Разследващият донос... пардон журналист Христо Грозев от ППДБ обяви създаването на безпрецедентна специална група за национална сигурност, чиято първа и засега единствена задача ще бъде да излови всички руски подводници, които от години необезпокоявано се укриват в тайни бази в дълбините на язовир "Искър". В операцията, носеща кодовото име „Евроатлантически перископ“, освен Грозев ще участват ген. Ниско, Гого Лозанов, проф. Евгений Дайнов, Георги Господинов, Явор Божанков, Надежда Нейнски, Ивайло Мирчев, Руслан Трад, историкът Александър Стоянов, Иво Инджев и Тхеодоре Ушев. „Разполагам с информация от три независими източника, два сателита, едно евроатлантическо НПО и човек, който миналата неделя е ловил каракуда край "Щъркелово гнездо". Всички данни сочат едно: в язовир Искър има руска подводна активност“, обяви разтревожено Грозев. Според него Кремъл нарочно избрал язовира, защото никой нормален разузнавателен анализатор не би търсил подводница на 30 километра от София. „Именно това е гениалността на руската операция. Всички гледат Черно море, а Путин гледа Панчарево и Искър. Това е класическа КГБ школа, криеш подводницата там, където няма море“, разкрил журналистът. Първоначалният пробив в разследването дошъл, когато ген. Ниско забелязал подозрителни концентрични вълни във водата. „Вятър нямаше. Патица нямаше. Следователно остава само едно логично обяснение – руска подводница“, заключил генералът и незабавно поискал активиране на член 5, но му било обяснено, че първо трябва поне да се намери перископът. Гого Лозанов поел културно-медийния анализ на операцията и заявил, че самото мълчание на язовира било „дълбоко подозрително“. „Водата отказва да заеме ясна позиция за войната. Това не е неутралност. Това е информационна стратегия“, предупредил той. Проф. Евгений Дайнов от своя страна извършил политологичен анализ на мехурчетата по повърхността и установил, че част от тях имали „ясно изразен авторитарен характер“. „Демократичното мехурче се издига свободно нагоре. Това тук стоеше близо пет секунди на едно място. Типично путинско поведение“, обяснил професорът. На Георги Господинов била поверена най-деликатната задача, да напише литературно описание на подводницата, така че тя сама да се разпознае, да изпадне в екзистенциална криза и доброволно да изплува. Работното заглавие на операцията било „Времеубежище на 38 метра дълбочина“. Явор Божанков (повече познат като Хелоу Кити) пък щял да обикаля брега с мегафон и на всеки двадесет минути да пита: „Осъждате ли руската агресия?“, като според оперативния план всяка подводница, която не отговори ясно и категорично, автоматично ще бъде записвана като прокремълска. Иво Мирчев бил натоварен с технологичната част. Специален софтуер щял да следи за руски електронни сигнали, подозрителни Wi-Fi мрежи и внезапна поява на профил с име „Ivan_1973“ в радиус от пет километра около язовира. „Ако подводницата включи Bluetooth, приключила е“, уверил Мирчев. Надежда Нейнски отговаряла за международната координация и вече подготвяла искане към Европейската комисия язовир Искър да бъде включен в новия европейски механизъм за защита на стратегически водоеми от руския Северен флот. Според проекта Брюксел трябвало да отпусне 480 милиона евро за изграждането на Европейска стена срещу подводници, която впоследствие можела да бъде боядисана в синьо и украсена с дванадесет жълти звезди. Руслан Трад поел анализа на геополитическата обстановка в района на Кокаляне, а историкът Александър Стоянов трябвало да установи дали Русия няма исторически претенции към язовира, базирани на карта от XVIII век. Иво Инджев получил персонална задача да наблюдава всеки рибар, който използва червени такъми. „Червеното никога не е случайно“, предупредил той. Тхеодоре Ушев пък щял да заснеме документален анимационен филм за операцията още преди тя да започне, за да може светът навреме да разбере колко историческа е тя. Най-сериозната следа обаче дошла от Грозев. „Получих снимка. На нея ясно се вижда тъмен продълговат обект във водата. Някои твърдят, че е дънер. Това е точно версията, която ФСБ би искала да приемем“, заявил той. Според разследващия екип руските подводници използвали невиждана досега маскировка – през деня стояли под водата, а през нощта се сливали с тъмнината. „Изключително професионално“, призна Грозев. Кремълската операция имала и второ ниво на прикритие. Една от подводниците вероятно била маскирана като голям шаран. „Ако видите шаран с необичайно правилна цилиндрична форма, не го доближавайте. Особено ако плува към Москва“, предупредил ген. Ниско. За целта специалният отряд вече се оборудвал с бинокли, дронове, сонари, въдици, три надуваеми лодки, 14 спасителни жилетки и един кашон с пелмени за непрекъснато бойно дежурство. Очаква се операцията да започне в 05:30 сутринта, когато руските подводници според анализа на Грозев са най-уязвими, защото „Москва е с един час напред и екипажът вече мисли за закуска“. Ако първата фаза приключи успешно, групата щяла да разшири операцията и към язовирите Батак, Доспат, Копринка и Жребчево. „Няма да позволим нито един български язовир да се превърне в топловодно пристанище на Путин“, категоричен е Грозев. Междувременно от демократичната общност вече подготвяли Национална стратегия за евроатлантическа защита на сладководното пространство 2026–2036, според която всеки по-голям гьол в България ще бъде снабден с поне един наблюдател, един бинокъл и ламинирана снимка на руска подводница. А Грозев отправи последно предупреждение към Кремъл: „Путин може да се крие. Подводниците му също могат да се крият. Но язовир Искър не може да се премести. Рано или късно ще ги намерим.“ закани се той и се разплака.