Анита Христова Трифонова

sekirata Духът във мене не умира ВСЕКИ ОТ НАС ОСТАВА САМИЧЪК,ВСЕКИ ОТ НАС УМИРА ПО-МАЛКО!

sekirata Заспали чувства 20 юни 2022.,Плевен Анита Христова Трифонова

ПРЕМИЕРЪТ И КРИЗАТА -ГОВОРИ ПРЕМИЕРЪТ КИРИЛ ПЕТКОВ! ЗА БЪЛГАРСКИТЕ СТРАСТИ -РАЗГОВОР СЪС ЗДРАВКА ЕВТИМОВА . ПАНОРАМА -ГОВОРИ ПРЕМИЕРЪТ КИРИЛ ПЕТКОВ .ЗДРАВКА ЕВТИМОВА -НОВ РОМАН. 17 юни 2022.,Плевен Анита Христова Трифонова

Чул те Господ! Да сме живи, да сме здрави! Другото е лъжа.

sekirata Kogato se rodih sekirata Rodih se sekiarta В този слънчев ден моят ден рожден sekirаta Ден рожден за мен sekirata Днес е моят ден рожден пейте мойта песен с мен sekirata Mоят ден рожден sekirata Този юнски ден е моят ден рожден sekirata Тост за мен вдигнете sekirata с добро помнете sekirata Днес искам да почерпя Честит рожден ден, Анита ! J sekirata На много години станах вярна на селе си останах 16 юни 2022.,Плевен Анита Христова Трифонова

16 юни авторска песен на А.Х.Т. sekirata cekupama 16 юни 2022.,Плевен Анита Христова Трифонова

"Забрави за мен" -изпълнява Анита Христова Трифонова sekirata cekupama 15 юни 2022.,Плевен Анита Христова Трифонова

Такава жена не умира -поезия А.Х.Т sekirata cekupama Всички методи и тактики изчерпани, но сечивото не иска да си ходи! Всички снимки и децата и дори зацапани, но сечивото не иска да си ходи! Съединението правело силата- Ох, да Ви имам силата! sekirata Tia напук на злите, поетеси врагове, напук на няколко тинейджърчета клети, и баби заядливи, слепи! Напук на няколко младока без покритие не подлежащи на развитие! поезия А.Х.Т. sekirata cekupama "Когато глупаците и мошениците вземат властта, така става накрая. " ми дума тук еди коя си... А как става когато сикаджии, крадци, мутри вземат властта, Правиш сладко от тикви? Копукова, какво правите в блога ми, в коментарите? Казах Ви веднъж ,повтарям като на първолак-"Вие не сте тази ,която да ми каже каква съм, коя съм, какво пиша, какво пея,какво правя....Вие сте никоя за мен,НИКОЯ! Да съм Ви калесала в блога си ?Хайде по пътя си, одма... Личен албум на А.Х.Т sekirata cekupama sekirata No tia sekirata 13 юни 2022.,Плевен Анита Христова Трифонова

Бъдете себе си...защото не сте-цървули сте,мисирко! Откакто започнах с разказите..това ли е болката на някои...? Провокирате ме да си ги напускам в богбегезащото повечето са изтрити от профила ми jupel!!!че да се четат на мисирката "действителните случаи" НЯМА ДА СТАНЕ Разказ мой в блог беге няма да видите! Никога вече,а отвън ще Ви изтипосвам грозните стихове и разкази. Триете ,защото сте слаби и безсилни,е,да връзкари и докога? ПОЛИТИКА НЕ МЕ ИНТЕРЕСУВА И не съм рускиня,но не съм и фашист! Българка съм с голямо Ч-ЧОВЕК. ОТ НЯКОИ ЗАГРИЖЕНОСТ ЗА НАШАТА СЪВРЕМЕННА ПОЕЗИЯ,КОЯТО Е В АМНЕЗИЯ То двойни тройни профили ,то и категория поезия отвориха след нечий натиск по сайтовете? То помпене на постове, хакерски трикове....Не Ви ли бе достатъчна категория изкуство? Защо си не стоите там в хулите,буквите,стиховебеге,откровенияком....?! Нали чрез жалби се отървахте завинаги от мене ТАМ. Това е БЕЗСИЛИЕ вашето на няколкото самозванци, самозванки. В бойна тревога сте ,то сдружения разни, конкурси, срещи....о,Боже! Не виждате ли , да ,не виждате ,че сами се четете, крадете? То колкото и да изкривявате смислово творенията си ПО И ПО НЕ СТАВА,ОБИКНОВЕН ЧОВЕК НЕ ВИ РАЗБИРА. Днешната поезия е само за вашия кръг .Хората си четат ,учат Ботев,Вазов,Вапцаров...боготворят ги. Казах го с тези книжки Вашето е бизнес но сега допълвам,че е и болест. Сами да си мислите ,че пишете нещо качествено в областта на поезията,да се четете да си подарявате стъкменото наречено поезия...та това е болест,маниакалност! Имах един специален профил някога само за критика на днешната поезия -Брей ,изтрихте го,не беше в този сайт блогбеге. Не давате никаква критика. Ама аз не се отказвам и ще правя анализи на отврати стихове съвременни,дори и не тук. Само ми кажете на бизнеса търговията с книжки ли Ви пречат моите критики,моето АЗ ,толкова ли сте закъсали финансово ,нямате какво да ядете? Или е болест,мания за величие?Смело казвам -И ДВЕТЕ! Сега ще тръгнете пак колективно срещу мен...ТОЛКОВА ДА СТЕ ЕДИННИ ЗА БЪЛГАРИЯ ,ЧЕ ПОТЪВА!!!!!!!!!!!!!!!!? Е ,няма да я има България заради такива като Вас,но сте единни когато трябва да смачкате брата,сестра си .Затова и такава нация няма да просъществува, чак пък поезия,култура!!!!!!! Що съм писала-ха, ха.... АМИ ЩОТО НЕ СТЕ ЗА ХА ,ХА ..А СТЕ ЗА ОСВИРКВАНЕ! И това плюене по мен и мизерии по сайтовете , а накрая ми пишете едно -"всичко добро" или "хубав ден" е връх на лицемерие! Наистина отвращавате ,двулични при това и посредствени,духовно бедни, чак пък творческа интелигенция!!!!! Един обикновен въпрос- Като сте толкова кадърни поне така се величаете помежду си групата съвременни поети,що група ,но май всичките сте един дол дренки... какво дирите по сайтове и блогове ,които нямат нищо общо с поезията, врете си категорията -поезия? Нали си има определени сайтове -художествени. Дали е само бизнес няма да гадая,но нямате шанс защото сте определен кръг обвързали сте и админи по сайтовете,плащате.... ТОВА Е ДОЛНО ЗА ЕДИН ТВОРЕЦ! Това доказва ,ЧЕ СТЕ ПОСРЕДСТВЕНИ -меко казано. Няма да завърша с пожелание ,като вашите лицемерни, деяния мизерни към мен, простичко ще Ви кажа- БЪДЕТЕ СЕБЕ СИ ! защото не сте А.Х.Т.sekirata cekupama 13 юни 2022.,Плевен Анита Христова Трифонова

ЛУННАТА ПЪТЕКА ХИЧ НЕ Е ТВОЯ ПОСОКА - РЕАКЦИЯ https://www.videoclip.bg/watch/1518426_lunnata-puteka-hich-ne-e-tvoia-posoka ..и в този сайт videoclip.bg се оплакахте и ме изтриха..що за същества сте? Пари ли давате,какви ги вършите вие няколкото? А искате да ви обичам и чета?! ЛУННАТА ПЪТЕКА ХИЧ НЕ Е ТВОЯ ПОСОКА Лунната пътека хич не е твоя посока, нито пък октавата и нотната тетрадка са атрибути твои и загадка за наивни, неразбиращи си ,мила, щом прелива краснописът тук на злите, по нощите и във дните! Че и в шапката щурче звъняло, за призрачни очи и устни ти се е дощяло и танцували, да, твоя бели денс, във мечти за поп денс. И в мъглата на реброто ти, в ябълката на тялото ти зараза бавна-преносител! На Дяволското в теб съм зрител. Цяла нота не, а пауза половина определям ти за догодина. Но юни не е песен, а бемолът ще го повали бекаря и нотите дори и, цели нежните ти арести превзели ще заключат белезниците на лудите ти сънища, и наивниците дори ще се изсмеят от сърце на твоето сечение, /на цветните ти множества в очакване,/ на болния ти мозък ,...ице. стихове А.Х.Т. sekirata cekupama Ето и чуждият стих ако изобщо това е стих,а моето по-горе е реакция. Име:Цяла Нота Профил на notis Люлка за прозрачни минути "Стъпките, с октава по-високи, лунната пътека взимат за посока. Утолява дъжд тетрадка нотна. По стъклата му е тясно... и прелива краснописът на реките върху кожата. Скрито в шапката на навика, звъни щурче. И всички роли на изгубени с призрачни очи и устни... някъде, извън нас съществуват. И танцуват, сякаш никой не ги гледа... Тихо е в мъглата на реброто ти. С падналата ябълка мълчи доброто безсъзнание. Диша лесно, безболезнено, щом докосването е заразно. Всяка капка мрак е преносителят на бавни отпечатъци. Юни песен е. За нещо ще завижда лятото. Бемолна светлина в легатото на нежните арести, с които сенките ни обитават. Настъпвам копчето откъснато. Отключвам белезниците на луди сънища. Смехът сега е само нежно сбъдване. - Сечение на цветните ни множества очакване." Това е трол, фейк, но този път не е на Копукова,знамч чий е и ще продължа ... 13 юни 2022.,Плевен Анита Христова Трифонова

Дано... Мисирке, изтри ми профила в ютуба 1500 клипа,спря ме от vbox7,окраде ме, не можеш да пееш и свириш ,композираш и си бясна-маниакалност,болест некадърност,нещастна и незадоволена ,грозна ...нищо човешко в теб! Нека Господ си свърши работата! Нямаш деца и няма да те заболи ,но така си мислиш.... НЕЩАСТНИЦЕ! трябваше да се досетя ,че не си българка, за мене това е много важно..сбогом.Не желая да комуникирам с такива....

Доброто и самият Бог от злобните и завистливи бяга -поезия А.Х.Т . sekirata cekupama 13 юни 2022.,Плевен Анита Христова Трифонова

sekiarat Edna nagradena poezia 13 юни 2022.,Плевен Анита Христова Трифонова

НЕ ТЪРГУВАМ СЪС СТИХОВЕТЕ СИ - ДУШАТА МИ! Не пиша за пари и слава, интелекта мой това не позволява. Оценките не ме вълнуват. Знам произведенията ми колко струват. Искам днес да съм полезна, с поезия да се разтоварвам, който хич не ме разбира, не искам да го натоварвам. В демократична сме държава, на българина трябва свобода да се дава. Спокойствие ми дайте, любов и топлина, обичайте ме, знайте, не съм коварна, зла! sekirata За днешните творци С поезия бизнес се не прави -споделено поезия А.Х.Т. sekirata cekupama "ПРЕОБРЪЩЕНИЯ Копукова Казват, че била Багряна превъртлива птица, майсторка - политикана на два режима жрица! И Елин Пелинко знаел да се отърколва," а тебе като нема кой да те отърколва беснееш и се ядеш с хората..колко си жалка! 13 юни 2022.,Плевен Анита Христова Трифонова

КОЙ СЕ МИСЛИ ТУК ЗА СЪВЪРШЕН ...налага своето мнение и дава определения ,наставлява що е поезия,кой, ха ха?! Моля да слезе на Земята стига е хвърчало ,стига с тези непозволени средства и връзки......... И не само по мен и детето ми, вижте що за поетеса имате Вие поетичното съсловие и ужким журналистка от Журналистическата гилдия! Най -обикновена интригантка при това с неприличен език ! На литератор..ха ,ха! защо ми е орязан поста , копук?! "ПРЕОБРЪЩЕНИЯ Копукова Казват, че била Багряна превъртлива птица, майсторка - политикана на два режима жрица! И Елин Пелинко знаел да се отърколва," а тебе като Hема кой да те отърколва беснееш и се ядеш с хората..колко си жалка! https://www.kaldata.com/forums/profile/482580-aylqka/ безочие-трол и в приятелите му е Копукова ,нима това не е самата тя ?! Голяма общественичка се измъти.Нахална си, копук, вреш се ,а покрай тебе все такива надути изпускащи балони на години,залъгвате се ,че правите нещо.Нищо не правите, нищо не пишете,просто си убивате времето,хора без работа и си въобразявате ,че правите поезия,изкуство. Купони и чесане на езика.Но самочувствието е голяма болест особено за тебе. Голяма общественичка се измъти.Нахална си и се вреш ,а покрай тебе все такива надути изпускащи балони на години,залъгвате се ,че правите нещо.Нищо не правите, нищо не пишете,просто си убивате времето,хора без работаи си въобразявате ,че правите поезия,изкуство,първо си вижте визията ,осолено твоята. 13 юни 2022.,Плевен

Eдна наградена поезия 13 юни 2022.,Плевен Анита Христова Трифонова

“Волни пеперуди литнаха на юг, но не ми били волни а били неволни, хванати в капан. И не ми били пеперуди, ами били певици.” Ще ви отговоря - Хайде стари квачки и певачки, без Полина се развивайте, тя няма да ви пречи вече, от музиката се отрече - илюзия която е, измама. Изкуство и култура у нас няма. Нищо няма, има само простотия голяма! примери много,но два ще дам... Галена - Moro mou (Бебето ми), 2017

"Живея с мойто аз и вярвам" -поезия А.Х.Т. sekirata cekupama Кой по мене тича и злобее, нека да просвири и пропее, а тогава с мен да се надпява не на админ да дотяга, с мене да го занимава! sekirata Jiveia s moito az i viarvam Поезията съвременна наша не чета , не ме интересува, защо тогава, кой и що с секирата мърсува?! Имам си мой вкус , лично мнение, не ми трябва нечие неодобрение! 12 юни 2022.,Плевен Анита Христова Трифонова

"ТЯ И ЗВЕЗДАТА" -автор Анита Христова Трифонова Летеше. Летеше високо в облаците. Сред звездите. Все още се надяваше да срещне своята звезда там някъде, където я виждаше такава -бяла. Тя знаеше, че няма бели звезди, но знаеше, че нейната непременно е бяла. Животът и изтичаше, като пясъчен часовник и почти премина, но досега не я срещна. Къде ли е ? Питаше се постоянно. Питаше луната. Облаците и се смееха, изпращаха и често дъжд. Бури и хали я настигаха, но тя летеше, не спираше своя полет. Снеговалежите не я плашеха, плашеше я единствено ледът. Този, който тя виждаше долу на Земята. Застиваше при мисълта, че и тя ще се вледени един ден. Не го искаше. Продължаваше да лети високо, да търси с очи, да моли звездите да и кажат къде е нейната бяла звезда. Нямаше време да плаче, а и не трябваше. Знаеше го много добре. Сълзите и няма да спрат, нито бурите, нито силните ветрове. Крилата и отмаляваха, но продължаваше да лети. Болките и спазмите в тялото и не спираха. Не спираше и този снеговалеж в душата и -богата, широко скроена. Тази душа я караше да не спира полета си. И очите. Нямаше такива очи. Бяха събрали всички всевъзможни цветове. Лешникови. По края сивичко, зелено, дори и синьо, като небето. Когато летеше очите и ставаха жълти. Толкова жълто сигурно и звездите не бяха виждали, затова се заглеждаха дълго в очите и, когато тя разговаряше с тях. Името и не беше звездно. Бяха я кръстили на една испанска поетеса, която едва ли е вече между живите. Знаеше какво иска и го постигаше с неимоверно големи усилия. Но...звездата и. Питаше се при всеки нов полет къде е звездата и. Нощем в съня си я виждаше. Говореше с нея, но така както идваше в съня и така и изчезваше с настъпването на утрото. Денят, денят за нея беше уморителен, изтощителен. Всеки Божи ден. Превземаха я проблеми, грижи и я изсмукваха до последно. Хората. Повечето хора не я разбираха, като че ли тя беше от друг свят. Задушаваше се тук долу на Земята, търсеше повече въздух, свобода горе в небето, където се рееше, като птица и жадуваше там да остане. Но...звездата. Пак нейната бяла звездичка. Тя и е нужна. Защо идваше само в сънищата и? Защо я канеше и мамеше там горе високо сред облаците? Защо? И тази сутрин тя се събуди със странно усещане, че денят ще и бъде много по различен. С отварянето на очите си още застана пред прозореца и забеляза много, много птици в небето. Всякакви. Дори врабчета. Тя знаеше, че това е знак и продължаваше да се взира в небето и надвисналите облаци. Имаше всички изгледи за дъжд. Но не. Появи се отнякъде много силен вятър и подгони птиците в небето. Огъваше клоните на дърветата и свиреше флиртувайки с листата. Отдръпна се от прозореца и застина в най отдалечения ъгъл на стаята, а очите и, тези нейни пъстроцветни очи потъмняха, станаха тъмно кафяви до черно. Тя не се изплаши. Усещаше, че нещо става, че нещо ще стане с нея, сега. Сърцето и заби в учестен ритъм. Протегна ръце напред и видя ...звездата, нейната бяла звездичка. Беше и дошла на гости, за първи път през деня. Опита се да я хване, но не можа. Звездата я викаше и бягаше. Тя падна на колене и започна да се моли. Не усещаше вече сърцето си. В стаята стана тъмно и само звездата и светеше, блестеше в бяло. Такова бяло никой не беше виждал. Тя вярваше в звездата си, която явно се беше появила в целия си блясък сега, когато е решила. Така коленичила, звездата я покри и в стаята стана топло, много топло. В един момент загуби сили и дъх и се просна на пода. Усети върху себе си звездата, усети как се стопява, как се слива с нея. И после... нищо. Когато на вратата се позвъни нямаше кой да отвори. Тя -нея я нямаше. На пода имаше само едно петно, което светеше в бяло. Светеше повече от всички звезди на небето, но никой не успя да види това. Вратата беше заключена. Нямаше кой да я отключи. 12 юни 2022.,Плевен Анита Христова Трифонова

КЪДЕ СИ ,СЛЪНЦЕ,СВЕТЪЛ ДЕН? Безумни хора, болни люде, убиват днес народа мой, но истината ще пребъде, доказана в борба и в бой. Че разни хора самозвани, фалшиви, хитри , обиграни, играят си с народа мой, а той мълчи не дава вой. Вълци, чакали, лешояди, хиени, търтеи, мравояди, крадат на мравката труда и тайно трупат те блага. Отгоре всичко Господ вижда, кой краде и кой завижда, дано със истина, разплата, спаси Родината ми свята. Затънали във тиня, кал и измърсени с кръв човешка, убиват, мачкат, нямат жал шепа убийци, орис тежка за цял народ, за теб, за мен! Къде си слънце, светъл ден?! поезия автор А.Х.Т. sekiarta cekupama https://www.vbox7.com/play:ba9b2ef7 https://www.vbox7.com/play:f13d5695d0 https://www.vbox7.com/play:36f6336f 12 юни 2022.,Плевен Анита Христова Трифонова

ИСТОРИЯТА НА ЕДНО СЕЧИВО - само на края на гората захвърлено останало само. Малцина го използвали, повечето използвали чужда съвременна техника. Така си въобразявали, че качество давали. Валентинчо - слугинчо и няколко стари моми от селото Кратунско се дразнели най- много. Нямало кой да изкопае една дупка и да погребе това желязо. Ден и нощ ги мъчела тази мисъл. Но имало и едно нещо по страшно, което ги убивало всеки ден. Не можели нощите да спят. Те хвърляли толкова много пари за чуждото, модерното, а нищо не ставало. Повечето хора не разбирали от такава сложна чужда техника. Питали се тези няколко заблудени и още доста около тях как може това желязо да има толкова много сила, здравина и неуморност. Как може хората да допират до него и да избягват чуждата модерна техника. Откъде вадело това чувство, тази страст и топлина. Нямало спиране. Не могли да се примирят. Сечивото е самобитно, българско. И това дразнело. Решили накрая да измислят хитрина. Наклепали го с л... Намерили се добри хора и го изчистили, лъснали. Стоплили душата на сечивото и то блеснало с по голяма сила. Тогава решили, че трябва да се отърват директно от него. Не знаели колко години живее едно желязо в пръстта, но решили и започнали да копаят трап. Сечивото било добродушно и не очаквало чак такава силна злоба че да посегнат на живота му. Но освен ,че била силна злобата не идвала само от едно две места. Разбрало сечивото, че гората е продадена и в нея влизат всякакви. Разбрало, че ще бъде закопано живо. Топлата му душа щяла да изстива в пръстта. Опитало се да плаче, но се сетило ,че може да ръждяса. Намерило сили в себе си и си откъснало старата дървена дръжка. Не му трябвала. Изместило се на юг и погледнало слънцето право в очите. Слънцето се усмихнало и го обляло със светлина и топлина. Сечивото все повече и повече лъщяло. Една сутрин го събудила пееща птица кацнала до него. То забелязало, че блести по друг начин. Желязото в него станало стомана. Слънцето се усмихвало от небето и се радвало на сечивото, което блестяло с цялата си сила. Но хората, които го обичали били прогонени далече, много далече. Минал дървар и се спрял пред светещото от лъскавина сечиво. Занесъл го в къщи и му направил нова дръжка. Всеки ден излизайки в гората вземал със себе си сечивото. Толкова свикнал с него, че в къщи го поставял до леглото си. Първо в сънищата си, после в действителност дърварят забогатял. Забравил за сечивото и заминал в града. Подарил сечивото на един ковач. Ковачът се чудил какво да прави с него. Дожаляло му да го претопява и го скрил сред доста други стари сечива. Дошли години на мор и суша, беднотия и глад. Хората нямали пари и за хляб. Гората била близко, но нямало с какво да секат. Вносната модерна техника се потрошила, нямали пари да я поддържат. Намерили дърваря и заедно с него отишли при ковача. Помолили го да им даде сечивото. Ковачът се размислил и отсякъл- -Когато сечивото ви вършеше работа вие го захвърлихте. Сега няма да ви го дам, защото знам че ще го убиете. Извадил сечивото, лъснал го и то пак заблестяло. Излизал редовно в гората с него и така спасил семейството си от студа, който сковавал всичко наоколо. Лошите хора зъзнели и си спомняли за времето, когато се подиграли със сечивото. Плачели неутешимо, но вече било късно. Сечивото принадлежало на добрите, обичало тях. автор Анита Христова Трифонова sekirata cekupama 10 юни 2022.,Плевен

авторска песен на А.Х.Т. sekirata Мили мой народе ..............................правя го напук

Кое -поезия автор А.Х.Т .sekirata cekupama 09 юни 2022.,Плевен Анита Христова Трифонова

хумористична народна песен- изпълнява Анита Христова Трифонова sekirata cekupama "Дедото и бабата на бас се хванали" 09 юни 2022.,Плевен Анита Христова Трифонова

"Животът ни е цирк голям" - поезия А.Х.Т. sekirata cekupama 09 юни 2022.,Плевен Анита Христова Трифонова