Премини към съдържанието

Весела Богданова

Потребител
  • Публикации

    15
  • Регистрация

  • Последно онлайн

Харесвания

14 Добра репутация

1 Последовател

Всичко за Весела Богданова

  • Титла
    Потребител
  • Рожден ден 20 февруари

Информация

  • Пол
    Жена

Последни посетители

773 прегледа на профила
  1. Благодаря, за всичко което направи! За всяка целувка! За всяка прегръдка! За цялата ти любовта, която не заслужавах! Благодаря, че ме посрещна за последен път! Съжалявам, за всичко което направих! За всяка изречена дума! За всяко грешно действие! За неща които мислих, но не успях да ти кажа! Съжалявам, че не дойдох когато ме извика! Длъжна съм ти, за всичко което направи! За всеки добър урок! За всеку пример! За моментите които прекарахме! Длъжна съм ти, за всеки спомен който остави в мен! Обещава ще те помням! Ще запазя чистота ти! Ще те предпазя от поквара! Обещава ще живееш вечно в мен! Обичам те....
  2. Благодаря, за всичко което направи! За всяка целувка! За всяка прегръдка! За цялата ти любовта, която не заслужавах! Благодаря, че ме посрещна за последен път! Съжалявам, за всичко което направих! За всяка изречена дума! За всяко грешно действие! За неща които мислих, но не успях да ти кажа! Съжалявам, че не дойдох когато ме извика! Длъжна съм ти, за всичко което направи! За всеки добър урок! За всеку пример! За моментите които прекарахме! Длъжна съм ти, за всеки спомен който остави в мен! Обещава ще те помням! Ще запазя чистота ти! Ще те предпазя от поквара! Обещава ще живееш вечно в мен! Обичам те....
  3. Благодаря ти^^ и готово! Казва ме много, кой колко ще разбере не зависи от нас...
  4. Толкова пътеки прозират през нас. Хиляди посоки в този дълг живот. В този лош, сив свят На къде да поемем? Може би към светлината, Която ще ни спаси? Или просто ще потънем в мрака... Топящи се мечти стоят пред бъдещето. Толкова много избори, но кой ще е правилен? В тази порнизваща мъгла, На къде да вървим? Може би към лъча На дежда? Или просто ще останем В миналото... Толкова много врати, Но коя ще е отворена? В този съдбовен кърстопът, Нищо не ясно. Трябва малко светлина..
  5. Той е малко плот на моете въображение. Благодаря, полуоскана съм.
  6. Кажи ми една красива лъжа. Погледни ме е очите и излъжи, че ме обичаш. Накарай сърцето ми да бие, макар да не е истина. Знам- всичко вече умря! Превърна се в прах, който се разпръсна. Но ми дай поне една красива лъжа. Вдъхну ми последна фълшива надежда. Нека те помня с нежни измами, не горчиви истини! Разбрах- изгубих всичко! Като пеперуда излетя от мен. Но моля те подари ми една красива лъжа. Последна фалшива ласка. Последна изкуствена целувка! Последна красива лъжа И си тръгвам от тук...
  7. Минутите в които, искатат всичко от мен. А аз просто не издържам. Чувствам, как се разпадам. Крещят име за помощ, но никой не ме чува! Сам...Сам..Съм. Искам малко надежа, за миг. Забивам ноктите си до кръв. Търпя всеки удар, без да кажа нищо. И боли..И се топя.. Просто съм сам. Просто няма спасение. Просто... Аз не съм перфектен...
  8. Минутите в които, искатат всичко от мен. А аз просто не издържам. Чувствам, как се разпадам. Крещят име за помощ, но никой не ме чува! Сам...Сам..Съм. Искам малко надежа, за миг. Забивам ноктите си до кръв. Търпя всеки удар, без да кажа нищо. И боли..И се топя.. Просто съм сам. Просто няма спасение. Просто... Аз не съм перфектен...
  9. Не вървиш по старият път, нови пътеки правиш. Ходиш напред, а около теб сенки. Текат и те подминават. Стоиш там в самотата, И крещиш. Кога света ще те разбере? Кога ще си ти, а не този който всички искат. И надаваш жален вик, последван от сълзи. Криеш се след вътрешени стени, за да избягаш от тях. Чуваш гласовете им, които те правят никой. Боли те и разбива. Паданал на колене, мълчиш. Защо никой не те приема? Защо всички искат да те променят? И надяваш тежка въздишка, водеща много сълзи. Железни стени и горчиви сълзи. Фълшиви дни и болезнени нощи. Сив свят и бяло сърце. Добре знаеш, какво е това... Добре знаеш, колко боли....
  10. Знам как се чувстваш: Сърцето ти разбито на, толкова малки парчета. Криещ се от света, в своята тъжна душа. Всеки ден слагаш, усмихната маска. Всяка вечер, сълзите просто текат. Боли те.... Знам какво е да се чувстваш грешен. Нямаш място в този свят, защото си различен. Наричан нищо, бавно се превръщаш в такова. Не би могъл да се впишеш, ти си странен. Умори се, нали? И просто плачеш със сълзи,. които никой не вижда Издаваш стонове за помощ, заглушени от толкова страх. И молиш за малко топлина, но имаш само самотата на мрака... Чуй ме! Това че сме странни, ни прави специални. Когато виждаме различно, ние сме оникални. И може би просто всичко е по... наше И може би ние сме...промяната И може би не сме сами... а едни от многото.. В.Б.
  11. Поглеждам в очите ти, там има толкова тъга. Ръцете ти още треперят, от страх. Защо сърцето ти е самотно? Нима аз го направих? Аз ли бях егоиста, който те разби? Предадох ли те... Въпреки, че отричаш сълзите ти още текат. Казваш, че всичко е наред но още те боли. Защо страдаш така? Аз ли те сломих? Аз ли съм този идиот, който те изгуби? Нараних ли те... И сега още викам името ти, въпреки че няма да се върнеш. Искам те до мен, но вече е къно. Бях всичко, но не добър. Ти ме напусна.... А аз те пуснах... В.Б.
  12. Но от неправдата в нея тя понякога посивява....
  13. Сива реалност, червената кръв оцветява. В черна вселена, загубен живот аз живея. По сенки чернилки, продя път да намеря. Но спасение няма, а изход един... Смъртта ще пристигне. И в мъгла не прогледна, тялото бавно повехва. И в тъгата душевна, тихия писък тихо поглъхва. В черните сенки, черна смърт ме очаква. Надеждата липсва, а края е ясен.... В болки умирам. И всичко приключва... Живота завършва.... В.Б.
  14. Ще ме запомниш ли,. такава каквото бях! Усмихнатото момиче, което ти разби! Снимките ще носят, този сладък спомен! И нашите хартиени сърца! Ще помня времето, Когато нямаше сълзи! Сладките дни преди, да те срещна! Музиката ще разказва тези безценни моменти! И нашите хартиени сърца! Дълго ще говоря, нашата приказка! Любовната история, на която сложи край! Думите ще пишат, нашия сладък роман! И нашите хартени сърца! О, нашите хартени сърца, носещи душа! Твоето хартиено сърцето, което режеше! Моето хартиено сърце, което беше скъсано! В.Б. П.П.: Нашите хартиени сърца! По-крехки от снега!
  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

×
×
  • Добави ново...