marv

Дай линк към този ти пост.

Аз мога да кажа много по тази тема, въпросът е ти какво знаеш?

Тази велика руска литература не е създадена по време на соца.

България и други държави бяха под шапката и железния юмрук на руския апарат. Който не лелееше и не се прекланяше пред всичко руско, беше неудобен и биваше отстранен - Няма човек, няма проблем. Товарищ Сталин. България купуваше нефт, газ и прочие суровини на високи цени, но беше задължена да продава и доставя в Русия цялата си продукция на символични цени. Бяхме си буквално руска колония, която Русия смучеше икономически и подтискаше политически. Нас ни управляваха руснаците в буквалния смисъл! Ние нямахме, каквато и да било самостоятелност! Само на хартия! Мозъците на подрастващите се промиваха от детската градина с руска пропаганда, песнички за Ленин и величието на руския пролетариат, величието на руския войник и величието на Сталин…беше велика чест да си чавдарче, пионерче, велик комсомолец, а накрая още по-велик комунист, за да вървиш достойно по стъпките на величията преди тебе! В тази величествена среда, всеки бе длъжен да изучава руски език и история, Доносничеството процъфтяваше, а всяко отклонение от партийната линия се наказваше! Имаше строг морал и норми,но пък вечер, след работа, в тесен приятелски кръг, се отпускаше българската душа сред саладки и ракийки, разказваше антипартийни вицове и жадуваше свобода! Всички имаха работа, независимо от това дали са продуктивни или не, дали са квалифицирани или не, имаше професии, където буквално хората си клатеха краката по цял ден, но в края на месеца си получаваха заплатата. В тази “величествена” атмосфера, имахме късмета, че ни управляваше бай Тошо, който…където можеше, правеше всичко за България. И да, този човек си беше идеалист, и никой от неговото семейство не тънеше в богатство. Строителни войски построиха цялата инфраструктура на България след втората световна, фабрики, заводи, жилищни сгради. Във всеки български град беше чисто, подредено, спретнато, градинки, паркове, училища, читалища. В магазините имаше малко асортимент, но никога не сме гладували. Имахме всичко най-необходимо. Здравеопазването ни беше на изключително ниво!Имахме почивни станции на море и планина, детски лагери и прочие на смешни, символични цени и имахме корекоми, където можехме да си позволим дори продукти на гнилия капитализъм! Слушахме тайничко радио Свободна Европа, а апокрифната западна музика и фашън се промъкваха по “вълшебен” начин в държавата и се продаваха на “черно”. Митничар да си беше най-желаната и доходоносна професия! За кола се чакаше с години, но всички със званието “борец против фашизма”, имаха неограничени привилегии. Децата им учеха в най-елитните училища и университетски специалности, имаха най-хубавите имоти, вили, и коли соц. производство! Те и митничарите бяха най-богатата прослойка. Тази “мечта” всички знаем колко години продължи и как държавата ни през цялото време затъваше икономически и ставаше все по-зависима от Руския брат. И накрая ура! Най-сетне дойде бленуваната свобода и всички бивши комуняги от бившия апарат директно заграбиха всичко, до което успяха да се докопат през приватизацията! Алчността им бе невиждана и нечувана за времето си! Та българи ви ограбиха и продължават да ви грабят. Някои позабегнаха с милиардите си, понеже гръмна как са се сдобили с тях, други тихо и кротко си живеят и продължават да си смучат от вас и до ден-днешен. За да не се вторачвате в техните дела, ви привличат вниманието към гадния Запад и еврото, та да имате кого и какво да вините за мизерията си, докато те ви пият кръвчицата и нищо не се прави за обикновения гражданин, нито за инфраструктурата, нито за здравеоопазването, нито за образованието, нито за…боже, за какво въобще нещо се прави? Европейските траншове потънаха също безследно в различни български джобчета и влязохме в рекордите на Гинес за най-дълго строени магистрали! Пък вие ревете против еврото и Евросъюза, дреме им на сънародниците ви, които ви обраха и продължават да ви обират. Само се чудят как да ви изманипулират, за да гласувате отново за тях и да продължат да ви грабят с ваше позволение. Виновни сте, че дотолкова сте слепи, глухи и глупави, че дори не виждате крещящата истина, която е пред носа ви. Но друго си е да ти промият мозъчето до такава степен, че наистина да повярваш, че Западът те е ограбил, а не съседа ти, колегата ти, бившият ти съученик или роднина. Българи ограбиха българите след падането на соца. Разберете го това. Приемете го. Помислете какво бихте могли да направите, за да не продължават да ви обират държавата.

Не, цитатът е от Збигнев Бжежински, The Grand Chessboard (1997), стр. 48. Но твоят цитат си е чист фейк. В днешно време е лесно човек да се заблуди. Не споря колко са корумпирани и украинците, и руснаците в коридорите на властта. За друго си говорехме с тебе. Причината Европа да налива средства в тази война е ясна, както са очевидни и мотивите на Путин. Кремъл просто не очакваше толкова силно съпротивление. Мислеше си, че както отцепи Крим, така лесничко и сладко ще си отхапе цяла Украйна. А Западът има интерес, както в запазването и изграждането на Украйна, така и в отслабване на Русия, с нейните имперски апетити. Голямата надежда Русия най-сетне да започне да провежда политика, отворена към Европа, не се осъществи. Войната може лесно да бъде спряна, но очевидно не е дошло времето и определени кръгове имат огромен интерес тя да продължава. Колко милиона ще бъдат унищожени за играта им на стратего, не е от значение и никога не е било. Колко милиарди печалба ще бъде генерирана и стратегически до къде ще се разпростре дадено влияние е въпросът. Като тук не става дума само за Русия, Украйна и Европа. Има много други ключови играчи на дъската. Аз не съм на ничия страна. Старая се да имам възможно най-обективен поглед върху ситуацията.

Твърдения като „Украйна е полски проект“ или цитати за „експеримент с украинците“ са фейк и пропаганда, кой източник цитираш, че Коломойски е казвал това? Истината: Украинският етнос се формира исторически още от Киевска Рус, с културни влияния от казаците, Полша и Литва, а независимостта на страната е естествено продължение на този процес. Збигнев Бжежински,уважаваният и от теб геополитически анализатор, казва дословно: «Украина, новое и важное пространство на евразийской шахматной доске, является геополитическим центром, потому что само её существование как независимого государства помогает трансформировать Россию. Без Украины Россия перестаёт быть евразийской империей.» Тоест конфликтът не е „анти-Русия“ или „чужд проект“, а геополитическа реакция на опита за възстановяване на имперска мощ от страна на Русия.

Варягите са шведи/викинги, и да те обединяват славянските племена и създават първо княжеството в Новгород, а по-късно Киевска Рус и пак тяхната династия полага основите на Руската империя. Логиката ти се изкривява обаче, в стремежа ти да докажеш, че няма украинско самосъзнание и етнос. Ако я следваме, направо да кажем, че всички са Шведи и да приключим.

Украйна като географско понятие – вярно е, че думата „Украйна“ първоначално означава „погранична земя“. Но както при всички народи, географското название постепенно се трансформира в етническо и национално самоназвание, особено в условията на многовековна борба за автономия. Формирането на украинския етнос – украинците не са „фейкови“ или просто нечий „троянски кон“. Те произлизат от източнославянската основа на Киевска Рус, с културни влияния от казашката автономия, Полша и Литва. Именно казаците формират идеята за свобода и самоуправление, която е централна за украинската идентичност. И за Тарас Шевченко – да, роден е в Киевска губерния, в рамките на Руската империя. Но той не е „инструмент на полската идеология“. Творчеството му изразява социална, културна и национална идентичност на украинския народ, извоювал правото си на език и култура. Географският факт, че Украйна като държава не е съществувала тогава, не отменя съществуването на народност, език и културна общност. В исторически контекст – създаването на държави често следва дълъг процес: идентичността и самосъзнанието предхождат формалната държавност. Това е същото както при много народи, вкл. евреи, гърци, и българи под Османската империя – етносът съществува дълго преди независимостта. Украинската нация не е „полски проект“ или „фейк“.Тя се формира исторически от славянския корен + казашка култура + собствени език и традиции.Идентичността на народа предхожда формалната държавност и не може да се сведe само до геополитически манипулации.

…простакът е като онези улични гълъби, които нямат друго занимание, освен да цапат по паметниците. Те не могат да стигнат до височината на мисълта, но оставят следи там, където другите се извисяват.

…когато „философът“ изчерпи арсенала от мешани салати от „екзистенции“, „контексти“ и „дълбочини“, се връща на първичното – детска обида от ниво училищен двор. Когато се опитваш да изглеждаш философ, но умственият и езиковият ти багаж изведнъж издишат, се връщаш на единственото, което остава – кухата подигравка. Тя е толкова съдържателна, колкото и думата ‘бебчо’: лесно смилаема за автора, но хранително-празна за смисъла. Иронията е, че в стремежа си да демонстрира ‘надмощие’, реториката на Рамус се саморазобличава – тя не издига, а деградира. ‘Кифльочът’ е не толкова обида за другия, колкото автопортрет на онзи, който след цялата си ‘екзистенциална дълбочина’ пада до нивото на евтин форумен хулиган.

Няма по-ярка политическа личност от Людмила Живкова.

Тъй ли? И къде ? Поредните кухи изводи. Когато някой нарече ‘бебчо’ опонента си, за да ‘аргументира’ зависимостите му, всъщност издава нещо друго: невъзможност да се мисли извън нивото на етикета.Обръщението, уж ‘събирателно’, е всъщност събирателна изповед – на нуждата от позиция на надмощие, защото съдържание няма. Вместо аргументи – умалителни. Вместо дълбочина – метафоричен биберон. Претенцията за ‘философска широта’ се свива до едно лингвистично креватче, в което реториката си смуче палеца и нарича това мислене. Няма да ти отговори. Той не е тук, за да дискутира, а за да си излива душевната помия. Така спада вътрешното му напрежение. Не може да намериш по-кух събеседник от него в целия форум.

И интелектуално е беден. Блъска кухи термини, където му попадне, и си мисли, че е изключително умно написаното от него. Остава си със заблудите, понеже няма нужната екипировка за саморефлексия.

Заеби го Жрецът на травмата. Единствения начин да излезеш от сценария му, е да не го отразяваш. А сценария му е простичък. Любимите фрази на Жреца: „Това, което казваш, мислиш, правиш, идва от раната, не от теб.“ „Ще ровя неканен в твоята психика, защото ти още не си дорасъл да го направиш сам.“ „Това, че се съпротивляваш, е знак, че процесът действа.“ „Ако те реагират, значи е вярно и аз ги управлявам.“ (ах, класиката!) „Не съм аз, просто огледалото на твоята сянка и твоите проекции.“ Превод: „Искам да имам власт над теб и да се забавлявам за твоя сметка, но под формата на терапевтична светлина.“

Нарцистична театрализация. Крещи името си като отчаян герой от гръцка трагедия, но дърво - текстът е от латино сериал.

Разбирам, че имаш нужда да ме вмъкнеш в някаква вече готова роля от минал опит. Това ти дава чувство за контрол и познаваемост. Но за съжаление, сбъркал си човека. Нито съм ти ‘кака’, нито съм част от твоя форумен архив. Присъствам тук като себе си, а не като ехо от нечии стари фантазии. Но признавам очарователна е параноята, когато я поднесеш с такова самочувствие. Кукундрел.

Рамус, изгубен в огледалния свят. Липсва гъвкавост и умствените модели стават затворени и ограничаващи. От там и всички повторения на едно и също. Няма “малки хора” - всеки носи в себе си потенциала да намери това пространство на яснота и дистанция. То не може да бъде наложено отвън, защото е вътрешен процес. Ти си изградил образа си чрез контраст… винаги „не като тях“. Но дълбоката нужда да не си „като тях“ те прави тяхно огледално отражение. Само че изкривено. Там, където някой се опитва да бъде чут, ти настояваш, че мълчанието е по-висша форма на интелигентност. Там, където някой споделя болка, ти твърдиш, че това е форма на слабост или манипулация. Но зад цялата тази напластена интелектуална херметика стои едно просто нещо: страхът да не си невидим. Затова ти е нужен антагонист, за да се дефинираш чрез него. И затова така прилежно каталогизираш „дежурните заподозрени“, защото ако няма „тях“, кой тогава ще бъде „Рамус“? До теб, който казваш „не съм като тях“:Разбирам тази нужда да се дистанцираш. Да се отграничаваш от онези, които наричаш тълпа, сънуващи, заблудени, търсещи внимание. Звучи като опит да се защитиш от нещо дълбоко разочароващо, може би от години. От обида, предателство, подигравка, или просто от усещането, че не принадлежиш. Но точно в това се крие уловката. Когато казваш „не съм като тях“, създаваш идентичност през отрицание. Ти не си себе си, ти си анти-другите. И колкото повече ги сочиш, толкова по-малко остава от теб.Това е стратегия на раненото дете, което си е обещало, че никога няма да бъде като онези, които го нараниха. И може би си го спазил. Но цената е самота, горчивина, и една постоянна битка с фантоми. Истинският пробив не идва, когато победиш другите. А когато спреш да се нуждаеш да се различаваш от тях, за да бъдеш себе си. Зрялата автономия не е в това да си нещо различно от тълпата, а да си нещо съзнателно въпреки нея. Мъдростта не се крие в отричането на човешката нужда от свързаност, разбиране, приемане. А в това да не ги заменяш с превъзходство, отчуждение и гордост. Има пространство отвъд този вечен дуел между „Аз и Те“. Там няма нужда от бойни позиции. Там започва истинското познание. За себе си, не за другите. И ти можеш да стигнеш там.Но само ако си позволиш да си като тях - човек.

Колкото по-настойчиво някой обвинява другите в илюзорна убеденост, толкова по-нелечимо сам се е вкопчил в привилегията на последна инстанция. Цялата ти конструкция е психологическа проекция, замаскирана като критика. Твърдиш, че “фантазьорчетата” си вярвали, че знаят истината – но не осъзнаваш, че това е точно начинът, по който ти заявяваш своята. Сякаш самото обвинение, че другият вярва в „правилност“, те освобождава от нуждата да аргументираш собствената си. Тук няма нито логически контрапункт, нито интелектуална скромност – само риторична хегемония, изразена с привидна дистанцираност. „Малката планета“ на другите е вселена, само когато твоето его се почувства застрашено. И тогава, забележително удобно, всяко несъгласие става „дисонанс“, всеки аргумент „заучена схема“, а всеки стремеж към яснота – „психическа заблуда“. И точно тук е иронията - когато някой нарича всички останали заблудени, понеже имат мнение, той не разрушава илюзия, а просто подменя чуждата с по-егоцентричната своя.

Разбира се, че ти си стоял лично до Буда и си ловил внимателно автентичните думи, падащи от устата му. Нямам никакви съмнения за това. Трудно е да се разбере нещо, на което няма как да залепиш точно определен етикет, като “празна къща” или “вечна душа”.Това е интегративен процес, който е толкова реален, колкото е реална болката, паметта или езикът – тоест реален в рамките на функционалната организация на съзнанието.

Твърдението, че „мозъкът няма продукти“ е семантично кухо. Биологичният организъм функционира чрез процеси, чиито резултати са наблюдаеми и измерими,включително електрическа активност, невротрансмитерна регулация и когнитивни изходи. Наричането на тези изходи „продукти“ не е поетика, а функционално описание на причинно следствена връзка между структура и функция. Ако терминът те смущава, това не е недостатък на понятието, а на езиковата ти рамка. Отричането на „усещането за Аз“ в рамките на психичното функциониране е логически сблъсък със самото преживяване на субективност. Усещането за Аз е не философска фикция, а емпирично валидирано ядро на съзнанието. То може да бъде нарушено,както при дисоциативни състояния или психоза,но самият факт, че може да бъде променяно, означава, че съществува. Това е базисен принцип в научното познание: наличието на вариация предполага съществуване на референтна структура. Противопоставянето на „перцепция“ и „усещане“ в твоята аргументация е методологически неустойчиво. Усещането е елемент от перцепцията – то е първичното сензорно събитие, докато перцепцията е резултат от неговата когнитивна организация. Смесването им като взаимоизключващи се понятия демонстрира липса на елементарна концептуална хигиена. Въвеждането на фантомни усещания и сънуване в аргумента не добавя стойност, а по-скоро обърква. Да, субективни усещания могат да възникнат без външен стимул, нотова не ги прави по-малко реални за преживяващия. Тъкмо това е природата на субективното - то не зависи от външната валидност, а от вътрешната кохерентност на системата, която го поражда. Следователно, опитът да отречеш наличието на субективен Аз, на усещания и продукти на психичното функциониране чрез лингвистична игра и подмяна на понятия, не е аргументация. Това е отказ от участие в дискусия, в която понятията имат съдържание и стойност. Ти не оборваш идеите, а просто премахваш значението им и очакваш това да бъде възприето като надмощие. Не е. Будизмът твърди, че Аз-ът е илюзия. Но в научния контекст „илюзия“ означава когнитивна конструкция, която може да бъде подвеждаща, но не и невалидна. Усещането за себе си е неврологично проследимо. Изследванията в области като интероцепция показват, че мозъкът създава стабилно чувство за „Аз“, което е функционално необходимо за оцеляване, вземане на решения и социална интеракция. Липсата на фиксираност не означава липса на субект. Да, „Аз“-ът е процес, не статичен обект. Но това не го прави не-съществуващ. По същата логика, течението в реката не е статично, но е реално. Съзнанието е процес, пластичен и адаптивен и това е показано чрез невропластичността, през формирането на автобиографична памет и през някои синдроми, които демонстрират, че субективността може да се раздроби, но не и да се изпари. „Никой не преживява“ е просто лоша метафизика.Изразът „няма кой да преживява“ е поетичен, но емпирично некоректен.Функционалните ЯМР сканирания показват, че когато човек преживява емоции, извършва избори или рефлектира върху себе си, се активират специфични мрежи. Това не е доказателство за стабилен душевен субект в метафизичен смисъл, но е пряко опровержение на идеята, че „никой не преживява“. „Празната къща“ мисли, рефлектира и учи.Най-простата форма на опровержение е, че ако няма субект, как съществува дори самият разказ за неговата липса? Кой натрупва когнитивния опит, който води до тази будистка интуиция? Фактът, че някой формулира изречението „няма никой вкъщи“, сам по себе си изисква вътрешна референция. Иначе казано: самият наблюдател, който твърди липсата на наблюдател, логически се самоанулира. Будизмът може да бъде ценен като експериментално-мистичен подход към облекчаване на страданието, но не може да бъде приет като окончателна епистемологична рамка за разбиране на съзнанието. Съвременната наука не открива вечен, фиксиран „Аз“, но намира стабилна, адаптивна субективност, организирана около невронни и когнитивни структури, които не само преживяват, но и моделират себе си.“Къщата” не е празна. Просто се обновява в реално време.

С колегите четем великите рамусови записки и се тресем от смях. Синдромът “Малкия принц” и психичните му девиации.Само, че нашия принц се мисли за голям. Неговата планета е най-голямата и най-реалната.

Чудесен автопортрет.

Всеки е тук с различна мотивация. Аз казах, каквото исках. Като изпляскаш поредната глупост, пак ще реагирам. Хайде, дерзай и успех в съчиненията.

Да, има нужда, за да не се разпадне. Винаги, когато се сблъсква със самостоятелно мислещ човек, който отказва да приеме една опростена, високопарна манипулация за прозрение, Рамус пропада в простащината, като циганин на пазара.

Не знам колко трябва да си глупавичък, за да не можеш да направиш разлика между симптом и лична/морална позиция…