marv

Хаха, крокодилът съвсем не е тъжен, а озадачен. И червен на всичкото отгоре. А вие имате склонност да правите прибързани изводи и не разчитате правилно емоционалното състояние на събеседниците си. Според вас какви са причините точно определен типаж от хора да страда от ПТСР и какви са причините?

Пиша, каквото аз реша и както реша. Нямам нужда някой да ми казва какво и как, освен ако не поеме да ми плаща сметките за тока през зимата и съм му длъжен с нещо. Да, според мен статията е предназначена точно за такива случаи. Съвсем друг е въпроса обикновено кои типове хора най-често страдат от ПТСР и каква е причината за тяхната безпомощност.

Хъх?😳

Цитатът е от началото на статията. Тъщата, шефът, комшията, идиотът зад волана, кретенът в магазина, изпит, уволняване от работа, смърт в семейството и т.н. могат да причинят временна травма, стрес, покруса, агресия и целият спектър от негативни, болезнени емоции, но при психично здрави хора, т.е. хора, които не страдат от (хроничен) ПТСР, те нямат този ефект и съответно сравнително бързо ги преодоляват. Емоционалната реакция на човек, страдащ от ПТСР, и емоционалната реакция на не травмиран човек не могат да бъдат сравнявани и не е и нужно. Посттравматичното стресово разстройство (ПТСР) е разстройство, което се развива при някои хора, преживели шокиращо, страшно или опасно събитие. Естествено е да изпитвате страх по време и след травмираща ситуация. Страхът предизвиква много промени в тялото за части от секундата, за да активизира защита срещу опасността или за да я избегне. „бий се или бягай“ е типична реакция, предназначена да предпази човек от вреда. Почти всеки ще изпита редица реакции след травма, но повечето хора се възстановяват от първоначалните симптоми естествено. Тези, които продължават да изпитват проблеми, могат да бъдат диагностицирани с ПТСР. Хората, които имат ПТСР, могат да се чувстват стресирани или уплашени, дори когато не са в опасност. С ПТСР мозъкът не обработва травмата по правилния начин. Той не регистрира паметта на събитието като минало. Резултатът: чувствате се стресирани и уплашени, дори когато знаете, че сте в безопасност. Мозъкът прикачва детайли, като случки, звуци или миризми, към тази памет. Те се превръщат в тригери. Те действат като бутони, които включват алармената система на тялото ви. Когато някой от тях бъде натиснат, мозъкът ви превключва в режим на опасност. Това може да ви накара да се уплашите и сърцето ви да започне да препуска. Гледките, звуците и чувствата на травмата може да се върнат обратно и да бъдат преживяни отново и отново, въпреки че човек не е в опасност, но той ще реагира така, сякаш е в опасност. И реакцията му ще изглежда неадекватна, непропорционално преувеличена към конкретната ситуация. За такива хора е от изключителна важност да осъзнаят и овладеят тригърите си. Психично здрави хора не могат да си представят Ада на подобно състояние и не е и необходимо. Затова има специалисти.

Сам сте го задал с темата за тригерите и PTSD. Пиша точно по нея, вие ни разказахте притчи за рибките и коментирахте потребител. Нека се концентрираме върху темата. Излизането от обобщаваща позиция се прави в друга обстановка, във форум се разискват общи и основни принципи. Което е напълно адекватното за случая. Съответно всеки участник преценява за себе си с какво да участва и по какъв начин да го поднесе.

Човек се травмира, когато не разполага с достатъчен инструментариум за защита, затова най-често травмирането се случва в детска възраст и може да доведе до спиране на емоционалното развитие. Травмата, която е причинена от някаква форма на агресия, няма как да бъде осъзната, ако човек непрекъснато е поставян в ситуация, която умът му разпознава като враждебна. Първото, което всеки добър терапевт прави, е да предразположи съответния човек, да му покаже, че пространството между терапевта и него не представлява заплаха и няма опасност за ретравматизиране. С течение на времето, терапевтът буквално учи травмирания човек на нов набор от емоционални умения, които лека-полека започва да използва в определени ситуации и сам се убеждава, че повече не е безпомощен и че страховете му са били преувеличени поради невъзможността да се справи с тях. Започва се с малки стъпки, с неща, които за човека с травма не са непосилни и се гради постепенно, докато не се сдобие с пълния набор от умения, които са му нужни, за да реагира адекватно в точно определени ситуации. Невъзможно е да се справиш сам, ако беше възможно, щеше да си намерил отдавна начин да го направиш. Човек може да преплува 20 пъти Ламанша и да продължава да се чувства безпомощен, отчаян и изгубен в определени ситуации, в които травмата или комплекса му се активират.

😳 Проявяването на негативни емоции не означава проблем с емоциите въобще.

Как да са ефективни, когато тригърът винаги задейства елементи от несъзнаваното. В днешно време всички знаят, че хората имат комплекси и травми. Това, което не е толкова добре известно, макар и далеч по-важно теоретично, е, че комплексите, травмите могат да ни притежават. Наличието на комплекси и травми хвърля сериозно съмнение върху наивното предположение за единството на съзнанието, което се приравнява на ‘психика’, и върху върховенството на волята и интелекта. Всеки комплекс и всяка травма постулират нарушено състояние на съзнанието ... Следователно комплексът е психически фактор, който по отношение на енергията притежава такава стойност, която понякога надвишава тази на нашите съзнателни намерения ... И всъщност, активният комплекс ни поставя за миг в състояние на принуда, на натрапчиво мислене и действие, за което при определени условия единственият подходящ термин би било съдебната концепция за намалена отговорност. Оставете тез “други вселени” нещата не се случват с реални стъпки, нито психиката е такъв феномен, който да бъде приравнен до просто път за изминаване.

Моля за разяснение, подобни термини са ми непознати. Какво е идент? И какво се разбира под личност? благодаря

CBT - Cognitive Behavioral Therapy https://www.psychologytools.com/self-help/what-is-cbt/

За мен терминът е изключително точен, но на английски език. На български не звучи особено убедително, дори малко несериозно. Грешите, че правя оценка на потребителите. Не познавам нито един от вас. Ценното за мен е информацията, не кой бил вече “надрастнал” психиката така, че той нея да я управлява, а не тя него. Което е абсурд. Хората можем да осъзнаем дадени тригери, можем дори да се научим да ги разпознаваме и да минимизираме силата или интензитета на емоциите си. С времето, влиянието на даден тригер може да намалее, дори да се стопи. Но нищо не се случва от самосебе си, без помощ от специалист и многогодишно упражняване, което да доведе до преформатиране на невронните връзки, по-здравословна реакция и дори липса на такава, когато дадена травма повече не се захранва с психична енергия. Най-лесно се овладяват тригери, свързани с нашата система от вярвания и убеждения, тъй като човек вижда как те се променят с времето, под влияние на различни фактори, върху които нямам намерение да се спирам. Трудно се постига успех при сериозни травми, зависи от желанието на самия човек и волята му за по-високо качество на емоционалния му свят. Резултати се постигат. Но…не чрез контрол, а чрез концентрация и внимание, както обясни в един пост човекът с ник kipen. Да се злоупотребява с това знание и да се натискат бутончетата на хората умишлено, за мен е проява на сериозни психологични проблеми. За съжаление това знание се използва в маркетинга и продажбите с цел повишаване на печалбите. Но…Това е светът, в който живеем.

Зачетох се в темата, надявайки се да науча нещо интересно. С ужас установих, че вместо да се обсъжда поставената тема от психологична гледна точка, потребителите бълват епитети и сравнения един към друг, надпреварвайки се по оригиналност и употреба на сравнения. 😳