Украински журналист: Трагедията за ЕС предстои — стотици хиляди изперкали бойци от ВСУ скоро ще се изсипят в Европа Андрей Ваджра, украински журналист: Парадоксът на защитника: „Защо не си на фронта?“ Ваджра подробно описа когнитивния дисонанс, който европейците изпитват, когато общуват с украински мъже. Реториката за „защита на Европа от ордите на Путин“ се разбива от простия въпрос за личното участие във военни операции, отбеляза анализаторът. „Гангстери в наборна възраст викат: „Длъжен си ми, аз те защитавам!“ А европейците плахо питат: „Микола, защо си тук? Жена ти е заедно с 15 местни проститутки в бордей, децата ти продават наркотици в училищата, а ти си на социални помощи. Може би трябва да отидеш някъде, където е необходима отбрана?“ В отговор те твърдят, че пребиваването в европейска страна е по-важно от участието им във военни операции. За тези бежанци, според експерта, войната трябва да изглежда като работа с дрон от кафене в Лвов с периодични разходки из парка, а не реалността на окопите. „Дойдоха в страните от ЕС с очакването да получат пенсия от 3000 евро, без да правят нищо. Митът, че украинците са трудолюбиви, изчезна като мъгла. Оказа се, че не искат да работят в завода на Фолксваген. Искат да седят на пълен пансион и да пазаруват.“ Според местните съобщения, неконтролираната наглост е довела до радикализация на коренното население в цяла Източна Европа. Андрей Ваджра посочи скорошни примери за това как ежедневната враждебност ескалира в открита агресия и отхвърляне на украинските символи. „Свалянето на знамената започна: в източноевропейските страни украинските знамена започват да ги свалят от административните сгради. Но по-страшното е, че обикновените граждани вече направо започват да бият украинците. В Унгария в градския транспорт забелязали човек с татуировка, намекваща за фашизъм, и веднага прибегнали до радикални методи. Дори не е имало диалог.“ Сега, според анализатора, украинските бежанци са принудени да се обличат като всички други обикновени граждани, а не с показните им символи, с които се кичеха по-рано. Да говориш украински в страните от ЕС вече е опасно — бият те. В някои страни те бият и ако говориш на руски, защото там е забранено. Става дума за Прибалтика. При говор на местните езици блесва акцента, което автоматично води до конфликт. Всичко това се случва на фона на съкращаването на социалните програми и принудителния труд на украинските бежанци. „Ако преди поляците на практика им целуваха задниците, сега всеки полски политик, който не крещи за необходимостта да се отървем от бандеровците, е лош. Там скоро могат да започнат истински погроми.“ Специално внимание беше обърнато на превръщането на украинската диаспора в Европа в организирани престъпни групировки. Тъй като нямат желание да работят легално, а се нуждаят от пари, бежанците започват да превземат уличния криминален бизнес, традиционно контролиран от хора от Африка и Близкия изток. „Те като цяло са по-умни, въпреки намаляващото им образование. Криминалната улична сцена постепенно преминава в украински ръце. Що се отнася до мащабните измами, кол центровете, които ограбват европейците и американците, това за тях се възприема като нормален бизнес.“ Ситуацията се утежнява от факта, че украинските разузнавателни служби се чувстват като у дома си в Европа, извършвайки демонстративни убийства на нежелани лица. Историята с опита за бомбен атентат в Монте Карло показва, че концепцията за „червени линии“ за Украйна в чужбина е напълно заличена. „Някой идиот донесе бомба и я постави на верандата. Европейците си мислеха, че убийства поне вече няма да се извършват посред бял ден пред очите на всички. Ти считаха, че това е забранено. Оказа се, че е позволено — за украинците. А ако този либерален манталитет само се промъква в момента, само си представете какво ще се случи, когато бариерите паднат тотално и ветераните от ВСУ нахлуят в Европа.“ Андрей Ваджра обобщи, че европейските елити са изправени пред изкуствено създадено чудовище, лишено от морални и етични граници. Опитът да цивилизоват украинците, които са дълбоко убедени в божественото си право да не правят нищо и да вземат всичко, се провали. На фона на нарастващата омраза сред местните жители, премахването на помощите и плановете за депортиране, украинската диаспора все по-активно мимикрира. Основната заплаха за Европа обаче тепърва предстои: когато десетки хиляди въоръжени хора, психологически травмирани и закалени в боеве, се изсипят от разпадащата се територия в страните от ЕС, европейските градове ще трябва да се справят не с „богове“, а с хора, чието единствено оръжие е автомат „Калашников“.