martin6802

..., и го пише - като ще е дзен, да е среден.

Всички сме тук, пък искаме да сме там, обаче когато отидем там, там вече ще е станало тук, а ние ще искаме да сме там. Казвам ти, Реджеп, няма измъкване...:)

Атмосферата тук започва да се доближава до "Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет". И там се пие уиски, и там гневът се явява, и там не отсъства битът, пък вечер, край огъня, си намира своето място будизмът. Среден път ли е, не е ли...

Да опитаме така. Ако теб те няма, мен ме няма, то кой е този, който ще го търси? Не е ли това средата, отсъствието на едната, другата крайност? По какъв начин мисълта може да се извиси над битието? Само ако успее да се освободи от самата себе си.

Как може да се реши тоя спор? Докато ти казваш, че имат, а аз, че нямат, нещата ще имат присъщо съществуване, и ще нямат. И в двата случая придаваме образ. Ти - с утвърждаване, аз - с отричане. Обаче, ако теб те няма, мен ме няма, няма да има и неща, за които да се "скараме" - среден път.

Не са, моето мнение е, че са илюзорни, колкото и нашето. Някой по-рано беше писал, че в друга сфера ще се проявим с друго тяло, подходящо за живота там, с което съм съгласен. Проблемът идва оттам, че дори да скъсаме връзката си със Земята, то илюзията си остава. Една безкрайност, едно обричане, една принуда, една мнима свобода...

Те не съществуват. Те са едни безплътни призраци, които стоят зад гърба ни и чакат да им прирадем плът. Толкова са силни, че дори сега, когато казвам, че са безплътни, че чакат, аз ги изваждам от нищото. Заради тях, аз създавам и "нищо". Въпросът е какво да направим, за да не им придаваме живот? Просветлението дава отговор.

Огледало.

Къде е бил законът за гравитацията, преди Исак Нютон? Ние наричаме Нютон велик откривател, а той всъщност е обикновен илюзионист, който вместо заек, извадил гравитация от шапката. Просветлението има една велика цел - да ни избави от една вечна, неспираща обективизация, от един затвор. Уж откриваме нещо, уж напредваме. Какво безумие, каква глупост! Иначе, когато казваме "нещата, каквито са", ние пак си представяме едно битие. Отвъд мисълта няма нищо. Нито Вселена, нито пространство, нито закони... Няма пространство, което физиката да изкриви или черна дупка, в която някой любопитко да си завре главата. Върви по улицата един клошар, отваря капака на една боклукчийска кофа. На дъното вижда да лежи човешка глава. Отива в полицията и казва. - За бога, г-н полицай, елате с мен, намерих мъртъв човек. Малко по-късно полицаят отваря капака на кофата, след което ужасен звъни в участъка. - За бога, изпратете подкрепление, колега е. Ванко, не те съветвам да не отваряш боклукчийски кофи. На дъното не е имало нито мъртъв клошар, нито мъртъв полицай. След този жокер, моля, опитай да се сетиш какво е имало там. Е, сега ясно ли ти е защо хората страдат?

Кое точно не ти е ясно в историята от предходния пост?

Не, живее в града, но не смятам, че е коректно да го обсъждам, така че спирам. Върви по улицата един клошар, отваря капака на една боклукчийска кофа. На дъното вижда да лежи човешка глава. Отива в полицията и казва. - За бога, г-н полицай, елате с мен, намерих мъртъв човек. Малко по-късно полицаят отваря капака на кофата, след което ужасен звъни в участъка. - За бога, изпратете подкрепление, колега е. Освобождаваш се от ситуации, подобни на описаната по-горе.

Не, това със срещата го казах просто така. На мен форумът също ми е достатъчен. Не съм будист, определям себе си като философ, но будистката философия ми е интересна. С течение на времето, ако продължа да пиша тук, ще се опознаем. Не, не вярвам, че това е възможно.

Да се видим, да се здрависаме, да пием по нещо. Ти да уважиш мен, аз теб. Да поговорим и да разменим идеи, може и да спорим. На раздяла да се прегърнем, да се потупаме по раменете. Да запазим спомена за една приятна среща. Да общуваме, пък кой по какъвто път е поел, да го върви. Негова си работа.

Добро утро. Аз не съм последовател на Агни Йога, което не ми пречи да приветствам напредъка на един човек, независимо каква вяра изповядва. Който както може да напредва и да утвърждава човешките добродетели.

Страдание е. Мисълта ми беше, че дори до 550 г. да траеше младостта ни, тоест последните 50-сет г. да деляхме с лошото здраве, страданието нямаше да е по-малко.

В какво ще се изрази страданието, Aumi? Нека наречем страдание неспособността ни да придадем смисъл, ако щеш, завършеност на битието, което обективизирано от нас, остава отделено от нас. Каквото и да правим, правим празнота, след което запълваме празнота - едни с алкохол, пари и безразборни връзки, други - с религии и философии. Един кръговрат ти казвам...

Синтезирано и ясно. Имахме спор с един приятел. Всъщност спорът с него тече в непрекъсната цялост. Само темите се сменят. Въпросът беше - ще победи ли умът тялото. Аз изразих мнение, че телата ни не са пригодени за Космоса, тъй че опитите да го покорим са обречени на провал, че е чисто прахосничество да се финансират подобни мисии, при положение, че на Земята царува мизерия и глад. Отговори ми както винаги със заучена фраза - човек е толкова голям, колкото са мечтите му. Все отнякъде трябвало да се започне.

Не е регрес - освобождение е. Притегателната сила на живота - сравнима със земното притегляне - е регрес. Учиш всичко отново, първо, да изричаш думички, второ, да пишеш, после, как да направиш живота си по-лек. Връщаш се, връщаш се, връщаш се...

Вярно е, че чувствата са трудно подвластни на волята, но има хора, които са победили низшата си природа и живеят на едно надличностно ниво. Познавам човек, последовател на Агни Йога, който е на много високо ниво. За него мога да кажа, че нищо не в състояние да го съкруши. Не става на въпрос за стоицизъм, а за едно зряло отношение към живота.

За теб не знам, обаче, меко казано, 99 % от населението си обещава вечност. Сещам се за един разказ. Син оставя своя баща, стар и пред прага на смъртта с един сноп съчки при -30 градуса. Старецът умира в бялата пустош на Аляска, след като угасва последната съчка в огъня, пестеливо хвърлена от него преди миг. На колко ли години щеше да е сега, ако на разположение имаше една гора?

Точно, участта на пилето е наказание, първо, за самите нас, после - за самото пиле. Могат, ние, мисля, така и ги разглеждаме, само в нашия ум. Дали съм жив - да, дали съм свободен - не. Да, докато има жажда за живот, разбира се, че ще има живот.

Чудесна мисъл, излята в цялост и завършена. Сещам се за един спор между двама философи, прекарали 10 години на брега на Темза, за да изяснят какво представлява битието. Спорът им бил потушен от един рибар, който ги попитал - за кого е битие?

Здравейте, Преди няколко дни спорихме с един приятел. Чете във Фейсбука някаква новина. Учени казват, че в бъдещето хората ще живеят по 600 г. Аз му казвам, че независимо от качеството на живот това е наказание. Той ми отговаря, ти луд ли си - животът е дар. Може ли да се каже, че просветлението е лишено от живот, ако правилно се изразявам?