно главоболие, не можеш да дишаш, погледа червен, крайниците, все едно имаш завързани котви за тях. Страшно е и неописуемо, чак нереално. И до ден днешен не мога да го усмисля и не знам дали наистина се е случило и мога ли да вярвам на спомена. От тогава дойде и промяната. Усмислих нещата които преди просто си казвах. Осъзнах, че живота си върви с мен и без мен и не си заслужава да си съсипвам нервите заради другите. Видях и много кръв в Германия, и не само... Просто живота те научава и те прави силен без да те пита искаш или не. Така направи с мен. Справих се някак. Събрах сили да продължа, но и тогава съм седял с часове на метър от релсите на влака стрела минаващ наблизо, мислейки си какъв е смисъла да продължавам. И честно казано, и до ден нешен не знам. Наистина не знам за какво живея. Просто наистина като че ли няма смисъл, сякаш сме един провален експеримент. Не знам. Продължих въпреки това, с мотивацията че рано или късно ще се мре и искам да видя какво ще стане докато дойде това време. Днес също съм жив заради това любопитство- какво ще стане. Не ми се живее, но го правя с малката ми надежда, че можеби някой ден нещата ще се подредят. Мина се времето и се прибрах на родна земя- уникален кеф да вдишаш нашия чист въздух и да видиш планините (там бяха само заводи и пътища. Грозна работа). Покрай удоволствието обаче тихичко си умирах от вътре. Тя, предателката, беше най-хубавото нещо в живота ми. Преди да я срещна доста рядко съм получавал причина да се усмихна. Липсваше ми страшно много, но не се предадох. И един ден реших да й пиша. Поговорихме. В началото тя продължаваше с глупостите, но после си изпя всичко- още ме обича и иска да сме си заедно. Нямала никакви чувства към оня и го направила защото родителите й го били харесали... Не знам как й го простих. Обичах я, но не както преди. Изневяра и такова предателство не се прощава. Събрахме се и всичко беше ок, докато тя пак не почна да се отдръпва. Стана си пак оная студена гадина незнайно защо. Винаги съм я гледал като принцеса. Всичко правех за нея, но така и не го оцени. Малко мъже биха изминали пеш 22км зимата просто за да я видят. Малко са тия които ще гладуват по цяла седмица за да й взимат подаръци и да й дават пари (не е от заможно семейство, нито пък аз). Е, какво да ви кажа, спря да звъни и споделя, взе да измисля оправдания и лъжи... 16 пъти се карахме за това, акто караницата всеки път започваше от нея- игнорира, след това се нерви, кешелши се и отговаря само с "щот така" "няма значение" и т.н. Все ни скарваше. Обещава безброй пъти че ще се промени и няма да се държи така гадно- без резултат. И до ден днешен тя не ме е целунала първа, нито ми е казала първа "обичам те". Ледена е. Най-много ме дразнеше това, че след като обещаеше нещо, два дни по-късно пак си почваше старата песени като я питам защо така- "ем кво да направя"... Всичко което съм дал и направил за нея е било безсмислено...Държи се като малко дете за всичко. Най-безотговорния човек който познавам, по-безотговорен от двойкаджия алкохолик. Безчувствена, нагла и подла. Лъже повече от циганка. Това стана тя.Как ли не опитвах да я вкарам в правия път... Дано сте схванали какво съм минал. Живота те променя, без значение дали имаш или нямаш проблеми, дали имаш или нямаш никой до себе си, дали ти се случват добри или лоши неща. Един добър човек може да се превърне в двойник на дявола и обратното. За това и до ден днешен продължавам да живея, не защото има смисъл, а защото искам да видя пред какво ще ме изправи живота и какво ще стане. Още какви обрати ме чакат. Още през какво трябва да мина за да достигна целта си. Без борба, не е интересно. Когато заслужиш това което си получил е най-сладко. Всички тези обрати и предизвикателства ме научиха на много. Просто съдбата ти си зависи от теб. Най-лошото нещо е да се откажеш. Просто е безсмислено. Рано или късно ще бъдеш "отказан" по принуда. Защо да губиш това време до онзи момент, като можеш да го използваш да си направиш кефа и да опиташ от всичко? Защо да създаваш проблеми на родителите ти? Защо да обезсмисляш всичкия този труд хвърлен по теб? Живей пък квото стане, времето си минава, и не съжалявай за грешките и постъпките си-научил си се от тях. Това което си мислел да направиш (самоубийството) рано или късно ще те застигне по естествен път. Откажеш ли се, изпускаш шоуто. Всяко зло за добро Имам още много за казване но става много дълго вече. Надявам се да съм бил полезен. Който иска още, нека ми каже. Просто моята философия за живота е доста заплетена, ако изобщо може да се нарече "философия".
  2. Здравейте. Търся някой който може да фотошопне една снимка. Трябва да се заменят две лица за един бъзик Който може да помогне, нека пише на ЛС.
  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

×

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.