Анита Христова Трифонова

Кога герб станаха толкова стркинти към конституцията и закона.Като преди масово го погазваха и изобщо не се церемоняха? "Ще бъда критичен към всяко бъдещо управление": Консултациите на Румен Радев с ГЕРБ "Дойде краят на едноличната премиерска власт": Консултациите на Радев с "Продължаваме промяната" Валентин Вацев: Политиците в България се борят за почетното звание "главен американофил" 07 октомври 2021.,Плевен Анита Христова Трифонова

Днес отбелязваме 100 години от смъртта на Иван Вазов, наричан Патриарха на българската литература, съобщи БНТ. В столицата имаше възпоменателна церемония, организирана от Националния литературен музей на гроба на поета, зад църквата "Света София". Родственици на Вазов и представители на държавни и културни институции присъстваха на поклонението. В къщата-музей "Иван Вазов" София пък е подредена изложба с експонати, свързани с кончината му. През целия ден там ще звучи Вазовото слово. Тази вечер в Народния театър за втори път ще бъде връчена наградата за духовен принос на името на Патриарха на българската литература. Поклонението в памет на Иван Вазов, 22 септември 2021 г., на гроба на твореца в София По повод 100-годишнината от смъртта на поета в къща музей „Иван Вазов“ – София е подредена временна специална изложба, която вече предизвика силен интерес у посетителите. МОИТЕ ПЕСНИ И аз на своя ред ще си замина, трева и мен ще расне над прахът. Един ще жали, друг ще ме проклина, но мойте песни все ще се четат. И много имена и лесна слава годините без жал ще изметат ил ще покрие плесен на забрава, но мойте песни все ще се четат. В тях зов се чуй за правда, за свобода, любов и благи чувства ги красят и светлий лик на нашата природа, та мойте песни все ще се четат. В тях вее на Балкана лъхът здрави и тайните хармоний му звучат, и гръмът на народните ни слави, та мойте песни все ще се четат. Във тях душата ми изля се цяла с най-скъпите си бисери, цветя, в тях всичко светло, ценно си е дала, във тях живей, звънти и тръпне тя. Не ме смущава див вой от омрази, не стряска ме на завистта гневът – спокойно гледам в бъдещето ази: там мойте песни все ще се четат. Те жив са отклик на духа народни, а той не мре, и дор сърца туптят от скръб и радост в наший край свободни, и мойте песни все ще се четат. Януари 1913 Сред поредицата от инициативи, свързани с годишнината от смъртта на Вазов, ще бъде официалното връчване на годишната награда на името на писателя, учредена от Народния театър и фондация „Основа-та“. Водещ на церемонията, която започва вечер от 20 часа, ще е актьорът Дарин Ангелов. След това зрителите ще видят откъс от премиерния спектакъл на режисьора Диана Добрева „Народът на Вазов“ от Александър Секулов с участието на Владимир Пенев, Валентин Ганев, Валери Йорданов, Жорета Николова, Биляна Петринска, Параскева Джукелова. В ролята на Вазов влиза Юлиан Вергов. Самият спектакъл ще има премиера на 7 и 8 октомври на Голямата сцена. А тази вечер в рамките на церемонията по връчването на годишната награда ще има и концерт със специално участие на Симфоничния оркестър на Държавна опера-Пловдив с диригент Максим Ешкенази и солист Светлин Русев - цигулка. Още за церемонията в Народния театър тази вечер и за отбелязването на 100 години от смъртта на писателя - в интервюто с директора на театъра Мариус Донкин в предаването „Преди всички“. ИВАН ВАЗОВ -БЪЛГАРИЯ ЩЕ НИ ПРЕЗРЕ 29 септември 2021.,Плевен Анита Христова Трифонова

Кацнал преди месец, харесало му и останал да радва мало и голямо 22 септември 2021.,Плевен Анита Христова Трифонова

Празникът наближаваше, а нямаше пари да го посрещне. Работеше, не е като да не работи, но какво получаваше? Нищо. Заплатата и едва стигаше да си изплати данъците и таксите. Чудеше се как да свързва двата края. Не разбираше как този народ търпи това. Самата тя не се примиряваше, но какво можеше да стори. Слушаше хората отстрани как роптаеха, мрънкаха, говореха срещу властта, срещу управниците, но това бяха приказки. Никой нищо не правеше по въпроса. Това я дразнеше меко казано, направо не се побираше в кожата си. Беше бясна на този народ. Живееше що годе добре, но имаше хора, които направо умираха в мизерия и нищета. Нямаше по света такъв търпелив, загубен народ, си мислеше Яна и се тормозеше от тази си констатация. И тя е българка, това засяга и нея, но тя беше по различна от другите, нито търпелива, нито мълчалива, нито кротка. Бореше се...сама. Както казваха старците -"Сама птичка пролет не прави" . Но прави. Някъде по света и това става. Така си мислеше Яна и наблюдаваше залеза на слънцето. Бяха минали часове, а на нея и се сториха минути. Обичаше така да стои сред природата и да разсъждава. Проблемите и не бяха малко, като на всеки човек, но тя ги решаваше от раз. И сега се чудеше на търпението си. Беше се успокоила, знаеше, че повече няма какво да губи. Дните и бяха преброени. Няколкото лекарски кабинета , които посети и станаха най неприятните места за този месец. Лекарите бяха единодушни. Трябваше да стане чудо. Яна се надяваше на това чудо и затова се съгласи на операция. Още една нощ, последна нощ може би. Нямаше желание да си ляга. Беше решила да прекара нощта на пейката в градината. Цветята и се усмихваха, като че ли я канеха на танц. Същите тези цветя, които беше посадила с любимата си дъщеря. Но нея вече я няма. Защо трябваше да живее и тя? Знаеше, че всичко е съдба, нямаше желание да се бори за живота си. И все пак се съгласи на операцията. Тайничко се надяваше на чудо. Искаше по бързо да се реши всичко. Нощта беше топла и само лек ветрец галеше лицето и. Луната надничаше наполовина зад облаците сякаш и се смееше. Наистина беше лудост това да стои цяла нощ сама в градината, но така и харесваше. Сутринта птичките я събудиха. Взе най необходимото и тръгна за болницата. Там я очакваха. Всичките и бяха колеги. Обичаха я. Все пак не можеше да се хареса на всички, но това не я вълнуваше особено. Не можеше и да се оплаче от липса на грижи, на внимание в болницата. Знаеше, че тази операция е и въпрос на късмет. Като медицинско лице нещата и бяха ясни. Намери сили да преглътне болката и да се примири с болестта. Но болестта беше се вкопчила в нея. Нямаше отърване. Освен........ножа! Мина доста време от онзи ден, в който Яна беше успешно оперирана. Животът продължаваше и тя живееше дните подарени от съдбата, без да мисли какво би било ако... Живееше за мига. И днес очакваше Илиян. Беше и обещал да я води на парти. Обичаше я и му личеше. Благодарение на него смени средата, хората, с които контактуваше. Живееше вече в друг свят. Чувстваше се щастлива жена. Той беше наистина прекрасен. Имаше само един недостатък -беше много ревнив. На Яна и се живееше. Беше тъй близко до смъртта, беше усетила дъха и и като по чудо смъртта я отмина. С Илиян си прекараха си чудесно. Той я обсипваше с внимание. Подари и една икона.Той така си я наричаше -Моята икона си, Яно! Рано сутринта той тръгна на път и я остави сама да си пие кафето. Тя не се сърдеше, знаеше колко много ангажименти има и колко гърла в дома му чакат да ги нахрани. Така както си пиеше кафето Яна усети пареща болка в гърдите. Дали не е от кафето си мислеше тя, но набързо изби тази мисъл от главата си. И друг път е пила кафе, а закуската сама си я приготви. Трябваше да легне, защото усети световъртеж. Имаше чувство, че всичко се срутва и пада върху нея. После нищо не разбра как стана. Събуди се в болницата. Казаха и че е оперирана. Пак. Чу го в просъница, беше замаяна още от упойките. Нямаше право да е щастлива, така си мислеше Яна и сълзи се стичаха по лицето и. Не искаше, не можеше повече да търпи този живот, който съдбата и поднасяше. Искаше да живее спокойно, като нормален човек. Да е здрава и да бъде обичана. Искаше да може да обича истински, да вярва, да... Лекарите и даваха доста успокоителни, но те не помагаха. Тя вече беше решила, не можеше постоянно да посещава болницата , като болна. Всеки път режеха по малко от този, от онзи орган....това не се понасяше. Но, живееше. Самият Дявол, като че ли се бе заел с нея. Яна имаше дни дадени от Бога и явно никой не можеше да и ги отнеме освен.....самата тя. Тази мисъл я осени,когато сестрата излезе от стаята. Бяха и казали, че вече трябва да промени начина си на живот. Пак. Да стои повече в къщи, да лежи, да не пуши, да не пие дори кафе, да избягва шумни места и стресови ситуации. Не, това Яна не го приемаше. Не искаше и да чуе повече за такъв живот. Болницата утихна. Минаваше полунощ, но Яна този път не спеше. Не си беше изпила хапчетата за сън. Никой не се и досещаше какво си бе наумила. Познаваха я много добре и я имаха за силен, волеви човек. Тя знаеше къде са заключени лекарствата, които и трябваха. Знаеше как лесно би решила проблема. Заспива и ....край, но не искаше да създава неприятности на хората, които толкова време се грижеха за нея, на лекарите, които с часове стояха над главата и, които и подариха втори живот. Обичаха я. Това, което тя не повярва цял живот. Това беше голямата и грешка. Но вече е късно за равносметка. Извади един лист хартия, написа набързо няколко реда, с които се сбогуваше с всички и благодареше за грижите, за любовта, за всичко. Беше в самостоятелна стая и нямаше проблем да се измъкне. Излезна от задния вход на болницата, наметната, само по халат. Едва, едва вървеше. Бяха и забранили да става от леглото, но това вече не я интересуваше. Болницата се намираше близо до реката. Тази река, която толкова обичаше, в която ловяха риба с Илиян още като деца. Трепереще цялата, виеше и се свят и се страхуваше, че няма да успее да стигне до брега. Търсеше мястото, където знаеше, че е най дълбоко. Вече се влачеше по земята, не усещаше пулса си, когато пипна с ръце вода. -Спасение! -извика с последни сили и се потопи цялата. Остави се на течението, което я понесе надолу към града, там където живееше синът и. Сутринта на брега на реката намериха халата. Другото беше въпрос на време. Най зле го прeживя Илиян. Никой не разбра къде замина. Заряза семейство, деца, дом. Просто изчезна. Къщата на Яна беше много голяма, запустя, а градината буреняса. Синът и идваше, но рядко. Това място го плашеше. След време продаде къщата на общината, която по късно стана дом за сираци. Там на брега на реката хората често виждаха сянка на мъж. Забелязаха едно младо дръвче -бреза. Кой ли я беше посадил, се питаха хората и намираха отговора във водите на реката, които като че ли пееха -Илиян, Илиян.... автор А.Х.Т. sekirata cekupama 07 септември 2021.,Плевен Анита Христова Трифонова

Приемът на вредните трансмазнини, съдържащо се в храните в по-бедните държави продължава да е висок, което е причината там да има най-голям брой страдащи от сърдечно-съдови заболявания. Това става ясно от доклад на Световната здравна организация, цитиран от Ройтерс. По-богатите страни обаче отчитат напредък при отстраняването на трансмазнини от хранителния режим, сочи още документът. Това са изкуствени съединения с дълъг срок на годност, използвани при приготвянето на пържени храни, сладкиши, бисквити, готварско олио и пакетирани продукти. Консумацията им може да повиши нивата на холестерол в човешкото тяло и да създаде риск от сърдечни заболявания. "Можем да отстраним тази нездравословна мазнина и да я заменим със здравословни продукти," призова Франческо Бранка от СЗО. Според него това ще предотврати всяка година около 500 хиляди смъртни случаи в резултат на сърдечно-съдови болести. 40 държави провеждат политика за отстраняване на промишлено произведените трансмазнини от хранителните вериги до 2023 г. - цел, поставена от здравните министри през май 2018 г., се казва в доклада на СЗО. Това защитава 1,4 милиарда души. Държавите, където се използват най-много трансмазнини в храните обаче все още не са предприели действия и политики за промяна. "Все още има да извървят дълъг път за постигане на целта на СЗО", се казва в доклада, цитиран от 24 часа. Десет от 15 държави, в които има най-много страдащи от сърдечно-съдови заболявания в резултат на употребата на трансмазнини, не са приели мерки. Посочени са Египет, Иран, Мексико, Азербайджан, Еквадор, Пакистан, Република Корея, Бутан, Непал и Австралия. 07 септември 2021.,Плевен Анита Христова Трифонова

07 септември 2021.,Плевен Анита Христова Трифонова

Цветана Манева рецитира Вапцаров 07 септември 2021.,Плевен Анита Христова Трифонова

Празникът наближаваше, а нямаше пари да го посрещне. Работеше, не е като да не работи, но какво получаваше? Нищо. Заплатата и едва стигаше да си изплати данъците и таксите. Чудеше се как да свързва двата края. Не разбираше как този народ търпи това. Самата тя не се примиряваше, но какво можеше да стори. Слушаше хората отстрани как роптаеха, мрънкаха, говореха срещу властта, срещу управниците, но това бяха приказки. Никой нищо не правеше по въпроса. Това я дразнеше меко казано, направо не се побираше в кожата си. Беше бясна на този народ. Живееше що годе добре, но имаше хора, които направо умираха в мизерия и нищета. Нямаше по света такъв търпелив, загубен народ, си мислеше Яна и се тормозеше от тази си констатация. И тя е българка, това засяга и нея, но тя беше по различна от другите, нито търпелива, нито мълчалива, нито кротка. Бореше се...сама. Както казваха старците -"Сама птичка пролет не прави" . Но прави. Някъде по света и това става. Така си мислеше Яна и наблюдаваше залеза на слънцето. Бяха минали часове, а на нея и се сториха минути. Обичаше така да стои сред природата и да разсъждава. Проблемите и не бяха малко, като на всеки човек, но тя ги решаваше от раз. И сега се чудеше на търпението си. Беше се успокоила, знаеше, че повече няма какво да губи. Дните и бяха преброени. Няколкото лекарски кабинета , които посети и станаха най неприятните места за този месец. Лекарите бяха единодушни. Трябваше да стане чудо. Яна се надяваше на това чудо и затова се съгласи на операция. Още една нощ, последна нощ може би. Нямаше желание да си ляга. Беше решила да прекара нощта на пейката в градината. Цветята и се усмихваха, като че ли я канеха на танц. Същите тези цветя, които беше посадила с любимата си дъщеря. Но нея вече я няма. Защо трябваше да живее и тя? Знаеше, че всичко е съдба, нямаше желание да се бори за живота си. И все пак се съгласи на операцията. Тайничко се надяваше на чудо. Искаше по бързо да се реши всичко. Нощта беше топла и само лек ветрец галеше лицето и. Луната надничаше наполовина зад облаците сякаш и се смееше. Наистина беше лудост това да стои цяла нощ сама в градината, но така и харесваше. Сутринта птичките я събудиха. Взе най необходимото и тръгна за болницата. Там я очакваха. Всичките и бяха колеги. Обичаха я. Все пак не можеше да се хареса на всички, но това не я вълнуваше особено. Не можеше и да се оплаче от липса на грижи, на внимание в болницата. Знаеше, че тази операция е и въпрос на късмет. Като медицинско лице нещата и бяха ясни. Намери сили да преглътне болката и да се примири с болестта. Но болестта беше се вкопчила в нея. Нямаше отърване. Освен........ножа! Мина доста време от онзи ден, в който Яна беше успешно оперирана. Животът продължаваше и тя живееше дните подарени от съдбата, без да мисли какво би било ако... Живееше за мига. И днес очакваше Илиян. Беше и обещал да я води на парти. Обичаше я и му личеше. Благодарение на него смени средата, хората, с които контактуваше. Живееше вече в друг свят. Чувстваше се щастлива жена. Той беше наистина прекрасен. Имаше само един недостатък -беше много ревнив. На Яна и се живееше. Беше тъй близко до смъртта, беше усетила дъха и и като по чудо смъртта я отмина. С Илиян си прекараха си чудесно. Той я обсипваше с внимание. Подари и една икона.Той така си я наричаше -Моята икона си, Яно! Рано сутринта той тръгна на път и я остави сама да си пие кафето. Тя не се сърдеше, знаеше колко много ангажименти има и колко гърла в дома му чакат да ги нахрани. Така както си пиеше кафето Яна усети пареща болка в гърдите. Дали не е от кафето си мислеше тя, но набързо изби тази мисъл от главата си. И друг път е пила кафе, а закуската сама си я приготви. Трябваше да легне, защото усети световъртеж. Имаше чувство, че всичко се срутва и пада върху нея. После нищо не разбра как стана. Събуди се в болницата. Казаха и че е оперирана. Пак. Чу го в просъница, беше замаяна още от упойките. Нямаше право да е щастлива, така си мислеше Яна и сълзи се стичаха по лицето и. Не искаше, не можеше повече да търпи този живот, който съдбата и поднасяше. Искаше да живее спокойно, като нормален човек. Да е здрава и да бъде обичана. Искаше да може да обича истински, да вярва, да... Лекарите и даваха доста успокоителни, но те не помагаха. Тя вече беше решила, не можеше постоянно да посещава болницата , като болна. Всеки път режеха по малко от този, от онзи орган....това не се понасяше. Но, живееше. Самият Дявол, като че ли се бе заел с нея. Яна имаше дни дадени от Бога и явно никой не можеше да и ги отнеме освен.....самата тя. Тази мисъл я осени,когато сестрата излезе от стаята. Бяха и казали, че вече трябва да промени начина си на живот. Пак. Да стои повече в къщи, да лежи, да не пуши, да не пие дори кафе, да избягва шумни места и стресови ситуации. Не, това Яна не го приемаше. Не искаше и да чуе повече за такъв живот. Болницата утихна. Минаваше полунощ, но Яна този път не спеше. Не си беше изпила хапчетата за сън. Никой не се и досещаше какво си бе наумила. Познаваха я много добре и я имаха за силен, волеви човек. Тя знаеше къде са заключени лекарствата, които и трябваха. Знаеше как лесно би решила проблема. Заспива и ....край, но не искаше да създава неприятности на хората, които толкова време се грижеха за нея, на лекарите, които с часове стояха над главата и, които и подариха втори живот. Обичаха я. Това, което тя не повярва цял живот. Това беше голямата и грешка. Но вече е късно за равносметка. Извади един лист хартия, написа набързо няколко реда, с които се сбогуваше с всички и благодареше за грижите, за любовта, за всичко. Беше в самостоятелна стая и нямаше проблем да се измъкне. Излезна от задния вход на болницата, наметната, само по халат. Едва, едва вървеше. Бяха и забранили да става от леглото, но това вече не я интересуваше. Болницата се намираше близо до реката. Тази река, която толкова обичаше, в която ловяха риба с Илиян още като деца. Трепереще цялата, виеше и се свят и се страхуваше, че няма да успее да стигне до брега. Търсеше мястото, където знаеше, че е най дълбоко. Вече се влачеше по земята, не усещаше пулса си, когато пипна с ръце вода. -Спасение! -извика с последни сили и се потопи цялата. Остави се на течението, което я понесе надолу към града, там където живееше синът и. Сутринта на брега на реката намериха халата. Другото беше въпрос на време. Най зле го прeживя Илиян. Никой не разбра къде замина. Заряза семейство, деца, дом. Просто изчезна. Къщата на Яна беше много голяма, запустя, а градината буреняса. Синът и идваше, но рядко. Това място го плашеше. След време продаде къщата на общината, която по късно стана дом за сираци. Там на брега на реката хората често виждаха сянка на мъж. Забелязаха едно младо дръвче -бреза. Кой ли я беше посадил, се питаха хората и намираха отговора във водите на реката, които като че ли пееха -Илиян, Илиян.... автор А.Х.Т. sekirata cekupama 07 септември 2021.,Плевен Анита Христова Трифонова

Празникът наближаваше, а нямаше пари да го посрещне. Работеше, не е като да не работи, но какво получаваше? Нищо. Заплатата и едва стигаше да си изплати данъците и таксите. Чудеше се как да свързва двата края. Не разбираше как този народ търпи това. Самата тя не се примиряваше, но какво можеше да стори. Слушаше хората отстрани как роптаеха, мрънкаха, говореха срещу властта, срещу управниците, но това бяха приказки. Никой нищо не правеше по въпроса. Това я дразнеше меко казано, направо не се побираше в кожата си. Беше бясна на този народ. Живееше що годе добре, но имаше хора, които направо умираха в мизерия и нищета. Нямаше по света такъв търпелив, загубен народ, си мислеше Яна и се тормозеше от тази си констатация. И тя е българка, това засяга и нея, но тя беше по различна от другите, нито търпелива, нито мълчалива, нито кротка. Бореше се...сама. Както казваха старците -"Сама птичка пролет не прави" . Но прави. Някъде по света и това става. Така си мислеше Яна и наблюдаваше залеза на слънцето. Бяха минали часове, а на нея и се сториха минути. Обичаше така да стои сред природата и да разсъждава. Проблемите и не бяха малко, като на всеки човек, но тя ги решаваше от раз. И сега се чудеше на търпението си. Беше се успокоила, знаеше, че повече няма какво да губи. Дните и бяха преброени. Няколкото лекарски кабинета , които посети и станаха най неприятните места за този месец. Лекарите бяха единодушни. Трябваше да стане чудо. Яна се надяваше на това чудо и затова се съгласи на операция. Още една нощ, последна нощ може би. Нямаше желание да си ляга. Беше решила да прекара нощта на пейката в градината. Цветята и се усмихваха, като че ли я канеха на танц. Същите тези цветя, които беше посадила с любимата си дъщеря. Но нея вече я няма. Защо трябваше да живее и тя? Знаеше, че всичко е съдба, нямаше желание да се бори за живота си. И все пак се съгласи на операцията. Тайничко се надяваше на чудо. Искаше по бързо да се реши всичко. Нощта беше топла и само лек ветрец галеше лицето и. Луната надничаше наполовина зад облаците сякаш и се смееше. Наистина беше лудост това да стои цяла нощ сама в градината, но така и харесваше. Сутринта птичките я събудиха. Взе най необходимото и тръгна за болницата. Там я очакваха. Всичките и бяха колеги. Обичаха я. Все пак не можеше да се хареса на всички, но това не я вълнуваше особено. Не можеше и да се оплаче от липса на грижи, на внимание в болницата. Знаеше, че тази операция е и въпрос на късмет. Като медицинско лице нещата и бяха ясни. Намери сили да преглътне болката и да се примири с болестта. Но болестта беше се вкопчила в нея. Нямаше отърване. Освен........ножа! Мина доста време от онзи ден, в който Яна беше успешно оперирана. Животът продължаваше и тя живееше дните подарени от съдбата, без да мисли какво би било ако... Живееше за мига. И днес очакваше Илиян. Беше и обещал да я води на парти. Обичаше я и му личеше. Благодарение на него смени средата, хората, с които контактуваше. Живееше вече в друг свят. Чувстваше се щастлива жена. Той беше наистина прекрасен. Имаше само един недостатък -беше много ревнив. На Яна и се живееше. Беше тъй близко до смъртта, беше усетила дъха и и като по чудо смъртта я отмина. С Илиян си прекараха си чудесно. Той я обсипваше с внимание. Подари и една икона.Той така си я наричаше -Моята икона си, Яно! Рано сутринта той тръгна на път и я остави сама да си пие кафето. Тя не се сърдеше, знаеше колко много ангажименти има и колко гърла в дома му чакат да ги нахрани. Така както си пиеше кафето Яна усети пареща болка в гърдите. Дали не е от кафето си мислеше тя, но набързо изби тази мисъл от главата си. И друг път е пила кафе, а закуската сама си я приготви. Трябваше да легне, защото усети световъртеж. Имаше чувство, че всичко се срутва и пада върху нея. После нищо не разбра как стана. Събуди се в болницата. Казаха и че е оперирана. Пак. Чу го в просъница, беше замаяна още от упойките. Нямаше право да е щастлива, така си мислеше Яна и сълзи се стичаха по лицето и. Не искаше, не можеше повече да търпи този живот, който съдбата и поднасяше. Искаше да живее спокойно, като нормален човек. Да е здрава и да бъде обичана. Искаше да може да обича истински, да вярва, да... Лекарите и даваха доста успокоителни, но те не помагаха. Тя вече беше решила, не можеше постоянно да посещава болницата , като болна. Всеки път режеха по малко от този, от онзи орган....това не се понасяше. Но, живееше. Самият Дявол, като че ли се бе заел с нея. Яна имаше дни дадени от Бога и явно никой не можеше да и ги отнеме освен.....самата тя. Тази мисъл я осени,когато сестрата излезе от стаята. Бяха и казали, че вече трябва да промени начина си на живот. Пак. Да стои повече в къщи, да лежи, да не пуши, да не пие дори кафе, да избягва шумни места и стресови ситуации. Не, това Яна не го приемаше. Не искаше и да чуе повече за такъв живот. Болницата утихна. Минаваше полунощ, но Яна този път не спеше. Не си беше изпила хапчетата за сън. Никой не се и досещаше какво си бе наумила. Познаваха я много добре и я имаха за силен, волеви човек. Тя знаеше къде са заключени лекарствата, които и трябваха. Знаеше как лесно би решила проблема. Заспива и ....край, но не искаше да създава неприятности на хората, които толкова време се грижеха за нея, на лекарите, които с часове стояха над главата и, които и подариха втори живот. Обичаха я. Това, което тя не повярва цял живот. Това беше голямата и грешка. Но вече е късно за равносметка. Извади един лист хартия, написа набързо няколко реда, с които се сбогуваше с всички и благодареше за грижите, за любовта, за всичко. Беше в самостоятелна стая и нямаше проблем да се измъкне. Излезна от задния вход на болницата, наметната, само по халат. Едва, едва вървеше. Бяха и забранили да става от леглото, но това вече не я интересуваше. Болницата се намираше близо до реката. Тази река, която толкова обичаше, в която ловяха риба с Илиян още като деца. Трепереще цялата, виеше и се свят и се страхуваше, че няма да успее да стигне до брега. Търсеше мястото, където знаеше, че е най дълбоко. Вече се влачеше по земята, не усещаше пулса си, когато пипна с ръце вода. -Спасение! -извика с последни сили и се потопи цялата. Остави се на течението, което я понесе надолу към града, там където живееше синът и. Сутринта на брега на реката намериха халата. Другото беше въпрос на време. Най зле го прeживя Илиян. Никой не разбра къде замина. Заряза семейство, деца, дом. Просто изчезна. Къщата на Яна беше много голяма, запустя, а градината буреняса. Синът и идваше, но рядко. Това място го плашеше. След време продаде къщата на общината, която по късно стана дом за сираци. Там на брега на реката хората често виждаха сянка на мъж. Забелязаха едно младо дръвче -бреза. Кой ли я беше посадил, се питаха хората и намираха отговора във водите на реката, които като че ли пееха -Илиян, Илиян.... автор А.Х.Т. sekirata cekupama 07 септември 2021.,Плевен Анита Христова Трифонова

sekirata Ще я има ли България? 26 август 2021.,Плевен Анита Христова Трифонова

sekirata Izgubi si Jeko bulkata sekirata Den mina Rado sekirata Kaduno Kadunchice sekirata Kalimanku sekirata Ovdoviala kaldatata s Anita sekirata sekirata Agneshka orisia sekiarta Ne kazvai liube leka nosht sekirata Cone milo chedo sekirata Roske le chushka chervena sekirata Kum mama na moiat imen den Sveta Ana e sus men sekirata Edna be Kopucha sekirata Glava li te boli sino moi sekirata Trugnala e Milena sekirata Vino piat petdeset iunaka sekirata Chie e tova momiche sekirata Zaliubih sekirata Zadiavka sekirata Dai mi go mometo sekiarta Ne subirai mila mamo stroinici sekirata Kito mome sekirata Kat podesh snoshti za voda Sirme sekirata Vasilke mlada nevesto sekirata Ela libe dovechera sekirata Mi go zatvorili sekirata Ovcharche milo bainovo sekirata Kavali sviriat sekirata Zaliubih mamo sekirata Kalinchice sekirata izpulniava Okol Pleven sekirata Merak sekirata Zableialo mi e agunce sekirata Kanem se Kune mome u vas da dodem sekirata Mama Elka budi sekirata S kol e baba vrata zapinqla sekirata Neveno mome sekirata Trugnal mi e postola da se jeni sekirata Ukroti si zlobata i zavistta sekirata Mama Elka budi sekiratа Koledna sekira sekirata Razsurdila se bulka Rosa poetesa bosa sekiraat Zaspala e baba sekirata рече и отсече 26 август 2021.,Плевен Анита Христова Трифонова

поезия sekirata А.Х.Т. "Искам да стане чудо" sekirata Две авторски песни 26 август 2021.,Плевен Анита Христова Трифонова

С моята омраза към Борисов съм щяла да го върна на бял кон! Коя съм аз бе? Ще го върне заспалият и заблуден народ и когато НОЖЪТ ДОПРЕ ДО ГЪРЛОТО ще се сети този народ да скача,но вече ще е късно . Заблудени и разединени,продадени и озверени! Бойко Борисов- зелен, по-зелен, най-зелен Бойко Борисов и щъркелите СВИНАРНИК 26 август 2021.,Плевен Анита Христова Трифонова

OТ АНИТА sekirata НА ТАЙФАТА ВЪВ kaldata 26 август 2021.,Плевен Анита Христова Трифонова

С простите и изнудвачките,изнудвачите се държа и аз така.Като шефа си Боко се правят на луди , що аз да не мога,когато е в защита на Родината ми, , семейството ми? Само че никога не съм пускала постове с по едно изречение , че да се бутам напред по бройка..нито пък се хваля с измислени параноидни истории и книжки! 26 август 2021.,Плевен А.Х.Т.

СВИНАРНИК "всичко има край" и е валидно за всички

......сите ще са мойте - дните. И не тук!

Не ме е страх от земетръсите, от наводненията, от природната стихия и бедствията. Не ме е страх от кучетата, от кърлежите, хлебарките и всякакъв вид животни плъзнали за проклетия в особено големи количества. Страх ме е от хората, човеците. От злобата, завистта, алчността, бездушието и желанието за мъст. От коварството и подлостта, от материализирането на душите, от липсата на всякакви духовни ценности, от липсата на желание за просвета, прогрес,развитие, естетика и етика в отношенията, от липсата на онази истинската любов и обич. Но вече спря да ме е страх и от това, и от онова,което ни направи толкова безлични,толкова...умиращи! Не се и питам дали ни продадоха или сами се продадохме. Не се и питам защо стана това точно с моя народ. Не се и питам,защото няма кой да ми отговори, а самата аз, моят отговор глас е глас в пустиня. Защото...Защото никой не иска да чуе, да чуе дори собствения си вътрешен глас , своето аз. Предупреждението,което идва вече и от природата,Вселената. Обсебени от ниски страсти,от дребни човешки сладости и плътски желания,съзнанието ни,човешкият ни мозък и поведение,възпитание,култура...всичко това умираше и ...умря! Вече го няма. Нормално е и след много малко време, и да ни няма физически. Ще останат малко българи разпилени по различните краища на света запазили до някъде българското. А България я имаше и толкова искам да я има,но явно не ми било писано в тоя си живот да я видя такава, каквато е била някога. Птичките все така пеят,зеленото се разлиства, слънцето грее дори по различно, луната и звездите светят, блестят... Природата се опитва да се запази сама, след като ние самите я унищожаваме. Всичко това бе създадено, подарено ни за нас да сътворим, да запазим този свят,този живот на Земята,ние,като най умните същества на Планетата, но... явно не сме дорасли,явно си оставаме едни консуматори, едни .... живи същества, просто живи. Засега. Докога ли, отговорете си сами. Аз вече знам отговора и на този въпрос, който отдавна не е въпрос за тази,която ни е съдала. Бъди, Природа! Бъди, Вселена! Запази себе си и не се оставяй на глупостта на хората, не се ядосвай, спести се, а другото... другото идва само. Нещото, което не издържа във времето, като качество просто изчезва, за да се появи, да блесне другото -новото, свежото... пълно със сила,истинска любов и красота! автор А.Х.Т. sekirata cekupama 25 август 2021.,Плевен Анита Христова Трифонова

sekirata Кавали свирят народна песен в изпълнение на А.Х.Т. sekirata cekupama 25 август 2021.,Плевен Анита Христова Трифонова

НЯМА ЕС, НЯМА ЕК, НЯМА НАТО, НЯМА АМЕРИКА,...А БИЛИ СМЕ БРАТЯ?! ПАЗИМ ИМ ГРАНИЦАТА НА ЕС ОТ БЕЖАНЦИТЕ..ХММ...! А КОЙ СЕ НАДЯВА ПРИ ПРОСЛУШВАНЕ ГЕШЕВ ДА СИ ПРИЗНАЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО -ПОБОИЩАТА НА НЕВИННИ МЛАДИ ХОРА ПРОТЕСТИРАЩИ?! Полицейска бруталност. Кадрите, крити една година Цялото видео с полицейския побой зад колоните на Министерския съвет 25 август 2021.,Плевен Анита Христова Трифонова

ЧУВСТВАХ, ЧЕ УМИРАМ! Разказ от първо лице за полицейското насилие : Разследване Пострадал от полицейско насилие протестиращ: Така ме изритаха в главата, че ми паднаха лещите СВИНЩИНА: ПОЛИЦАИ БИЯТ ПРОТЕСТИРАЩИ С ПАЛКИ И РИТНИЦИ - ИЗТЕКОХА КАДРИТЕ Един от многото разкази за полицейското насилие и неадекватно положение на служителите на едно министерство (МВР), което трябва да е най-близко до хората. Агресията на униформените, хватките, спрейят и правните лудости след ареста са само част от историята, която беше разказана в Народното събрание в Комисията "Хаджигенов" https://www.iskra.bg/postradal-ot-politseysko-nasilie-protestirasht-taka-me-izritaha-v-glavata-che-mi-padnaha-leshtite/ МАФИЯТА ИМА ВЛИЯНИЕ НАД ВСИЧКИ ФОРМАЦИИ! Лице в лице: Адв. Хаджигенов: Главният прокурор лъже и не е първият, който го прави ХАДЖИГЕНОВ И ГЕШЕВ СЕ ИЗПРАВИХА ЛИЦЕ В ЛИЦЕ В НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ #Гешев #Хаджигенов Николай Хаджигенов - един от най-големите критици на главния прокурор, се изправи срещу Иван Гешев в словестна престрелка по време на заседание на една от комисиите в Народното събрание. Успяха ли въпросите на депутата да пропукат защитата на главния прокурор или крепостта остана непревзета? Мнението оставяме на вас! https://www.iskra.bg/postradal-ot-politseysko-nasilie-protestirasht-taka-me-izritaha-v-glavata-che-mi-padnaha-leshtite/ Е. Георгиев: Важният въпрос беше по какви критерии прокуратурата избира да дава информация или не? Полицаи,протестиращи и Вие, сте от прецаканите! Прокуратурата разследва депутата от ГЕРБ Лъчезар Иванов за пране на пари Специализираната прокуратура разследва народният представител от ГЕРБ Лъчезар Иванов за пране на пари. Това отговориха от държавното обвинение на запитване на в. „Сега“. Разследването идва след проверка на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество /КПКОНПИ/ и засяга печалби на депутата от продажба на акции в размер 1 милион и 600 хиляди долара. От прокуратурата са разпределили преписка на КПКОНПИ към наблюдаващ прокурор. Той от своя страна е образувал досъдебно производство по случая. Същевременно Иванов коментира пред „24 часа“, че не се притеснява от разследването и не е извършвал незаконна дейност. По думите му продадените от него акции са били придобити след консултантска дейност за американска фармацевтична фирма и са продадени в началото на годината, след като стойността им се повишила на фондовата борса в Ню Йорк. Даниел Павлов за полицейското насилие: Избиха ми лещите, задушавах се, чувствах, че умирам Полицаите ме повалиха с удари на земята, след което извиха врата ми назад. Избиха ми лещите. Аз съм късоглед с 6 диоптера. Това разказа Даниел Павлов - един от пребитите от полицията на 2-ри септември м. г. по време на протестите. Разказът му смрази членовете от временната комисия за полицейското насилие в Народното събрание. "Щях да ослепея. Беше ми извит така врата, че в продължеие на 30 минути не можех да си поема въздух. Чувствах, че умирам. До такава степен изпитвах болка“, разказа още младият мъж. Павлов е спечелил делото за неправомерно задържане. Срещу него има друго дело за хулиганство. Той отрича да се е държал агресивно. Комисията прие да сезиха СГП за отказа на прокурор Вергиния Трифонова да разследва полицейското насилие. Комисията продължава да заседава и в този час. ЗА МАЛКИЯ ЧОВЕК Николета Стойчева https://www.iskra.bg/strashen-razkaz-za-malkia-chovek/ 25 август 2021.,Плевен Анита Христова Трифонова

РУМЕН РАДЕВ КЪМ ПАРТИИТЕ: ТЪРПЕНИЕТО СЕ ИЗЧЕРПА! КРАЙНИЯТ СРОК Е ПЕТЪК #ИЗБОРИ #РАДЕВ Ха, ха ..но то има ли партии....то няма и парламент ,то няма и държава ,колония ли сме с няколко олигарси от дпс и герб,които въртят на пръста си народ кротушка.?

Даниел Павлов за полицейското насилие: Избиха ми лещите, задушавах се, чувствах, че умирам Полицаите ме повалиха с удари на земята, след което извиха врата ми назад. Избиха ми лещите. Аз съм късоглед с 6 диоптера. Това разказа Даниел Павлов - един от пребитите от полицията на 2-ри септември м. г. по време на протестите. Разказът му смрази членовете от временната комисия за полицейското насилие в Народното събрание. "Щях да ослепея. Беше ми извит така врата, че в продължеие на 30 минути не можех да си поема въздух. Чувствах, че умирам. До такава степен изпитвах болка“, разказа още младият мъж. Павлов е спечелил делото за неправомерно задържане. Срещу него има друго дело за хулиганство. Той отрича да се е държал агресивно. Комисията прие да сезиха СГП за отказа на прокурор Вергиния Трифонова да разследва полицейското насилие. Комисията продължава да заседава и в този час.

Ако ПРАВИТЕЛСТВОТО реши да въведе НОВИ ОГРАНИЧЕНИЯ, Възраждане ще поведе БЪЛГАРИТЕ на БУНТ! ОБРЕЧЕНА ли е България и КОЙ е най-големият враг на нашата страна? "Произведено в България" - Да, ама ... НЕ! ЗАЩО България БОЛЕДУВА? Подигравка! Спасяваме децата с капачки! Длъжен съм да защитя доц. Мангъров РУМЕН РАДЕВ КЪМ ПАРТИИТЕ: ТЪРПЕНИЕТО СЕ ИЗЧЕРПА! КРАЙНИЯТ СРОК Е ПЕТЪК #ИЗБОРИ #РАДЕВ Румен Радев: Българите гледат с голяма надежда на съставянето на редовно правителство Олигарсите са ГЕРБ и ДПС! Полицаи,протестиращи и Вие, сте от прецаканите! Е. Георгиев: Важният въпрос беше по какви критерии прокуратурата избира да дава информация или не? Иван Костов: Мафията и олигархията имат влияние над лидерите на половината формации в парламента "Иване, ти си като Горбачов. Той продаде СССР ти продаде България Марикон такъв затваря си устата" 25 август 2021.,Плевен Анита Христова Трифонова

Моето прозрение за Боко е - в забвение Интелектуална недостатъчност показва Гербовото Деси! Диоретичен е и Дани Митов! А "ТомиДжери" -Дончев пише се за крал, от тиквоча Боко не по-малко крал! Румен Христов тъкми се за МНР, спец е по люцернат "ъ"! Тиквоч оглежда се във огледалото в драматични пози, но махалото отмерва краят на Борисовото управление и го праща зад решетките в забвение! МОЕТО ПРОЗРЕНИЕ ЗА БОКО ЗАД РЕШЕТКИТЕ В ЗАБВЕНИЕ ! Момчето си отива, но хич не му се отива! Атанасовата Деса-слива, фъфли, продължава да позира! Троловете герберски беснеят, моите песни ще пропеят! Ха ,ха...! стихове А.Х.Т. sekirata cekupama ЛЪЖЛИВИТЕ ОВЧАРЧЕТА,КАКВИ СЦЕНАРИИ ВИХРИТЕ!? ТОВА Е ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ФИЛМА ВИ...ДВАМКАТА СТЕ ВЪРХА НА ПРОСТОТИЯТА! Какво е днес да нямаш срам, да се правиш на Тарзан, не се правиш ,просто си, лакей на Сатана си! sekirata Losh chovek otkradna moita svoboda Авторска песен в два варианта на А.Х.Т. sekirata cekupama sekirata Kude si,istino? 1. missana - Роси, виж й акъла само. 28.08 22:14 Да те праща при Бойко Борисов в президентството. Бойко е в министерския съвет. В съвсем друга сграда е. Но жената явно не е наясно. Благородно си постъпила, че си й обърнала внимание. Но тя не е в състояние да оцени един благороден жест! цитирай 2. rosiela - Ха-ха. Прав си напълно. Като й отказах, вече научи думичката " премиер". 28.08 22:16 missana написа: Да те праща при Бойко Борисов в президентството. Бойко е в министерския съвет. В съвсем друга сграда е. Но жената явно не е наясно. Благородно си постъпила, че си й обърнала внимание. Но тя не е в състояние да оцени един благороден жест! Бойко Борисов пее Все още съм замесен в играта(Шамара и Ванко 1) 25 август 2021.,Плевен Анита Христова Трифонова